Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 14.02.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 109/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                     

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от А.В.В., чрез пълномощник, против Б.Е.Г., З.Е.П., Т.Д.П., И.Д.Н. и Е.Г.Н..

В исковата молба се твърди, че по силата на два договора за дарение, от 1993 г. и от 1994 г., В. е собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. И., общ. С., представляващ дворно място в местността „…”, махала „…”. От тогава до сега, в продължение на повече от двадесет години, тя владее спокойно и необезпокоявано въпросния имот, който според посоченото в исковата молба е с площ от 1358 кв.м., като част от него попада в границите на околовръстен строителен полигон (ОСП) на мах. „….”, одобрен с Решение № 84 от 11.08.1987 г. на ИК на ОНС – София. Във връзка с така изложеното се приема, че правото на собственост е придобито и по давност. Поземлената комисия в гр. Своге (ПК), със свое Решение № 260 от 23.02.1998 г., т. 9, е възстановила на наследниците на П. Н. Г., … на В., поземлен имот с идентификатор 32843.19.5. Посоченият имот, земеделски по характер според решението на ПК, застъпва 1230 кв.м. от имота на В., от които 1020 кв.м. са част от ОСП, като в тази част се намират двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 36 кв.м. и едноетажна масивна сграда на допълващо застрояване с площ от 24 кв.м. Точните граници на застъпването са материализирани на приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица и обхващат площта заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 1. Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответниците Б.Г., З.П., Т.П., И.Н. и Е.Н., че ищецът А.В. е собственик на процесния имот, с площ от 1230 кв.м. и заключен между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 1 по приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица. 

Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответниците е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, имотът, на който ищецът твърди че е собственик, е възстановен с конститутивното решение на ПК на наследниците на П. Г. Решението е от 23.02.1998 г., като допълва друго от 1995 г., но е влязло в законна сила на 14.06.2019 г. А.В. е придобила качеството наследник на П. Г. едва на ….. г., когато е починал баща ѝ В.Н., следователно тя не е била страна в административното производство по възстановяване на собствеността и решението по него на ПК не я обвързва – относно притежавания от нея имот на друго правно основание, различно от наследяването. 

От страна на ответника З.П. е подаден писмен отговор. Предявеният иск не се оспорва, както и фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Поради това, че П. не е станала повод за завеждане на делото, се настоява тя да не бъде осъждана да плаща и разноски, при уважаване на иска. В открито съдебно заседание пълномощникът ѝ поддържа подадения отговор, както и съображенията изложени в него.

От страна на ответника Е.Н. също е подаден писмен отговор. Предявеният иск се оспорва, както и фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Иска се от съда да го отхвърли, като неоснователен. Представени са писмени доказателства, като е поискано събиране и на други доказателства. Във връзка с дадени от съда указания допълнително са представени писмени доказателства и е индивидуализиран имота, на който Н. твърди, че е собственик. В открито съдебно заседание на 20.05.2021 г. той поддържа съображенията изложени в подадените от него отговор и молба, съчетана и с становище по проекто – доклада на съда.

От страна на останалите ответници не е подаден писмен отговор. В открито съдебно заседание ответникът Б.Г. заявява, че няма и не е имала претенции към имота на А.В.. Ответниците Т.П. и И.Н. не взеха участие в делото.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от страните.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

От показанията на свидетеля, от писмените доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че имота, на който А.В. твърди че е собственик, не е със земеделски характер, а представлява дворно място в границите на околовръстен строителен полигон. Същият е ограден и се обработва от 1987 г. до днес, като през 1988 г. е застроен с двуетажна масивна вилна сграда, узаконена през 1991 г. Първото обстоятелство се установява от свидетелските показания, а вторите две от нотариалния акт от 1994 г. и документите представени при съставянето му. В имота е изградена и едноетажна сграда на допълващо застрояване – видно от приложените към делото скици. Правото на собственост е придобито от В. по силата на два договора за дарение, от 1993 г. и от 1994 г.

Няма данни имотът да е обобществяван, като в потвърждение на това са и обстоятелствата, че същият попада от 1987 г. в границите на ОСП и е застроен през 1988 г., като през 1991 г. сградата е узаконена. В тази насока са и цитираните в двата нотариални акта от 1993 г. и от 1994 г., други два нотариални акта от 1975 г., издадени въз основа на наследство и съдебна делба, както и представените от някой от ответниците документи за собственост. Възстановяването на собствеността е по заявление от 14.02.1992 г. Вещото лице е констатирало, че е налице идентичност между имотите, които В. е придобила през 1993 г./ 1994 г., от една страна, и оградения имот който тя владее, от друга страна. Посочило е и застъпването с имот с идентификатор 32843.19.5, стар номер 019005, като го е материализирало на изготвената скица и е определило площта му – 1542 кв.м. В случая, според съда, не е нужно изменение (увеличение) на предявения иск, за горницата над 1230 кв.м., колкото са поискани с исковата молба, до 1542 кв.м., тъй като се касае за площ по документи, съответно по измерване (геодезическо заснемане).

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че ищецът е придобила правото на собственост по силата на двете сделки, които обективират дарения. Веднъж придобито правото на собственост може да се загуби само, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. По делото не се установиха такива обстоятелства. При това положение предявеният иск ще следва да се уважи, като основателен и доказан.

Ответникът Н. претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Съдът счита, че това искане е неоснователно, тъй като не е налице нито една от предвидените в закона хипотези, при които на ответника може да се присъдят направените разноски. По настоящото дело ищецът В. може да търси присъждане на направените от нея разноски, но поради липса на такова искане съдът не следва да се произнася. В последното съдебно заседание, след приключване на съдебното дирене, при устните заседания пълномощникът на ответника Н. е поискала съдът да постанови решение, с което да приеме, че доверителят ѝ притежава имот, съседен на имота на ищцата и по никакъв начин не е нарушавал владелческите ѝ права. Тъй като такъв иск не е предявен, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, предявен от А.В.В. ***, ЕГН **********, срещу Б.Е.Г. ***, ЕГН **********, З.Е. ***, ЕГН **********, Т.Д.П. ***, ЕГН **********, И.Д. ***, ЕГН **********, и Е.Г.Н. ***4, ЕГН **********, че А.В.В. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор 32843.19.5, находящ се в землището на с. И., общ. С., обл. С., м. …, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 1542 кв.м. и е заключена между буквите/цифрите Б, В, Г, 9, 8, 7, Д, Е, Б обозначени с червен цвят на комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 14.02.2022 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, заедно с намиращите се в тази част от имота двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 36 кв.м. и едноетажна масивна сграда на допълващо застрояване с площ от 24 кв.м.

 

Оставя без уважение искането на ответника Е.Г.Н. за присъждане на направени от него разноски по делото.

 

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :