Р Е
Ш Е Н И Е № 83
04.09.2020г., град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –В., IV – ти наказателен състав, след проведено открито
съдебно заседание на осми август през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Андрей Дечев
При участието на секретаря П. Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията Дечев гр.дело № по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът
намира, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове,
предявени от Д.Ц.И., ЕГН **********, лично и като родител на малолетното си
дете Ф.Д. Ц., ЕГН **********, против Н.К.М., ЕГН**********.
Ищецът твърди, че с ответницата нямали
сключен граждански брак, но живеели на семейни начала до като детето Ф.е
навършило една година и шест месеца.
Отправя се искане упражняването на
родителските права над детето да бъдат предоставени на бащата Д.Ц.И.,
местоживеенето им да бъде определено при него на адрес: гр. В., ул. „Р.“, № 5,
да се определи режим на лични отношения с майката Н.К.М., съобразно съдебната
практика, да бъде осъдена Н.К.М. да плаща месечна издръжка на детето Ф.в минималния
определен за странат размер, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, ведно с лихвите за
всяка просрочена вноска. Не се претендира издръжка на детето за минало време.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Н.К.М.
не е ангажирала отговор на исковата
молба. В. с.з. не оспорва исковете и заявява, че е съгласна да се предостави
упражняването на родителските права на ищеца.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение
за раждане на Ф.Д. Ц., ЕГН **********, роден на *** г., негови родители са Д.Ц.И.,
ЕГН ********** и Н.К.М. ЕГН
**********.
Представено е Удостоверение изх.№
0503-24-00-1524#1/12.08.2019 г.,
издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ със седалище град В., видно от
което ищецът Д.Ц.И. има адрес: *** и ЕГН
**********. Същият не фигурира в Интегрираната информационна система “ИИС“ на
Агенцията за социално подпомагане /АСП/ и през периода от 01.08.2018г. до
31.07.2019г. не е подпомаган на никакво правно основание, регламентиращо
дейността на системата за социално подпомагане.
Приет е по делото Социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. В., от който се установява, че И. и М. са
живели на семейни начала без сключен граждански брак, като от съвместното им
съжителство на 24.05.2014 г. е роден синът им Ф.Д. Ц.. От раждането му до
навършване на възраст от година и
няколко месеца на детето Филип, детето е отглеждано и от двамата
родители в къща – собственост на бабата по бащина линия Е.Х. на адрес: гр. В., ул. „Р.“, № 5. След като родителите се
разделят, майката напуснала дома, а детето Ф.останало да живее при баща си Д.,
като в грижите по отглеждането му помагала бабата.
Майката Н.К.М. ***-етажна къща, за която
по нейни думи заплаща месечен наем в размер на 30 лв. Къщата се състои от
предверие и стая, обзаведена със спалня и 2 легла, шкаф, телевизор и печка на
дърва, която се използва за отопление и готвене. На адреса майката Н.М. живее с
трите си деца: С.Н. К., родена на ***г., Ю.Н.К., роден на ***г. и И.Н. К.,
родена на ***г. и съжителя си А. Ц.Б., сочен от нея за биологичен баща на С. и Ю..
По твърдения на Н.М., същата е учила до 10 клас в гр.Д.. От направена справка в
средата за междурегистров обмен RegiX на 21.05.2020г. М. няма регистрирани
трудови договори с работодател, подпомага се от ДСП - В. на основание ЗСПД, а
дохода й се допълва и от нерегламентирани нередовни плащания, които съжителят й
получава за случайни дейности. Н.М. заявила на социалния работник, че преди 6-7
месеца е посетила адреса на който живее малолетния и син Филип, заедно с баща
си Д.И., но е била изгонена от последния и не е успяла да види момченцето.
Бащата отрекъл майката да е идвала да търси сина си. М. заявила, че грижи за Ф.полага
баща му Д., съгласна е родителските права да му бъдат предоставени на него и да
получава "детските" за момченцето. Бащата Д.Ц.И. *** в едноетажна
къща, семейна собственост в гр. В., кв."Н.П.", ул."Р.", №5.
Първоначално къщата е построена с 1 стая, а впоследствие е разширена с преддверие,
още една стая и помещение, предвидено за санитарен възел, като всички са още на
груб строеж. Понастоящем Д.И. и Ф.обитават стая, обзаведена с две легла, шкаф
за дрехи, хладилник, телевизор, печка на дърва, има електрозахранване, мивката
и тоалетната са външни. За учебната 2019/2020г. Ф.е в подготвителна група в
кварталната детска гР.на и предстои за учебната 2020/2021 г. да бъде
първокласник в кварталното ОУ "Епископ Софроний Врачански". В грижите
по отглеждането и възпитанието на малолетния, бащата има подкрепата на своята
майка Е.Х., която е пенсионер и подпомага финансово сина си Д. и внука си
Филип. От направена справка в средата за междурегистров обмен RegiX на
21.05.2020г. е установено, че бащата Д.И. има петгодишен трудов стаж като
продавач - консултант през периода 2007-2012г., а понастоящем не работи на
трудов договор. При посещението на адреса детето било облечено с панталон и
яке, със спретнат и чист външен вид, първоначално се уплашило и се разплакало
"да не го вземат", но после се успокоило и споделило, че "тати
го гледа". Момченцето е привързано към баща си и баба си и говори спокойно
в тяхно присъствие. Ф.разказа, че баща му го води и го прибира от детската гР.на,
най-добрия му приятел там се казва Р., а учителката е госпожа М..
От приобщения в доказателствената
съвкупност Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В.,
се установи, че двамата родители са се отзовали за предоставяне на информация
във връзка с делото, като са осигурили достъп до техните жилища. В хода на
социалното проучване е установено, че за малолетния Ф.Д. Ц. се полагат
адекватни грижи от неговия баща Д.Ц.И.., с който той продължава да живее към момента на посещението на социалния
работник. На детето са осигурени подслон, храна, дрехи и обувки според възрастта,
пола и сезона. На малолетния е осигурен достъп до образователната и здравната
система. От раждането си и до момента на социалния доклад детето се отглежда от
своя баща Д.Ц.И.. В разговор с майката Н.К.М. потвърдила, че Ф.се отглежда от
бащата и заявила, че е съгласна родителските права да бъдат предоставени на
него, за да получава той „детските“ за него. С оглед на посочената информация
във връзка с искането на съда за становище при кой от двамата родители следва
да остане детето с оглед на родителски и морални качества, отдел "ЗакР. на
детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр.В. предоставя на В.ски
районен съд да постанови решение, което да защитава по най-добър начин правата
и интересите на детето Ф.Д. Ц..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.127 от СК за определяне местожителството на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и родителят, спрямо когото не е
предоставено упражняването на родителските права и издръжка само за бъдеще
време, но не и за минало време.
Основателността на иска за предоставяне
упражняването на родителските права е обусловен от установяването при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца Д.Ц.И., че разполага с родителски капацитет да
отглежда и да полага грижи по отношение на непълнолетното си дете , а по иска за издръжка следва да
установи, че детето не е навършило пълнолетие, че ответницата е техен родител,
материалните възможности на майката да дава издръжка в искания размер и
материалните възможности на родителя, при когото децата живеят преимуществено и
който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие деца. В тежест
на ответницата по иска за предоставяне упражняването на родителски права е да
установи обстоятелства, че бащата не е в състояние да отглежда и да полага
грижи по отношение на непълнолетното си
дете.Относно иска за издръжка в тежест на ответницата е да докаже
обстоятелства, наличието на които го препятстват да заплаща ежемесечна издръжка
в претендирания размер.
Съобразно даденото тълкуване в т.2 от
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016г. на
ОСГК, се изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение
по упражняването им. Вложеният в това смисъл е родителите да бъдат мотивирани
да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се
поставя в зависимост от отношенията помежду им. Законът дава приоритет на
постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и
възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права,
като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за
правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето
в тяхната основна грижа. По изключение, когато родителите не живеят съвместно,
се обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на
интересите на ненавършилите пълнолетие дете. С оглед защита интересите на
децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на когото да възложи
упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна
отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
В Постановление № 1 от 12.11.1974 на
Пленума на ВС е обобщена практиката на съдилищата по предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите, като дава указания упражняването на родителските права и мерките да
бъдат определени конкретно, т.е. от значение са не отделните обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да
извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена
съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства. Тази
относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са
изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях
факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по
решаваща значимост: възпитателски качества, моралният облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите
нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано
и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само
като финансови и материални възможности, но и начина на живот.
В настоящия случай безспорно се
установи, че бащата има родителски капацитет да отглежда детето, като от
момента на фактическата раздяла с майка им, непосредствените грижи за него се
полагат единствено от него. Той задоволява необходимостите на детето, доколкото
се установи, че са задоволени здравните, финансовите и битовите му потребности.
Детето посещава училище, любознателни са, в добро психо - емоционално състояние са, отглеждано е в семейна среда в
жилище, обзаведено със съвременни и функционални мебели, поддържана е отлична хигиена, а за тях е осигурена
самостоятелна стая с подходящи за възрастта им мебели. Бащата се отнася
отговорно към образованието и развитието на детето. Наличието на възпитателските
качества на бащата се установява и от обстоятелството, че е успял да формира у
детето чувство за значимост, да създаде сигурна и спокойна семейна среда за неговото
развитие, като задоволява емоционалните му потребности, създавайки у него усещането,
че е особено ценно и важно. Следва са се има предвид и обстоятелството, че
бащата не възпрепятства контактите на детето с майка му, което също е показател
за отговорното му отношение като родител, тъй като това е показател, че е
наясно с това, че за правилното му израстване и това то самото да са се чувства
добре, има необходимост да общува и с майка си. В същото време детето е
емоционално привързано към баща си, иска да живее при него. Ищецът разполага и
с помощта на своите близки при отглеждането на Филип, като той в много добри
отношения с тях и има изградена емоционална връзка между тях. В настоящото
производство се установи, че бащата е бил трудово ангажиран за около 5 години.
Съгласно приложеното копие от Регистрационна карта на дирекция „Бюро по труда“
ищецът И. е регистриран като безработен на 15.08.2019г. и са отразени седем
срещи с трудов посредник за периода от 16.09.2019г. до 18.08.2020г.
Същевременно, в производството по
предоставяне упражняването на родителските права, преценката е обусловена в
изключителна степен от интересите на децата. В § 1, т.5 от ДР на Закона за закР.
на детето, при определяне на понятието „най добър интерес на детето“ е вложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: желанията и чувствата
на децата; физическите, психическите и емоционалните потребности на децата;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на децата; опасността или
вредата, която е причинена на децата или има вероятност да им бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за децата; последиците, които ще
настъпят за децата при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства,
имащи отношения към децата. Възрастта на детето обуславя нуждата от засилена
грижа, любов, топлина, семейна среда и подкрепа спрямо него, която в случая
може да бъде осигурена от бащата. Следва да се отчете и обстоятелството, че от
фактическата раздяла на родителите до настоящия момент детето се отглежда
единствено от бащата, като се касае за период от около четири години. Предвид
това в негов интерес е и за напред да се грижи за тях баща му. Ето защо
родителските права ще се предоставят на бащата, а на майката ще бъде определен
режим на лични отношения, с оглед това тя и детето да поддържат връзка.
Доколкото режимът на лични отношения на родителя, на който не са предоставени
родителските права, трябва да позволява възстановяване, поддържане и засилена
емоционална връзка на родителя с децата, както и възможността този родител
пълноценно да участва във възпитанието на детето, режимът на лични отношения ще
се определи както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00
часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятната
ваканция, като този месец не съвпада с платения отпуска на бащата.
С
оглед предоставяне упражняването на родителските права на бащата,
местоживеенето на децата следва да бъде определено при него на последния
посочен по делото адрес, обитаван от него – а именно: гр. В., кв."Н.П.",
ул."Р.", №5.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка
на ненавършило пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на
следните предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е
негов родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности на
родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и
който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда,
че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя
с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и
материалното състояние на родителите.
В случая и двамата родители са в трудоспособна
възраст. Същите не са трудово ангажирани. От доказателствата по делото става
ясно, че детето е на шест години,
възраст в която разходите за него непрекъснато нарастват, необходимо е да им
бъдат закупувани учебни пособия, дрехи, обувки, необходими са им средства за
пътни и дневни при посещаване научебно заведение, да посещава извънкласни
занимания и културни мероприятия. Отделно от това трайно възприето е от съдебната
практика становището, че нуждата от издръжка не се доказва – обичайните
потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на
индивидите, на увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото
дете. В настоящото производство се установи, че и двамата родители не са
трудово ангажирани.
Ето защо за детето месечно са необходими
200.00 лева, която сума съответства на тяхната нужда от издръжка и възможностите
на родителите да я дават, като цялата сума 200.00 лева следва да се постави в
тежест на майката, и не следва да се поставя в тежест на бащата, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането на детето. Предвид основателността на иска за издръжка,
следва да се осъди ответницата, която дължи издръжка, да заплаща и законна
лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка. Издръжка за
минало време не е поискана, поР. доето съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Ф.Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, на
бащата Д.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, при когото определя местоживеенето
на детето на адрес: гр.
В., кв."Н.П.", ул."Р.", №5.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
майката Н.К.М., ЕГН**********, с адрес: ***, с детето Ф.Д. Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден и един месец през
лятната ваканция, като този месец не съвпада с платения отпуска на бащата.
ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН**********, с адрес: ***,
да заплаща на детето Ф.Д.
Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева/ до 20 – то число на месеца,
считано от подаване на исковата молба на дата 15.08.2019 г. до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН**********, с адрес: ***,
да заплати по сметка на Районен съд –В., сумата от общо 288.00лева /двеста
осемдесет и осем лева /, представляваща държавна такса върху размера на
присъдената издръжка за настояще време.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –В..
Районен съдия:А.Д.