М О
Т И В И
по
НОХД № 7914/2016 год. по описа на ПРС - VII
н.с.
Районна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу:
В.Е.В., с ЕГН **********, живущ ***, ***, български гражданин,
основно образование, безработен, неженен, осъждан, в това, че в периода от
29.11.2014г. до 06.12.2014г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор в немаловажен случай с Б.Б.М. с ЕГН **********,
е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 29.11.2014
г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. лаптоп марка „ACER"
модел Е 1-532-G-3556461 TMN на стойност 599,00 лв. от владението на И.А.Т.,
като упълномощен представител на ръководството на „Техномаркет България” АД гр.
Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
- на 06.12.2014
г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. лаптоп марка „ACER"
модел Е 5-571-G-5566 на стойност 1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп марка „ACER"
модел V 3-371-32 J Y на стойност 899,00 лв. от владението на И.А.Т., като
упълномощен представител на ръководството на „Техномаркет България" АД
гр.Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 06.12.2014
г. е направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 бр. конзола „PS4" на
стойност 799,00 лв. от владението на Х.А.Ч., като упълномощен представител на
ръководството на „Технополис" ЕАД гр.Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини
или всички вещи
на обща стойност 3446,00 лв., без съгласието на упълномощените представители на
ръководствата на горепосочените дружества, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195. ал. 1, т. 5 вр. чл. 194. ал.1 вр. чл. 26.
ал. 1 от НК.
И
Б.Б.М., с ЕГН **********,***,
***, български гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан, в
това, че в периода от 29.11.2014г. до 06.12.2014г. в гр.Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, след предварителен сговор в немаловажен случай с В.Е.В.
с ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 29.11.2014
г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. лаптоп марка „ACER"
модел Е 1-532-G-3556461 TMN на стойност 599,00 лв. от владението на И.А.Т.,
като упълномощен представител на ръководството на „Техномаркет България” АД гр.
Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
- на 06.12.2014
г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. лаптоп марка „ACER” модел Е
5-571-G-5566 на стойност 1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп марка „ACER” модел V
3-371-32 JY на стойност 899,00 лв. от владението на И.А.Т., като упълномощен
представител на ръководството на „Техномаркет България” АД гр. Пловдив, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 06.12.2014
г. е направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 бр. конзола „PS4” на
стойност 799,00 лв. от владението на Х.А.Ч., като упълномощен представител на
ръководството на „Технополис” ЕАД гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини
или всички вещи
на обща стойност 3446,00 лв., без съгласието на упълномощените представители на
ръководствата на горепосочените дружества, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и моли подсъдимите да бъдат
признати за виновни, като на В. бъде определено наказание над средния размер, а
именно шест години лишаване от свобода, а на М. – три години лишаване от
свобода, като изцяло бъде уважен и гражданския иск. Представителят на
държавното обвинения предлага и двете наказания да бъдат изтърпяни ефективно:
за В. – при „строг” режим, а за М. – при „общ” режим, като им се възложат и
разноските по делото.
Подсъдимите В. и М. не признават вината си и молят да бъдат оправдани.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Със
споразумение от 11.04.2014 г. на Софийски районен съд по НОХД №7611/2014 г.,
121 н.с., в сила от 11.04.2014 г. В.Е.В. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 пр. I-во от НК, като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година, което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Престъплението
по настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок на
предходното осъждане.
В.В. и Б.М.
решили да извършат кражба от магазини за черна и бяла техника. В изпълнение на
взетото от тях решение, на 29.11.2014 г. двамата влезли в магазин „Техномаркет”
в гр. Пловдив, находящ се на ул. „Недко Каблешков” № 10. Подсъдимите били
облечени със зимни якета, на които имало качулки. Разхождайки се покрай
щандовете за преносими компютри - лаптопи, възползвайки се от обстоятелството,
че в този момент няма никой около тях, взели 1 бр. лаптоп „ACER” модел Е
1-532-G-3556461 TMN на стойност 599,00 лв., след което В.В. го сложил под дясната
си мишница и преметнал якето си през дясното си рамо, като по този начин го
скрил от погледа на обслужващия персонал в магазина. По този начин двамата
успели да напуснат магазина около 17:30 часа.
На 06.12.2014
г., около 17:15 часа В. и М. отново посетили магазин „Техномаркет” в гр.
Пловдив, находящ се на ул. „Недко Каблешков" №10, с намерение да откраднат
други вещи. В изпълнение на това решение успели да вземат 1 бр. лаптоп марка
„ACER" модел Е 5-571-G-5566 на стойност 1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп марка „ACER”
модел V 3-371-32 JY на стойност 899,00 лв., като се възползвали от липсата на
хора в момента на отнемане на вещите. Подсъдимият В. скрил вещта, поставяйки я
под дясното си рамо, на което преметнал якето си, а подсъдимият М. скрил
отнетата вещ под лявото си рамо, отново скрита под наметнатото на рамото яке. По
този начин, без да бъдат видени, В. и М. преминали безпроблемно покрай охраната
и напуснали магазина. След като излезли от магазин „Техномаркет", находящ
се на ул. „Недко Каблешков" №10 в гр. Пловдив, около 18:00 часа на
06.12.2014 г., двамата подсъдими посетили магазин „Технополис", находящ се
в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург", до магазин „Метро 1". След
като се разходили в магазина, подсъдимите взели 1 бр. конзола „PS4" на
стойност 799,00 лв. /плейстейшън игра/ и се отдалечили в „мъртва зона” на
магазина, където нямало камера, като В.В. я сложил под якето си, което държал с
едната ръка и не се виждало какво има под него. След това Б.М. напуснал
магазина сам, а В.В., на излизане от магазина след него, преминавайки зад
касовата зона, бил спрян от свидетелката Т.К. - *** към фирма „Крон
секюрити". Двамата подсъдими били забелязани предварително от нея, като тя
се усъмнила, че същите възнамеряват да откраднат някакъв артикул. Свидетелката К.
попитала В. какво има под якето, но той не отговорил, а побързал да излезе от
магазина. К. успяла да хване якето и го дръпнала, като в този момент В. пуснал
носената от него конзола, която паднала на земята, а той побягнал към вратата и
избягал. Свидетелката К. се опитала да го догони, но същият избягал в посока
горичката на парк „Лаута”. Свидетелката К. незабавно уведомила Х.Ч. - *** на
магазина, за случилото се и двамата прегледали записите от охранителните камери
в магазина, като установили, че двамата подсъдими се разхождали в магазина и в
един момент взели конзолата „PS4". Извършеното деяние е останало във
фазата на опита, тъй като е недовършено по независещо от волята на В. и М. причини.
При извършеното
разпознаване /лист 45, том II/ свидетелката К. категорично е разпознала В.Е.В.
като лицето, на което е дръпнала якето, откъдето е паднала носената от него
конзола. При извършеното разпознаване /лист 47, том II/ Т.К. категорично е
разпознала Б.М. като лицето, което е излязло от магазина на бул. „Санкт
Петербург” № 133 около 5 секунди преди В.В., който носел конзолата.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена от разпита на свидетелите Т.К., Х.Ч., И.Т.,
И.П., прочетените и приобщени на основание чл.281, ал.5 от НПК свидетелски
показания от досъдебното производство на С.С., а така и от останалите приложени
по делото писмени доказателства – справки съдимост, разпознавания на лица,
характеристични справки.
С протокол за
доброволно предаване свид. Т.Ф.К., свид. Г. Г. - *** на магазин „Метро 1” към
фирма „СОТ 161” , и свид. И.А.Т. - *** на магазин „Техномаркет” - гр. Пловдив,
са предоставили дискове със записи от видеокамерите, за нуждите на
наказателното производство.
Видно от изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза /лист 14-31, том I/, не се изключва
възможността посочените и заснети на представените видеозаписи лица да са подсъдимите
В.В. и Б.М..
По делото, в
хода на съдебното следствие, е назначена
и допълнителна задача на вещото лице Ж.Г., която в заключението си на
л.445-458, т.ІІІ, заявява че проследявайки лице 1 и лице 2 от първоначалната й
експертиза на база облекло, тъй като на някой от камерите не се виждат ясно
лицата, същите след влизане в магазина са се движили по отделно, а в
последствие заедно. За твърдените обстоятелства, вещото лице е дало в
заключението си допълнителен снимков материал, като се е съобразило и с
телосложението и на двата обекта – лице 1 и лице2.
В хода на
съдебното следствие е назначена и нова тройна съдебно-техническа експертиза с
вещи лица от НИКК – С., като единия от тях е видеоспециалист. Видно от
представения протокол на л.491-511, т.ІІІ, категорично се установява, че в
по-голямата част от престоя им в полезрението на камерите в магазина, двете
лица се движат заедно, разговарят или застават в непосредствена близост едно до
друго, от което може да се предположи , че се познават. Обозначеното като лице
1 вероятно е лицето В.Е.В., а обозначеното като лице 2 вероятно е Б.Б.М..
По делото са
изготвени две стоково-оценъчни експертизи:
Първата е по
досъдебното производство /лист 36, том V/, стойността на вещите според вещото лице е както следва:
1 бр. лаптоп
„ACER" модел Е 1-532-G-3556461 TMN - 599,00 лева;
1 бр. лаптоп
„ACER" модел Е 5-571-G-5566 - 1149,00 лв.;
1 бр. лаптоп
„ACER" модел V 3-371-32 J Y - 899,00 лв.
И втората стоково-оценъчна
експертиза е по делото /лист 52, том II/ на I бр. конзола „PS4”, според
заключението на която същата е на стойност 799 лв. или общата стойност на
отнетите вещи е 3446,00 лева.
Съдът приема
заключенията като компетентни, изготвени с необходимите познания и опит,
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и като неоспорени от
страните.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Т.К., Х.Ч., И.Т. и И.П., по следните
съображения:
Първите трима
от тях – К., Ч. и Т. са служители на търговските обекти, от които двамата
подсъдими са отнели процесните по делото вещи. Показанията им са
незаинтересовани, хронологични, обосновани и последователни и като такива съдът
ги възприема изцяло.
Другите двама свидетели – разпитани в хода на
съдебното следствие – Д.В. и показанията на С.С., прочетени и приобщени в
доказателствения материал по реда на НПК, съдът не кредитира изцяло, по
следните съображения:
По отношение на
В., същият обяснява в показанията си връзката си с всеки един от двамата
подсъдими. Спомня си дори за извършената полицейска проверка от органите на
гранична полиция на Аерогара С., като в услуга на защитната позиция на двамата
подсъдими изрично заявява, че „В. и М. не се познават и нямало как да се
познават”. Съдът не възприема тези негови доводи и версията му за дължани пари
от страна на В., във връзка с хазартни игри между тях. Проверката на летище С.
през 2014 година е провокирана от дълговременния престой на Д.В., В.В. и Б.М. в автомобил в района на летище С.,
което е направило впечатление на органите на гранична полиция. Изложената
версия от свидетеля Д.В. в тази насока е неиздържана, тъй като той твърди, че
той е отишъл с М. да вземе пари, които В.В. му дължи.
Съдът счита, че
всички данни които завява Д.В. са опосредени, неправдоподобни и противоречат на
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът намира,
че показанията на свидетеля В. изцяло са опосредени, за да обслужат максимално
защитната позиция на двамата подсъдими, в частност твърдението, че не се
познават.
По изложените
съображения, съдът намира, че показанията на Д.В. не следва да се кредитират.
Прочетените и
приобщени по делото показания на свидетеля С.С., съдът също приема за опосредени,
от части противоречащи на останалия по делото събран доказателствен материал и
изцяло обслужващи защитната теза на двамата подсъдими и като такива, не ги
кредитира.
Дадените в хода
на съдебното следствие и прочетени от съда показания, свидетелят С. подробно
обяснява с какво се занимава в месеците около инкриминираните дати по делото,
описва в подробности автомобила, които е използвал по онова време, но удобно за
защитната теза на подсъдимите не се спомня абсолютно никакви подробности. Не
помни нито номера на телефона, с който е пускал обяви за работа, не помни
регистрационния номер на автомобила си, нито кога го е предоставил за скраб, не
си спомня, като и не отрича да е возил двамата подсъдими в автомобила си, не си
спомня дори номера на личния си телефон.
Предвид на гореизложеното, съдът не кредитира показанията и на този
свидетел.
Съдът не възприема и не кредитира изводите, които прави адв. М. в тезата си
за невинност на неговия подсъдим, а по същество и за двамата. Защитникът
твърди, че следва да бъдат игнорирани показанията на свидетеля Ч., свидетелката
К., дадени в хода на досъдебното производство, както и тези от разпитите им в
съдебното следствие и не на последно място, изводите на последната приета по
делото тройна СТЕ.
Съдът не споделя тези изводи.
За да ги обоснове, адв. М. твърди, че показанията на Ч. са в противоречие с
приетата по делото видеотехническа експертиза, без да посочва каквито и да е
съображения. В показанията си, Ч. е съобщил, че поради лошото качество на
видеоматериал от камерите, при преглед извършен на място в магазина, не можело
да се установи, дали това са същите лица, като тези, спрямо които се води
наказателно производство. Това обстоятелство съдът възприема изцяло, защото
свидетеля работи в магазин „Технополис” като *** на отдел „Следкасов контрол” и
няма как да има техническа квалификация и специални умения, каквито притежават
вещите лица от НИКК-С.. Нещо повече, последните притежават и специална техника,
за да могат да изпълняват поставените им задачи.
Според съда, не може да има никакво противоречие, между показанията на Ч. и
експертизите приети по делото, тъй като в първия случай се касае за мнение на
човек, който не е специалист, макар да е управител в магазин, в който се
продава и видеотехника. А във втория случай, се касае за експертно заключение,
извършено от признати в съответната област специалисти, притежаващи специални
знания и умения и голям опит в изработването им. Естествено е, това, което
могат да видят специалистите със своята техника, да не може да се види при
обикновен преглед на видеофайловете на обикновен компютър. Ето защо тази теза
на адв. М. като неиздържана и не подкрепена с никакви съображения, според съда
не следва да бъде възприемана.
По отношение на свидетелката К., възраженията на адв. М. са в няколко
насоки. На първо място, оспорва се описанието, което тя дава в хода на
досъдебното производство на двамата подсъдими и белезите, които посочва в
протоколите за разпознаване. Тъй като първоначално описва и двамата подсъдими
като такива със сходни физически мерки, а в последствие в протоколите за
разпознаване посочва и индивидуални такива, адв. М. твърди опосредяване на нейните
показания, което води до неяснота как точно е възприела двете лица, за да може
безпогрешно да ги разпознае. Съдът намира, че такава неяснота не е налице по
делото, поради факта, че свидетелката К., не е нито опитен криминалист, нито
пък адвокат, с практика по наказателни дела, за да има преценката на криминолог
при преценката и стила на криминолог при описание на физическото възприятие на
две лица, извършили престъпление. Видно от разпитите й, в досъдебното производство,
както и от този на свидетеля Ч., става ясно, че още след влизането в магазина,
на свидетелката К. са й направили впечатление действията и на двамата подсъдими
и у нея е възникнало впечатление, че може би ще извършат нещо нередно. При
напускане на търговския обект, подс. М. се е движел няколко крачки преди подс. В.
и на излизане е казал ”Чао или довиждане”. Същият не е имал горна дреха, нито
пък е носил такава. За разлика от него, подс. В. е носел горната си дреха
наметната над рамото, като по този начин е закривал половината от горната част
на тялото, което на опитната служителка К. веднага е направило впечатление – тя
се усъмнила, че може би под горната дреха има вещ, която не е заплатена на
касата. Това именно е провокирало, опитът й да извърши проверка на лицето. След
като подс. В. не е спрял и се е опитал да се отдалечи, предприемайки действия, К.
е дръпнала с една ръка горната дреха, което много ясно се вижда на снимките–извадки
от видеофайловете на л.499 от съдебното следствие вдясно. По тази причина, В. е
изтървал плейстейшъна, и се е спасил с бягство от магазина.
И двамата подсъдими са били възприети от непосредствена близост от
свидетелката К., тъй като същата стои в непосредствено близост до касите, през
които те са минали. И двамата подсъдими са и направили впечатление - първия М. излязъл и я поздравил, а втория – опитал да
изнесе вещ.
Предвид на специфичната и трудова ангажираност, тя няма как да не запомни
тези две лица, които са и направили впечатление още с влизането си в търговския
обект. По тази причина и без колебание ги е разпознала при извършените
разпознавания със сходни лица, но няма как да се изисква от свидетелката да има
богат речник и стилно криминологично изразяване, за да опише точните белези, по
които тя различава точно тези две лица от останалите. Ето защо, съдът напълно
кредитира показанията на К., дадени в цялото досъдебно производство, както и
тези от съдебното следствие и не възприема това възражение на адв. М..
За да обоснове второто си възражение, опитващото се да представи
показанията на К. като непоследователни и нелогични, адв. М. акцентира върху
факта на заявеното от свидетелката в разпита й
от 21.03.2016 г., според който „второто лице, което е било с
плейстейшъна е казало някаква реплика”. Също така, твърди, че в показанията си
от 11.05.2017 г. от съдебното следствие, К. е заявила за същото лице, че не е
казало нито дума.
Според съда, това не е несъответствие във възприятията от страна на
свидетеля, което е на база на хаотично възприемане на действителността, а със
сигурност се дължи на изминалия сравнително голям период от време от
инкриминираното деяние и множеството други случаи, на които е станала свидетел К.,
тъй като е продължила да работи на същото работно място.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в първите си показания от досъдебното
производство на 12.01.2015 г., К. не е заявила комуникация с подс. В..
Дори да се приеме, че е налице противоречие, то при отдалеченост на
разпитите от повече от година и обща отдалеченост от инкриминираното деяние
повече от три години, колкото и ясен да е спомена от случващото се на
инкриминираната дата, е допустимо да се намесят и други спомени. Според съда,
твърдяното противоречие е несъществено и в никакъв случаи не може да опорочи
другите данни и факти, съобщени от свидетелката, тъй като тя ги е заявила
последователно, логично и явно неопосредено, на база лични спомени в три
поредни разпита отдалечени на повече от година един от друг.
Ето защо, съдът намира, че показанията
на свидетелката К. следва да бъдат кредитирани и инкорпорирани във фактическата
обстановка, която приема съдът.
На следващо място, съдът не възприема и възражението на адв. М. по
отношение приетата по делото тройна СТЕ със специалист – видеотехник от НИКК-С.,
тъй като същата давала вероятност лицата, заснети от видеокамерите в двата
търговски обекта, да са вероятно подсъдимите по настоящото производство. Адв. М.
твърди, че изводът на експертизата за вероятност клони към категоричност, но се
базира единствено и само на общи белези, които се сравняват в обектите. Частни
белези не били констатирани, тъй като те били строго индивидуални. По причина,
че общите белези били характерни за по-големи групи хора, изхождайки от
теорията, адв. М. твърди, че заключението на тримата експерти е необосновано и
неясно.
Съдът не възприема тези изводи на адв. М. по следните съображения:
Според съда изводите на вещите лица не са необосновани. За да ги поддържат,
същите са поставили събраните като веществени доказателства видеофайолове на
детайлно обследване, като са използвали специфичните данни за всяко едно от
двете лица в АИС „БДС” и са констатирали достатъчно общи белези, за да формират
извода си. При внимателен прочит на обстоятелствената част на експертизата и
проследявайки хронологически действията на В. и М. в двата търговски обекта,
експертите са мотивирали визуално изводите си, като са поставили в сравнение
извадените от видеофайоловете изображения на двамата подсъдими, със снимков
материал от АИС „БДС”. Този подход, напълно убеждава съда, че се касае за
голяма степен на вероятност, тоест вероятността клони по-скоро към
категоричност, отколкото към по-малка вероятност.
На следващо място, следва да се отбележи, че според правната доктрина, при
отсъствие на частни белези и при наличие на множество общи белези, изводите за
идентичност или вероятно сходство на лицата, не биха били необосновани. В
конкретния случай, експертите детайлно са анализирали съществен брой общи
белези и за двамата подсъдими и са ги описали подробно и аналитично в
заключението си. При действително лошата резолюция на приобщените по делото
видеофайолове, няма как да бъдат фиксирани частни белези на двете лица, но
наличието на съществен брой общи белези, мотивира вещите лица да формират
извода си.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението на адв. М. се явява
явно необосновано и не следва да бъде прието от настоящия съдебен състав.
Съдът не възприема и тезата на адв. И., че по делото липсват каквито и да е
доказателства, неговия подзащитен – Б.М. да е извършил каквито и да е
престъпления, по следните съображения:
Развитите съображения от защитата в пледоарията си, касаят отсъствие на
доказателства за участие на неговия подзащитен в инкриминираните две деяния,
като се оспорват и изводите на последно приетата в съдебното следствие тройна
СТЕ.
Съдът категорично не ги споделя! Несъотносимо към правния спор е
изявлението на адв. И., че според него, след като е прегледал приобщените към
делото видеофайолове, лицето, оприличено на неговия подзащитен, всъщност
приличало на друг негов подзащитен.
Твърдения от адвоката „разказ на прокурора”, в който отсъстват
инкриминирани действия, извършени от неговия подзащитен М., всъщност е
обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърдените там обстоятелства и
факти от прокурора, са логически, последователни и разкриват механизма на
престъпните посегателства, извършени от двамата подсъдими, извършени в двата
търговски обекта – „Технополис” и „Техномаркет”.
Атакуваните показания на свидетеля И.П., касаят защитната позиция, взета и
от двамата подсъдими както в досъдебното производство, така и в съдебното
такова, че въобще не се познават. Към доказателствения материал, събран от съда
в съдебното следствие, са приобщени показанията на свидетеля И.П., основани на
оперативни данни, произходът на които, свидетеля не може и не е длъжен да заяви
пред съдебния състав, предвид естеството на професията му – ***, целта на
действията му е да събира информация, която би подпомогнала разследване спрямо
лица от криминалния контингент, каквито оказва се са и М. и В.. В тази връзка, по
настояване на защитата бе разпитан свидетеля Д.В., който с показанията си
следваше да противостои на събраните вече по делото доказателства за близостта
между В. и М.. Съдът вече е коментирал по-горе показанията на този свидетел и
не счита за нужно да се връща отново на тях.
Действително, съобщените данни от свидетеля П. не се били възприети лично от него, но пък за
сметка на това са били документирани и във връзка с работата си, той е имал
достъп до тази информация. Заявеното в съдебна зала от свидетеля, знаейки че
носи наказателна отговорност, основано на личните му възприятия от
документирани полицейски проверки, не може да бъде поставено под съмнение.
Действително, сочените две полицейски проверки, на които е присъствал подс. М.,
по никакъв начин не го уличава в извършване на престъпление, но категорично
обосновават факта, че още от 07.07.2014 г., двамата подсъдими са се познавали и
са се движили заедно. Следва да се отбележи, че горната информация е
квалифицирана с гриф „Поверително” и е събрана в информационна система за
събиране, съхранение и анализиране на установени факти от полицейските органи –
АИС „Криминален анализ”.
Съдът не счита за нужно и да коментира възраженията на адв. И., касаещи
тезата му, че след като управителя на „Техномаркет” Т. е гледал записите и не е
разпознал двамата подсъдими като извършители, не може да ги посочи и в
съдебната зала, то изложеното в СТЕ е напълно необосновано. Във връзка със
същото сравнение, но касаещо показанията на свидетеля Ч. - управител на отдел
”Следкасов контрол” в „Технополис”, съдът вече е взел обосновано становище
по-горе в мотивите си.
Съдът не възприема и тезата на адв. В. за липса на предварителен сговор при
осъществяване на инкриминираните деяния, по следните съображения:
Изхождайки от изводите на тройната СТЕ и показанията на свидетелката К., В.
и М. са действали за осъществяване на целената престъпна цел в завиден синхрон.
Задачата на М. е била да отнеме вниманието на контролните постове на
охранителната фирма в търговските обекти, а тази на В. е да изнесе отнетата
вещ. От данните по делото, става ясно, че и двамата са живели в района на град С.
и съвместното им присъствие в магазин в гр. Пловдив е било с една единствено цел
- извършване на противозаконно отнемане. Няма как да се приеме, че двамата са
се срещнали случайно на два пъти в гр. Пловдив, както в магазин „Техномаркет”,
така и в магазин „Технополис”, и няма данни да са осъществявали каквито и да е
дейности в гр. Пловдив. Предварително е бил уговорен транспорта до Пловдив и
обратно, както и съобщените по-горе действия по осъществяване на
инкриминираните посегателства.
Горните изводи на съда, се основават на факти, събрани в досъдебното
производство и съдебното следствие.
Необосновано е възражението на адв. И., касаещо тройната СТЕ на вещите лица
Д., Д. и Й., в частта в която съдебното заседание от 14.10.2020 г., отнесено в
спора възникнал в залата, поради заявеното от вещите лица наличие на
комуникация между двамата подсъдими в търговските обекти. Съдът не може да се
съгласи с квалификацията на адв. И. в тази насока, че „заключението на вещите
лица не се базира на технически умения и знания, а на предположения и усещания,
каквито не са факти”.
Експерта Д., твърди, че ако две лица са в достатъчна близост един до друг,
около тях отсъстват други и визуално си мърдат устните, е явно, че провеждат
разговор. В тази връзка, в обстоятелствената част на експертизата е осигурен и
снимков доказателствен материал от който се вижда, че лицата явно провеждат
разговор помежду си. Тези лица са номерирани като 1 и 2, разпознати от
експертите като вероятни М. и В.. Вещото лице заявява, че не може да чете по
устните какъв е смисълът на разговорът, нито може да го възпроизведе.
Според съда, от изложеното по-горе, следва изводът, че експертите базират
изводите са на база многогодишния си опит и тясната специализация в
идентификация на лица по снимков или видеоматериал, съобразно тяхната
квалификация. Тоест не се касае до „усещания” или „предположения”. Въпреки
язвителния и подигравателния тон на защитата при разпита на вещото лице, съдът,
водещ съдебното заседание, не е констатирал изнервяне на вещото лице, въпреки
некоректно зададените въпроси от страна на защитата.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че направените множество
възражения от адв. И. са необосновани, некореспондират със събрания по делото
доказателствен материал и не следва да се възприемат.
От всичко
изложено дотук, съчетано както със събраните и подробно обсъдени материали от
досъдебното производство, така и с данните от съдебното следствие, води до
категоричния и неоспорим извод на съда, че двамата подсъдими не само много
добре са се познавали, а са и „работили” заедно в насока противозаконни
отнемания на вещи от различни търговски обекти.
Няма как да се
приеме, че двамата са абсолютно непознати след прегледа на приложените видеофайолове
от двама магазина, където въпреки че влизат поотделно и така излизат от
обектите, като почти през цялото останало време, разглеждайки стоките са заедно.
Неоспоримите данни от видеофайловете обосновават извода на експертите, че в
някой от моментите в търговските обекти те провеждат разговор помежду си и единствено
липсата на звук от записа, осуетява възможността да се разбере какво точно са
обсъждали. Нещо повече, обстоятелството, че са се познавали отпреди, се извежда
и от разпита на свидетеля П., който подробно описва две полицейски проверки,
при които М. и В. са в един автомобил.
Тези изводи на
съда не се разколебават от разпита на свидетеля В. /лице, също от криминалния
контингент/, който услужливо е доведен в съда, за да заяви версия, неподкрепена
от никакви доказателства за финансовите отношения между него и В., която да
обоснове липсата на контакти между двамата подсъдими. Съдът подробно е изложил
аргументи защо не кредитира показанията на този свидетел.
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите В.Е.В. и Б.Б.М. са осъществили съставомерните
признаци на престъплението по чл.195 ал.1 т. 5
вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от
29.11.2014 г. до 06.12.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление след предварителен сговор в немаловажен случай са отнели чужди
движими вещи, както следва:
на 29.11.2014г.
в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. лаптоп марка ,ACER" модел
Е 1-532-G-3556461 TMN на стойност 599,00 лв. от владението на И.А.Т., като
упълномощен представител на ръководството на „Техномаркет България" АД
гр.Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
на 06.12.2014г.
в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. лаптоп марка „ACER" модел
Е 5-571-G-5566 на стойност 1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп марка „ACER" модел V
3-371-32 J Y на стойност 899,00 лв. от владението на И.А.Т., като упълномощен
представител на ръководството на „Техномаркет България" АД гр.Пловдив, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
на 06.12.2014г.
е направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 бр. конзола „PS4" на
стойност 799,00 лв. от владението на Х.А.Ч., като упълномощен представител на
ръководството на „Технополис" ЕАД гр.Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини, или всички вещи на обща стойност
3446,00 лв., без съгласието на упълномощените представители на ръководствата на
горепосочените дружества, с намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна
страна деянията са извършени при пряк умисъл - подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянията, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване.
С оглед на така посочената правна квалификация и като се съобрази с целите
на наказанието по чл.36 НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54
от НК, съдът намира, че спрямо подсъдимия В.В. наказанието следва да се
определи при отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като такива съдът приема лошите характеристични данни и наличие на предишни
осъждания. Следва да се отбележи, че настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане. Ето защо, съдът намира, че
най-справедливо би било на подсъдимия В.Е.В. да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на ШЕСТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим. Видно е, че предишното наложено наказание не е
осъществило целите на чл.36 от НК, не е повлияло положително върху осъдения и
същият е продължил да извършва
престъпления. Съдът приема горния размер на наказание за най-справедлив и
счита, че само той би спомогнал за превъзпитания на дееца в дух на спазване на
законодателството в Република България.
По отношение на подсъдимия Б.Б.М.,
съдът намира, че наказанието му следва да се определи при смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива, съдът приема чистото съдебно минало и нелошите
характеристични данни. Ето защо, съдът намира, че най-справедливо би било на
подсъдимият Б.Б.М. да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като така
определеното и наложено наказание следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
При определяне размера на наказанието съдът взима предвид и трайният
престъпен умисъл у дейците – извършени са три деяния през много кратък период
от време. Те касаят посегателство върху собствеността на гражданите, които по
смисъла на закона и двете деяния са тежки умишлени.
Съдът базира изводите си за тежестта на наказанието и върху факта, че във
всеки един от случаите, подсъдимите са действали след предварителен сговор –
обектите са внимателни проучени, избрано е подходящо време за извършване на
кражбата и е действано дръзко и упорито при осъществяване на престъпния
замисъл.
Съдът се аргументира за така наложените наказания и с изключителния
интензитет на престъпна дейност на М. и В. и предвид сравнително високата
степен на обществена опасност на лицата.
Подсъдимите В.Е.В. и Б.Б.М. следва ДА ЗАПЛАТЯТ на гражданския ищец „ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 2133,91 лева, представляващи обезщетение за нанесени
имуществени щети, причинени от престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване
на престъплението – 10.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и
юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Подсъдимите В.Е.В. и Б.Б.М. следва ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка
на Районен съд гр. Пловдив сумата от по 42,68 /четиридесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки/ лева за всеки един от тях, държавна такса върху
уважения граждански иск.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите В.Е.В. и Б.Б.М. СЛЕДВА ДА заплатят в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР гр. ПЛОВДИВ направените разноски на
досъдебното производство общо в размер на 114,32 лева, като всеки един от тях
заплати сумата от по 57,16 /петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/.
Подсъдимите В.Е.В. и Б.Б.М. СЛЕДВА
ДА заплатят сумата от по 362,10 /триста шестдесет и два лева и десет стотинки/
лева за всеки един от тях по сметка на РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, представляваща
направени разноски по делото.
След влизане на присъдата в законна сила, веществените доказателства – 4
броя CD, находящи се на л. 34, том I от делото, СЛЕДВА ДА останат по
делото.
Причини за
извършване на деянието - ниска правна култура, липса на волеви задръжки,
отрицателно отношение към личното имущество на гражданите.
Мотиви –
користни.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала!
МГ