МОТИВИ
По нохд № 635.2017г. по описа на Районен съд- Асеновград
Съдът е сезиран с постановление на РП- Асеновград,
с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а ал.1 от НК на обвиняемия
Р.Н.Ю., ЕГН – **********,***, с адрес: град Асеновград, ул.“Мургавец“ №
36, по народност българин, български гражданин, със завършен 7- ми клас,
неженен, безработен, неосъждан, за престъпление по чл. 191 ал.1 от НК, за това,
че на 05.10.2014г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като пълнолетно лице,
без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16 годишна възраст – Н.Г.М., ЕГН – **********.
По
същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира
за признаване на обвиняемия Ю. за виновен в извършване на престъпление по
чл.191 ал.1 от НК и поради наличие на
законовите предпоставки за това, за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а ал.1
от НК – „Глоба“ в размер на 1000 – хиляда лева, платима в полза на държавата,
предвид наличието единствено на смегчаващи отговорността обстоятелства.
Обвиняемият, представляван от адвокат В.,
пледира за решение, с което да се признае обвиняемият Ю. за невиновен,при
приложение на чл. 9 от НК- маловажност на деянието и дееца, алтернативно - ако
съдът намери, че е виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК при
приложение при определяне на глобата на чл. 55 ал.1т.1 от НК и намаляването й с
½ .
По
фактите:
Обвиняемият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
– „Глоба“ на основание чл. 78а ал.1 от НК. Характеристичните му данни са добри.
Той работи в Република Франция и с получаваните от него доходи издържа двете си
малолетни деца.
През лятото на 2013г.- месец юли,
свидетелката Н.Г.М. дошла на гости на леля си в град Асеновград, където се
запознала с обвиняемия Р.Н.Ю.. Двамата се харесали. Решили да се оженят и
свидетелката Н.М.още същата вечер, без да казва не леля си, избягала от дома й
и отишла в дома на обвиняемия, като вечерта имали интимни отношения. На
следващия ден двамата се обадили на майката на свидетелката Н.М.и й казали, че
са се оженили. Тогава свидетелката Н.М.била на 13 години, като от нейна страна,
решението да се ожени по обичай, като заживее на съпружески начала с обвиняемия
Н.Ю. било напълно доброволно. Направили
по обичай сватба, след която свидетелката Н.М.забременяла, като на 16.03.2014г.
родила първото си дете, а на 20.09.2015г. родила второто си дете. Обвиняемият
работил в Германия, през което време родителите му не позволявали на
свидетелката Н.М.да излиза и да вижда други хора, не й разрешавали да посещава
родителите си в Карлово и не й позволили
да отиде на погребението на баба си,
като й казали, че няма да я пуснат дори и при евентуално такова на родителите
й. Поради това, че родителите на обвиняемия не са й позволили да вземе децата
си, същите са при него.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по
делото, съдът намери за доказани от протоколите за разпити на свидетелите М.А.А.,
Н.Г.М., Г.Г.М., Т.А.А., Р.Н.Ю., които
съдържат логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените
доказателства свидетелски показания, поради което и съдът ги кредитира.
Като надлежно приобщени и достоверни,
съдът намери и приложените по делото писмени доказателства – характеристична
справка, справка за съдимост.
От правна страна:
При така приетите за установени факти по
делото, от правна страна, съдът намери за установено следното:
Налице е осъществен от обективна страна
фактически състав на престъпление по чл. 191 ал.1 от НК от страна на обвиняемия
Н.Ю., предвид на това, че същият, бидейки непълнолетен, е заживял на семейни
начала през лятото на 2013г., но след навършване на пълнолетие – 05.10.2014г.
бидейки вече пълнолетен, е сторил това с ненавършилото 16 - годишна възраст
лице от женски пол – Н.Г.М., без да е сключил брак. Факта на навършване на
пълнолетие от страна на обвиняемия Н.Ю. изпълва елемента на фактическия състав
на престъплението по чл.191,ал.1 от НК- пълнолетно лице, което към тази дата
живее на съпружески начала с ненавършилата към тази дата 16 - годишна възраст
свидетелката Н.М.. Престъплението е такова на формално извършване, като същото
е довършено с факта на навършване на пълнолетие на дееца, към който момент
ненавършилата 16 - годишна възраст свидетелка Н.М.е била все още в инкриминираната
от чл. 191 ал.1 от НК възраст, поради което и именно към посочената дата,
престъплението е довършено от обвиняемия Н.Р..
От субективна страна същото е извършено с
изискуемата от закона форма – пряк
умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и характер и тяхното
целене, с оглед на това, че още през 2013г. обвиняемият Н.Ю. е знаел, че Н.М.е
на 13 години, когато по обичай е вдигнал сватба
и е заживял на семейни начала с нея. Към датата на навършване на пълнолетие на обвиняемия, същият е знаел, че
свидетелката Н.М.няма навършени 16 години., с което е налице осъществен и
субективен състав на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК.
Не е
налице соченият от защитата маловажен случай, предвид на това, че това
фактическо положение на съвместно и на семейни начала съжителстване е започнало
от една още по-ранна възраст на пострадалата Н.М.– 13 годишна възраст, в която
нейното психо- физическо развитие не е завършило, като е траело около 4 години, през което
време е бил реализиран от 05.10.2014г. фактическия състав на престъплението по
чл. 191 ал.1 от НК спрямо нея. Безспорно
е налице доброволност за това семейно съжителство от страна на пострадалата, но
реално, именно тази доброволност изпълва фактическия състав на престъпление по
чл.191 ал.1 от НК, тъй като живеенето на семейни начала, винаги изисква
доброволност на съюз между пострадалата и дееца. В противен случай бихме
стигнали до друга правна квалификация, ако е налице принуда и чрез такава и
реализиране на чести полови сношения с непълнолетно лице, държането му по
принудителен начин под контрол и т.н. Тази доброволност характеризира от една
страна от фактическа страна състава на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК, а
от друга страна изпълва и именно този фактически състава на по-леко наказуемо
престъпление, поради което и само по себе си, не може да обосновава маловажност
на случая, така, както това се изтъква от защитата. На следващо място, факта,
че непълнолетната пострадала по време на това съвместно съжителство, бидейки
непълнолетна, е родила две деца, сочи на една по-висока степен на обществена
опасност на деянието, тъй като факта на раждане на деца от непълнолетно лице,
силно застрашава не само здравето и правилното развитие на пострадалата, но и
ставайки същата родител на тази крехка възраст, тя е в обективна невъзможност
да изгледа пълноценно и създаде пълноценни индивиди за държавата и обществото.
В този смисъл, са налице настъпили вредни последици, тъй като е налице факта на
застрашаващо родените от пострадалата деца обстоятелство- непълнолетието на
тяхната майка, което е абсолютна предпоставка за засягане на правата и интересите на децата, което е съществена
вредна последица, която напълно изключва както малозначителността на случая,
така и неговата по-ниска обществена опасност. В този смисъл съдът намери, че не
е налице правна възможност за приложение на чл.9 от НК, така, както това се
иска от защитата.
С оглед на това съдът призна обвиняемият Н.Ю.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 191 ал.1 от НК.
По
отношение на отговорността:
Налице
са основания за приложение на чл. 78а ал.1 от НК, предвид на това, че за
престъплението, за което обвиняемият Н.Ю. бе признат за виновен, предвиденото
наказание е „ЛС“ до 2 години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“. От
престъплението не са настъпили имуществени щети. Обвиняемият не е осъждан и не
е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК и
не се установиха отрицателни предпоставки за приложение на този институт,
визирани в чл.78а ал.7 от НК.
С
оглед на това, съдът освободи обвиняемия Н.Ю. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000 лева - хиляда лева,
като постанови същата да бъде заплатена в полза на държавата.
По отношение размера на същата, то съдът
определи минималния законово предвиден такъв, с оглед наличието единствено на
смегчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, нестабилно материално положение и грижата за двете
малолетни деца от страна на обвиняемия.
Съдът счете, че няма основание за приложение
на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, предвид на това, че тази правна норма е приложима
единствено относно наказанието „Глоба“ по НК, но не и относно административното
наказание „Глоба“, именно което по характер се явява такова по чл.78а,ал.1 от НК. На следващо място, ЗАНН в чл.11 препраща към НК по въпросите за
обстоятелствата, които регламентират вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. В случая, относно въпроса за определяне на
административното наказание, налагано на основание чл. 78а ал.1 от ЗАНН, тази
правна норма не препраща. И това е така, тъй като са налице специално разписани
правни норми, които уреждат този въпроси и те са от 23 и следващите от ЗАНН,
където не е предвидена правна възможност за намаляване размера на глобата с
½, на основание чл. 55 от НК. Предвид на това, искането на защитата в
посочения смисъл, се отхвърля от съда като неоснователно.
Съдът намери, че с посочените по вид и размер наказания , ще
се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН за поправяне и превъзпитание на
обвиняемия.
По изложените мотиви, съдът
постанови своето решение.
Районен
съдия: