Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 26.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 411 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Стара
Загора против Решение № 260136 от
29.10.2020г., постановено по АНД № 1814/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №НЯСС-51 от
22.05.2020г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН, като е намалено
наложеното на Община Стара Загора административно наказание. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара
Загора е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че
в констативния и санкционния актове не е конкретизиран периода от време, през
които е извършено нарушението, изразяващо се в бездействие. С оглед на това се
счита, че наказателното постановление не покрива критериите на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като не е посочена надлежна дата на извършване на нарушението и
това не дава възможност на нарушителя адекватно да изгради защитата си.
Обоснова се и приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се излагат се
съображения, че в обжалваното съдебно решение не се съдържат фактически и
правни изводи за приложението на тази разпоредба, които да разкриват
действителната воля на съда за постановяването на съдебния акт, което според
касатора е съществено процесуално нарушение. По тези съображения се иска отмяна
на решението и отмяна на издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – гр.София, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител. С подробно изложени съображения в
писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да
остави в сила решението на Районен съд Стара Загора. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №НЯСС-51/22.05.2020г.,
издадено от Заместник-председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-048/25.11.2019г.,
с което на Община Стара Загора на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39
от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 7 000 лева. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че при извършена на 10.10.2019г., на основание чл.190, ал.4, т.2
от ЗВ, проверка на язовир „Подслон“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№06197.50.92 (стар №000228) в землището на с.Братя Кунчеви, община Стара Загора,
област Стара Загора, съобразно Акт за публична общинска собственост №17956/07.08.2018г.
собственост на Община Стара Загора, чрез обход и оглед на малка язовирна стена
и съоръженията към нея, и преглед на документацията от експлоатацията, е
установено, че не е премахната храстовидната и дървесна растителност от
въздушния откос, което не позволява да се определи техническото състояние на
язовирната стена, т.е. Община Стара Загора е проявила бездействие, като в
качеството си на собственик на язовира не е изпълнила задължителните
предписания на комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните
стени и на съоръженията към тях, назначена със Заповед
№АП-07-ЗД-15/22.05.2019г. на Областния управител на област Стара Загора,
свързани с безопасната експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към
нея, дадени в протокол №3/12.06.2019г., а именно: да се премахне храстовидната
и дървесна растителност от въздушен откос, със срок на изпълнение 16.09.2019г. Прието
е, че с така описаното деяние на 17.09.2019г. Община Стара Загора е осъществила
фактическия състав на нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която
задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.
С
обжалваното съдебното решение Районен съд Стара Загора е изменил издаденото
наказателно постановление, като е намалил размера на наложеното на Община Стара
Загора административно наказание. Посочено е, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна
на обжалвания санкционен акт на това основание. Прието е, че в случая
е налице предписание по чл.138а,
ал.3, т.5 от ЗВ, обективирано в протокол № 3 от 12.06.2019г., това
предписание не е изпълнено в дадения срок – 16.09.2019г. и считано от този
момент е налице бездействие – неизпълнение на задължително предписание. Въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото районният съд е
приел за установена фактическата обстановка, възприета от
административнонаказващия орган. Изложени са съображения, че на 10.10.2019г. е
установено, че предписанието не е изпълнено, за което е съставен АУАН за
извършено нарушение на чл.190а,
ал.2 от ЗВ, санкционирано с процесното наказателно постановление, издадено
на основание чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ. Обосновано е, че правната квалификация е правилна, но
съдът е приел, че при издаване на наказателното
постановление няма събрани доказателства, нито е отбелязано в съдържанието му
дали става дума за повторност на нарушението или същото е извършено за първи
път. По тези съображения въззивният съд е преценил, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с налагане на санкция в размер малко над
законоустановения минимален размер, поради което е изменил обжалваното наказателно
постановление, като е намалил наложената с него санкция от 7 000 лева на 1 500
лева. В решението е посочено също, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не разкрива необичайно ниска степен на обществена опасност, а
напротив – неизпълнението на предписанията от собствениците на язовири и
съоръжения към него, когато не отговарят на изискванията на Закона за водите,
създава риск за живота и здравето на хората.
Решението е Районен съд Стара Загора е правилно и
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.138а, ал.3 от
Закона за водите (ЗВ) Областните управители назначават комисии, които веднъж в
годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на
язовирите и съоръженията към тях по чл.141б,
ал.1, т.1 и 2,
а за тези по чл.141б,
ал.1, т.3 – веднъж на три години. Комисиите дават заключение за
готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в
нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член
на комисията (т.4), а във връзка със заключението по т.4 комисиите дават
предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и
аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други
технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея
в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение (т.5).
Според текста на чл.190а от ЗВ собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл.138а,
ал.3, т.5. За неизпълнение на издадено предписание по чл.
138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ се предвижда налагане на административно наказание
„глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 1 000 до 20 000 лева
(чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ).
С оглед така очертаната
нормативна уредба касационният състав споделя извода на Районен съд Стара
Загора за материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е
извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания
санкционен акт. Фактическата обстановка е правилно установена въз основа на
доказателствата, събрани в административното и в съдебното производство.
Изводите на съда относно спазването на процесуалните правила и съответствието
на съдържанието на наказателното постановление с изискванията на ЗАНН и
материалната му законосъобразност, са обосновани и правилни. Тези изводи се
споделят напълно от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни. Правилно и районният съд е изменил наложеното административно
наказание, като е намалил неговия размер при липса на данни за предходни
извършени нарушения от санкционираното лице.
Неоснователен се
явява довода от касационната жалба, обосноваващ наличие на основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. В разглеждания случай такива
обстоятелства не са налице. Нарушението е формално, на просто извършване и за
да са осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са
причинени реални вреди. Това обуславя и липсата на предпоставки за приложение
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въззивният съд е изложил конкретни мотиви в
тази насока, поради което възраженията на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на съдебния акт са неоснователни.
Неоснователен се
явява довода от касационната жалба за издаване на санкционния акт в нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради неконкретизиране на периода от време, през
които е извършено нарушението. Според издаденото предписание задължението на
санкционираното лице за премахване на храстовидната и дървестната растителност
от въздушен откос е със срок за изпълнение до 16.09.2019г., а от 17.09.2019г.
Община Стара Загора е в нарушение. Именно тази дата – 17.09.2019г., е
посочена като дата на извършване на нарушението, което е достатъчно, за да са
изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, макар и
конкретното деяние да се изразява в бездействие и да представлява едно
продължено нарушение. Поради това не е налице
соченото от касатора нарушение на правото на защита, свързано с невъзможност да
се разбере кога е извършено нарушението.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски в
касационната инстанция, като на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение
в размер на по 80 лева.
Водим от тези мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260136/29.10.2020г.,
постановено по АНД № 1814/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, да
заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр.София
съдебни разноски в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.