Р Е Ш Е Н И Е № 260023
гр.Оряхово, 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 05.11.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№192/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Д.Д. –
зам.управител чрез юрисконсулт Н.м., е предявен иск с правно основание чл.422,
във вр. с чл. 415 от ГПК срещу А.Б.Г., ЕГН:********** *** за приемане за
установено по отношение на А.Б.Г., на вземането на ищцовото дружество, предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.02.2020г.,
издадена по ЧГД №99/2020г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи
на ищеца по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №CARD-16565071, с
първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, активирана на
07.12.2018г., сключен между ищцовото дружество и ответника, както следва:
- сумата от 957.43 лева / деветстотин петдесет и седем
лева и четиридесет и три стотинки / - главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16565071,
с първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, активирана на 07.12.2018г.;
-
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г. до 10.06.2019г. в размер на 106.55 лева / сто и шест лева и
петдесет и пет стотинки /;
- мораторна лихва в размер на 66.49 лева / шестдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки /;
- законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2020г. / видно от пощенското
клеймо / до изплащане на вземането;
- сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева / петдесет лева и нула стотинки /;
В условията
на евентуалност, в случай, че така предявения установителен иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се постанови
решение, с което ответникът А.Б.Г., ЕГН:********** *** да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество следните неизплатени по процесния договор суми, а
именно:
- сумата от 957.43 лева / деветстотин петдесет и седем
лева и четиридесет и три стотинки / - главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16565071,
с първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, активирана на
07.12.2018г.;
-
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г. до 10.06.2019г. в размер на 106.55 лева / сто и шест лева и
петдесет и пет стотинки /;
- мораторна лихва в размер на 66.49 лева / шестдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки /;
- законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2020г. / видно от пощенското
клеймо / до изплащане на вземането;
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 27.11.2018г.,
ответницата А.Б.Г., сключила с ищцовото дружество револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16565071,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит с
първоначален размер от 1000 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
процесния договор.
Твърди се, че
кредитополучателят е усвоил представените от банката парични средства с
първоначален размер от 1000 лева, като усвояването на сумата е удостоверил с
полагането на подписа си в поле „ Удостоверение на изпълнението „.
Отразено
е, месечните погасителни вноски се правели до първо число на месеца, следващ
издаването на извлечението.
Ответникът
преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на
01.04.2019г., към която дата било последното постъпило плащане по кредита.При
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.При просрочването на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид на което на
10.06.2019г. на длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
В
условията на евентуалност, в случай, че така предявения установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
се моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск, като бъде прието, че същият
има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Моли
се съда за присъждане на направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответницата е
постъпил писмен отговор чрез пълномощника й адв.В.В. ***, с който изцяло се
оспорва исковата претенция, както по отношение процесуалното основание,
процесуалната легитимация, материалното основание, така и по размер.Счита, че
съобразно предоставените с исковата молбата доказателства настоящият иск е
недоказан.
По
делото е приложено ЧГД №99/2020г. по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.Ответницата се представлява от
адв.Д.В. ***, който изцяло признава исковата претенция.За направеното признание
на иска е уведомено ищцовото дружество.От последното по делото е постъпила
молба вх.№260144/23.09.2020г., с която се иска предвид стореното от страна на
ответника признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК съдът да прекрати
съдебното дирене и да се произнесе с Решение, съобразно признанието.
С Определение,
постановено в съдебно заседание, проведено на 05.11.2020г., съдът е прекратил
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено Решение.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.11.2018г.,
ответникът А.Г. сключил с ищцовото
дружество, договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-16564854.
На същата дата бил
сключен и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №CARD-16565071.Съгласно
чл.1 от договора – кредиторът отпуска на кредитополучателят револвиращ кредит в
размер на 1000.00 лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в
договора.В чл.2 е договорено, че кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта, а в чл.3, че кредитополучателят ще може да използва услугите
превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на
съответните наличноти.Страните са уговорили отпускане от страна на ищцовото
дружество на ответницата на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта „ Мастъркард „, с максимален
кредитен лимит 1000.00 лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на
разходите 44,90 %.Договорено било сумата по кредита да се усвоява чрез теглене
в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и в
чужбина.Кредиторът се е задължил да издава месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15 – то число на месеца, като ответницата се е задължила да върне
взетата сума с лихвите на месечни погасителни вноски дължими до 1 – во число на
месеца, следващ издаването на извлечението, най – малко в размер на 60.00 лева,
при усвоен кредитен лимит до 1000.00 лева.
Поради невнасяне на
дължимите вноски, на 10.06.2019г. ищцовото дружество е изпратило до ответницата
покана.Видно от съдържанието на същата, ответницата била уведомена, че е
преустановила плащането по договора на 01.04.2019г., както и, че дължи по
договора главница в размер на 957.43 лева, договорна лихва – 106.55 лева и
обезщетение за забава – 01.07 лева.С поканата ответницата била поканена да
погаси задължението си в 7 – дневен срок, както и уведомена, че ако не плати,
ищцовото дружество ще прибегне до съдебно събиране на вземането.Поканата била
получена от ответницата на дата 18.06.2019г..
В чл.14 от договора е
уговорено, че за ползването на револвиращия кредит кредитополучателя дължи
годишна лихва в посочения в договора размер.Лихвата се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му.За използването на
картата кредитополучателят заплаща таксите предвидени в тарифата поместена в договора.При
всички случаи и по всяко време кредиторът предоставя услугите си по действащите
и приложими към момента на трансакцията лихва, тарифа и условия.Всички такси
дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с извършване на
трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит.
В чл.16 е предвидено,
че кредиторът
ще блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя,
при изтичането на валидността и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски.Отблокирането на картата се извършва след заплащането на
всички дължими от кредитополучателя суми и/или решение на кредитора.
Съгласно
чл.17, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска.При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост.Законната лихва за забава е равна
на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари , съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10 процента на основание ПМС №100/29.05.2012г..Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие.Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.Неизпълнението на задълженията по договора
може да доведе до неблагоприятни имуществени последици за кредитополучателя.
По делото е
представен и единен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
На 24.02.2020г. /
видно от пощенското клеймо / ищцовото дружество депозирало в РС – Оряхово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС –
Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №99/2020г..
По същото на дата 28.02.2020г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
било разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както следва –
сума в размер на 957.43 лева / деветстотин
петдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки / - главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №CARD-16565071, с първоначален кредитен лимит в
размер на 1000.00 лева, активирана на 07.12.2018г., възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2019г. до 10.06.2019г. в размер на 106.55 лева / сто и шест лева и петдесет и пет стотинки /, мораторна
лихва в размер на 66.49 лева /
шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки /, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.02.2020г. / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева / петдесет лева и нула стотинки /.
По ЧГД №99/2020г. по описа на РС –
Оряхово на 18.03.2020г. било постановено Разпореждане, с което на основание
чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск
относно вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса от 25.00
лева, тъй като от същия е подадено възражение по чл.414 от ГПК.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Съдът като взе предвид направеното
изявление от ответната страна чрез процесуалния й представител за признание на иска,
както и, че в хода по същество процесуалния представител на ищеца моли съдът да
се произнесе с решение по чл.237 от ГПК, но претендира разноски, тъй като
ответникът въпреки признанието на иска е станал причина за завеждане на делото,
намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с
разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая са налице всички
процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е
заявил искане да се постанови решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на
закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В настоящия случай, в сключения между
страните договор са инкорпорирани два вида кредитни правоотношения, които по
своята същност представляват два отделни вида договори, а именно - договор за
предоставяне на потребителски кредит и договор за предоставяне на револвиращ
потребителски кредит.Според изложените в заявлението и в исковата молба
твърдения претендираните вземания на ищеца произтичат от втория договор - за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит.При така очертаното от ищеца
основание на предявените искове, съдът следва да извърши преценка относно
действителността на договора за потребителски кредит.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния
регистър на БНБ по чл.3а от Закона за кредитните институции / ЗКИ / се
установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството
и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна отпуснатият кредит, в т.ч. и револвиращия
кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП
/ и същия има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 - чл.12 от ЗПК.
По делото се
установи, че на ответницата е бил отпуснат револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16565071
от 27.11.2018г., като по този начин между страните се е породила облигационна
връзка по договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на
чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от Закона за
потребителския кредит и чл.86, ал.1 от ЗЗД.По силата на договора за кредит ищцовото
дружество е предоставило на ответницата и кредитополучател А.Г. револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален
кредитен лимит 1000.00 лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на
разходите 44,90 %, като сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез
теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и
в чужбина.Револвиращият потребителски кредит кредитополучателят усвоявал
посредством всякакви тарнзакции – теглене в брой от банкомати ATM,
плащания чрез терминални устройства / POS / и др.,
осъществявани чрез издадената му кредитна карта, като върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент.Било уговорено, че ответницата следва да
върне усвоената сума, заедно с лихвата, като заплаща месечни погасителни
вноски, включващи и уговорените застрахователни премии по застраховка защита на
плащанията до 1 – во число на месеца, следващ издаване на месечно извлечение за
осъществените транзакции от ищеца, най – малко в размер на 60.00 лева, при
усвоен кредитен лимит до 1000.00 лева.
Страните уговорили и,
че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода
на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Следва да се
отбележи, че както в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и в исковата молба липсват твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.Обстоятелствата на които ищецът основава
вземанията са – съгласие за отпускане на револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта „ Мастеркард ”,активиране на картата от ответницата,
преустановено редовно обслужване на кредита, считано от 01.04.2019г. и изразяващо
се в заплащане на минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението, блокиране на картата, продължаващо неизпълнение въпреки отправената
покана за погасяване на натрупаните задължения.
Също така съдът
намира, че настоящия случай по същество не е за предсрочна изискуемост предвид
спецификата на договора, а за неиздължаване на крайна падежна дата, поради
което и с оглед уговореното в договора при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер и не е било необходимо за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем.Това е така, тъй като погасяването на
задълженията по процесния договор не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски, като,
кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания
за суми до определен лимит.Кредитният
лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко
постъпване на средства по сметката, като е определена единствено минимална
месечна вноска, която е в зависимост от използваната сума и лихвата, която се
заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана.Това означава, че в конкретния случай договорната лихва има характер
на периодично плащане с начален момент на изискуемостта, считано от датата на
начисляването като дължима при съобразяване със съответните условия на
договора, включително и по отношение на процента, в който е определена.
В случая данните по делото налагат извод за надлежно
възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит –
налице е писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на
страните относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените
лихви и обезщетения за забава.
Установява се по безспорен начин и, че именно ответникът е
получил издадената от банката кредитна карта и чрез използването й ясно и
недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни
клаузи на договора за револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между
страните в договор №CARD-16565071 от 27.11.2018г..Чрез
усвояване на сумата от 1000.00 лева чрез използване на процесната кредитна
карта е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне на потребителски
кредит на насрещната страна по процесния договор.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен,
тъй като е налице неточно изпълнение по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с №CARD-16565071
до размера на сумата от 957.43 лева
/ деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки / - главница
по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта №CARD-16565071, с
първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, активирана на
07.12.2018г., възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г. до 10.06.2019г.
в размер на 106.55 лева / сто и шест
лева и петдесет и пет стотинки /, мораторна лихва в размер на 66.49 лева / шестдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2020г. / видно от
пощенското клеймо / до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №44/28.02.2020г., издадена
по ЧГД №99/2020г. по описа на РС – Оряхово.
По отношение
на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК:
Тези искове са предявени в условията
на евентуалност - в случай, че съдът не уважи главните искове по чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за револвиращ потребителски кредит.Същите са допустими за
разглеждане в настоящото производство, тъй като т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС допуска такова съединяване с оглед действието на разпоредбата на чл.210,
ал.1 от ГПК и в това производство.Няма пречка от процесуална гледна точка да се
съединят при условията на евентуалност предявен установителен иск по чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК с осъдителен такъв с правно основание чл.240, ал.1
и ал.2, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, тъй като и двата иска са от компетентността на
районния съд с оглед разпоредбата на чл. 103 от ГПК.
В случая и предвид обстоятелството,
че главно предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК са уважени
изцяло, то съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №99/2020г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 225.00 лева / двеста
двадесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 125.00 лева / сто
петдесет и пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 100.00 лева / сто лева
/ - юрисконсултско възнаграждение.Съдът констатира, че ищцовото дружество е
внесло вместо указаната му ДТ в размер на 25.00 лева, със 100.00 лева / сто
лева / повече, които след влизане на Решението в сила следва да му се
върнат.При това положение и този изход на спора ответницата следва да бъде
осъдена да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в съдебната фаза на
процеса в общ размер на 125.00 лева / сто двадесет и пет лева и нула стотинки
/.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Б.Г.,
ЕГН:********** ***, че същата дължи на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София
„, сграда 14, представлявано от Д.Д. – зам.управител, сума в размер на 957.43 лева / деветстотин петдесет и
седем лева и четиридесет и три стотинки / - главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16565071,
с първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, активирана на
07.12.2018г., възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г. до 10.06.2019г.
в размер на 106.55 лева / сто и шест
лева и петдесет и пет стотинки /, мораторна лихва в размер на 66.49 лева / шестдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2020г. / видно от
пощенското клеймо / до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №44/28.02.2020г., издадена
по ЧГД №99/2020г. по описа на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Б.Г., ЕГН:**********
*** да заплати на „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда
14, представлявано от Д.Д. – зам.управител, направените деловодни
разноски в общ размер на 200.00 лева
/ двеста лева и нула
стотинки /, от които 75.00 лева / седемдесет и
пет лева и нула стотинки / - разноски в заповедното производство и 125.00 лева /
сто двадесет и пет лева и нула стотинки / - разноски в съдебната фаза на
процеса.
След влизане на Решението в сила
надвнесената сума за държавна такса в размер на 100.00 лева / сто лева и нула
стотинки / да се върне на ищцовото дружество.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: