Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. ПЛОВДИВ 27.01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 22.01.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря
СТЕФКА ТОШЕВА, като разгледа докладваното от съдията
СТОЙЧЕВ т. дело № 780 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е на 17.10.2019г. въззивна
жалба от Р.Х.Е. с ЕГН ********** против постановеното решение № 542 от
03.10.2019г. по дело № 743/18г. по описа на ПОС, в частта в която предявения от
жалбоподателката иск за осъждане на ответника “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
от средна телесна повреда /счупване на дясната бедрена кост/, последната довела
да трайно затрудняване движенията на крайника, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП на 22.09.2017г., виновно причинено от И. Й.Ч.–
водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ф.П.”, рег.№***, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 13.07.2018г. до окончателното
изплащане е отхвърлен за разликата от присъдения размер от 10 000 лева до
претендирания размер от 60 000 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и необоснован, в обжалваната му част, като при
определяне на обезщетението съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не се е съобразил със задължителната съдебна практика по приложение на
цитирания член. Счита, че е силно занижено присъденото обезщетение и че то не е
съобразено с характера и вида на уврежданията, с претърпяната оперативна
интервенция и дългия и мъчителен лечебен и възстановителен период. Твърди се
също в жалбата, че не е отчетена от първоинстанционния съд възрастта на ищцата
и водения от нея преди ПТП-то активен начин на живот.
ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** е подало отговор, в който се моли съда да
потвърди първоинстанционното решение, като сочи подробни съображения
обосноваващи правилността и законосъобразността на постановения съдебен акт в
обжалваната му част.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване
и доказателствата по делото намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Р.Х.Е., ЕГН
********** ***, която твърди, че на 22.09.2017г. е била пътник на предна дясна
седалка в автомобил марка „Ф.П.”, рег.№***, управляван от И. Й.Ч.. В района на
разклона за с.Й. настъпило ПТП между този автомобил и насрещно движещия се
автомобил марка „Ф.Г..рег.№****, управляван от М.С.М.. Твърди се, че в резултат
на удара между двете превозни средства на ищеца било причинено счупване на
дясната бедрена кост. Първа помощ на пострадалата била оказана в МБАЛ „Д-р
А.Д.”АД – гр.К., където се извършило и наместване на фрактурата. Лечението
продължило в УМБАЛ „С.Г.”ЕАД – гр.П, където била извършена операция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищецът била изписана на
01.10.2017г. с препоръки за спазване на постелен режим и ходене с проходилка,
без да стъпва на оперирания крак. За периода 18.04.2018г. – 25.04.2018г.
престояла в МБАЛ”Пл.”АД с оплаквания от болки и ограничени движения в дясната
тазобедрена става. С ЕР на ТЕЛК й била определена 20% пожизнено намалена
работоспособност за общо заболяване.
По случая било образувано ДП №571/2017г.по описа на РУ – К. против
И. Й.Ч.и М.С.М.. На основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК
досъдебното производство било прекратено. С наказателно постановление от
22.02.2018г. била реализирана административно наказателната отговорност на
виновния за настъпването на ПТП водач И. Ч.. Твърди се, че в резултат на
получената травма ищецът изпитвала силни болки и неудобства, които продължават
и към настоящия момент; станала е раздразнителна и тревожна; придвижва се с
патерица; липсват и любимите разходки в планината; болките и ограничените
движения в тазобедрената става не й позволяват да ходи продължително и да стои
права; изпитва затруднения при самообслужване, при клякане, навеждане, при
извършване на ежедневните домакински дейности. Твърди се, че към датата на
произшествието виновният водач И. Ч. е имал валидна застраховка “гражданска
отговорност” при “ДЗИ – О.З.”АД, посредством застрахователна полица с период на
покритие от 15.12.2016г. до 14.12.2017г.
Посочва се, че на 06.07.2018г. ищецът предявила пред посочения
застраховател претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от ПТП
имуществени и неимуществени вреди. Искането за обезщетяване на имуществените
вреди останало без отговор, а за неимуществените вреди била изплатена сумата
10 000,00 лева. Като счита, че така определеното обезщетение е крайно
занижено и не е съобразено с действително претърпените болки и страдания,
ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата 60 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с
който исковете се оспорват. Ответникът навежда следните възражения: че не е
настъпила промяна в начина на живот на ищеца; че ищецът страда от придружаващи
заболявания, които способстват за влошаване на здравето й и за невъзможността й
да се придвижва свободно; че след събитието и преди подаване на исковата молба
Р.Е. е претърпяла падане, което допълнително е влошило състоянието й; че Е. не
е стартирала навреме необходимата рехабилитация и се е отнесла безотговорно към
възстановяването си; че с поведението си Е. е съпричинила вредоносния резултат,
заради неспазване на предписанията на лекарите. Ответникът счита претендираната
сума за изключително завишена.
„З. Д. ДБЖЗ“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,
което е конституирано като трето лице -
помагач на ответника, чрез процесуалния си представител ангажира становище за
неоснователност на исковете.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е
прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника като исковете са били отхвърлени по размер относно предявената
претенция за неимуществени вреди, което е довело до депозиране на
настоящата въззивна жалба.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение
се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт,
Едно решение е невалидно (нищожно),
когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в
предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези
предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е
нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод,
че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество. В
случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага
да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени
в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност
служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба
на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която
извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с
прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото.
В светлината на
изложеното не следва да се излагат мотиви от страна на настоящия съд относно
изпълненито на изискуемия фактически състав съобразно събраните в
първоинстанционното производство доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че решението на ПОС в
осъдителната му част не е било обжалвано, което сочи, че то е влязло в сила за
сумата от 10 000 лева и въпросът за това следва ли ответникът да отговаря пред
ищеца на основание на чл.432 от КЗ е разрешен със СПН, т.е. той не подлежи на
преразглеждане.
Реално предмет на спор е
размерът на присъденото обезщетние, което от своя страна е обусловено от
разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.
В първоинстанционното
производство е въведено възражение от страна на ответното застрахователно
дружество за наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на другия
автомобил, участник в настъпилото ПТП. Тези обстоятелства обаче не следва да
бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като не са въведени в процеса,
чрез жалба, нито са част от възраженията на въззиваемата страна. Наред с това
обективният характер на съпричиняването не означава, че статута на пострадалия
е обвързано от евентуално противоправно поведение на други лица. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или бездействия от увреденото лице. Ако е
налице противоправно поведение на друго лице,
възниква хипотеза на назависимо съпричиняване на вредите от страна на
няколко деликвента, които отговорят солидарно. С чл. 499, ал. 7 КЗ се предвиди
солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на
съпричинителите.Това означава, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането
от няколко деликвента, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него. Следователно и да има противоправно
поведение на друго лице, извън пострадалото, то е без значение за отговорността
на настоящия ответник, която е пълна – за всички вреди и за целия им размер.
Следва поради това да се
установи, с оглед съдържанието на въззивната жалба, дали първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и дали е налице
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата във връзка с твърденията в
тази посока на застрахователя.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищеца болки и страдания. Също така и от съдържанието на съдебно- психиатричната
експертиза може да се констатира степента на преживения психичен дискомфорт.
Въпреки липсата на
възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, както и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.
В случая са разпитани пред
първата инстанция двама свидетели, чийто показания водят на извода, съобразно
психо- физическите особености на пострадалата, съпоставени с нейната възраст,
че Е. е претърпяла съществени по интензитет, продължителни болки и страдания.
Съдът намира, че следва да се кредитират, както показанията на С.Г.Х., така и
показанията на М.Р.Е. –И., независимо че последната е дъщеря на жалбоподателката.
Това е така, тъй като същите са в унисон с изложението на другата разпитана
свидетелка, както и със съдържанието на събрания писмен доказателствен материал
и изслушаните по делото две СМЕ /първоначална и допълнителна/. От сведенията
изнесени от свидетелките може да се направи извод, че твърденията изложени от
жалбоподателката в първоинстанционното производство и депозираната въззивна
жалба относно водения от нея активен начин на живот изцяло се потвърждават.
Също така и в заключението на допълнителната СМЕ се посочва, че установените
хронични заболявания на пострадалата не могат да попречат на същата да води
нормален начин на съществуване, включително излизане в планината и т.н. Т.е.
очевидно е установено по делото, във връзка с констатациите на вещото лице и
показанията на свидетелите, че инцидентът е повлиял пагубно на установения
начин на съществуване на пострадалата, като същата е напуснала работа, спряла е
да излиза от вкъщи, развила е страхови преживявания, вече не работи активно в
градината си и т.н., като всички тези изложени факти са в пряка причинно-
следствена връзка с деликта, а не са свързани с нейни други увреждания. Също
така се установява, че инцидентът е повлиял съществено на нейното психическо и
физическо състояние, като съдът отчита наличието на съществени по интензитет
емоционални преживявания на страх и неувереност, които не са отшумели и към
момента на разпита на свидетелите. Също така е очевидно, от събраните
доказателства, че на практика липсва пълно възстановяване на пострадалата и
досега. Изрично становището на вещото е, че оздравителните процеси са строго
индивидуални и са свързани с конкретната физиология и психика на пострадалия. В
случая също така съдът отчита и обстоятелството, че на практика оздравителният
процес не е завършен при наличието на необходимост от нова хирургическа
интервенция за изваждане на металните части вложени в тялото на увреденото
лице, която е препоръчителна според вещото лице. Поради това и съдът намира, че
справедливият паричен еквивалент, който ще репарира настъпилите неимуществени
вреди за жалбоподателката е сумата от 30 000 лева. При наличието на
заплатено застрахователно обезщетение от страна на ответника и осъдителен
диспозитив за още 10 000 лева по първоинстанционното решение, следва да се
отмени атакувания акт частично в обжалваната му част и се осъди застрахователят
да заплати още 10 000 лева.
Съдът счита, че твърденията
на застрахователя за наличието на съпричиняване на вредите от страна на
жалбоподателката останаха напълно недоказани. Твърди се от ответника в
първоинстанционното производство, че след събитието и преди подаване на
исковата молба Р.Е. е претърпяла падане, което допълнително е влошило
състоянието й; че Е. не е стартирала навреме необходимата рехабилитация и се е
отнесла безотговорно към възстановяването си; че с поведението си Е. е
съпричинила вредоносния резултат, заради неспазване на предписанията на
лекарите. Относно твърденията на застрахователя липсват събрани писмени и
гласни доказателства, поради което и възражението се явява неоснователно и не
следва да се редуцира размера на дължимото обезщетение.
Този изход от спора
определя извод, че следва да бъде ревизирано първоинстанционното решение в
частта му за разноските, като се осъди ответника да заплати още 400 лева дължима
ДТ. Освен това и следва да бъде намалена присъдената на застрахователя сума за
направени деловодни разноски в първата инстанция, за разликата от дължимата
сума от 2189 лв. до присъдената сума от 2678.16лв. Също така следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца на осн. чл. 38, ал.2 от ГПК сумата от още
299 лева, като общото възнаграждение дължимо на извършвалия безплатна
адвокатска помощ пълномощник е в размер на 1194.02 лева.
За настоящата инстанция
следва ответникът/въззиваема страна да заплати ДТ в размер на 200 лева, както и
да заплати на адв. Д.И.С. с ЕГН ********** ***, със служебен адрес гр. К., бул.
*****сума на основание чл.38, ал.2 от ГПК изчислена на базата на присъденото в
настоящата инстанция обезщетение в размер на 750 лева. Следва освен това
жалбоподателката да бъда осъдена да заплати на застрахователя сумата от 1948.80
лева, съразмерно на отхвърлената част от обжалваемия интерес.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 542 от 03.10.2019г. постановено по дело № 743/18г. по описа
на ОС Пловдив, в частта му в която предявения от Р.Х.Е. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** иск за осъждане на ответника “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда /счупване на
дясната бедрена кост/, последната довела да трайно затрудняване движенията на
крайника, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на
22.09.2017г., виновно причинено от И. Й.Ч.– водач на застрахован при ответника
лек автомобил марка „Ф.П.”, рег.№***, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 13.07.2018г. до окончателното изплащане, е отхвърлен за разликата
от 10 000 лева до 20 000 лева, както и в частта в която Р.Х.Е. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на
ответника “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
сума за направени съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
за разликата от 2189 лв. до присъдените 2678. 16 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Р.Х.Е. с ЕГН ********** сумата от още
10 000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от средна телесна повреда /счупване на дясната бедрена кост/,
последната довела да трайно затрудняване движенията на крайника, които вреди са
в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 22.09.2017г., виновно причинено от
И. Й.Ч.– водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ф.П.”,
рег.№***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.07.2018г. до
окончателното изплащане, като ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част за разликата от 20 000 лева до
претендираните 60 000 лева.
Решението е влязло в сила в необжалваната му част за присъдената
сума от 10 000 лева неимуществени вреди и за сумата от 2134.80 лева за
имушествени.
ОСЪЖДА “ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на съда за първоинстанционното разглеждане на делото сума
за дължима ДТ в размер на 400 лева, както и да заплати на младши адвокат към
САК К. М. М. Б. сумата от още 299 лева дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за първа инстанция.
ОСЪЖДА “ДЗИ –
О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на ПАС ДТ за въззивното обжалване в размер на 200 лева, както и да
заплати на адв. Д.И.С. с ЕГН ********** ***, със служебен адрес гр. К., бул.
*****дължимо адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА за настоящата инстанция в размер на 750 лева.
ОСЪЖДА Р.Х.Е. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на “ДЗИ –
О.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1948.80 лева дължими деловодни разноски
направени пред настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част от
обжалваемия интерес.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.