№ 196
гр. Троян, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100459 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 1 310.47 лв., предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
**** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителите **, ***, ** и
**, срещу С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.****. Предмет на осъдителния иск е
вземане, за което е отказано да бъде е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 67/2022г.
по описа на Троянски районен съд.
Ищецът обосновава предявяването на осъдителния иск срещу ответницата с влязло в сила
разпореждане № 129 от 22.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 67 по описа на Троянски районен
съд за 2022г., с което е изцяло отхвърлено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
**** с което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу С. Н.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр.****.
В ИМ се сочи, че на 06.01.2021г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ответницата е получила от ищцовото дружество кредит в размер
на 800.00 лв., който тя следвало да върне на 12 месечни вноски, всяка в размер на 80.94 лв.
В молбата се твърди, че ответницата избрала и закупила два пакета от допълнителни
услуги – услуга „Фаст“ с възнаграждение в размер на 240.00 лв. и „Флекси“- с дължимо
възнаграждение в размер на 400.00 лв., като към всяка месечна вноска следвало да заплаща
още 53.33 лв. за тези услуги. Така месечната й вноска била формирана в общ размер 134.77
лв.
1
В ИМ се твърди, че ответницата е направила 3 погасителни вноски по кредита в общ
размер 446.40 лв., като от дължмата главница в размер на 800.00 лв., е погасена 181.97 лв. и
е останала дължима сума в размер на 610.03 лв. Погасената част от уговореното договорно
възнаграждение в общ размер 171.14 лв., е 60.85 лв., а останалата дължима сума е в размер
110.29 лв. По пакета допълнителни услуги е заплатена сума по услуга „Фаст“ в размер на
79.52 лв. и е останала дължима сума в размер на 160.48 лв., а по услуга „Флекси“ е
заплатена сума в размер 99.99 лв. и е останала дължима сума от 300.01 лв.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
осъдена С. Н. Т. да му заплати сумата 610.03 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, сключен между страните на 06.01.2021г.; сумата 110.29 лв.,
представляваща договорно възнаграждение; сумата 160.48 лв. - възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“; сумата 300.01 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата
121.66 лв. – лихва за забава за периода 26.01.2021г.-25.12.2021г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. Н. Т. не
е представила отговор в указания едномесечен срок и не е взела становище по предявения
иск.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален
представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.Р. И. И.,
с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли иска да бъде уважен, както и
да бъдат присъдени направените разноски.
Ответницата С. Н. Т., р.пр., не се явява в съдебно заседание и не се представлява от
процесуален представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от представения договор за потребителски кредит, ищецът е предоставил на
ответницата сума в размер на 800.00 лв. Срокът, уговорен между страните за погасяване на
задължението по кредита, е до 25.12.2021г. на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на
80.94 лв. Уговорен е ГПР 48.65 % и годишен лихвен процент 41.00 %, като общо дължимата
сума е 971.14 лв. В договора на стр. 2 е отбелязано, че е избран пакет от допълнителни
услуги „Фаст“, възнаграждението по който е определено на 240.00 лв. и услуга „Флекси“ с
възнаграждение в размер на 400.00 лв. По тези два пакета допълнителни услуги размера
на месечната вноска е 53.33 лева. Посочено е на стр.2 от договора, че общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1 611.14 лв., общ размер на вноската 134.27
лв.
Предметът на споразумението за допълнителни услуги е предоставяне на услуги, а именно -
за приоритетно разглеждане и становище на искането за кредит (услуга „Фаст“) и право на
2
едностранна промяна на погасителния план (услуга „Флекси).
От приложеното ч.гр.д. № 67/2022 г. по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 26.01.2022 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като същото е изцяло отхвърлено с
разпореждане № 129 от 22.02.2022г. , влязло в законна сила на 13.04.2022г.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение кредитира като
обосновано и изготвено от специалист, притежаващ необходимата компетентност. От него
се установява, че без да се включват суми за погасяване на възнаграждението по пакет
допълнителни услуги, с платените от ответницата суми в общ размер 446.40 лв., са погасени
главница в размер 324.88 лв.; договорна лихва в размер 118.00 лв. и лихва за забава в размер
3.52 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от
сключения между тях договор за кредит „Стандарт“ **** от 06.01.2021г. Представено е
преводно нареждане, от което се установява, че на 06.01.2021 г. ищецът е привел по сметка
на ответницата в „БАНКА ДСК“ АД сумата от 800.00 лева. Представено е извлечение от
сметка към процесния договор, от което се установява, че има постъпили плащания от С. Н.
Т. във връзка с погасяване на задължението й по отпуснатия кредит в общ размер 446.40 лв.
Посочените документи не са оспорени от ответната страна.
В случая претенцията на ищеца обхваща и вземане, произтичащо от уговорено с
процесния договор възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в общ размер на 640.00 лв. В случая сам кредиторът твърди, че предоставената
сума е под формата на потребителски кредит, който е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит. затова нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и
по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Нормата
на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
3
В случая уговореното възнаграждение по закупен допълнителен пакет в общ размер
640 лв. е почти колкото размера на предоставения кредит – 800.00 лв., поради което се
явява прекомерно. Сключването на споразумение за закупен допълнителен пакет е свързано
с приоритетно разглеждане на кредита и възможност за промяна на погасителни вноски.
„Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът
намира, че претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията межу кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява
по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми-
разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
Поради гореизложеното съдът намира, че клаузата на посоченото допълнително
възнаграждение по т. нар. пакет от допълнителни услуги в общ размер на 640.00 лева се
явява нищожна поради противоречие с императивна правна норма, с оглед на което
претендираното вземане за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явява недължимо. Предвид което
искът следва да се отхвърли в частта на претендираните вземания за посочените две
допълнителни услуги.
Предвид обаче, че същите са недължими и с направените погасителни вноски не
следва да се погасяват тези задължения, с оглед на приетото и неоспорено заключение по
ССчЕ се установява, че след направените погасителни вноски от ответницата по сключения
договор между страните, е останала дължима главница в размер на 475.12 лв., като
договорната лихва в размер на 110.29 лв. е платена изцяло. Върху размера на задължението
за главница съдът изчисли размерът на дължимата лихва за забава за периода 26.01.2021г. –
25.12.2021г., което е в размер на 44.08 лв. От посочената сума, след приспадане на сумата
3.52 лв и 7.71 лв. , които вещото лице е посочило, че с тях са погасени лихви, следва да бъде
присъдено обезщетение за забава в размер на 32.85 лв.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е частично основателен и следва да се
уважи за главница в размер на 475.12 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва от
датата на предявяване на иска - 14.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
като се отхвърли за горницата до пълния претендиран размер от 618.03лв.
Следва да се отхвърли иска и в частта за сумата 110.29 лв. – договорно
възнаграждение, тъй като посочената сума е погасена от направените погасителни вноски,
видно от заключението по ССчЕ. По същите съображения, както и с оглед по-ниския размер
на лихвата (44.08 лв.), изчислен върху главница в размер 475.12 лв., следва да се отхвърли
4
иска за мораторна лихва за горницата над 32.85 лв. до пълния претендиран размер от 121.66
лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в
общ размер 553.22 лв., които , съразмерно с уважената част от иска, следва да се присъдят в
размер на 214.44 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД С. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.****, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, **** със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителите **, ***, ** и **,
сумата 475.12 ( четиристотин седемдесет и пет лв. и 12 ст.) лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ **** от 06.01.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата 32.85 (тридесет и два лв. и 85 ст.) лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 26.01.2021г.-25.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
главница до пълния претендиран размер от 618.03 лв, както и за сумата 110.29 лв. –
договорно възнаграждение, за сумата 160.48 лв.-възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ и за сумата 300.01 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, както и в
частта за лихва за забава до пълния претендиран размер от 121.66 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 от ГПК С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: **, **,
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, **** със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителите **, ***, ** и **, сумата 214.44 ( двеста и
четиринадесет лв. и 44 ст.) лева, представляваща разноски в производството, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5