Определение по дело №102/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. Х. Д. ,подадена чрез пълномощника й адв.А. М. против решение №2651/18.05.2009г. на РС-Б. постановено по гр.д.№142/2009г.,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея искове против Ю. Р.-Б. за признаване незаконност на уволнението й ,извършено със заповед №21/19.01.2009г. на ректора на Ю. и отмяната й ,за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение,претендирано в размер на 2100лв за период от 6 м след прекратяването на трудовия договор.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,подаден от представляващия я процесуален представител .В отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна.Поддържа се,че РС правилно е изяснил фактическата страна на спора и е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт ,който се иска да бъде потвърден от въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес ,поради което е процесуално допустима.

Като разгледа жалбата,обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският Окръжен съд намира следното:

Първоинстанционният съд е установил напълно релевантните за спора факти и обстоятелства при правилно разпределение на доказателствената тежест .Установява се ,че въззивницата преди уволнението е работила по трудов договор за неопределено време ,сключен с ответното учебно заведение за длъжността “ инспектор учебна дейност” във Факултет по “Педагогика” в Ю. Р.. Със заповед №21/19.01.2009г. на Ректора на Университета е прекратено трудовото й правоотношение за посочената длъжност на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване на щата.При съпоставка на длъжностните щатни разписания-действащото към 01.01.2009г. и следващото-в сила от 07.01.2009г. се установява ,че във Факултет “Педагогика” са съществували две длъжности “инспектор учебна дейност”,редуцирани до една ,в сила от 07.01.2009г.От поименното щатно разписание се установява ,че втората щатна бройка за посочената длъжност е заета от А. Л. Х..Със заповед №18 /08.01.2009г. Ректорът на Ю. е определил помощен орган –комисия за извършване на подбора между заемащите административно-обслужващи длъжности в отделните звена ,които се съкращават ,а със заповед №22/08.02.2009г. е определил критериите за извършването му.Съобразно чл.329 ал.1 КТ подлежащите на подбор е трябвало да бъдат оценявани по двата основни критерия- квалификационен и начин на извършване на работата.Очертана е базата за оценка по двата критерия и е посочено,че при равна оценка с предпочитание за оставане на работа се ползва служителят с по-голяма продължителност на работа в Университета на длъжността,която се съкращава.Резултатите от извършената оценка са обективирани от комисията в протокол №1 от 09.01.2009г.Установява се от отразените в него данни,че съпоставка по визираните по-горе два критерия е извършена между ищцата и А. Х.,които са оценени с еднакъв брой точки .Работодателят е предпочел да остави на работа Х.,като е надделял допълнителния критерий- по-голяма продължителност на работа в Университета на длъжността,която се съкращава.При оценяването по квалификационния критерий комисията по подбора не е дала повече точки на ищцата за това,че има придобита научна степен “доктор” по специалността “теория на възпитанието и дидактиката”, като е прието,че не е от значение за изпълнението трудовите функции за заеманата длъжност.Видно от поименното щатно разписание на длъжностите и работните заплати към 01.01.2009г. за длъжността “инспектор учебна дейност” във Факултет “Педагогика” е заложено изискване за образователна степен-висше образование,каквото имат ищцата и оставената на работа А.Х..

Установява се от представения Правилник за устройството и дейността на Ю.”Н.Р. – чл.7 ал.1 и чл.20 ал.1 ,че Факултетът е основно звено на Университета със самостоятелен бюджет в рамките на общия бюджет на ВУЗ,утвърден от Академичния съвет.В тази връзка е представена справка за утвърдените бюджети по факултети към 31.12.2008г.-л.125 .С протокол №12/05.01.2009г. на свое заседание Ректорския съвет на Ю. е приел решение за съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността “инспектор учебна дейност” във Факултета по педагогика ,след което ректорът на Ю. е утвърдил новото длъжностно щатно разписание ,в сила от 07.01.2009г.

При така установените във фактическо отношение данни ,от правна страна съдът приема следните изводи:

Спорът е очертан с въведените от ищцата в исковата молба фактически основания за незаконосъобразност на уволнението ,които се свеждат до : липса на реално съкращение на щата ,тъй като щатното разписание не било утвърдено от Академичния съвет ,а от Ректора на Ю.; неизвършен подбор,евентуално-ако е бил извършен,е незаконосъобразен; липса на мотиви в уволнителната заповед,тъй като не било посочено между кои лица е извършен подбор .

В обжалваното решение РС е дал изчерпателен отговор по всяко от поддържаните от ищцата фактически основания за незаконосъобразност на уволнението. Трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращение в щата.За установяване законосъобразността на уволнението, в тежест на работодателя е да докаже фактическите обстоятелства,на които се е позовал за прекратяване на трудовия договор- наличието на реално съкращение на щата.В случая посоченото фактическо основание е доказано и съответства на правното.Обосновано РС е приел,че утвърждаването на длъжностното щатно разписание за Ректората и по факултети е в правомощието на Ректора на ВУЗ.Разпоредбата на чл.30 ал.1 т.8 ЗВО ,на която се позовава ищцата ,тълкувана във вр.с т.3а касае определяне на общата кадрова политика на ВУЗ във вр.с решенията за създаване,закриване или преобразуване на департаменти,катедри и обслужващи звена на ВУЗ.Утвърждаването на длъжностните щатни разписания обаче е в правомощията на Ректора на ВУЗ ,съгласно чл.32 ал.1 т.3 и 10 от ЗВО,и чл.15 ал.1 т.3 от действащия Правилник за устройството и дейността на Ю. “. Р.,приет като доказателство по делото.Преценката на данните по длъжностните щатни разписания преди и след 07.01.2009г. в светлината на посочените по –горе норми и решението на ректорския съвет от 05.01.2009г. обосновават извода за извършено реално съкращение на 1 щатна бройка за длъжността “инспектор учебна дейност” във Факултета по педагогика.

Тъй като щатните бройки за длъжността “инспектор учебна заетост” са намалени на една ,работодателят е бил изправен пред хипотезата на задължителния подбор .Задължението за подбор възниква когато работодателят съкращава част от щатните бройки за една и съща длъжност,което му налага да извърши преценка кои от заемащите еднаквите длъжности лица да остави на работа и кои да уволни. В този случай правото на подбор става част от правото на уволнение ,тоест съдебният контрол за законосъобразност на уволнителната заповед включва и преценката за правилността на подбора не само относно неговото формално извършване,но и относно съобразяването му с критериите по чл.329 ал.1 КТ.Извършването на законосъобразен подбор при прилагане на критериите,предвидени в чл.329 ал.1 КТ е също обстоятелство,за установяването на което доказателствената тежест е възложена на работодателя.В настоящия казус съвкупната преценка на доказателствата мотивира въззивния съд да заключи,че работодателят е доказал законосъобразността на извършения подбор .Законовите критерии за подбор са два-т.нар.”квалификационен” ,при прилагането на който се оставят на работа работниците/респ.служителите/ с по-висока квалификация,и критерия “по-добра работа”.Двата критерия са посочени в закона комулативно и законосъобразният подбор предполага работодателят да е извършил оценка на служителите ,между които извършва подбор поотделно по двата критерия . Под “квалификация” се има предвид образованието,знанията и уменията, необходими и свързани с изпълнението на възложената работа.Квалификацията трябва да се преценява във връзка с изискванията за извършване на възложената работа,а не въобще.Затова не винаги по-високата образователна степен индикира непременно по-висока квалификация съобразно смисъла на това понятие в чл.329 ал.1 КТ.Така е приел в случая и работодателят-ответник.При оценката на ищцата по критерия “квалификация” комисията по подбора не е зачела като значима за признаване на по-висока квалификация дадената й от ВАК образователна и научна степен “доктор” по научната специалност “Теория на възпитанието и дидактика”.Изложени са съображения ,че присъдената научна степен на ищцата не е от значение за извършваната от нея работа.Тъй като предвидената в щатното разписание образователна степен за заеманата от ищцата длъжност е висше образование,действително притежаваната от нея научна степен “доктор” съгласно чл.2 ал.1 б.”а” от Закона за научните степени и научните звания е обстоятелство-правно ирелевантно за законосъобразността на уволнението.Еднакво са оценени двете подложени на подбор служителки и по втория критерий,като съобразно заложените в ректорската заповед №22/08.01.2009г. показатели комисията по подбора е приела оценка 1 точка .С оглед резултатите, надделял е допълнителният критерий-продължителност на работа в Ю. на същата длъжност,който следва да се приеме като част от професионалната квалификация – единство от придобитите знания,умения,образователно ниво ,ефективност на изпълняваната работа.Предвид изложеното въззивният съд намира,че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно.

Ирелевантно за спора е отсъствието на данни за предварително съгласуване на уволнението със синдикалните организации на работниците и служителите ,съобразно визираните в жалбата клаузи в КТД.В последния не е предвидена закрила по чл.333 ал.4 КТ,поради което всяко друго неспазване на поети от работодателя ангажименти е въпрос,който касае изпълнението/респ.неизпълнението/ на КТД ,но няма отношение към конкретния спор.

Несъстоятелен е и доводът на въззивницата,че работодателят е следвало да извърши подбор измежду заемащите сходни длъжности във всички факултети,а не само в Педагогическия факултет.Както бе посочено по-горе факултетите са структурно и бюджетно обособени звена в Университета ,с отделни щатни разписания с необходимите длъжности съобразно спецификата им.Подбор по чл.329 КТ работодателят е длъжен да извърши между служителите с еднаква или сходна длъжност в рамките на съответното структурно обособено звено,щом то има отделен бюджет и самостоятелно щатно разписание./в този см.решение №1248/27.07.2001г. на ВКС-ІІІг.о. по гр.д.№2306/2000г./Ето защо съдът приема,че подборът законосъобразно е извършен от работодателя само измежду двете служителки,заемащи длъжността “инспектор учебна дейност “ във Факултета по педагогика и не е бил длъжен да го провежда измежду заемащите сходни длъжности във всички факултети на Ю..За пълнота на изложението съдът отбелязва,че такъв подбор би бил практически невъзможен предвид спецификата на образователната дейност в различните факултети,което прави несъпоставима работата на специалистите в тях със сходни длъжности.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното решение за правилно ,поради което следва да се потвърди.Пропускът на РС да се произнесе по откритото производство по чл.193 ГПК относно оспорване истинността на заповед №4/07.01.2009г. и заповед №22/08.01.2009г. не се отразява на правилността на обжалваното решение,тъй като страната ,по чието искане е открито производството е могла да иска допълване на решението в срока по 250 ал.1 ГПК.Според настоящия състав на въззивния съд по начало не е следвало да се открива такова производство.Оспорените заповеди се ползват с формална доказателствена сила,която се отнася единствено относно факта на писменото изявление ,материализирано в тях и неговото авторство.Пълномощникът на ищцата не е конкретизирал основанието за оспорване на посочените документи ,но предвид изявлението в с.з. на 02.04.2009г. очевидно не е имал предвид оспорване на авторството.А по отношение истинността на съдържанието заповедите не подлежат на оспорване.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2651/21.04.2009г. на РС-Б. постановено по гр.д.№142/2009г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: