Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Сливен, 29.05.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева в.ч.гр. д.
N 219 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Настоящото производство е
образувано въз основа на подадена чрез ЧСИ жалба против наложена възбрана върху ид. част от несеквестируемо имущество – недвижим
имот на длъжника по изп.д. № 2359/19г. на ЧСИ рег. № 915 в района на СлОС, и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.
В нея жалбоподателката
твърди, че неправилно е наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот, ведно с находящите се в него
две постройки, представляващ нейна собственост. Най-напред тя сочи, че по
записа на заповед в полза на взискателя, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, тя е поръчител, но когато е подписвала документа, той е
представлявал празен лист и тя е знаела, че ще става поръчител н азаем, но не е
знаела размера на сумата. Жалбоподателката заявява също, че налагането на
възбраната е незаконосъобразно, тъй като тя, с поведението си, не е далаповод
да се предприема друг изпълнителен способ срещу нея, освен запора върху
трудовото й възнаграждение, от което се прави ежемесечна удръжка. По-нататък тя
твърди, че по време на действието на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г., не може да се
утежнява положението на длъжниците по изпълнителните дела, поради което
действието на СИ по налагане на процесната възбрана е незаконосъобразно. На
последно място жалбоподателката изтъква като отменително основание факта, че
възбраненият имот има несеквестируем характер, тъй като бил единственото й
жилище и върху него не може да се налага
възбрана.
С оглед всичко изложено
моли съда да отмени постановлението на ЧСИ, с което е наложена възбрана върху
имота и същата да бъде заличена в СлВп, гр. Нова Загора. Освен това иска, в
случай, че се установят други незаконосъобразни действия на СИ, те да бъдат
отменени. Иска и взискателят и ЧСИ да бъдат осъдени да й възстановят всички направени
деловодни разноски, включително адвокатски хонорар, за настоящото производство.
Постъпило е писмено
становище - възражение от взискателя, който счита, че жалбата е недопустима, евентуално - неоснователна и моли тя да бъде оставена
или без разглеждане или без уважение. Развива подробни съображения, с които
последователно оборва всички релевирани от жалбоподателката оплаквания и
отменителни основания.
ЧСИ е изложил подробни
писмени мотиви, като счита жалбата за
допустима, но неоснователна. Излага подробна хронология и развива доводи
относно законосъобразността на действията си, които счита, че са в съответствие
с изискванията на ГПК, при спазване н аразпоредбите на ЗМДВИП.
Настоящият съдебен състав,
след като се запозна с изпълнителното дело и становищата, намира, че жалбата е
допустима – подадена е от процесуално легитимиран субект, имащ право на жалба,
в законовия срок, чрез ЧСИ, извършил атакуваното изпълнително действие, като
последното попада в кръга на подлежащите на обжалване такива.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Изп.д. № 2359/19г. на ЧСИ рег. № 915 в района на СлОС е било
образувано по заявление на взискателя кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани - земеделец“, гр. Стара Загора, срещу
жалбоподателката Д.С.Т. и лицата Р.В.С. и Г.С..С, въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2019г.,
издаден в полза на кооперацията, на основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 08.10.19г. по ч.гр.д. № 1492/2019г. на НзРС, с която тримата са били
осъдени солидарно да й заплатят сумата 5 200 лв. главница, обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от подаване н азаявлението и 554 лв.
разноски. Взискателят е поискал започване на принудително изпълнение срещу
длъжниците, като е изброил множество изпълнителни способи, направил е искания
за проучване на имущественото състояние на тях и на съпрузите им. изпратени са
призовки за доброволно изпълнение, наложен е бил запор върху трудовото
възнаграждение на настоящата жалбоподателка, както и на единия от другите
длъжници, наложени са запори върху банковите сметки на тримата длъжници. С
оглед искането в молбата за образуване на и.д., са наложени и възбрани върху
имоти на длъжниците, сред които и процесната ½ ид.ч. от този на
жалбоподателката, представляващ терен с две сгради. Жалбата е подадена на
27.04.20г. чрез ЧСИ.
Въпросът за начина на
подписване от страна на жалбоподателката на документа, послужил като
изпълнително основание за издаване на изпълнителния титул, в настоящото
производство е недопустимо да бъде разглеждан.
Първият аргумент, касаещ
неправилността на налагането на възбраната, поради вече наложен запор върху
трудовото възнаграждение, е неоснователен. За прилагането на изпълнителните
способи, посочени от взискателя, не е необходима преценка дали длъжникът е „станал
причина“ за това. Редът и обемът на
осъществяването им са в дискресията на СИ и се обуславят единствено от обективната
цел на изпълнителното производство – удовлетворяване на вземането на
взискателя. Доколкото посредством запорите тази цел не е постигната в пълнота,
съдът счита, че с оглед размера на задължението, не се накърняват необосновано
правата на длъжника чрез вписване на възбрана върху имота, още повече, че тя
има за ефект само запазване на имуществото в патримониума на лицето.
Неоснователно е и
оплакването за нарушение на специалния закон - ЗМДВИП, който има отчасти суспендираща функция
по отношение на общите норми и е предназначен да предпази от неоправдано
накърняване на правата и влошаване на положенеито на длъжниците. В случая се
касае за такова действие на СИ, което попада извън изричния обхват на чл. 5 от
ЗМДВИП, в който са точно и изчерпателно изброени хипотезите, в които е
предвидена някаква форма на облекчаване и защита на длъжниците в изпълнителния
процес. Разширително тълкуване на волята на законодателя е недопустимо.
Що се отнася до
законосъобразността на извършеното действие от гледна точка на твърдяната
несеквестируемост на имота, част от който е възбранена, настоящият състав
намира, че тя е непререкаема.
Действително, след като
възбранената ½ ид.ч., от описания недвижим имот, ведно с двете
постройки, е единствено жилище на жалбоподателката, ненадхвърлящо жилищните й
нужди, видно от данните по делото, за него действа закрилата, уредена в нормата
на чл. 444 т. 7 от ГПК. В случая обаче няма колизия между расписаното от
нормотвореца и действието на съдебния изпълнител. Последното представлява „вписване
на възбрана“, като самостоятелен изпълнителен способ, целящ единствено да
запази имуществото в патримониума на длъжника, а не осребряването му, поради
което не влиза в противоречие със законовата забрана за насочване на изпълнението
върху него. Това виждане е закрепено в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/13г. на
ОСГТК на ВКС, където в т. 1 са дадени подробни разяснения, че „изпълнението на парични вземания
върху вещите на длъжника се осъществява чрез
тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи
за удовлетворение вземанията на кредиторите“, а „несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана
за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е
допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника -
налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.“
Така предприетото и
осъществено от ЧСИ изпълнително действие се намира в пълна хармония с
приложимите норми, не са налице пороци, налагащи неговата отмяна, поради което
жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По
повод искането на жалбоподателка за евентуална отмяна на други
незаконосъобразни действия на ЧСИ, следва да се отбележе, че съдът не може служебно да се произнася par excellence относно законосъобразността на всички осъществени от съдебния изпълнител действия,
без да е сезиран надлежно с жалба.
С оглед изхода на процеса направените
от жалбоподателката разноски остават за нейна сметка.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.С.Т. ЕГН **********
***, против действията на ЧСИ рег. № 915 в района на СлОС по изп.д. № 2359/19г.,
относно налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот, нейна
собственост, с идент. № 51809.502.1221 в гр. Нова Загора, *************, ведно с находящите се в него две сгради, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: