Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 07.12.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
VІI граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. д. №3850 по описа за 2017 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание
чл.440 от ГПК чл.108 от ЗС.
Депозирана е ИМ от И.К.И. и С.И.Г. против
„Б.“ ЕАД и „Р.и.“ АД, с правно основание на иска чл.440 от КПК и е предявен иск
срещу С.К.К. с правно основание чл.-108 от ЗС.В молбата се твърди, че семейството
на ищците от 1968г., живее в имот- ап.12, находящ се в *** по силата на договор
за наем с Община-Плевен.Посочва се, че е ползвано по силата на договор с
„Жилфонд“, че наемното правоотношение е
прекратено, видно, от мотивите на
постановено решение №2604/1996г. , на осн. чл.36, ал.1, т.6 от ЗНО.Твърди
се, че е било предоставено за ползване на ищцата , с постановено и влязло в
сила решение по бр.д.№27/1984г. на ПлРС.Твърди се, че юли 2004г. имота е
деактуван с акт№2397К, за държавна собственост на недвижим имот , на ГНС-Плевен
с нанесено отбелязване —„ ОТПИСАН „ с № РД- 14-218 от 15.7.2004 година
спец."Държавна собственост" и апартамента е прехвърлен от Община
Плевен на Акционерно дружество „ РУБИН ИНВЕСТ,,.Твърди се, че Кметът на Община-
Плевен, е следвало да предостави жилище на наемателите на ***, което не
сторено.Посочва се, че ищците са останали да живеят и владеят имота от него
момент като свой. От държане на имота ,те преминават към владение на същото без
противопоставяне на новия собственик.Никой не се е противопоставял на владението
им до извършените действия на ЧСИ в края на 2015 година. Никой не е смущавал
владението им до него момент ,не го е оспорвал и не е искал обещетение за
ползване. Повече от 10 години не са давани никакви средства за обитаване му
поради което същите придобили имота на основание дългата 10 годишна давност и
към момента на провеждане на изпълнителните действия на съдия ***към август
2015 година отдавна вече е били собственици на описания по- горе апартамент .Твърди
се, че са разбрали случайно,че апартамента е собственост на длъжника- „РУБИН
ИНВЕСТ „ЕАД по изп. дело №20158160400478/2015 год. по на ЧСИ *** ***и същият без
да ги уведоми, е провел изпълнителни действия спрямо жилището по негов опис.Твърди
се, че търга насрочен на 26.10.2015 година, не е имало на обявената дата за
техния имот в залата за търгове, както и за останалите посочени в обявлението
за публична продан ,както за ***, така и за другите два имота, вкл. в съседния
вход ***Твърди се, че в края на месец декември 2015 год. за първи път ищцата
получава на домашния й адрес - адрес на въпросното жилище, призовка за
принудително изпълнение от ЧСИ ***- за осигуряване достъп на до жилището ЧСИ ***
***на 04.01.2016 год., за да ги извади от него.Твърди се, че никой от ищците не
е получавал призовка за доброволно изпълнение, която следва да предхожда
изпратената призовка за принудително изпълнение. От призовката разбрала, че на
26.10.2015 год. търг се състоял, и жилището е било продадено на третото лице С.К.К..Посочва
се, че на 31.01.2016год. - извършили окончателния въвод.Твърди се, че видно от
приложеното по настоящата искова молба Писмо с ех. № 94-И- 52/2016 година от
5май 2017 година на Министерство на правосъдието - Инспекторат на Министъра на
правосъдието са направени редица констатации
за нарушения извършени от ЧСИ *** ***с рег № 816 на КЧСИ и район на действие
ПОС- Плевен по образуването и движението на изп. дело № 20158160400478 по описа му.Ето
защо молят да се постанови решение, с което да се установи по отношение на взискателя „Б."
ЕАД и длъжника „Р.И. АД, че недвижим имот, представляващ апартамент ***,
находящ се в жилищна сграда ***, върху която е насочено изпълнението по изп. дело
№20158160400478/2015 год. по на ЧСИ *** ***с Рег №816 и район на действие ПРС,
не принадлежи на длъжника „Р.И. АД - Плевен и е собственост на ищцата С.И. *** ,ЕГН-
**********, придобит от нея като недобросъвестен владелец и сина й И.К.И. жител
***,с ЕГН- ********** на основание 10 годишна давност ,начиная от м.юли 2004
година до м.юли 2014 година, включително и осъди ответникът - С.К. *** да им
възстанови владението над имота както и им върне собствеността на ***описан по-
горе със законните последици.Претендират се разноски.
За
ответниците „Б.“ЕАД и С.К., процесуалните представители са депозирали отговор и
оспорили предявените искове.
За ответника „Р.и.“АД- не е депозиран отговор.
След като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, съдът
установи следното от фактическа страна:
Искът по чл.440 от ГПК е
предвиден за защита на трети лица в случаите,когато принудителното изпълнение
за парично задължение е насочено към имущество което не принадлежи на длъжника
и с изпълнението се засяга правата на тези лица.Засегнатото право може да е
както право на собственост на третото лице върху вещта, така и притежавано ограничено
вещно право, както и облигационно право, което не би могло да се противопостави
на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси, след
извършването й.Целта е да се установи, че вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение по образувано изп. дело, не принадлежи на длъжника, т.е. да е налице и висящо производство.
Видно от доказателствата
по делото, е че ищцата е имала сключен договор за наем от 07.12.1984г. за
процесния ***с „Жилфонд“-гр.Плевен.От приложения АДС , е видно, че имота е
деактуван, тъй като е бил заведен на „Рубин“АД.От представено съд. решение по
гр.д.№2648/1996г., се установява, че е имало сключен договор за наем,със
съпруга на ищцата, който е бил прекратен с решение от 09.01.1996г. по гр.д.№2604/1995г.
по описа на ПлРС.Съгласно представено справка от ТР-стр.232, е видно, че имотът
е станал собственост на „Рубин инвест“ЕАД.Не е спорно, че е било образувано
изп.д.№ 20158160400478
на ЧСИ ***,с взискател „Б.“ЕАД и длъжник „Р.и.“АД, като имотът е продаден на
публична продан на С. К..
Спорен по делото е въпроса, дали ищците са станали собственици на процесното
жилище по силата на давностно владение.
Ищците се позовават на десетгодишна придобивна
давност ,като недобросъвестни владелци. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива от
недобросъвестния владелец с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Необходимо е упражняване на фактическа власт върху конкретна вещ за период
по-дълъг от 10 години и промяна на субективното отношение към вещта на лицето,
упражняващо властта. Владението трябва да е явно и обективирано по начин, че да
достигне до знанието на останалите съсобственици и да не е оспорвано от
последните./ В този смисъл е решение
№239/29.05.1996г. по гр.дело 91/1996г. –І-во гр.отделение на ВС, решение
№238/11.04.2000г. на ВКС по гр.дело №1031/1999г. на І-во гр.отделение, решение
№265/28.04.2004г. на ВКС по гр.дело №720/2003г. на І-во гр.отделение, решение
№508/29.07.2003г. на ВКС по гр.дело №740/2002г. – І-во гр.отделение/. В тежест
на ищците е да докажат противопоставянето на владението и волята да достигне до
знанието на собственика. В тази връзка
дори и да се приеме, че владението е започнало с прекратяването на договора за
наем и решението на съда от 1996г., то не е доказано, изменение на намерението
на ищците и това да е достигнало до представител на собственика. От извършените
от собствениците във времето действия –
дела/в.гр.№329/2016г. на ПОС, гр.д.№7727/2016г. на ПлРС, гр.д.№2604/1995г. на
ПлРС/, покани за напускане на имота/2009г./, деактуване на същия/2004г./ е
видно, че ищците са се идентифицирали като държатели в имота.От свидетелските
показания, също не бе установено промяна на намерението на ищците да владеят имота
като свой, а че желаят за го закупят от собственика.
Предвид изложеното, съдът
намира, че не е доказано по безспорен начин
ищците, са собственици на оригинерно правно основание и предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Останалите възражения ,съдът счита, че не
следва да обсъжда, като неотносими към спора.
При иска за собственост
по чл.108 от ЗС е налице притежание на носителя на едно вещно право въз основа
на съдебно доказване на това право да получи прекратяване на нарушеното и
възстановяване на съответното право на владение. Предмет на иска за собственост
е защитата на вещно право, а не на фактическото отношение и тази защита се дава
въз основа на съдебно установяване и признаване съществуването на това
право.Основателността на иска по чл.108 от ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки – ищецът да е собственик на вещта, вещта да се
владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт
да е без правно основание. Доказателствената тежест е за ищеца за първите две
предпоставки, а наличието на права на ответника върху вещта се доказват от
него, защото се предполага, че такива липсват.
От представените
доказателства е видно, че на С.К. ,го е придобил по силата на
постановление за възлагане на имот при
извършена публична продан от собственик, поради и което същият го владее на лигитимно
правно основание.Въз основа на изложеното, съдът приема, че не са налице
предпоставките за уважаване на
предявения иск по чл.108 от ЗС.
При този изход на делото
е на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва ищците да заплатят на ответниците
направените разноски както следва: на С.К.- сумата 1150лв. адвокатско
възнаграждение/чл.7, ал.5 вр с ал.2 т. 4 от Наредба№1/2004г./, на „Б.“ЕАД -450лв.
юрисконсултско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. с
чл.25, ал.2 от Наредба за правната помощ.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения на осн чл.440 от ГПК от И.К.И.,
ЕГН********** и С.И.Г., ЕГН********** против „Б.“ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК175203485 и „Р.и.“АД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК201904939, с който се иска да се
признае за установено, че „Р.и.“АД не
е собственик на недвижим имот: представляващ
апартамент ***, находящ се в жилищна сграда ***, и е собственост на ищцата С.И. *** ,ЕГН- **********,
придобит от нея като недобросъвестен владелец и сина й И.К.И. жител ***,с ЕГН- *********,
който имот е предмет на
изпълнение по изп.д. №20158160400478/2015 год. по на ЧСИ *** ***с Рег
№816 и с район на действие РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.И., ЕГН********** и С.И.Г., ЕГН********** против
С.К.К., ЕГН**********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да
се признае по отношение на С.К.К., ЕГН**********, че ищците И.К.И., ЕГН**********
и С.И.Г., ЕГН**********, са собственици на недвижим имот: апартамент ***, находящ се в жилищна сграда ***, и се осъди ответника да предаде владението
върху посочения имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.К.И.,
ЕГН********** и С.И.Г., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.К.К., ЕГН**********,
сумата общо 1150лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК И.К.И.,
ЕГН********** и С.И.Г., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на„Б.“ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК175203485 , сумата общо 450лв., представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: