Р Е Ш Е Н И Е
30.10.2019 г.
Номер 256 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на първи октомври 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 374 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Областният управител на Област Кюстендил, със своя Заповед № РД-30-190/31.07.2019 г. и Заповед № РД-30-201/12.08.2019 г., на основание чл. 32 ал. 2 изр. първо от Закона за администрацията и чл. 45 ал. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 45 ал. 4 изр. второ предл. второ от ЗМСМА и чл. 45 ал. 11 от ЗМСМА, ОСПОРВА като незаконосъобразно Решение № 1089/27.06.2019 г. /по отношение на т. 2/ от Протокол № 46/27.06.2019 г. на Общински съвет – Кюстендил и Решение № 1098/31.07.2019 г. /по отношение на повторно приетата т. 2/ от Протокол № 46/27.06.2019 г., поради противоречието им с императивните норми на чл. 6 ал. 1, чл. 3 ал. 2 от ЗОС и чл. 8 от ЗУТ. ОС – Кюстендил е дал съгласието си по т. 2 да се трансформира собствеността на придаваемите част от „публична общинска“ в „частна общинска“ на терен с площ 240 кв.м., час от улица с о.т. 22 – о.т. 18 – о.т. 19 по плана на с. Нов чифлик, общ. Кюстендил.
В заповедите на Областния управител на Област Кюстендил се излагат доводи за незаконосъобразност на Решение № 1089 /27.06.2019 г., в частта му по т. 2 от същото и Решение № 1098/31.07.2019 г., в частта му по повторно приетата т. 2, на ОС - Кюстендил. Оспорването се поддържа пред съда от юк. Р.а, като не се сочат допълнителни основания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – ОС – Кюстендил, чрез юк. Ц., оспорва заповедта като счита същата за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
На 27.06.2019 г. е проведено заседание на Общински съвет - Кюстендил, оформено в Протокол № 46 от същата дата, на което е приет дневен ред, включващ и оспореното и протестирано решение.
Решение № 1089/27.06.2019 г. на ОС - Кюстендил е прието с 25 гласа “за”; 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” от присъствалите 25 общински съветници, при общ брой на общинските съветници 37.
Решението е взето във връзка с докладна изх. № 61-00-127/20.06.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил.
Със Заповед № РД-30-190/31.07.2019 г., по реда и условията и на основание чл. 32 ал. 2 изр. първо и чл. 32 ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 45 ал. 4 изр. второ от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, Областният управител в кръга на правомощията си и в законоустановения срок /оспореното решение е получено в областната администрация с писмо вх. № 61-00-76/04.07.2017 г./, е оспорил цитираното решение, регистрирана направо в съда на 31.07.2019 г., с която оспорва Решение № 1089/27.06.2019 г., по отношение на т. 2, на Общински съвет - Кюстендил, като незаконосъобразно, поради противоречието му с императивните норми на чл. 6 ал. 1, чл. 3 ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 8 от ЗУТ.
На проведено заседание на 31.07.2019 г. на ОС – Кюстендил е прието Решение № 1098, с което повторно е приета т. 2 от Решение № 1089/27.06.2019 г. на ОС – Кюстендил.
Решение № 1098/31.07.2019 г. е прието с 28 гласа „за“, „против“ – 0 гласа, „въздържал се“ – 0 гласа, от присъствалите 28 общински съветници, при общ брой на общинските съветници 37.
Решението е взето във връзка с докладна изх. № 61-00-154/24.07.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил, относно ново обсъждане на т. 2 от Решение № 1089/27.06.2019 г. на ОС – Кюстендил.
Със Заповед № РД-30-201/12.08.2019 г., по реда и условията и на основание чл. 32 ал. 2 изр. първо от Закона за администрацията, във вр. с чл. 45 ал. 11 от ЗМСМА, Областният управител в кръга на правомощията си и в законовоустановения срок /оспореното решение е получено в областната администрация с писмо вх. № 61-00-89/07.08.2019 г./, е оспорил цитираното решение, регистрирано направо в съда на 13.08.2019 г., с която оспорва Решение № 1098/31.07.2019 г., по отношение на повторно приетата т. 2, на ОС – Кюстендил, като незаконосъобразно, поради противоречието му с императивните норми на чл. 45 ал. 7 от ЗМСМА, чл. 14 ал. 3 от ГПК, чл. 6 ал. 1, чл. 3 ал. 2 от ЗОС и чл. 8 от ЗУТ.
Образуваните дела са съединени за общо разглеждане и решаване в настоящето производство, поради идентичност в предмета на спора и страните по делото.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, което прави жалбата допустима.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи, както следва:
Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 1 – т. 24 от ЗМСМА, определя правомощията на общинските съвети на общините като органи на местното самоуправление, в чието изпълнение съгласно ал. 2, ОС приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Редът за приемането на тези актове е регламентиран в гл. трета на ЗМСМА, както и в правилника, който приема ОС на основание чл. 21 ал. 3 от закона. Освен това, съгласно чл. 45 ал. 12 от ЗМСМА, за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете, се прилагат правилата за административното производство, установени със закон, който се счита специален на общия ЗМСМА.
Процесните решения на ОС - Кюстендил са административни актове, редът за чието приемане е уреден в общите правила на ЗМСМА, респективно в Правилника по чл. 21 ал. 3 от ЗМСМА. Относно формата и съдържанието му като такъв акт са приложими общите правила на АПК /чл. 59/ и проверката за формалната му законосъобразност предполага преценка наличието на фактически и правни основания, т. е. мотиви за приемането му. Проверката за съответствието с материалния закон като част от изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК, предполага съпоставянето на неговия предмет с правната регламентация на съответните обществени отношения с разпоредбите в приложимия специален закон.
Решенията са приети по точки от дневния ред направени на заседанието на ОС – Кюстендил на 27.06.2019 г. и 31.07.2019 г. по докладни записки изх. № 61-00-76/04.07.2019 г. и № 61-00-89/07.08.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил, които са били разгледани в постоянните комисии на ОС. Същите съдържат предложение да се даде съгласие от ОС:
- Кмета на Община Кюстендил да разреши на заявителите да възложат за своя сметка изработването на проект за ИПУП - ПР за УПИ - 59, УПИ ІІ - 57, кв. 14 и улица с о.т. 21 до о.т. 19 и улица с о.т. 22 – о.т. 18 – о.т. 19 по плана на с. Нов чифлик, общ. Кюстендил.
- Да бъде трансформирана собствеността на придаваемите части от „публична общинска“ в „частна общинска“ на терен с площ 240 кв.м., част от улица с о.т. 22 – о.т. 18 – о.т. 19 по плана на с. Нов чифлик, общ. Кюстендил.
- Кмета на Община Кюстендил да сключи предварителен и окончателен договор по чл. 15 ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ за закупуване на придаваемите места.
По предложенията на самото заседание не са били направени разисквания. Точките са включени в дневния ред за гласуване и приети, съответно с гласовете на 25 и 28 общински съветници “за”, 0 “против” и 0 “въздържал се”, от общо присъствали при гласуването, съответно 25 и 28 общински съветници от общ брой 37 общински съветници, т.е. изпълнени са изискванията на закона в чл. 27 ал. 4 във връзка с чл. 21 ал. 1 т. 8 от ЗМСМА, за вземане с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници при поименно гласуване, което е отразено в протокола.
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76 ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8 от Закона за нормативните актове и в чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби.
Оспорените административни актове са приети съобразно правомощията на ОС, предвидени в чл. 21 ал. 1 т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма и с изискуемото се мнозинство. Страните не спорят относно компетентността на органа. Постановените решения на ОС, обаче не са съобразени с приложимия материален закон, относно оспорената т. 2.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична в частна общинска, само ако имотът е престанал да има предназнамчението си по чл. 3 ал. 2 от ЗОС. В конкретният случай, имотът е бил такъв по чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗОС – имот, определен за публичнасобственост със закон - § 7 т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Правилото на чл. 6 ал. 1 от ЗОС намира приложение само, ако имотът е престанал да има предназначението си на имот – публична собственост, определен като такъв със закон. В конкретната хипотеза ЗУТ предвижда основание и процедура за промяна на конкретното предназначение по чл. 8 от ЗУТ /конкретното предназначение на имота се определя от подробния устройствен план/. Предпоставка за законосъобразност на решението на ОС по чл. 6 ал. 1 от ЗОС е предварително извършена преди това промяна в предназначението на имота, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС.
Вярно е, че съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗОС, ОС като орган, упражняващ правото на общинска собственост, може да вземе решение за промяна на предназначението на имот от публична в частна общинска собственост, но промяната на предназначението се извършва с изменение в ПУП и след неговото одобряване.След като имотът промени предназначението си и вече не е публична собственост определена със закон, това налага наличието на задължителната предпоставка по чл. 6 от ЗОС, а именно загубване на предназначението на имота по чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗОС, във вр. с чл. 8 от ЗУТ. В случая тази задължителна предпоставка не е налице и фактическа промяна на предназначението на имота не е настъпила, поради което и условието на чл. 6 от ЗОС не е настъпило. Възможно е впоследстевие проект за изменение на ПУП да не бъде изработен или да не бъде одобрен, но по силата на оспорените рещшения, част от улицата вече ще е обявена за частна общинска собственост.
Не на последно място, не може да се приеме, че предпоставка за промяна на предназначението са изтекли преклузивни срокове по чл. 208 от ЗУТ за провеждане на отчуждително производство и заявено искане за изменение на ПУП от заинтересованите лица, поради това че срокове по ЗУТ не са започвали да текат, нито е била необходима процедура по отчуждаване, тъй като към момента на изработване на действащия План за регулация на с. Нов чифлик е бил приложим Закона за благоустройство на населените места /в сила от 1941 г./, който има непосредствено отчуждително действие /чл. 47 от същия закон/. Непосредственият вещноправен ефект на уличноруегулационния план по ЗБНМ настъпва с влизането му в сила – трансформацията на собствеността настъпва безусловно. От изложеното се налага изводът, че е без значение обстоятелството изградена ли е на място улица, след като терена е общинска собственост и има предназначение за улица, която по силата на чл. 2 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗОС, във вр. с § 7 т. 4 пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА е публична общинска собственост. Същата не е преставала да има предназначение за улица.
Всичко посочено по – горе, прави основателен протестът на Областния управител на Област Кюстендил срещу Решение № 1089/27.06.2019 г. и Решение № 1098/31.07.2019 г. / по отношение на т. 2/, на ОС – Кюстендил.
Позоваването на разпоредбите на чл. 21 ал. 1 т. 8 и т. 11, във връзка с чл. 27 ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, чл. 134 ал. 2 т. 6 и чл. 15 ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 3 ал. 2 и чл. 6 ал. 1 и ал. 3 от ЗОС, чл. 2 ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл. 5 ал. 2, във вр. с чл. 5 ал. 1 т. 8 и т. 11 от Правилника за организацията и дейността на ОС - Кюстендил , касае правомощията на ОС да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината, касае и случаите, в които се изисква мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници при поименно гласуване. Въпреки наличието на това мнозинство, в конкретният случай са налице посочените по – горе законови нарушения.
По всички изложени съображения, съдът счита оспорените Решение № 1089/27.06.2019 г. и Решение № 1098/31.07.2019 г., в частта по т. 2, на ОС - Кюстендил за приети от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум за провеждане на заседание на ОС и необходимото мнозинство за вземане на решения, в предвидената писмена форма, но в противоречие с материалния закон по отношение на т. 2.
Изложените мотиви водят до правния извод за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС – Кюстендил, по отношение на т. 2 и като такива, съдът ще ги отмени в оспорената им част.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1089/27.06.2019 г. /по отношение на т. 2/ от Протокол № 46/27.06.2019 г. на проведено заседание от 27.06.2019 г. и Решение № 1098/31.07.2019 г. /по отношение на повторно приетата т. 2/ от Протокол № 47/31.07.2019 г. от Решение № 1089/27.06.2019 г. от Протокол № 46/27.06.2019 г. на Общински съвет – Кюстендил, като незаконосъобразни, в оспорената им част.
ОСЪЖДА Общински съвет – Кюстендил да заплати на Област Кюстендил дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: