Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр. Велинград, 09.05.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 1656 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, чл. 221, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София бул. „ доктор
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ,ет.2 офис.4 представлявано от
изпълнителния директор М.Д. и Н.С., чрез
пълномощник юриск. Е.Т.със
съдебен адрес *** ,офис 10, против А.Ц.К., ЕГН ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и
чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сума в общ размер на 347.49 лв., в това число: 227,56
лв. –главница; 8,87 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2016 г. до
17.04.2016 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 18,00 лв. -такса
разходи; 59,57 лв. - неустойка за неизпълнение
за периода от 21.02.2016 г. до 17.04.2016 г.; 33,49 лв. - обезщетение за
забава за периода от 22.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда
-29.09.2017г.
Ищецът твърди, че на 21.01.2016г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и А.Ц.К. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № 2475325, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 300 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и инкорпорираните
в същия Общи условия. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението
на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да
заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 315,24 лв. Така, договорната
лихва по кредита уговорена от страните била в размер на 15,24 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 17.04.2016 г. на 12 равни седмични погасителни вноски, в
размер на по 26,27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
31.01.2016г., а падежът на последната погасителна вноска- 17.04.2016г. С
подписването на Договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен
заем, в случай че заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане е забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можели да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсвали договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 89,16 лева, която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в
размер на 7,43 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да
заплаща Заемателят станала в размер на 33,70 лева. На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 22.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 33,49 лева,
който представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 135,40
лв., С нея били погасени както следва: неустойка за неизпълнение - 29,59 лв., такса
разходи - 27,00 лв., договорна лихва - 6,37 лв., главница: 72,44 лв. Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на
17.04.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди също, че на 01.01.2017г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2475325/21.01.2016 г., било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Освен това Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди и „Агенция за
събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/,
ЕИК ********* да е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК
*********. А длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне.
Настоява се на това, че за .Агенция за събиране
на вземания“АД е възникнал правния интерес от подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и
по образуваното ч.гр.д. №1337/2017 г. била издадена заповед за изпълнение.
Срещу заповедта било депозирано възражение, което от своя страна обусловили
подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска от съда е да постанови решение, с
което да приемете за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищцовото дружество сумата общо 347,49 лв., в това число: 227,56 лв. –главница;
8,87 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2016 г. до 17.04.2016 г.; 18,00
лв. -такса разходи; 59,57 лв. - неустойка за неизпълнение за периода от 21.02.2016 г. до 17.04.2016 г.;
33,49 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.02.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда -29.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира и разноските
в настоящето производство и разноските по ч.гр.д. 1355/2017г. по описа на
РС-Велинград, като се иска ответната страна да заплати и направените в
заповедното производство разноски, както и направените в настоящото исково
производство съдебно деловодни разноски, включващи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв./триста лева/.
В определения срок не е
постъпил отговор по чл.131 от ГПК от ответника.
В о.з. ищецът, чрез пълномощника си юриск.Т., в
писмени молби подържа исковете и иска постановяване на решение при признание на
исковете.
В о.з. ответника се явява лично. Заявява, че не
оспорва иска и го признава. Прави и искане за разсрочване на задължението за
период он една година, тъй като в момента е безработен, страда от редица
заболявания за което има издадено ЕР на ТЕЛК, получава инвалидна пенсия в
размер на 130лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи,
както и заявеното от ответника признание на исковете, намира следното:
Установява
и от приложеното ч.гр.д. № 1337/2017г. по описа на РС Пазарджик, че по заявление с вх.№ 4624/29.09.2017г. в полза
на ищцовото дружество е издадена Заповед № 931/02.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А.Ц.К., ЕГН ********** ***,
да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: сумата от 227лв.
– главница по Договор за паричен заем с № 2475325 от 21.01.2016г.; сумата от
8,87лв. – договорна лихва за периода 21.02.2016г.-17.04.2016г.; сумата от 18,00лв.
–такса разходи; сумата от 59,57лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 21.02.2016г.-17.04.2016г.; сумата от 33,49лв.- лихва за забава за периода 22.02.2016г.-29.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.09.2017г. до изплащане
на вземането, както и разноски по делото, включващи 25лв. за ДТ и 50лв. за
юриск. възнаграждение.
Тази заповед е връчена на ответника и получена на
25.10.2017г. на адреса му. Срещу заповедта е било подадено от ответника
Възражение по чл.414 ГПК на 30.10.2017г., в което твърди да не дължи изпълнение
по издадената заповед, но не е го обосновава. В резултат на Възражението, което и в срока по
чл.415 ГПК, съдът е указал на ищеца и той е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК в месечния срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Съдът като установи по несъмнен начин, че
ответникът е признал изцяло претенциите на ищеца, като е направил изрично
изявление за това в съдебно заседание, то искът е основателен и събиране на
доказателства не е необходимо, а и като намира признатото право да е направено
от ищеца и да не противоречи на закон
или добрите нрави, то ще се постанови решение в хипотезата на чл. 237, ал.1 и 2 ГПК, което се основава на признание на иска.
Освен това от събраните писмени доказателства, представени от ищеца: Договор
за паричен заем с № 2475325, сключен на 21.01.2016г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /заемодател/ и А.Ц.К. /заемател/, се установява да получил в
заем сумата от 300лв., като общото му задължение по договора е 315,24лв., платима на вноски по погасителен
план в срок от 12 месеца. В чл.4, ал.2 е уговорена и неустойка от 89,16лв. при
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, която се
заплаща разсрочено на равни вноски от по 7,43лв., ведно с вноските по
погасителен план. В чл.8 е уговорено при забава на плащания на вноски с повече
от 30 дни, заемателя да дължи плащане на разходи за събирането им в размер на
9лв. за всеки изтекъл 30 дневен период на забава.
По делото е представен и рамков договора за
цесия от 16.11.2010г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД -София, като
продавач и ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” /АСВ/ ООД
-София, като купувач, по силата на който последния придобива вземанията на
цедента, като за всяко конкретно вземане се съставя отделен анекс към рамковия
договор, придружен от Протокол за предаване на документи, потвърждение по
чл.99, ал.3 ЗЗД, Пълномощно и Приложение №5 – списък на вземанията.
По делото не представен анекс към договора за
цесия за прехвърляне на вземанията. Представено е само Приложение
№1/01.01.2017г, представляващо списък на
вземанията които са прехвърлени въз основа на рамковия договор /л.17-19/. На
ред 19 от него е записано задължение на А.К. по кредит № 2475325на в размер на общо
331,75лв. Представено е известие за доставяне на уведомление за цесия получено
от ответника на 11.01.2017г.
Горе изложеното е достатъчно да се направи
извод основателност на предявените искове, който са и доказани по размер и
задължението за заплащане на които суми е признато от ответника.
На основание чл. 237, ал.1 и 2 ГПК, съдът постановява решение при признание на иска,
в което ще се признание за установено, че ищеца има вземане към ответника за следните
суми: сумата от 227лв. – главница по Договор за паричен заем с № 2475325 от
21.01.2016г.; сумата от 8,87лв. – договорна лихва за периода
21.02.2016г.-17.04.2016г.; сумата от 18,00лв. –такса разходи; сумата от
59,57лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
21.02.2016г.-17.04.2016г.; сумата от 33,49лв.-
лихва за забава за периода 22.02.2016г.-29.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 29.09.2017г. до изплащане на
вземането.
По отношение на разноските съдът намира
следното: Действително ответника е признал иска, но това е направил едва в
първо заседание по делото. На следващо място дори и да е признал исковете, след
като и до момента не е изпълнил задължението си за заплащане на претендираното
вземане, което дължи на ищеца, е станал причина за завеждане заповедното
производство, а като е възразил срещу заповедта и на настоящото дело,
респективно е станал причина ищеца да направи разноски по него с поведението
си, при което и за него е неприложим чл.78, ал.2 ГПК.
В издадената ЗИ на ищеца са присъдени
разноски в размер на общо 75лв., в това число 25лв. за ДТ и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид уважаване на установителния иск то на ищеца се дължат
направени в заповедното производство. Ето защо и на ищецът ще се присъдят
разноски за заповедното производство от общо 75лв., като се осъди ответника да
ги заплати.
По отношение на разноските в настоящото
производство, съдът намира, че за ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.78,
ал.8 ГПК е възникнало задължение за заплащане на направените разноски от ищеца,
който е юридическо лице и е представляван от юрисконсулт. Ищеца не е представил
и списък за разноски по чл.80 ГПК, но в искова молба е претендирал разноски, в
това число заплатената държавна такса и 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В случая ищеца като представляван от юрисконсулт има право на
разноски съгласно чл.78,ал.8 ГПК определени по реда на чл.37 от ЗПП, препращащ
към НАРЕДБА за заплащането на правната помощ. При заведен иск
единствено приложим е чл.23, т.2 от НЗПП, предвиждаща възнаграждение от 100лв.
до 300лв. До колкото цената на иска е само 347.49 лв., то няма никакво
основание съдът да приеме, при тази цена на иска да се определи максималния размер. Ето защо и
на ищеца ще се присъдят разноски за настоящото производство в размер на общо 325,0лв.,
включваща 225лв. за държ.такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, която и
сума за разноски ще се осъди ответника да заплати на ищеца.
При този изход на делото ответника
нямат право на разноски, а не претендирал разноски, поради което и такива не
следва да му се присъждат.
Съгласно заявеното от ответника, за затруднено
материално положение, установено не добро здравословно състояние от ЕР на ТЕЛК,
съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 241, ал.1 ГПК, като разсрочи изпълнението
на решението, както следва: 18 равни месечни вноски, платими ежемесечно до
10-то число на месеца, считано от влизане в сила на решението.
Мотивиран от горното РС Велинград, V граждански
състав,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София бул. „ доктор
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ,ет.2 офис.4, че А.Ц.К., ЕГН ********** ***, МУ ДЪЛЖИ следните
суми: СУМАТА от 227,0лв. /двеста
двадесет и седем лева/ – главница по Договор за паричен заем с № 2475325 от
21.01.2016г.; СУМАТА от 8,87лв. /осем
лева и 87ст./– договорна лихва за периода 21.02.2016г.-17.04.2016г.; СУМАТА
от 18,00лв. /осемнадесет лева/–такса
разходи; СУМАТА от 59,57лв. /петдесет и
девет лева и 57ст./– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 21.02.2016г.-17.04.2016г.; СУМАТА от 33,49лв. /тридесет и три лева и 49ст./- лихва за забава за периода
22.02.2016г.-29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 29.09.2017г. до изплащане на вземането, представляващи задължение по Заповед
№ 931/02.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 1337/2017г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА
А.Ц.К., ЕГН ********** ***, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София бул. „ доктор
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ,ет.2 офис.4, СУМАТА от 75,0лв. /седемдесет и пет лева/
-разноски за заповедното производството, както и сумата от 325,0лв./триста
двадесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
РАЗСРОЧВА
на осн. чл. 241, ал.1 ГПК плащането на
задълженията на А.Ц.К., ЕГН ********** *** , предмет на настоящото дело на 18
равни месечни вноски платими ежемесечно до 10-то число на
месеца, считано от влизане в сила на решението.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението. А в частта за разсрочване имаща характер на определение не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)