Р Е Ш Е Н И Е
№ 511
гр.Бургас, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 5845 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Г.И. ЕГН ********** *** , против Наказателно
постановление № НП № */12.06.2017, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 98 ал. 2
т.3 от ЗДвП, на основание чл. 183
ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и за
нарушение на чл. 150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е паркирал на автобусната
спирка, а освен това същата не е била действаща към този момент. По отношение
на второто нарушение се посочва, че СУМПС е било изгубено и не му е било
върнато след заплащане на дължимата глоба за нарушението, за което е било
отнето.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява, като поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на, НП е връчено на жалбоподателя на 30.11.2018 г., а жалбата е
депозирана на 05.12.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.07.2015 г., жалбоподателят С.
*И. бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, като му бил съставен АУАН */04.07.2015 год. за извършено
нарушение по чл. 157 ал.8 от ЗДвП във връзка с наказателно постановление,
влязло в сила на 03.02.2015 г., като му било иззето СУМПС с номер *. На 06.07.2015
г., във връзка със съставения АУАН, била издадена ЗППАМ №*на сектор „ПП“
ОДМВР-Бургас по чл.171, ал. 1, т.1, б.”д” от ЗДвП, с която временно се отнело
СУМПС до заплащане на дължимата глоба. На 22.07.2015 г. глобата била платена от
страна на И., но СУМПС не му било върнато.
На 19.01.2018 г., около 12.40
часа, в гр.Бургас, управляван жалбоподателя лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № *, се
намирал на бул. „Стефан Стамболов“, на спирката за превозни средства от
редовните линии за обществен превоз до Бургаски свободен университет. Била
извършена проверка на водача от св. И.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас. Жалбоподателят не представил
СУМПС, като след справка, на св. Т. било съобщено, че СУМПС на И. е отнето на
04.07.2015 г.
За констатираното св. И.Т.
съставил АУАН с бл. № *за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 98, ал. 2, т.
3 и чл. 150а от ЗдвП. В акта било посочено, че
водачът „престоява“ на спирката за превозни средства от редовните линии за
обществен превоз. Актът бил връчен на
нарушителя, които го подписал, като посочил, че свидетелството му е изгубено по
вина на КАТ-Пловдив.
Въз основа на АУАН на 12.06.2017г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 98 ал. 2 т.З от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП наложил
наказание „глоба” в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, на
основание чл.177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП наложил наказание „глоба” в размер
на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на
нарушението по чл. 98, ал. 2, т.3 от ЗДвП:
Наказателното
постановление в тази част не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава,
като е допуснато противоречие между
фактическото описание на нарушението и посочената за нарушена разпоредба. И в
АУАН, и в НП е посочено, че жалбоподателят „престоява“ на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, а на същия е
вменено във вина нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, която разпоредба
предвижда забрана за „паркиране“ на това място. Разпоредбата на чл. 93 ЗДвП
разграничава спирането за престой (престояването) на МПС и паркирането, като от
издаденото НП не става ясно какво всъщност е извършено от жалбоподателя. Нещо
повече, в закона липсва забрана за престой на спирките на превозните средства
от редовните линии н а обществения превоз, поради което и на практика в НП е
описано несъставомерно по посочената за нарушена
разпоредба поведение. На първо място, налице е процесуално нарушение, тъй като
се възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере фактическите рамки на
обвинението. На следващо място, дори и да се счете, че липсва нарушение, то
материалният закон се явява неправилно приложен, тъй като липсва забрана за
престой на посоченото в НП място.
Предвид изложеното,
НП следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на нарушението по чл. 150а от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съставът обаче счита, че в тази
част постановлението е материално незаконосъобразно, тъй като липсва извършено
нарушение.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че СУМПС на
жалбоподателя е било отнето на 04.07.2015 г. От доказателствения
материал (докладна записка на л. 13) става ясно, че свидетелството на И.
действително е отнето на тази дата с АУАН 17*/04.07.2015 год. за извършено нарушение
по чл. 157 ал.8 от ЗДвП, като на дата 06.07.2015 год. е издадена ЗППАМ №*на
сектор „ПП“ ОДМВР-Бургас по чл.171, ал. 1, т.1, б.”д” от ЗДвП - временно
отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Установява се също чака, че
ЗППАМ е издадена за това, че И. не бил е заплатил задължението си по НП №*/10.03.2014
год. на сектор „ПП“ ОДМВР Бургас, като
глобата по това НП е била заплатена на 22.07.2015 год. т.е. към датата на
настоящото деяние - 19.01.2017 год., глобата, заради която е издадена ЗППАМ, е
била заплатена, но СУМПС не е било върнато от сектор „ПП“ ОДМВР-Пловдив. След
като въпросната глоба е била заплатена, то и издадената заповед вече не
произвежда своя ефект, тъй като е постигната целта й. Последица от заплащането
на глобата е връщането на отнетото свидетелство, но това не е било сторено,
поради неизяснени причини. Иначе казано, заповедта, въз основа на АУАН от
04.07.2015 г., която дата посочва АНО в настоящия случай, вече не е
произвеждала действие, респ. не може да се приеме, че към 19.01.2017 г.
жалбоподателят е управлявал МПС, след като СУМПС му е отнето въз основа на нея.
От това следва, че И. не е извършил нарушението, което му е вменено във вина.
Действително, в цитираната по-горе докладна записка се
посочва, че И. имал неплатено задължение по фиш *год., но това няма как да
повлияе на крайните изводи на съда. На първо място, касае се за акт, издаден
една година след извършеното плащане, поради което няма как след като е
отпаднало основанието за задържане на свидетелството (заповедта), същото отново
да се възобнови. На второ място, евентуалното задържане на свидетелството въз
основа на последващи актове, респ. отказът за връщане
при наличие на законовите предпоставки за това, са обстоятелства, които не са
били описани нито в АУАН, нито в НП. При нарушенията по чл. 150а ЗДвП следва да
бъде ясно посочено основанието, на което е отнето свидетелството на водача, тъй
като това определя линията му на защита. След като в АУАН и НП е посочена дата на отнемане 04.07.2015 г.,
то доказването се съсредоточава върху основанието от тази дата (респ.
издадената заповед).
В заключение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде
отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № */12.06.2017, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на С.Г.И., ЕГН **********, за нарушение на
чл.98 ал. 2 т.З от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, на
основание чл.177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.