РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110108411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *, срещу АНТ. Д. СТ. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. К. Б. * иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
84,82 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
отчетен период 15.03.2018 г. - 14.06.2018г., дължими по договор от 10.04.2018 г., клиентски
№ *, като вземането по договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от *г., а
на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, които суми са предмет на Заповед № *г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № *г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
В исковата молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че между „Б.“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *от
10.04.2018 г. при Общи условия, по силата на който на ответника е предоставена мобилна
услуга предоставена за мобилен номер * при условията на тарифен план VIVACOM Mobix
60 LTE с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. за срок от 24 месеца. Сочи, че съласно чл.
29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата.
1
Излага се, че ответникът не е заплатил задълженията си по следните фактури: фактура № *
г. за отчетен период на потребление 15.04.2018 г. - 14.05.2018 г. за дължима месечна
абонамента такса и приложени отстъпки и пакети в размер на 41,22 лв. с ДДС, дължими до
02.05.2018 г.; фактура № **********/* г. за отчетен период на потребление 15.05.2018 г. -
14.06.2018 г. за дължима месечна абонамента такса и приложени отстъпки и пакети в размер
на 21,80 лв. с ДДС, дължими до 01.06.2018 г. ; фактура № * г. за отчетен период на
потребление 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г. за дължима месечна абонамента такса и приложени
отстъпки и пакети в размер на 21,80 лв. с ДДС, дължими до 01.06.2018 г., поради което
едностранно е прекратен договора и процесният абонамент е деактивиран на 12.07.2018 г.
Сочи, че процесните вземания са придобити от ”С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия
от дата 01.10.2019 г., което дружество е придобило същите по-рано „Б. т. к.” ЕАД по
договор за цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че за процесното вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № *г., която е връчена на длъжника при условията
на чл. 47,ал.5 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АНТ. Д. СТ., чрез назначения от съда
особен представител адв. Е.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като
недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация неоснователни с оглед
липсата на представен договор за цесия за вземането на „С.Г. Гр.“ ООД. Излага, че ищецът
не се легитимира като кредитор на ответника поради липсата на представено уведомление
по чл. 99 от ЗЗД. В евентуалност исковете се оспорват и като неоснователни. Излага се, че
цесията е непротивопоставима на ответника, поради неуведмояването му по реда на чл. 99,
ал.3 от ЗЗД. Оспорва като недоказано реалното предоставяне на услуги от БТК и моли да се
вземе качеството потребител на ответника. Сочи се, че липсват доказателства за евентуални
плащания към първоначалния и последващия цедент. Твърди се в евентуалност, че не са
отразени плащания от образуване на заповедното производство до настоящия момент.
Оспорват се всички документи представени към исковата молба като се твърди, че не
съдържат подпис на ответника, отразяват неверни факти и са създадени за нуждите на
процеса.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора – ищецът чрез писмена молба докладвана от съда, а ответникът чрез
назначения от съда особен представител адв. Е.С..
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
2
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД от ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно облигационно
задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*от * г. сключен при Общи условия; 2/ размера на дължимите плащания за абонаментни
такси и ползвани услуги; 3/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение,
4/ наличие на валидно облигационно правоотношение по договори за цесия от 01.10.2019 г.
и 16.10.2018 г. 5/ изискуемостта на задължението.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен с „С.Г.Гр.“ ЕАД,
което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 16.10.2018 г. от „Б. т.
к.” ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът намира за валидно установен
от приетите като доказателства - Договор за прехвърляне на вземания * г. сключен между
„Б. т.к.” ЕАД и „С.Г.Г.“ ЕАД (л. 19 - 24 от ч.гр.д.) и потвърждение за тази цесия изходящо от
цедента Б. (л. 16 от ч.гр.д.), както и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г.
сключен между „С.Г.Гр.“ ЕАД и „Ю.” ЕООД (л. 17 - 18 от ч.гр.д.). Видно от текста на т. 2 от
последния „С.Г.Груп“ ЕАД се е споразумял с „С.Г.Г.“ ЕАД да придобие негови вземания
включително по Договор за прехвърляне на вземания 16.10.2018 г. сключен с„Б. т.к.” ЕАД,
които вземания съгласно чл.1, ал.1 от договора са подробно описани в Приложение № 1,
ставащо неразделна част от договора. В тази връзка по делото е представено извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г. (л. 15 от ч.гр.д.), в които е посочено
името, ЕГН-то на длъжника и размера на прехвърленото вземане, които кореспондират на
процесните, поради което съдът намира, че предметът на цесията е индивидуализиран в
достатъчна степен на 01.10.2019 г., съответно процесният договор за цесия от 01.10.2019 г.
от формална страна легитимира ищеца като титуляр на претендираните права към момента
на образуване на делото.
До извод за обратното не води принципно основателното от фактическа страна
възражение на ответника, че последният като длъжник по първоначалното материално
правоотношение по договора за телекомуникационни услги не е редовно уведомен за
цесията, доколкото такива доказателства действително не се съдържат в кориците на делото.
В тази връзка трайно е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването
по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено
от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о.), а такива възражения изобщо не се правят или доказват в настоящия процес.
При това положение след като ответникът не релевира възражение за извършено погасяване
преди датата на иницииране на съдебния спор, следва настоящата искова молба да се зачете
като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
3
Вярно е, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а неговият особен
представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Същевременно никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение от ответника на нормите на
чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес
включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и
след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в
съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от
изпратените съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не
следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това процесуалният закон в чл. 47,
ал.6 е предвидил надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в
процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя страна по
аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от
ГПК, включително да е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия.
В заключение съдът приема, че договорът за цесия обективира валидно възникнала
облигационна връзка между страните по него, поради което ищецът се явява материално
легитимиран да претендира цедираните вземания в настоящия процес.
За доказване на твърдяното облигационно правоотношение ищецът е представил
препис от договор с дата 10.04.2018 г. (л. 11-14 по ч.гр.д.) за предоставяне от ищеца на АНТ.
Д. СТ. на нова интернет услуга чрез мобилен номер *, със SIM сериен номер (ICC) *, IMEI
на рутера *, при абонаментен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна такса 21,80 лв. и
срок от 24 месеца. В договора е уговорено заплащането на еднократна активационна такса
от 10,00 лв. с ДДС и еднократна такса оборудване за 24 месечен договор от 5,90 лв.
Страните са постигнали съгласие включени 60000 mb на максимална скорост, а след това
скорост от 256 kbps.
Ответникът с отговора на исковата молба е предприел твърде общо оспорване на
всички подписи положени за него в представените с искова молба документи, поради което
с проекто-доклада по чл. 140 от ГПК на страната са дадени указания по реда на чл. 101, ал.1
от ГПК да посочи изрично кои документи представени по делото, включително по ч.гр.д. №
* г. на ВРС, оспорва като неавтентични в частта за положения от ответника подпис, но в
дадения срок не е последвало изпълнение на указанията, поради което нередовното
процесуално действие – оспорване автентичността на документ представен с исковата
молба, следва да се счете за неизвършено, на основание чл. 101, ал.3 от ГПК.
Респективно съдът намира, че потребителят не е оспорил положения от него подпис в
договора от 10.04.2018 г., поради което същият валидно е породил уговорените в него права
и задължения за страните по повод доставка на електронни съобщителни услуги от ищеца
4
на ответника и същите сa обвързани от условията им и на ОУ към тях, наред с което с
изрична декларация на страница първа от документа ответникът като потребител по смисъла
на ЗЗП е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласието с тях.
Наред с това съдът при служебна проверка на текста на съглашението установи, че
търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне на потребителя по ясен и
разбираем начин на информация за основните характеристики на предлаганите услуги.
С оглед на горното, то и съдът намира за установено възникването на задължението
на ответника да заплаща уговорените абонаментни такси и цени на потребените услуги по
правоотношенията с ищеца, както и че от * г. ответникът е получил достъп до интернет
мрежата на оператора чрез SIM сериен номер (ICC) *за мобилен номер *и, рутер с IMEI *,
които са го направили като потребител разпознаваем от останалите участници в мрежата.
Дължимостта на договорените според избрания план месечна абонаментна такси от
21,80 лв., активационната такса от 10,00 лв. и на таксата за оборудване от 5,90 лв. не е
обвързано от потреблението и заплащането им се дължи от потребителя единствено с оглед
свързването с интернет мрежата на оператора и независимо от това дали той се е възползвал
от предоставената му възможност да ползва осигуряваните от мобилния оператор интернет
услуги.
В тази връзка ответникът не е оспорил факта на свързаност с интернет мрежата на
ищеца - оператор за отчетния период 10.04.2018 г. - 14.06.2018 г., включително не твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания от него чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Същевременно оглед спецификата на
доставяната услуга ищецът - оператор носи по закон задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на
заявените чрез потребителското устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на
глас, на данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от
потребителя трафик на информация, респективно ответникът като страна по договорите за
мобилни услуги не е материалноправно легитимиран да възразява, че не е ползвал
предоставените мобилни услуги, след като не твърди по делото, че мобилният оператор по
някакъв начин е възпрепятствал ползването им от него, едновременно с което не спорят, че
потребителят е бил свързан с мобилната мрежа за релевирания отчетен период.
Респективно съобразно уговорените цени в договора за потребителя следва да е
възникнало задължение за заплащането на месечни абонаментни такси за периода на
свързаност с интернет мрежата - 10.04.2018 г. - 14.06.2018 г. или общо 47,10 лв., както и на
активационната такса от 10,00 лв. и на таксата за оборудване от 5,90 лв., за които суми са
издадени фактури № № * г. и № **********/* г., или общо на сумата от 63,00 лв.
Доколкото съобразно чл. 29 от приложените по делото ОУ към договорите за
мобилни услуги задълженията на потребителя по тях се заплащат в срока указан в
издадената за отчетния период фактура, но не по късно от 15 дни след датата на издаването
5
, съдът намира, че с изтичането на този срок е настъпил падежът на всяко едно от
задълженията за заплащане на абонамента такса, активационна такса и такса за оборудване
по горепосочените две фактури и от този момент същите са били изискуеми.
С отговора на исковата молба няма релевирани твърдения за плащане на сумите по
фактурите, нито събрани доказателства в тази насока, но е релевирано възражение за
недължимост поради погасяването им по давност.
Така направеното правопогасяващо възражение съдът намира само за неоснователно
доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.12.2020 г., не е
изтекла относимата кратка три годишната давност по чл. 111, б. в) от ЗЗД, относима към
визираните задължения за месечна абонаментна такса, които са с периодичен характер, дори
и по отношение на най-старото установено задължение с падеж от 02.05.2018 г. Наред с това
уговорените в договора от 10.04.2018 г. такси – активационна и за ободорудване, с оглед
еднократния си характер на начисляване, не съставляват периодични плащания, поради
което по отношение на тях е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД,
която също не е изтекла към датата на подаване на заявлението.
В обобщение искът за реално изпълнение по договора от 04.10.2018 г. се явява
основателен за сумата от 63,00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.12.2020 г., а искът следва да се отхвърли за разликата до
84,82 лв. като неоснователен доколкото по делото не се доказа ответникът да е бил свързан с
интернет мрежата на ответника за периода 15.03.2018 г. – 09.04.2018 г.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелството, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 205,00 лв., които
с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената поради
неоснователност част от исковете до размер от 152,25 лв., която сума следва да се присъди
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 25,00 лв.,
платено адвокатско възнаграждение от 180,00 лв. и депозит за особен представител от
505,00 лв. Или в полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 375,06 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АНТ. Д. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. К. Б. * дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *, следните суми: сумата от 63,00 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен
6
период 15.03.2018 г. - 14.06.2018г., дължими по договор от 10.04.2018 г., клиентски № *,
като вземането по договора е прехвърлено на „С.Г.Гр.“ ЕАД с договор за цесия от * г., а на
заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. №*г. по описа на ВРС, XX -ти състав, на основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
63,00 лв. до пълния претендиран размер от 84,82 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА АНТ. Д. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. К. Б. * да заплати
„Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.” № *
сумата 152,25 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 375,06 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7