Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1089
гр.
Пловдив, 09.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 82/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Ж.П. ***5
против Електронен фиш серия К №3196835, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който
на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21,ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата
се моли електронният фиш като неправилен и незаконосъобразен да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима –подадена е от лице, което има
право на обжалване, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна :
Издаден е ЕФ за това, че на 11.11.2019 г. в 10:36
ч. на път II-64 Карловско шосе км.35+500, посока на движение от с. Граф Игнатиево към
с.Черноземен, при въведено ограничение на скороста 60 км/ч с пътен знак B26 било установено
движение на л.а. МПС Шевролет Авео, рег.№ ...със скорост 88 км/ч след отчетен
толеранс на скоростта от минус 3 км/ч .
Въз основа на констатираното нарушение, изразяващо
се в превишение на скоростта от 28 км/ч , на собственика на МПС бил издаден
обжалваният ЕФ.
Нарушението в издадения ЕФ било квалифицирано по
чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,ал.2 т.3 от ЗДвП на
нарушителя била наложена „глоба“ в размер на 100 лв.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на приложените към административнонаказателното производство
доказателства- копие на удостоверение за одобрен тип средствоза измерване
10.02.4835, копие на протокол №1-32-19
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR
-1М, копие на протокол за използване
на автоматизирано техническо средство, снимков материал от клип № 3213.
Съдът намира, че описаното в ЕФ е доказано въз
основа на приложените към администратвнонаказтелната преписка доказателства.
Нарушението се установява главно от приложения видеоклип. Налице е и презмпция,
че нарушителят при установено нарушение с ЕФ е собстевника на дивжещото се МПС,
освен ако в 14-днвен срок не се представи декларация.
При проверка относно процесуалните изисквания,
предвидени за съставяне на ел.фиш съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа
всички предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Неоснователно е
оплакването, изложено от жалбоподателя пред съда, че мястото на нарушението не
е описано по ясен начин. В ЕФ като място на нарушение е посочен път II-64 Карловско шосе км.35+500, посока на движение от
с. Граф Игнатиево към с.Черноземен, което е достатъчно да се проверят
останалите обстотялества от обективна страна, от които и съществуването или не
на посоченото в ЕФ огарничение на скоростта с 60км/ч с пътен знак. Нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква в съдържанието на ЕФ да бъде посочен единствено
собственика, като липсата на справка за собственост не опорочава процедурата по
издаването му. В случая жалбоподателят не спори, че е собстевник на посочения в
ЕФ автомобил. При направено възражение от собственика, че не той е управлявал
МПС при установеното нарушение, каквото в случая липсва, това обстоятелство се
подкрепя с декларация, в която собственикът посочва лицето, на което е
предоставено ползване на МПС, което налага прилагането на справка за
собственост за пълнота и проверка на направеното възражение. За административнонаказващия
орган не съществува задължение да изследва собствеността на МПС, както и да
изисква попълването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП в случай че в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика на МПС-то бъде представена декларация, в която бъде посочено
лицето, управлявало МПС в деня на нарушението, издаденият електронен фиш се
анулира и се издава електронен фиш на името на лицето, посочено в декларацията,
като тежестта по оспорването на авторството на нарушението е на собственика на
МПС, не на административнонаказващия
орган и за собственика съществува задължение да представя доказателства.
Останалите
обстоятелства, при които е било извършено нарушението, се установяват от приложения към административнонаказателната
преписка клип, в който е отразена измерената скорост 91 км/ч, въведеното ограничение,
което съответства напълно с установената
в ЕФ след отчетения толеранс от 3 км/ч. скорост от 88 км/ч.
В жалбата се съдържат оплаквания за нарушение на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, изискваща нарушението да е установено в
отсъствие на контролен орган. В случая
нарушението е установено с мобилно устройство, монтирано в служебен автомобил
рег РВ5352 ВС. Направеното оплакване за
неспазване на процедурата при издаване на обжалвания електронен фиш е
неоснователно. В случая нарушението е констатирано в отсъствие на конролен
орган с автоматизирано техническо средство. Същото представлява мобилна система
за видеоконтрол, позиционирана в служебен автомобил с рег. № РВ 5356BC предвид съставения и приет по делото протокол за
използване на авотматизирано техническо средство или система /АТСС/. Мобилната
система за видеоконтрол предполага участие
на контролен орган, но то се изразява само в позиционирането на уреда, в
поставянето му в работен режим, както и преустановяване на експлоатацията му
чрез сваляне на мобилното устройство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП в
старата й редакция регламентира издаването на ел. фиш при установяване и
заснемане на нарушение по чл. 21, ал. 1
и ал. 2
от ЗДвП
със стационарна система за видеоконтрол, предварително обозначена съгласно чл. 165, ал. 2, т.
6 и т. 7 от
ЗДвП и функционираща
автоматично в отсъствието на контролен орган. Установяването и заснемането на
нарушение по чл. 21, ал. 1
и ал. 2
от ЗДвП с
мобилна система за видеоконтрол, монтирана на патрулен автомобил, в
присъствието на контролен орган, е изисквало преди изменението процедурата по
издаване и обжалване на АУАН и НП, разписана в ЗАНН, а не съкратеното
производство по издаване и обжалване на ел. фиш, предвидено в ЗДвП. Предвид новата
редакция на визираната разпоредба обаче, която е приложима с оглед датата на
констатиране на нарушението - 11.11.2019
г., установяването на нарушение е възможно и с мобилна система за видеоконтрол.
Това е така, защото в § 6, т. 65
от ДР на ЗДвП -
ДВ. бр. 19/13.03.2015 г., в сила от 16.03.2015 г., се съдържа легалната
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”.
Това понятие включва както стационарните, така и мобилните системи за видеоконтрол.
Предвид изложеното установяването на административното нарушение без съставяне
на АУАН и издаване на НП при облекчената процедура, предвидена в чл.189, ал.4
от ЗДвП е законосъобразно. В съответствие с
ал.3 на чл. 165
от ЗДвП /Обн.,
ДВ, бр.19 от 2015 г./, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение
да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР е издадена именно въз основа на този текст от закона и с
нея се уреждат липсващите до този момент правила относно реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата . По отношение на използването на мобилни системи за
видеоконтрол в чл.9 от Наредбата е разписано, че за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, след
което служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес.
Неоснователно е и оплакването, изложено в жалбата,
че на посочения участък от пътя липсвало монтирано стационарно устройство за
видеозаснемане. В случая нарушението е установено с мобилно устройство за
видеоконтрол, не със стационарно такова. В тази вързка е и съставеният протокол
за използване на АТСС, в който също е
отбелязано, че мобилното средство за измерване е било монтирано в служебен
автомобил РВ 5352ВС. Налице е и известно противоречие в съдържанието на
депозираната жалба предвид това оплакване. С жалбата се твърди от една страна,
че установяването на нарушение с ЕФ с мобилно устройство било в противоречие с
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а след това се твърди, че на посоченото място, на което
се твърдяло, че е нарушението, липсвало
монтирано стационарно устройство.
Неоснователно е и следващото оплакване на жалбоподателя,
че мястото за видеконотрол не било обозначено с пътен знак. Обжалваният
електронен фиш е издаден след измененията на ЗДвП, обнародвани в
ДВ бр. 54/2017 г. в сила от 09.07.2017 г., нарушението е
установено на 11.11.2019 г.Съгласно приетите изменения отпадна изискването мястото на видеоконтрол
да се обозначава с пътен знак.
Не се споделя и
възражението, че на посоченото място липсвал пътен знак В 26. От съставения
протокол за използване на АТСС се установява, че ограничителния пътен знак важи
за участъка от път II-64 Карловско шосе км.35+800 до км 35+500. По делото е изискана информация от Областно
пътно управление –Пловдив и е приета извадка от проекта за участък от път II-64, Карлово –Пловдив.
От представения проект се установява, че на посочения път II-64, посока
Карлово-Пловдив на км 35+570 е разположен пътен знак В26, след което следва и
кръстовище, няма знак, който да отменя въведеното ограничение от 60км/ч до км
35+500 , а непосредствено след км 35+500 следва и кръстовище, заради което също
е въведено ограничение.
Не се споделя оплакването, че средството за измерване
не е от одобрен тип. Към материлите от административнонаказателната преписка са
приложени копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване
10.02.4835, копие на протокол №1-32-19
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR
-1М, следователно измерващото
устройство е от одобрен тип и е било валидно към датата на нарушението.
Не се споделят и оплакванията, че съгласно писмо
изх.№ 16/005/1П/25.02.2020 г. на ИА „Българска сужба по акредитация“ , лабораторията
за проверка на радарни скорстомери не присъства в регистъра на агенцията към
10.04.2019 г. В случая нарушението е установено към 11.11.2019 г. с
автоматизирано техническо средство за измерване, като доказателства,
опровергаващи неговата негодност към тази дата не се представят.
Липсата на снимков материал на разположението на
уреда съдът не намира за съществен пропуск и за основание, че процедурата по
издаване на електронния фиш е опорочена.
Съдът намира, че материалният закон е приложен
правилно. Става ясно от съдържанието на издадения Електронен фиш, че нарушена е
втората алинея на чл.21 от ЗДвП, която е отклонение от посочените ограничения в
първата алинея, въведени от самия закондател и за които не е предвидено
обозначаване с пътен знак. Връзката с първата алинея е направена единстевно заради
това, че и двете алинеи уреждат
нарушения, изразяващи се в превишение на скоростта, като втората алинея е
специална по отношение на първата, която е обща. Налице е и правилно приложение
на съответстващата на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.182,ал.2
т.3 от ЗДвП при превишение на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч е предвидено
налагането на глоба в размер на 100,00 лв., която е във фиксиран размер. В
случая констатираното превишение при разрешена скорост от 60 км/ч е 28 км/ч ,
което е в съответсвие с цитираната
санкционна разпоредба.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е правилно и законосъобразен следва да бъде
потвърден. Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №3196835,
издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на С.Ж.П. ***5, ЕГН********* за нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2
т.3 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
Вярно с
оригинала! МК