ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 05.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 158/2021 г. по
описа на СГС, намери следното:
Делото е образувано е по изпратена по подсъдност
искова молба на Ю.Б. АД, с която са предявени срещу ЕТ В.-А.–К.Р., К.Г.Р., Л.М.Р. и В.М.Л. установителни
искове по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение въз основана документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№ 56183/2016 г. на СРС, 82 състав.
Производството
по делото е недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от провеждане
на производство по установителни искове.
В
заповедното производство на заявителя са дадени указания, тъй като районният
съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците
на основание чл.47, ал.5 ГПК.
Исковият
съд намира тази преценка за неправилна с оглед наличните доказателства.
Макар
и заповедта да е издадена срещу четирима длъжници, по
който начин е подадена и исковата молба, то длъжниците
са трима, тъй като едноличния търговец ЕТ
В.-А.–К.Р. и физическото лице К.Г.Р. са един и същи правен субект, а именно
физическо лице, което упражнява търговска дейност като едноличен търговец.
По
отношение на това физическо лице, а именно К.Г.Р., действаща като ЕТ В.-А.–К.Р.
относно връчването са приложими правилата на чл.50 ГПК и същият длъжник изобщо
не попада в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в редакциите от бр.86 от 2017
г. и бр.100 от 2019 г. На този длъжник по заповедта тя е връчена на основание
чл.50, ал.2 ГПК на 18.01.2017 г./л.121 от заповедното производство/ на адреса
по седалище в търговския регистър, на който не се намира офис и служители на
търговеца. Такива удостоверявания са извършени многократно и на 21.02.2017 г.,
08.03.2017 г.,14.06.2017 г., 01.10.2017 г., 22.05.2018 г.,14.02.2019 г. /
л.122-129 от заповеднота производство/.
На длъжника Л.М.Р. заповедта е връчена чрез работодателя й Кредит Т. ЕООД на 08.11.2019 г., когато поканата за
доброволно изпълнение с препис от заповедта е получена от С.Ю.С.–
счетоводител със задължение да я предаде
на получателя / л.179 от заповедното производство/, което връчване
удовлетворява изискването на чл.47, ал.3 ГПК, тъй като от събраните от съдебния
изпълнител доказателства именно К.Т.ЕООД е работодател на Л.Р. към онзи момент.
На
длъжника В.М.Л. заповедта за изпълнение е
на адреса в с.Ц.Б., ул. ********връчена при отказ, съгласно
удостоверяването, извършено от Г.К. – ст.специалист в кметство Бързия, община
Берковица, поради което и съдът приема, че по отношение и на този длъжник не са
налице предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
По
изложените съображения производството съдът приема, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила по отношение на всички длъжници, поради
което и няма основание за приложението на чл.415, ал.2 ГПК и предявяването на установителни искове е лишено от правен интерес и исковата
молба следва да бъде върната на основани
чл.130 ГПК.
По
тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА
исковата молба на Ю.Б. АД, по която е образувано т.д. № 158/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: