Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 28.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и осми
януари 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4928 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени исковете с правно основание чл.245 от КТ –
за неизплатено трудово възнаграждение; с правно основание чл.220 ал.1 от КТ за
обезщетение за неспазен срок на предизвестие; с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неползван отпуск; с правно основание чл.226 ал.2 от КТ за
обезщетението за вреди, поради незаконно задържане на трудовата книжка; с
правно основание чл.354 ал.1 т.5 КТ за признаване на времето на незаконно
задържане на трудовата книжка за трудов стаж.
Ищецът П.А.Д. твърди в исковата си молба, че с трудов договор
№34/30.05.2016г. бил назначен на длъжност „пазач-портиер“ на обект
„ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД кв.Индустриален гр.Ст.Загора, при основно месечно
възнаграждение от 420,00 лв.; с Допълнително споразумение от №127/27.09.2018г.
бил преназначен на длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места“, при основно
месечно възнаграждение от 530,00 лв.; с Допълнително споразумение от
№7/23.01.2019г. бил преназначен отново на длъжност „пазач-портиер“, при основно
месечно възнаграждение от 560,00 лв. Мястото, където изпълнявал трудовите си
задължения било на портала на производствената база на работодателя в кв.
Индустриален гр.Ст.Загора. Заплатите си винаги получавал по банков път - чрез
превод по сметка в ОББ Ст.Загора.
Заявява, че на 19.05.2019г. бил както обикновено на работното си място - на
портала на предприятието. Около 13,00 часа при него дошъл управителя и без
никакво обяснение или причина го отстранил от работа, като заявил, че е уволнен
и това е последния му работен ден. Заповед за уволнение и предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение не му били връчени.
Заявява, че от отстраняването му от работа - 19.05.2019г. до сега,
работодателя не е предприел никакви действия във връзка с прекратяване на ТПО;
не му била върната и не бил поканен да получи по надлежния ред надлежно
оформена Трудова книжка, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
Справка за дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, Удостоверение за
осигурителен доход - /Образец УП-2/ и Удостоверение за осигурителен (трудов)
стаж -/ Образец УП-3 /; не му били изплатени дължими работни заплати и
обезщетения за неползван платен годишен отпуск. Ищецът твърди, че от започване
на работа до отстраняването му нито веднъж не е ползвал платен годишен отпуск,
нито му е изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Твърди също, че е поставен в ситуация да не може да започне работа на ново
работно място или да се регистрира, като безработен към Бюро по труда, като е
принуден да преживява без средства и без достъп до пазара на труда.
С оглед изложено заявява за него е налице интерес да претендира:
на основание чл.128 т.2 КТ неизплатено брутно трудово възнаграждение за
м.05.2019г., за периода 01-19.05.2019г. за 19 работни дни в размер на 483,63
лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане;
на основание чл.220 ал. 1 от КТ претендира
заплащане на обезщетение в размер на 560,00 лева за имуществени вреди за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Заявява, че
уговореното в трудовия договор предизвестие е 30 дни, не е спазено, като бил
отстранен отстранен от работното си място в деня следващ този, в който му било
съобщено за уволнението ми;
на основание чл.224 ал.1 КТ претендира обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за в размер на 560лв. за 2019г. и 420лв. за 2018г., или общо
980,00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно
плащане;
на основание чл.226 ал.2 от КТ претендира обезщетение за имуществени вреди,
поради незаконно задържане на Трудовата му книжка в размер на 560,00 лв., за период от изчислен от 20.05.2019г. до
датата на връчване на Трудовата му книжка, т. е. за времето на задържане на
Трудовата книжка.
На основание чл.350 ал. 1 КТ във вр. чл. 354 ал.5 КТ претендира времето,
през което бил оставен без работа, поради задържане на трудовата книжка, да му
бъде признато за трудов стаж без да е налице трудово правоотношение от
19.05.2019г. - до края на целия период на оставане без работа в резултат на
незаконно задържане на трудовата ми книжка. Работодателя не изпълнил
задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка, след прекратяване
на ТПО - чл.350 ал. 1 КТ, а тъй като при постъпване на работа е длъжен да
представи трудовата си книжка, задържането й от предишния работодател е пречка
за започване на работа по ново трудово правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
следните суми:
Сумата от 483,63 лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.05.2019г.,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане;
Сумата от 560,00лв., обезщетение по чл.220 ал.1 КТ, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното плащане;
Сумата от 560,00 лв. обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за периода от
19.05.2019г. до датата на връчване на Трудовата му книжка;
Обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 560лв. за 2019г.
и 420лв. за 2018г., или общо 980,00 лв. на основание чл.224 ал.1 КТ, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане;
На основание чл.350 ал.1 КТ във вр. чл.354 ал.5 КТ вр. чл.226, ал. 2 от КТ
– времето, през което бил оставен без работа поради задържане на Трудовата
книжка, да му бъде признато за трудов стаж без да е налице трудово
правоотношение, считано от 20.05.2019г. за целия период до датата на връчване
на Трудовата му книжка, както и да осъди ответника да му върне незаконно
задържаната от него Трудова книжка. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора представя писмен отговор, в
който взема становище, че оспорва предявените искове.
Заявява, по отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, че
съгласно допълнително споразумение №7 трудовото възнаграждение се заплаща до
25-то число на следващия месец, представеното извлечение на ОББ е до
03.05.2019г., трудово възнаграждение е изплатено през м.06.2019г., за което
представя извлечение от ведомост 0/6 за месец 5/2019г. на „Хлебопроизводство
СЗ" ООД, поради което счита иска за неоснователен, ведно с акцесорната
претенция за лихва.
По отношение претенцията за обезщетение по чл.220 КТ заявява, че изцяло
оспорва изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че на 19.05.2019г.
същия е отстранен от работното му място без обяснение и причина и е уволнен.
Сочи, че във връзка с изпълнение разпоредбите на чл.315 ал.1 от КТ, работодател
с персонал над 50 работници и служители е длъжен ежегодно да определи работните
места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност като
тези места са от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите. В
изпълнение на процедурата за определяне на работни места, подходящи за
трудоустрояване на лице с намалена работоспособност, при ответника била
създадена комисия, като съгласно
Протокол от 02.04.2019 г. било определено допълнително 1 работно място
за длъжност „пазач-портиер" за трудоустрояване на лице с намалена
работоспособност на длъжност „общ работник". След извършения подбор в
периода от 27.04.2019 г. до 30.04.2019 г. /съгласно Заповед№ 64 от
25.04.2019г./, с Протокол на комисията по подбор по чл.319 от КТ от
30.04.2019г. било взето решение да бъде прекратен договора на ищеца, с длъжност
„пазач-портиер". Направено било предложение да бъде преместен на длъжност
„общ работник", но същия отказал. Предвид гореизложеното на ищеца било
известно още през м.април 2019г., че трудовото му правоотношение на длъжност
„пазач-портиер" ще бъде прекратено. С оглед на това счита претенцията по
чл.220 ал.1 от КТ за неоснователна.
По отношение на претенцията по чл.224 ал.1 от КТ ответникът заявява, че
оспорва същата, като заявява, че съгласно ведомостите за 2016г., 2017г. и
2018г. ищецът е подал молба да му бъде разрешен платен отпуск за горепосочените
години, съответно има заповеди от работодателя, с които на основание чл.155 от КТ на работника е разрешен такъв и същият е изплатен.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ, като
заявява, че предвид факта, че ищецът е отказал да му бъдат връчени документите
във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение /датата била
16.05.2019г., а не както твърди ищецът в исковата молба 19.05.2019г./, всички
документи - заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.05.2019г.
и трудова книжка, му били изпратени по куриер - на 20.05.2019г., като пратката
била върната 21.05.2019г. като отказана да бъде получена и на 22.05.2019г.,
като пратката била върната на 27.05.2019 г. след няколко посещения от куриер,
като отказана да бъде получена отново. Заявява, че при работодателя се
съхранява запечатан плика от куриерската фирма с документите по освобождаването
на П.Д. и трудовата му книжка. Представя Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 24388193025653 от 16.05.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение. Счита иска за неоснователен.
Счита за неоснователна и претенцията по чл.350, ал.1 от КТ във вр. с чл.
354, ал.5 от КТ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите като изцяло неоснователни
предявените от П.А.Д. искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по
силата на сключения между страните трудов договор №34 от 30.05.2016г. е заемал длъжността
„пазач-портиер“ при основно месечно възнаграждение 460лв. С допълнително
споразумение от 27.09.2018г. ищецът е преназначен на длъжност „шофьор на лек
автомобил до 9 места“ с основно месечно възнаграждение 530лв. С допълнително
споразумение от 23.01.2019г. П.А.Д. отново е преназначен на длъжност
„пазач-портиер“ с основно месечно възнаграждение 560лв. Със заповед
№32/16.05.2019г. на основание чл.325 т.6 КТ, считано от 16.05.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено. В заповедта е посочено на ищеца да
се изплати обезщетени по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск
за 7 дни за 2019г.
По отношение на иска за неизплатено
трудово възнаграждение, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/.
Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира
изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата
установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй
като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради
което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово
възнаграждение договорено между страните, ведно със законната лихва. Трудовото
възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед установеното в
чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение
авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото
възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото брутно
трудово възнаграждение на ищеца за м.05.2019г. /01.05.2019г. до 16.05.2019г./
за 9 работни дни е 429,10лв. и след приспадане на дължимите удръжки същото е
изплатено на ищеца по посочена от него сметка в ОББ АД на 05.06.2019г. /преди
завеждане на исковата молба/.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за неизплатено трудово
възнаграждение за м.05.2019г. се явява неоснователен и недоказан, и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска за
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.220 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока за
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. В случая
видно от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът е прекратил същото на основание чл.325 т.6 КТ и с
оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, същият не дължи
предизвестие. Предвид изложеното съдът
намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искът за
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е
възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. От представената по делото заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение и заключението на вещото лице се установява, че на
ищеца е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. за 7
дни, същото възлиза на 201,40лв. и след приспадане на дължимите удръжки това
обезщетение е изплатено на ищеца по
посочена от него сметка в ОББ АД ведно с трудово му възнаграждение за
м.05.2019г. - на 05.06.2019г. /преди завеждане на исковата молба/.
В исковата си молба ищецът твърди, че за целия срок на действие на трудовия
договор не е ползвал платен годишен отпуск, нито е получил обезщетение за
това. От представените писмени
доказателства /молби за ползване на платен годишен отпуск, изходящи от ищеца и
заповеди на работодателя/ и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че полагаемият платен годишен отпуск на ищеца П.А.Д. за срока за
действие на трудовия договор е както следва: за 2016г. – 12 дни платен годишен
отпуск, ползван; за 2017г. – 20 дни платен годишен отпуск, ползван; за 2018г. –
20 дни платен годишен отпуск, ползван; за 2019г. – 7 дни платен годишен отпуск,
неползван, начислено и изплатено обезщетение по чл.224 КТ.
Ищецът П.А.Д. оспорва представените по дело 3бр. Молби за платен годишен
отпуск за 2016г., 2017г. и 2018г., като заявява, че подписа положен от името на
ищеца П.А.Д. в молбите, не е положен от него. Във връзка със заявеното
оспорване е открито производство по оспорване по чл.193 ГПК и е назначена и
изслушана съдебно-почеркова експертиза. От заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните е видно, че
ръкописните подписи, положени срещу реквизита „подпис“ в Молби за платен
годишен отпуск за 2016г., 2017г. и 2018г. са изпълнени от П.А.Д.. Като взе
предвид заключението на съдебно-почерковата експертиза съдът намира, че
оспорването на Молби за платен годишен отпуск за 2016г., 2017г. и 2018г. не е
доказано.
С оглед на горното съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за
обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ, съдът намира за установено следното:
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде
незабавно на работника или служителя /чл.350 ал.1 КТ/.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 02.12.2019г. на
ВКС по тълк. д. №1/2019 г., ОСГК, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква
в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка
се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в
забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата
книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по
чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка.
В мотивите на цитираното Тълкувателно решение се сочи, че трудовата книжка
не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника
или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие
за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез
процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка,
поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се
освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или
служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или
неоправдано не приема предложеното изпълнение. За избягване на спорове между
страните по трудовото правоотношение относно обстоятелството дали работодателят
е изпълнил задължението си за връщане на трудовата книжка, след вписване на
необходимите данни, законодателят е въвел в чл.6 ал.2 изр.2 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж изискването датата на предаване на трудовата
книжка от работодателя на работника или служителя да се отбележи в дневника за
издаване на трудовите книжки по приложение №1. По този начин работодателят
удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно предаване на
трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото
правоотношение.
Разпоредбата на чл.226 ал.2 КТ предвижда, че работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите,
които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено, като ал.3 от същата разпоредба
определя, че това обезщетение се равнява на брутното му трудово възнаграждение
от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването на
трудовата книжка на работника или служителя.
В Тълкувателно решение №1 от 02.12.2019г. на ВКС по тълк.д. №1/2019 г.,
ОСГК, т.2 е посочено, че незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на
чл.226 ал.2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на
работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и
работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да
заплати обезщетение по чл.226 ал.2 и ал.3, изр.2 КТ от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня
на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж.
В настоящия случай по делото не е установено да е изпращано съобщение от
работодателя, че трудовата книжка е на разположение за получаване от работника.
Не се установи също работодателят да е изпълнил и предписанието на чл.6 ал.2
изр.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж датата на предаване на
трудовата книжка от работодателя на работника или служителя да се отбележи в
дневника за издаване на трудовите книжки по приложение №1. В изпълнение на
задължение по чл.190 ГПК ответникът, чрез пълномощника си, представи в съдебно
заседание от 17.12.2019г. разпечатан плик с разписка за изпращане на
20.05.2019г. и върната пратка на 21.05.2019г. и запечатан плик със съдържание
документи – Заповед за освобождаване и Трудова книжка, изпратени на
22.05.2019г. и върнати на 27.05.2019г. Доколкото по делото липсват данни ищецът
да е давал писмено съгласие по смисъла на чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, трудовата книжка да му бъде изпратена по пощата, не
може да се приеме, че работодателят е изпълнил процедурата по чл.6 ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което за периода от 17.05.2019г.
/датата следваща прекратяване на ТПО на 16.05.2019г./ до 17.12.2019г. /датата
на с.з., когато е представена трудовата книжка/ работодателят дължи обезщетение
в размер на определеното в чл.226 ал.3 КТ, без да се доказват вреди от
несвоевременното предаване на трудовата книжка - вреди, настъпването на които е
презумирано от закона. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за определяне на
обезщетението по чл.226 ал.2 КТ е в размер на 570лв., но тъй като ищецът
претендира обезщетение на база брутно трудово възнаграждение в размер на 560лв.
и не се е възползвал от правната възможност на чл.214 ГПК, то съдът намира, че
за периода 17.05.2019г. до 17.12.2019г. обезщетението по
чл.226 ал.2 КТ възлиза на 3920лв.
По отношение на иска по чл.354 ал.1
т.5 от КТ, съдът намира за установено следното:
Предявен е и иск за признаване за трудов стаж времето, през което ищецът е
останал без работа поради незаконно задържане на трудовата му книжка. Съдът
намира претенцията за недопустима, поради липса на правен интерес от
предявяването й. Този период от време е признат за трудов стаж по силата на
закона, чрез установената правна фикция. Незаконността на задържането на
трудовата книжка следва да бъде доказана по реда на разглеждане на трудовите
спорове, както е в настоящия случай – в самостоятелен процес, заедно с иск за
имуществена отговорност за вреди по чл.226 КТ или в процес за установяване на
трудов стаж по Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Въз основа
на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иска за заплащане на
обезщетение, работодателят, в качеството си на осигурител на лицето, е длъжен
да впише това обстоятелство в трудовата книжка на работника. Не е необходимо
воденето на отделен установителен иск във всички случаи по чл.354 КТ, в които
законът признава определено време, в което работникът не е работил по трудово
правоотношение, за трудов стаж. По изложените съображения производството по
установителния иск, следва да се прекрати като недопустимо.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата от 156,80лв. държавна такса, както и сумата от 250,00 лв. възнаграждение
за вещо лице съдебно- счетоводна експертиза.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 80,00 лв.
На основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената/прекратена
част от исковете в размер на 360,00 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, ул.Васил Левски“ №43 вх.А ет.3 ап.3, представлявано от Димитър
Николов Шивиков, да заплати на П.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 3920,00 лв., представляваща обезщетение
по чл.226 ал.2 КТ за вредите, поради незаконно задържане на трудовата му книжка
за периода 17.05.2019г. - 17.12.2019г., след като трудовото правоотношение е
било прекратено на 16.05.2019г., както и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 80,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.Д., ЕГН **********,***
против „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Васил Левски“ №43 вх.А ет.3 ап.3,
представлявано от Димитър Николов Шивиков искове, както следва: за сумата от 483,63лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2019г.; за сумата от 560лв., представляваща обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ; за сумата от 980 лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, като неоснователни и недоказани.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №4928/2019г. по описа на РС Ст.Загора по
предявения от П.А.Д., ЕГН **********,*** против „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, ул.Васил Левски“ №43 вх.А ет.3 ап.3, представлявано от Димитър
Николов Шивиков, иск по чл.354 ал.1 т.5 КТ за признаване за трудов стаж на времето на незаконното задържане на
трудовата му книжка, поради недопустимост на иска.
Решението в тази част има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Старозагорски
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Васил Левски“ №43 вх.А ет.3
ап.3, представлявано от Димитър Николов Шивиков, направените по дело разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената/прекратена част от исковете в размер
на 360,00лв.
ОСЪЖДА
„ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ст.Загора, ул.Васил Левски“ №43 вх.А ет.3 ап.3, представлявано
от Димитър Николов Шивиков да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 156,80 лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА
„ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ст.Загора, ул.Васил Левски“ №43 вх.А ет.3 ап.3, представлявано
от Димитър Николов Шивиков, да заплати по сметка на Районен съд Ст.Загора
сумата от 250,00лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :