Р Е Ш Е Н И Е
№………./ …….. 2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдия Писарова
т.д.
№926 по описа на ВОС за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXXII от ГПК.
Образувано
е по искова молба на БАНКА ДСК ЕАД срещу Т.Е.Г., ЕГН **********,***, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които последният
се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №15728/2018г. на ВРС,
дължими въз основа на договор за кредит от 09.08.2007г., а именно: главница от 174 603.08 лева; договорна
лихва в размер на 15 484.23
лева, начислена за периода от 13.01.2018г. до 18.10.2018г.; лихвена надбавка от 34.07 лева за
периода от 08.02.2018г. до 18.10.2018г. /върху просрочена главница/ както и лихвена надбавка върху главницата в
размер на 679.01 лева, изчислена за
периода от 05.10.2018г. до 18.10.2018г., заемни такси в размер на 3 592.42 лева. Претендират се
сторените в производството разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за кредит за
сумата от 176 000 лева, усвоена от ответника на 14.08.2007г. Твърди се, че
поради забава в плащането на вноските между страните били подписани две
допълнителни споразумения за преструктуриране на дълга, съответно от
10.09.2009г. и от 07.03.2011г. Поради допусната от ответника забава в
заплащането на три поредни вноски след януари 2018г., а именно дължимите за
м.02., 03 и 04.2018г., банката обявила предсрочна изискуемост на кредита на
основание т.21.2 от ОУ към договора за кредит /при допусната забава повече от
90 дни/, за което уведомила длъжника с покана чрез ЧСИ Л.С, рег.№895 в КЧСИ.
Твърди се връчване на поканата при условията на чл.47, ал.5 ГПК към
05.10.2018г. Въз основа на обявената предсрочна изискуемост банката подала
заявление по чл.417 ГПК, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника – на 19.10.2018г. и образувано изп.дело по издадения
изпълнителен лист №677/2018г. на ЧСИ Ил.С.
Н., рег.№712, ВОС.
В
исковата молба се излага още, че по подписания между страните договор била
договорена лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма ДСК УЮТ. Към датата на сключване на договора БЛП бил
3.69%, а надбавката 3.60 процентни пункта, поради което лихвеният процент
възлизал общо на 7.29 %. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека. Задължението
се погасявало на равни месечни вноски, с падежна дата 27-мо число. Твърди се,
че поради допусната от длъжника забава в изплащане на вноските, на 10.09.2009г.
било подписано допълнително споразумение, с което е приет нов погасителен план
с гратисен период за лихвата от 12 месеца и нов лихвен процент от 9.29 %. На
07.03.2011г. по същите причини било подписано второ допълнително споразумение с
гратисен период от 9 месеца с нарастващи месечни вноски, при запазване на лихвения
процент от 9.29%. Твърди се, че кредитът е отнесен в просрочие на 05.10.2018г.
като до предявяване на молбата пред съд, остатъкът е олихвяван с договорения
лихвен процент плюс надбавка от 10 процентни пункта. Заявлението си банката
подала на 19.10.2018г.
Ищецът
твърди, че е уведомен за връчване съобщението за изготвената заповед на
длъжника на 29.03.2019г., поради което упражнил в срок правото си на иск по
чл.422 ГПК.
С
последваща допълнителна искова молба от 17.10.2019г. банката твърди, че в
процесния договор не са налице неравноправни клаузи. Поддържа, че договорът е
сключен с длъжника при преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют,
поради което клаузите се явяват индивидуално договорени. Цитират се приложимите
към действието на ОУ клаузи от договора както и по отношение на договорената
лихва по кредита. /т.7, т.11 от договора, т.9.1 от ОУ и т.25.3 от същите/
Твърди се, че банката не е променяла лихвения процент самоволно, а единствено
по обективни причини. Твърди, че възражения евентуално за неравноправност
съгласно чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП, не се прилагат по отношение на изрично
посочените сделки, вкл. настоящата. Приложение не може да намери новата
разпоредба на чл.147а от ЗЗП, която не е била действаща към сключването на
договора през 2007г.
С
допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове. Не изпраща
представител в съдебно заседание, но с писмена молба от 17.01.2020г. поддържа
твърденията и доводите си.
С
определение от 16.08.2019г. на ответника е назначен особен представител адв.Юл.Г.,
на основание чл.47, ал.6 ГПК. С отговор си особеният представител е оспорил
основателността и размера на исковете. Оспорва наличието на основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва валидността на клаузите от
Общите условия на банката като неравноправни, съотв. нищожни, водещи до
значително неравновесие между банката и кредитополучателя. Твърди, че
претендираната главница не е съобразена с извършените плащания по кредита.
Твърди, че недопустимо е увеличаван размера на дължимите плащания. Последното
увеличение на вноската изобщо не е договаряно с длъжника и не е подписано от
него. Претендираната договорна лихва надхвърля тази по договора. Банката
недопустимо е променяла лихвения процент по отпуснатия кредит. Претендираните
такси и надбавки са противни на добрите нрави и закона.
С
допълнителен отговор се поддържат направените оспорвания и възражения. В
съдебно заседание адв.Г. поддържа отговорите.
Съдът,
въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и от правна страна:
Предявените
установителни искове са допустими. Банката –заявител се е снабдила със заповед
за незабавно изпълнение по ЧГД №15728/2018г. на ВРС срещу длъжника Т.Е.Г. за
дължими суми по договор за жилищен ипотечен кредит от 09.08.2007г., а именно:
главница в размер на 174 603 лева, възнаградителна лихва в размер на
15 484.23 лева, за периода от 13.01.2018г. до 18.10.2018г., обезщетение за
забавено плащане в размер на 713.08 лева, което включва 34.07 лева по т.21.1 от
ОУ, за периода от 08.02.2018г. до 18.10.2018г. и 679.01 лева по т.21.2 от ОУ,
за периода от 05.10.2018г. до 18.10.2018г., такси и разноски в размер на
3 592.42 лева /такса изискуемост, управление, застрахов.обезпечение,
подновяване на ипотека/. Издадена е заповед №7820/23.10.2018г. по реда на
чл.417 ГПК за всички суми по заявлението. Същата е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК като на заявителя са дадени указания от 13.03.2019г. за
предявяване на иска съгласно чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.ал.3 и чл.422 ГПК. Това
съобщение е връчено на заявителя на 29.03.2019г., явяващ се първи присъствен
ден /след Великден/, поради което предявения на 30.04.2019г. установителен иск
е упражнен в преклузивния срок. Искът е предявен за идентични суми на
посочените в заповедта за изпълнение, по отношение на длъжника по заповедта Т.Г.,
на идентично основание – договор за кредит от 09.08.2007г. Поради това съдът намира
предявените обективно кумулативно предявени искове за допустими.
Установява
се наличието на правоотношение между страните по Договор за кредит, сключен на
09.08.2007г., по силата на който банката предоставила сумата от 176 000
лева на длъжника Т.Е.Г. със срок за издължаване 360 месеца, считано от
усвояването, или до 14.08.2037г., при първоначална лихва от 7.29%. Съгласно т.7
от договора за кредит, лихвата се състои от БЛП от 3.69% и стандартна надбавка
от 3.60 пункта. Кредитът е обезпечен с ипотека върху имот в ***. Въпреки
подписаните към договора Заявка и Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по жилищен или ипотечен кредит по програма ДСК Уют, т.е. при отстъпка
от 0.5% от лихвената надбавка, както от договора, така и от твърденията на
ищеца, не следва, че към датата на сключването му тези условия са били активни
за длъжника. Този извод прави и вещото лице по изслушаната ССЕ. Поради това
съдът приема, че договорът е сключен при договорна лихва от 7.29 % съгласно
приложения погасителен план на л.20 – 27, приподписан от страните.
По
договора са сключени две споразумения: от 10.09.2009г. с договаряне
капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период за вноската
по главницата, съотв. с нов погасителен план към договора; споразумение от
07.03.2011г., в което са договорени друг гратисен период, промяна в условията и
капитализиране на непогасената част от начислените лихви към остатъка от
главницата. Тъй като второто споразумение от март 2011г. е подписано не от
длъжника, а от трето лице, за което не са представени доказателства, че е
действало като пълномощник на длъжника, съдът намира при направеното изрично
оспорване в отговора, това споразумение е непротивопоставимо на ответника.
С
двете цитирани по-горе споразумения банката освен преструктуриране на кредита е
приложила и по-висока от първоначалната договорена лихва, в размер на 9.29%,
която е приложена и по двата погасителни плана към анексите.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява
следното: Кредитът в размер на 176 000 лева е отпуснат и усвоен по сметка
на продавача ***, а е погасяван по сметка на ответника Т.Г. №02/14298667,
първоначално на равни месечни анюитетни вноски от по 1 205.41 лева с
падежна дата на 27-мо число. Заплащаната
по кредита лихва се формира от БЛП, определян периодично от банката и надбавка
/приложение №2 към договора/ като към датата на сключване на договора БЛП е
3.69%, а надбавката -3.60%, или общо 7.29%. Длъжникът е подписал условия за
ползване на преференциален лихвен процент /отстъпка от -0.5%/ по програма ДСК
Уют, като съгласно първия погасителен план договорената лихва е в размер на
6.79%. Не е установено длъжникът да е изпълнил някое от условията за ползване
на преференцията; не се установява и същата да е приложена реално.
Съобразно заключението, с
три протокола от заседания на Комитета за управление на активите и пасивите на
банката, съотв. от 10.09.2007г., от 02.04.2008г. и от 21.10.2008г., БЛП по
жилищни и ипотечни кредити на граждани в лева нараства в прогресия 4.19, 4.69 и
5.65%. От съответните дати вещото лице в основната ССЕ е изчислявало лихвата по
тези ставки плюс фиксираната лихвена надбавка.
В
т.4 от заключението вещото лице посочва дължимите по договора такси – годишно
95 лева такса управление, такса ангажимент 1% годишно върху размера на
ползваната сума за ангажимента, адм.такса за отпускане на кредита от 115 лева и
вписване на ипотеката – 25 лева.
Съгласно
раздел VII от ОУ, при забава с 7 дни след падежната дата, към лихвата се
начислява и наказателна надбавка от 3%, а при забава над 90 дни, целият кредит
се отнася с просрочие като до предявяване на искова молба /заявление, остатъкът
от кредита се олихвява с надбавка от 10%.
Според
вещото лице ответникът е обслужвал кредита като извършените разплащания са
отразени в таблица №3 към ССЕ. Погасявания са извършвани както по
разплащателната сметка чрез служебно инкасо от банката до наличността съобразно
погасителен план, така и в брой по кредитната сметка. Общо извършените плащания
от ответника по кредита както по разплащателната сметка, така и чрез вноски в
брой, са в размер на 174 825.44 лева, които вещото лице посочва как са
отнасяни за погасяване на задълженията по договора, т.е. видно от таблица №5 на
л.68 по делото: 154 601.49 лева за лихва, 18 328.25 лева за главница,
санкционна лихва в размер на 79.18 лева, такса управление 285 лева, 351.52 лева
застраховки и такса закъснение 1 180 лева. /л.72/ Въз основа на горното
вещото лице заключава, че ответникът е извършвал ежемесечни плащания по договора, но почти винаги след падежната
дата и в по-нисък размер от този по погасителен план. В таблица на л.73 са
посочени неразплатените след отразените последно плащания от 07.09.2018г. и от
27.09.2018г., главници и лихви като към 18.10.2018г. - неплатени и просрочени
са 9 вноски с падеж от 07.02.2018г. до 07.10.2018г. Забавата в дни за
най-старото падежирало задължение от 07.02.2018г. до 18.10.2018г. е 253 дни.
Към датата на подаване на
заявлението 22.10.2018г. задълженията по договора за кредит възлизат на
следните суми: остатъчна главница в размер на 174 603.08 лева; просрочена
лихва по погасителни вноски до 07.10.2018г. – 12 020.12 лева, сторнирана
капитализирана лихва съгласно анекс от 07.03.2011г. – 2 913.64 лева и
начислена лихва от 07.10.2018г. до 18.10.2018г. вкл. от 540.69 лева, съотв.
обезщетения за забава от 3 и 10% - общо 713.08 лева: 34.07 лева и 679.01 лева.
След 18.10.2018г. /подаване
на заявлението/ длъжникът е извършил три плащания в общ размер на 1 180
лева, които банката не е отнесла за погасяване на главница, лихви и такси, а
като „Такса закъснение”. В таблица на л.75 по делото вещото лице посочва
задълженията по основание и размер към подаване на заявлението както и към
изготвяне на заключението 07.02.2020г. В съдебно заседание вещото лице е
поддържало изцяло дадените отговори. По отношение на извършените последно
плащания от длъжника вещото лице е посочило, че същите не са погасили никаква
част от главницата и лихвата, а са отнесени като такса закъснение, но без
основание за това. В таблица №10 към заключението са дадени обобщено сумите по
извършените от длъжника плащания.
В устните си обяснения
вещото лице посочва промяната на лихвения процент като констатира, че
договореният лихвен процент /по договора/ е приложен само за една вноска, тъй
като от септември 2007г. лихвеният процент е вече 7.79%, след това от април
2008г. нараства – 8.29 % и от м.10.2008г. – 9.29%.
С
допълнително заключение на ССЕ /на л.112 и сл./ вещото лице посочва, че
подписаният от длъжника погасителен план към договора е при лихва от 7.29% като
възпроизвежда същия в заключението си на л.115. В таблица №2 към това
допълнително заключение вещото лице посочва плащанията и отнасянията им към
съответния кредит въз основа на приложен първоначален лихвен процент от 7.29%.
В таблица №3 към заключението са представени подробно извършените от длъжника
плащания и как следва да се отнесат по договора като в табл.№4 са изнесени
обобщени суми. От допълнителната ССЕ се установява, че изплатената главница към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.10.2018г.,
съобразно първоначално договорения лихвен процент от 7.29% и действително
извършените плащания до тази дата, е в размер на 32 428.72 лева.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Не
се спори относно наличието на валидно правоотношение по договор за ипотечен
кредит както и относно усвояването на сумата по същия. Предявеният по реда на
чл.422 ГПК иск е допустим с оглед проведеното заповедно производство,
връчването на заповедта на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК и упражненото в срок
право на банката на искова защита.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.2 ГПК.
В тежест на заявителя е
установяване на задължението на ответника по отделните пера и размери съгласно
въведеното основание, въз основа на което същата се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД №15728/2018г. на ВРС, установяване на обявената
предсрочна изискуемост.
Съгласно договора от
09.08.2007г., банката е предоставила на кредитополучателя физическо лице Т.Е.Г.
сумата от 176 000 лева за издължаване в период от 360 месеца /30 години/,
считано от усвояването, или до 14.08.2037г., при първоначална лихва от 7.29%.
Съгласно т.7 от договора за
кредит, лихвата се състои от БЛП от 3.69% и стандартна надбавка от 3.60 пункта.
Кредитът е обезпечен с ипотека върху имот в ***. Въпреки подписаните към
договора Заявка и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
жилищен или ипотечен кредит по програма ДСК Уют, т.е. при отстъпка от 0.5% от
лихвената надбавка, както от договора, така и от твърденията на ищеца, не
следва, че към датата на сключването му тези условия са били активни за
длъжника. Този извод прави и вещото лице по изслушаната ССЕ. Поради това съдът
приема, че договорът е сключен при договорна лихва от 7.29 % съгласно
приложения погасителен план на л.20 – 27, приподписан от страните.
Съобразно т.9, раздел III
от ОУ /на л.28 по делото/, са посочени условията за промяна на лихвения процент
– предвидена е възможността на банката да променя същия едностранно като
предостави на длъжника нов погасителен план. От изслушаното заключение, а и от
приложените погасителни планове към подписаните две споразумения към договора –
от 2009 и от 2011г., се установява, че банката е променила БЛП, съответно
размера на възнаградителната лихва по договора. Съобразно заключението и
устните обяснения на вещото лице само първата вноска по погасителния план е
заплатена при договорената лихва от 7.29%. След това е налице промяна на
договорната лихва, считано от април 2008г. на 8.29 % и от м.10.2008г. до
предсрочната изискуемост – на 9.29%. Или, за по-голямата част от действието на
договора, длъжникът е заплащал значително по-висока възнаградителна лихва от
договорената без в ОУ на банката /или в договора/ да има разписани ясни правила
относно начина на формиране на променливата компонента от нея, т.е. на БЛП на
банката. На вещото лице са били предоставени три протокола на КУАП на Банка ДСК
ЕАД /на л.59/, с които по неясни причини БЛП е увеличаван, както следва: от
3.69% - 4.19% - 4.69% и след 21.10.2008г. – на 5.69%. В приложения договор за
ипотечен кредит липсва както информация за методиката на банката за определяне
на БЛП, така и ясни правила относно размера на дълга, вкл. липсва посочване на
ГПР по договора.
При преценка действителния
размер на задължението съдът дължи служебно съгласно чл.7, ал.3 ГПК, а и въз
основа на изрично въведените от особения представител на ответника възражения,
произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в договора за жилищен
ипотечен кредит касателно промяната на лихвения процент по договора,
капитализирането на просрочени лихви, начисляването на лихвена надбавка и такси
по кредита.
Съгласно постоянната
практика на ВКС, /обект в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на
ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., решение
№ 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о./, една
договорна клауза е неравноправна при наличието на предпоставки: клаузата да не
е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3,
т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят
от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали
конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия
принцип, въведен с чл.143 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Във
формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато
такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са
извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция. Съгласно решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о. методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. В решение №
165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че
когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради какви
причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия
лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава
възнаградителната лихва, разпоредбата на чл.144, ал.2 ЗЗП не може да бъде
приложена. /в този смисъл и решение по т.дело №154/2016г. на Първо т.о.ВКС/
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми
критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е
законово задължение на банката, произтичащо от текста на чл.147 ЗЗП. В случая,
не са събрани доказателства както за наличието на индивидуално договаряне на
клаузите от договора, така и на тези от споразумението от 2009г. Не са представени
на кредитополучателя ясно разписани
правила било в договора, било в ОУ, които да гарантират на потребителя
движението и размера на месечните му вноски, оскъпяването на кредита. Банката
не е ангажирала доказателства, че при промяна на БЛП е било налице някое от
визираните в т.24.3 от ОУ условия. Клаузата на т.7 от договора, предвиждаща
задължение за плащане на договорна лихва, е ясна – страните са постигнали
съгласие за възнаграждение по договора за кредит в размер на общо 7.29% и
именно този процент е включен в подписания от страните погасителен план към
договора. Не е приложена преференцията по програма ДСК Уют въпреки подаденото
от кредитополучателя искане за това. Подаването на заявка за ползване на
преференция по договора съдът не приема и като индиция за индивидуално
договаряне, още повече, че се установява неизпълнението на тези условия и
непораждане действия по конкретния договор за кредит.
Извършената промяна на лихвения
процент, обективирано в анексите към договора, излиза извън предмета на договаряне
съгласно чл.143, т.10 ЗЗП. В случая е неприложимо изключението на чл.144, ал.3,
т.1 ЗЗП, предвид необявените предварително и невключени, като част от
съдържанието на договора условия за изменение на ГЛП /решение по т. д. №
193/2018 г. на ВКС, Първо т. о/. Към датата на сключване на първото
споразумение, с което е извършено преструктуриране на дълга, размерът на същия
е определен на основа на едностранно определени от банката лихвени проценти,
които не са били договорени между страните, поради което са нищожни.
Последващото споразумение от 2011г. е подписано от трето лице, за което не са
представени доказателства за упълномощаване да договаря от името и за сметка на
длъжника, поради което не може да му бъде противопоставено. Ако се приеме, че
това лице е разполагало с представителна власт като пълномощник на длъжника
/или е налице потвърждаване конкрудентно на действията му/, то клаузите от
споразумението са неравноправни с оглед изложените по-горе аргументи. Те са
изготвени едностранно, в ущърб на кредитополучателя и при липса на сведени до
него ясни правила относно оскъпяването на кредита. Налице е несъобразяване с
разпоредбите на чл.143, т.10, т.11 и т.19 ЗЗП. Клаузите от приложените два
анекса са неравноправни по смисъла на посочените по-горе разпоредби и
засилената потребителска защита, предвидена в ЗЗП. Те на са индивидуално
договорени или кредиторът не установява положително този факт; нарушават
принципа на добросъвестност и създават значително неравновесие в правата и
задълженията на страните; сключени са във вреда на потребителя. Не са събрани,
а и не се твърдят от ищеца никакви външни, обективни причини, които да водят до
промяната на БЛП на банката, респ. до изменение в цената на кредита, а
същевременно е налице увеличаване на месечната вноска. Банката не е съумяла да
установи предпоставки от посочените в т.25.3 от обективен характер, които са
повлияли вземането на решение за увеличаване на БЛП, съгласно цит. от вещото
лице /на л.58 по делото/ три протокола на Комитета за управление на активите и
пасивите на Банка ДСК.
Освен това, съгласно
допълнителните споразумения от 10.09.2009г. и от 07.03.2011г. е договорен
гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва и
гратисен период за главницата. Съгласно т.4 от споразумението, в гратисния
период кредитополучателят заплаща част от месечната лихва до определен размер,
а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата на кредита на последния падеж от гратисния период. При предсрочна
изискуемост в т.4.4 е разписано отпадане на капитализирането и начислените суми
се считат отново за лихва. В следващото споразумение от 2011г. също е предвиден
гратисен периос с нарастващи вноски и капитализиране на лихва към главница. И
при двете споразумение приложената лихва е 9.29%, без събрани доказателства по
делото за основанието да бъде променен договорения лихвен процент от 7.29%.
Съгласно Общите условия, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
е зависим от БЛП, определен по одобрена от кредитора методология. Лихвения
процент се изменя при промяна на БЛП на банката по нейно решение. /т.9.1 от ОУ
към 2011г., но и т.9.1 от първоначалните Общи условия на л.28/ Не се установява
от банката, че потребителят е могъл да изрази становище по предварително изготвените
от банката клаузи на анексите. /решение по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о.
/
С решение № 66/29.07.2019 г.
по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ т. о. е прието, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 от ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал. 1 от ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции
на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД. Според цит.решение на ВКС, ключово за наличието на
преструктуриране по см. на чл.13 от цитираната наредба /която е приложима и към
двете споразумения/ е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза
на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на
влошено финансово състояние. В ал.2 на чл.13 от Наредбата акцентът също е върху
това, че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от
банката, като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката
към длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в
увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за
длъжника условия (рефинансиране) и други.
В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило
за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008г.
/отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща
възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява
финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото
нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с
преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се
направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които
от своя страна се начислява възнаградителна лихва.
Съобразно устните обяснения
на вещото лице, видно от първоначалния погасителен план, месечната вноска е
била 1 205 лева, а по последващите 1583.90 лева и 1615.38 лева. Налице е
видимо нарастване на вноската в противоречие с изложеното по-горе. Освен
прибавянето на просрочените лихви към главницата, същите са облагани и с
увеличения едностранно от банката лихвен процент от 9.29%. Увеличаването на
вноските вещото лице обяснява с повишените лихвени проценти от страна на
банката както и с подписаните анекси, с които са договорени гратисни периоди и
капитализиране на лихви към главница. И в двата анекса крайният срок за
погасяване не се променя, което също обуславя месечния размер. В последното
заседание вещото лице обяснява още, че заплащането на по-високи месечни вноски,
при хипотетично прилагане на първоначалния погасителен план, би довело до извод
за предплащане на няколко вноски напред към датата на обявената предсрочна
изискуемост. Вещото лице посочва ориентировъчно, че към близка до датата на
обявената предсрочна изискуемост, а именно на 27.09.2018г. длъжникът е бил
заплатил в повече 3 012.97 лева главница и лихва - 8 400 лева.
Произтичащата от чл.146
вр.чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит
и/или Общите условия, както и в анекси към договора, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не
обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от
кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с
точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка. С оглед на това, че клаузата от
споразуменията и Общите условия в горния смисъл, имащи за предмет предоговаряне
на кредита, в частност на БЛП на банката едностранно, са определени като
неравноправни клазузи, съотв. нищожни по см. на чл.146 вр.чл.143, т.19, т.10
ЗЗП, то дължимите от кредитополучателя суми за главница, възнаградителни лихви
и такси следва да бъдат определени поа първоначалния погасителен план към
договора за кредит от 09.08.2007г.
При преценка
основателността на иска съдът следва да извърши преценка и относно условията за
обявената предсрочна изискуемост. Претенцията на банката се основава на
осъществена хипотезата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.21.1 от Общите условия на
банката. Съгласно законовата разпоредба, когато кредитът или отделни вноски от
него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите,
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. В случая се твърди наличие на неизпълнение/забава и
уведомяване на длъжника за промяна в договора с отнемане преимуществото за
погасяване с анюитетни вноски. Съгласно т.21.1 от Общите условия на ищеца,
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница като в този
случай кредитът се отнася в просрочие и се олихвява съгласно т.20.2 от ОУ, т.е.
при забава над 90 дни – с лихвена наказателна надбавка от 10% над уговорения
лихвен процент.
От заключението на
изслушаната ССЕ се установява, че за посочения от кредитора период след януари
2018г. е налице внасяне частично на погасителни вноски като през цялото време,
вкл. и след подаване на заявлението, са правени макар частични плащания. Вещото
лице е отчело забава повече от предвидените 90 дни, поради което формално е
осъществено основанието на т.21.1 от Общите условия. Към 18.10.2018г. са
просрочени 9 вноски с падеж от 07.02.2018г. до 07.10.2018г. като е допусната
забава от 253 дни. Вноската за януари 2018г. е погасявана на части с последно
плащане на главница на 07.09.2018г., а на лихвата – на 28.08.2018г. Съобразно
допълнителната експертиза, последната падежирала вноска преди обявената
предсрочна изискуемост на 05.10.2018г. е тази на 27.09.2018г. като е заплатена
незначителна част от главницата и лихвата. Отразените със знак „-„ суми
/просрочени главници и лихви в табл.3 от ДССЕ на л.121/, съдът не може да
отнесе към последните, преди обявяване на предсрочната изискуемост плащания на
погасителни вноски, тъй като съгласно т.11 от ОУ, това се прави по писмено
искане на кредитополучателя. Съгласно т.11.2 от същите, при погасяване на
по-голяма месечна вноска /при това при прилагане от съда на първоначалния
погасителен план/, кредитополучателят не се освобождава от задължението за
внасяне в срок на следващите вноски. Видно е от таблица №3 към ДССЕ, че и
предходните вноски не са заплащани на падежната дата, а са заплащани частично
суми и със забава. Според първия погасителен план /съобр. допълнителното
заключение/, до датата на обявената предсрочна изискуемост са били дължими общо
134 бр.вноски по 1 205.41 лева, или общо сумата от 161 524.94 лева, в
т.ч.главница от 29 415.75 лева и лихва от 132 109.19 лева. Към същата
дата длъжникът е извършил плащания в общ размер от 173 645.44 лева,
отнесени 140 579.22 лева за лихви и 32 428.72 лева за главницата.
Именно по отношение на тези плащания вещото лице в съдебно заседание е посочило,
че е налице надплащане. Липсва заключение при прилагане на първоначалния
погасителен план каква би била забавата на длъжника, тъй като се установява, че
въпреки извършваните регулярно плащания, същите не са били достатъчни за
покриване на погасителните вноски, т.е. налице е била забава, съответно
осъществено основанието по т.21.1 от ОУ за обявяване изискуемостта на кредита.
В тежест на банката е да
докаже кумулативното наличие както на предпоставката по т.21.1 от ОУ към датата
на отнасяне в просрочие, така и връчване на уведомлението за това на длъжника
съгласно т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС и чл.60, ал.2 ЗКИ. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването `и – втози смисъл е постановената задължителна практика в Решение
№ 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г.
по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г.
по т. д. № 193/2018 г. на І т. о. Волеизявлението може да е обективирано не
само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба.
Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към
документа в който обявяването по чл.60, ал.2 ЗКИ се
съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор
или то е възпроизведено от трето лице. В настоящия случай уведомлението на
банката /приложено по заповедното ЧГД №15728/2018г. на ВРС/ е връчено чрез ЧСИ
Людмил Станев, рег.№895 в КЧСИ като съдът намира, че от приложените книжа се
установява извършено редовно връчване по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Данните за
извършеното връчване са обективирани в приложения Констативен протокол от
13.08.2018г., от който се установява трикратно посещение на съобщения по
договора адрес на длъжника /съвпадащ с неговия постоянен и настоящ адрес/,
съотв. на 25.06.2018г., на 07.07.2018г. и на 26.07.2018г. Приложени са и
цитираните разписки за отделните връчвания, от които се установява, че на място
длъжностното лице, в случая служител на ЧСИ Станев, е залепял уведомление
съгласно чл.47, ал.1 ГПК. След изтичане на двуседмичния срок, на 13.08.2018г. и
непотърсване на книжата, е съставен и констативен протокол, удостоверяващ
извършените действия по уведомяване на Т.Е.Г.. Поради изложеното съдът приема,
че е извършено редовно връчване съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Задължение на
длъжника е да уведоми кредитодателя си за промяна на адреса или местоживеенето
си /с оглед данните, че същия живее извън РБ/. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението за липса на обявена на длъжника предсрочна
изискуемост на кредита.
Въз основа на горното,
съдът намира, че спрямо кредитополучателя Т.Г. са били налице основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради допусната забава в плащане
на погасителните вноски съгл.т.21.1 от ОУ като същия е редовно уведомен въз
основа на фикцията по чл.47, ал.5 ГПК.
Поради приетата по-горе
неравноправност на клаузите от ОУ /касателно лихвите/ и подписаните към
договора две споразумения, съдът намира, че размерът на задължението следва да
бъде изчислен по първоначалния погасителен план, съобразно заключението на ДССЕ
за извършените до момента на обявяване на предсрочната изискуемост плащания от
кредитополучателя. /табл.3 към същата експертиза/
С исковата молба се
претендира главница /просрочена и предсрочно изискуема/ по договора в размер на
174 603.08 лева. Въз основа на договора кредитополучателят е усвоил
176 000 лева. Съобразно първото заключение /на л.67 по делото/, кредитополучателят
е заплатил по кредита директно по кр.сметка сумата от общо 128 364.30
лева, които са отнасяни за погасяване на главница, лихви и такси. Освен тези
плащания, банката е удържала суми от разплащателна сметка в общ размер от
46 461.14 лева, или общо извършени по кредита плащания са в размер на
174 825.44 лева. /табл.5 от основното заключение/ От задължението за
главница в размер на 176 000 лева общо, от което кредиторът претендира
174 603.08 лева съдът приспада определената от вещото лице по ДССЕ като
платена от кредитополучателя главница в размер на 32 428.72 лева като
разликата представлява размера, до който иска се явява основателен. Или искът
се явява основателен за сумата от 142 174.72
лева. За разликата до претендираните 174 603.08 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претендира се
възнаградителна лихва за периода от 13.01.2018г. до 18.10.2018г. в размер на
15 484.23 лева, което не е в противоречие с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
т.2. Съгласно постановките му при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит вземането на банката е в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, но за
този период не се дължи възнаградителна лихва. В случая предсрочната
изискуемост е породила действие от момента на фикционно връчване на длъжника
уведомлението на банката, т.е. на 13.08.2018г., когато е изготвен Констативен
протокол на ЧСИ Л.С. Поради това, на ищеца не се следва заплащане на
възнаградителна лихва по договора за периода след обявената предсрочна
изискуемост, тъй като след този момент отпада действието на погасителния план.
Поради това искът би се явил частично основателен. Въз основа на допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че за процесния период при прилагане
на първоначалния погасителен план и лихвен процент от 7.29%, е налице
надплащане на договорна лихва в размер на 8 400 лева. Съдът констатира, че за
периода 13.01.2018г. -18.10.2018г. е налице констатация за надвнесени суми от
длъжника. Същевременно, съобразно изготвения алтернативен погасителен план от
вещото лице /на л.116/, договорната лихва възлиза за периода на сумата от 6
312.01 лева. При приспадане на платените от кредитополучателя лихви в този
период, съобразно отразеното по табл.3 от ДССЕ, искът се явява основателен до
размера от 4 015.33 лева.
Претендирани са до датата
на предсрочната изискуемост санкционни лихви /лихвени надбавки/ за забава
съгласно т.20 от ОУ на банката, съответно за периода от 08.02.2018г. до
04.10.2018г., изчислени върху просрочената главница, в размер на 34.07
лева. Съгласно т.20.1 от ОУ, при забава
в плащането на главница и/или лихва от 7 ден след падежната дата, определена в
договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва плюс 3
процентни пункта. Съгласно ДССЕ, табл.3, за целия период на претенцията вещото
лице е отбелязало, че е налице надплащане на главницата, при прилагане на
първоначалния погасителен план, при 7.29% лихва. Съобразно заключението на
вещото лице, табл.на л.96 по делото, доколкото се установява по-висок размер на
санкционната лихва, същата следва да бъде уважена изцяло до предявения размер
от 34.07 лева.
Предмет на производството е
и претенция за санкционна лихва съгласно т.20.2 от ОУ, за периода от
05.10.2018г. до подаване на заявлението на 18.10.2018г. Съобразно т.20.2 от ОУ,
при допусната забава в изплащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие като до предявяване
на вземането остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент плюс 10 пункта.
Съдът намира разпоредбата за противна на добрите нрави и несъобразена с
потребителската защита по чл.143 и чл.146 ЗЗД доколкото предвижда като основа
за изчисление на мораторна неустойка целият остатък на дълга, а не просрочената
главница както и доколкото крайният срок за начисляване на санкционната лихва е
предоставен изцяло в усмотрение на банката. От клаузата следва, че начисляването
на обезщетение за забава предхожда обявяването на предсрочната изискуемост на
дълга. Освен това, при прилагане от съда на първоначалния погасителен план за
изчисляване размера на задълженията по договора за кредит, не се установява
точният размер на просрочената главница към този момент, в който смисъл искът
се явява и недоказан и подлежащ на отхвърляне.
По отношение на заемните
такси, същите са установени в приложената към договора за кредит Тарифа на
банката за такси по жилищни и ипотечни кредити в лева. Съобразно заключението и
доколкото определянето на същите не е в зависимост от приетите от съда за
неравноправни клаузи, вещото лице е изчислило задължение в размер на
3 592.42 лева, които представляват такса управление 760 лева, такса
изискуемост 120 лева, застраховка обезпечение от 2 049.52 лева и такса за
подновяване на ипотека от 662.90 лева. Съдът установява основателността на
искането за такса управление до размера от 760 лева съобразно датата на
обявената предсрочна изискуемост. От ДССЕ /табл.3 се установява заплащане на
такса в размер на 285 лева от страна на кредитополучателя, поради което искът е
основателен до размера от 475 лева.
В останалата част искът се явява недоказан от страна на банката, поради което
следва да бъде отхвърлен. Не са представени никакви доказателства за
подновяване на ипотеката както и за обезпечителна застраховка, сключена по
договора.
С оглед на решаващите
правни изводи на съда, в полза на ищеца се следват сторените разноски,
изчислени съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е приложил списък на сторените разноски на л.108 по делото, в който
освен реалните разходи по делото е калкурлирано и възнаграждение за ю.к. в
размер на 450лева. Съдът намира, че същото съответства на предвидените в Наредба
за правната помощ в чл.23 и чл.25, ал.2 размери на възнагражденията. С оглед на
горното съдът изчисли припадащите се на ищеца разноски в размер на
5 657.53 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Въз основа на горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********* съществува вземане срещу Т.Е.Г., ЕГН
**********,***, основано на Договор за жилищен ипотечен кредит от 09.08.2007г.,
за задължения, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, по ЧГД №15728/2018г. на 11 състав на ВРС, както следва: 142 174.72 лева, представляващи
главница по договор за кредит от 09.08.2007г., договорна лихва в размер на 4015.33 лева, изчислена за периода от
13.01.2018г. до 18.10.2018г.; санкционна лихва /лихвена надбавка/ по т.20.1 от
Общите условия на банката, за периода от 08.02.2018г. до 04.10.2018г. в размер на 34.07 лева; такси по договора за
кредит в размер общо на 475 лева,
представляващи такси управление, на основание чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БАНКА ДСК
ЕАД, ЕИК *********, София, срещу Т.Е.Г., ЕГН **********,***, искове, основани
на Договор за жилищен ипотечен кредит от 09.08.2007г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по ЧГД №15728/2018г. на
11 състав на ВРС, както следва: за разликата над 142 174.72 лева до
претендираните 174 603.08 лева, представляващи главница /падежирала и
предсрочно изискуема/ по договора за кредит; за разликата над 4015.33 лева до претендираните
15 484.23 лева, представляващи възнаградителни лихви по договора, за
периода от 13.01.2018г. до 18.10.2018г.; за санкционна лихва по т.20.2 от ОУ на
банката в размер на 679.01 лева както и за заемните такси, за разликата над 475
лева до претендираните 3 592.42 лева, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Е.Г., ЕГН **********,***
да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, или сумата от 5 657.53 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи от същото на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: