Решение по дело №988/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 14.02.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:          НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                                    СВИЛЕН СТАНЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 988 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:

Производството е по реда на чл. 437 ал.1 от ГПК вр. чл. 435 ал.1 т.3 пр.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от „В.Х.“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. А.Т.срещу постановление от 04.12.2019 г. на ЧСИ – С.П.по изп.дело № 1/2019 г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ предвид наличието на присъединен взискател по делото, по отношение на който не е налице основанието на чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

Съдът е сезиран и с жалба, депозирана от „П.“ АД /в ликв./, чрез процесуален представител адв. А.Т.срещу постановление от 04.12.2019 г. на ЧСИ – С.П.по изп.дело № 1/2019 г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК. В жалбата са развити идентични съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ предвид наличието на присъединен взискател по делото, по отношение на който не е налице основанието на чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

Ответникът по жалбите, длъжник в производството, ЗК „Надежда“ АД е заявил становища, в които са развити съображения за тяхната недопустимост респ. неоснователност.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ С.П., с които е заявено становище за неоснователност на депозираните жалби.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбите:

Жалбата, депозирана от „П.“ АД /в ликв./ е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.1 от ГПК е предоставена правна възможност на взискателя да обжалва прекратяването на изпълнителното производство с оглед т.3 на цитираната по-горе норма, поради което е процесуално допустима.

Жалбата, депозирана от „В.-В.Х.“ ЕАД с изложени в същата твърдения, че дружеството е присъединен кредитор е процесуално недопустима поради липса на процесуална легитимация. Съобразно разпоредбите на ГПК, присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания е разграничено като присъединяване по искане на кредитор, съобразно правилото на чл. 456 ГПК и присъединяване по право, съобразно нормите на чл. 458 – 459 от ГПК. Присъединяването на кредитор по негов почин включва кумулативното наличие на обективирано формално волеизявление за присъединяване чрез депозиране на нарочна писмена молба с приложен изпълнителен лист или удостоверение, притежаващо реквизитите, посочени в чл. 456 ал.3 от ГПК и отбелязване, че листът е приложен към друго изпълнително дело. По изпълнителното дело е приложено удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп. дело 1542/2019 г. по описа на ЧСИ – С.П., в което е обективирано вземане на настоящия жалбоподател, с отбелязване удостоверението да послужи за присъединяване по изп. дело 1/2019 г. отново по описа на ЧСИ – С.П./стр. 130 в изп.дело/. Писмена молба от взискателя по изп. дело 1542/2019 г. /настоящ жалбоподател/, изискуема, съобразно императивната норма на чл. 456 ал.1 от ГПК не се съдържа в кориците на изпълнителното дело респ. няма никакви данни или индиции такава да е отправяна от настоящия жалбоподател до ЧСИ, поради което същият не притежава правата на присъединен кредитор по изп. дело 1/2019 г. На съдебния изпълнител, с оглед ГПК, е възложено служебно присъединяване на кредитори само по отношение на държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания - чл. 458 ГПК; кредиторите, чиито вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението, започната от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот или заложената вещ - чл. 459, ал. 2 ГПК / в този смисъл определение 680/18.12.2012 г. по ч.гр.д. 295/2012 г. на Първо ГО на ВКС/. Настоящият жалбоподател не попада в нито една от посочените категории присъединени по право кредитори, което да оправдава служебното му присъединяване, осъществено на практика от ЧСИ.

Предвид което депозираната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.

Разгледана по същество жалбата на взискателя „П.“ АД / в ликв./, настоящият съдебен състав намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оглед разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК, съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато изпълнителният лист, въз основа на който то е образувано, бъде обезсилен. В случая фактическият състав на цитираната разпоредба е осъществен. С Определение № 97757/10.04.2019 г., постановено по гр.д. 73833/2017 г. на СРС, 26 състав е обезсилена издадената заповед за изпълнение. Видно от стореното отбелязване същото е влязло в сила на 03.10.2019 г. /стр. 133 в изп. дело/. С последващо определение № 260858/22.10.2019 г. по същото дело е обезсилен и издаденият на 20.11.2017 г. изпълнителен лист. Определението, видно от стореното отбелязване е влязло в сила на 20.11.2019 г. /стр. 134 в изп. дело/. Дължимата в случая от страна на ЧСИ проверка е формална и се свежда до установяване наличие на акт на съда за обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство и преценка досежно дали този съдебен акт е влязъл в сила. Същата е осъществена от ЧСИ по настоящото дело, поради което обжалваното постановление като правилно следва да бъде потвърдено.

Развитите в жалбата съображения досежно наличието на присъединен взискател освен, че не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав по изложените вече съображения касаят и процесуално правоотношение на друг правен субект, а не на жалбоподателя, поради което същият не може да предявява чужди права за защита, с оглед неприложимостта на института на процесуална субституция в настоящата хипотеза.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.12.2019 г. на ЧСИ – С.П.по изп.дело № 1/2019 г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „В.Х.“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****** – адв. А.Т.срещу постановление от 04.12.2019 г. на ЧСИ – С.П.по изп.дело № 1/2019 г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК.

Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, а в частта, в която жалбата на „В.-В.Х.“ ЕАД е оставена без разглеждане решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчване на съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                            2.