Р Е Ш Е Н И Е
№ 260785 / 26.05.2021 год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 814 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Теленор България”
ЕАД против С.И.В., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 110.02 лв. - сбор от неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по сключен между страните договор за
мобилни услуги с номер *** от 31.05.2017 год., начислени за периода от
05.03.2018 год. до 05.05.2018 год.; 35.79 лв. - сбор от неплатени абонаментни
такси и използвани услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги с
номер *** от 07.11.2017 год., начислени за периода от 05.03.2018 год. до
05.05.2018 год.; 64.77 лв. - неплатени лизингови вноски, дължими за периода от
05.03.2018 год. до 04.06.2018 год. по договор за лизинг от 07.11.2017 год.;
367.03 лв. - неплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за
лизинг от 07.11.2017 год.; 323.86 лв. - договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги с номер ***** от 31.05.2017 год.;
27.48 лв. - договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги с номер **** от 07.11.2017 год.,
както и законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от
17.10.2019 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2019
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото
„Теленор България” ЕАД не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му
представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество
и моли за присъждане на деловодните разноски.
Особеният
представител на ответника оспорва исковете като неоснователни, по съображения,
изложени в отговора. Релевира възражения за нищожност и за изтекла погасителна
давност.
Предявените
искове са с правно основание в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и са
допустими.
Бургаският
районен съд, след анализ на доказателствата, събрани по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
31.05.2017 год. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*****, при общи условия, съгласно който ищцовото дружество
- оператор се е задължило да предоставя на ответника - потребител мобилни
услуги по абонаментен план „****“, изменен с допълнително споразумение от
07.11.2017 год., на която дата между страните са сключени втори договор за
мобилни услуги при общи условия - с предпочетен номер +****** от 07.11.2017
год. и абонаментен план „***“, както и договор за лизинг от тази дата, с който на ответника е предоставено
мобилно устройство „Samsung Galaxy А5 2017 Black” срещу
лизингова цена от 496.57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски от по 21.59
лв. всяка.
С
договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите
вноски да се извършва на 5-то числно на всеки месец, като абонатът изрично е
заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия. Съгласно последните
(чл.12, ал.2), при забава в плащанията по договорите, месечните вноски стават
предсрочно изискуеми.
Представени
са с исковата молба и 4 бр.фактури, неподписани за получател на услугата, с
начислени такси, задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за
периода от 05.03.2018 год. до 04.07.2018 год., с 15-дневен срок за заплащане на
сумите по тях.
По
повод заявление на „Теленор България” ЕАД от 17.10.2019
год., по ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковата сума.
При
така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните
са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от
сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при
изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не
съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по
договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни
абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги, респ. за дължимост на
неустойката. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят
предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната
мрежа за срока на действие на договорите. Дори на ответника-потребител да са
предадени активни СИМ-карти по трите договора, което той да е удостоверил с
подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната
мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на
потребление), което е обуславящо за дължимостта на месечните абонаментни такси,
остана недоказано. Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за
потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се
ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно
предоставянето на посочената в тях услуга.
В
допълнение - исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и защото не се
доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради
виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по
предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба
твърдения, доказателства в тази насока липсват. Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на
неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга
претенцията си, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени
по-долу.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП
на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорът е бланков, сключен
при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец.
Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
Впрочем,
договорна неустойка, чийто размер възлиза на сбора от оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, е установена от КЗП за нарушение
по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и нелоялна търговска практика, в
какъвто смисъл е и приключилото със споразумение гр.д.№ 15539 / 2014 год. на
СГС, образувано по предявен от КЗП колективен иск срещу „Теленор България“ ЕАД. Ирелевантно за изначалната нищожност на договорните
клаузи за неустойка е обстоятелството, че ищецът претендира само част от
неустойката.
При това
положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на
предоставени мобилни услуги и неустойки се явяват недоказани, а оттам -
неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят.
Не
така стоят нещата с претенцията за неплатена лизингова цена на предоставено
мобилно устройство - в горецитирания договор за лизинг (чл.4 от същия) се
съдържа потвърждение на абоната - потребител, че е получил лизинговата вещ -
мобилно устройство, срещу лизингова цена от 496.57 лв. Липсват доказателства ответникът
да е върнал вещта, отдадена му на лизинг или да е развалил лизинговия договор преди
изтичане на срока му. Няма доказателства и да е заплатил лизинговите вноски,
падежирали към 04.06.2018 год., нито да е заплатил останалите, като предсрочно
дължими, още повече, че и техните падежи са настъпили преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Според
чл.12, ал.2 от общите условия към договорите за лизинг, при забава в плащанията
от страна на лизингополучателя-ответник,
всички лизингови вноски стават предсрочно изискуеми. Понеже, както се
каза, липсват доказателства за плащане на дължимите към 04.06.2018 год.
лизингови вноски в срок - до 20.06.2018 год., всички останали такива - 17 бр.,
чийто падежи са в периода от 07.06.2018 год. до изтичане на договора, са
станали предсрочно изикуеми. Разсроченото плащане на лизинговата цена,
характеризиращо месечните лизингови вноски като периодични платежи, е отпаднало
и оттам насетне цената се дължи наведнъж, а следователно - приложима за нея е
общата давност по чл.110 от ЗЗД. Очевидно е тогава, че давността, било кратката
по чл.111 от ЗЗД - за вноските с настъпил падеж, било общата - за предсрочно
изискуемите вноски, не е изтекла към датата на депозиране на заявлението,
поради което възражението е неоснователно. Затова искът за заплащане на
лизинговите вноски следва да се уважи.
Това
има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
законната лихва, начислена неплатените лизингови вноски, начиная от предявяване
на иска – 17.10.2019 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното
плащане.
На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се
следват деловодни разноски, които за настоящото производство са в размер на 411.37
лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение, а за производството по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС - в
размер на 178.96 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим
от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.В. ***, ЕГН - **********,
дължи на “Теленор България”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С**, ж/к ”*****, представлявано от
Д* К* К* и М* С*, сумата от 64.77 лв. - сбор от неплатени
лизингови вноски с падежи в периода от 05.03.2018 год. до 04.06.2018 год. и
сумата от 367.03 лв. - сбор от предсрочно изискуеми лизингови вноски, всички дължими
по сключен между страните договор за
лизинг от 07.11.2017 год., както и законната лихва върху горните две главници,
начиная от 17.10.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, исковете за дължимост на месечни
абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги, а също и на договорни
неустойки по сключени между страните договор за мобилни услуги с номер +***** от 31.05.2017 год. и договор за мобилни услуги с
номер +**** от 07.11.2017 год.
ОСЪЖДА С.И.В. да заплати на “Теленор България”
ЕАД
деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 411.37 лв., както и за производството по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС - в размер на 178.96 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала:
М Е