Решение по дело №50/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 260030
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20203300500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

        № …….. / 19.10.2020г., гр.Разград

            В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На дванадесети октомври, две хиляди и двадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АТАНАС ХРИСТОВ

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 50 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.Д.И., подадена чрез пълномощник, против решение № 545/20.12.2019г. по гр.д. № 1214/2019г. по описа на РС Разград, с което в производство по чл.124 ГПК е прието за установено по отношение на жалбоподателката, че Г.С.П. и Ц.С.М. са собственици на реална част с площ 1 470кв.м. от имот № 052004, а по КККР с идентификатор 02467.52.4, находящ с е в землището на с.Балкански, м.“В село“, целият с площ 2 378 кв.м.  В жалбата са изложени възражения срещу анализа на събраните доказателства и твърдения за неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.

Въззиваемите Г.С.П. и Ц.С.М. не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание се представляват от упълномощения от тях адвокат, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага на съда да потвърди решението на районния съд.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,  констатира с ледната фактическа обстановка:  

Г.П. и Ц.М. са дъщери на И. С. и нейни наследници след смъртта й, настъпила на 27.06.2010 г.

М.И. е дъщеря на Д.Д. и негова наследница след смъртта му, настъпила на 22.01.2005г.

Видно от представената преписка по заявление № 10344/31.07.1992г., подадено до ПК Разград от Д.Д., последният е заявил за възстановяване ясяк в село с площ 0,9дка и три ниви  с площ съответно 1дка, 1,8дка и 15дка. С решение по протокол №7/9.07.1992г. поземлената комисия е признала и определила за възстановяване на Дянков земеделски земи в общ размер 2,7дка и отделно от тези земи са вписани следните мотиви: „За 15дка липсва документ; 0,9дка ясак“. С последващо решение № 7/1.09.1997г. ПК Разград е възстановила правото на собственост на Д.Д. на лозе с площ 0,782 дка , местността “Нови лозя“, представляващо имот №017064 и нива от 2,378 дка, местността „В село“, представляваща имот №052004 в землището на с.Балкански. Към решението е приложена скица.

Въз основа на решението на поземлената комисия Д.Д. се е снабдил с НА № 113/11.10.1999г. на нотариус с район на действие РРС, за собственост по документи на описаната нива.

По предявен от И. С. иск с правна квалификация чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ пред Районен съд Разград е образувано гр.д. № 1601/2001г. С решение № 120/19.02.2002г. в същото производство е признато за установено по отношение на Поземлена комисия Разград, че С. има право да възстанови собствеността си  върху 1470 кв.м. земеделска земя в землището на с.Балкански, общ.Разград, в местността „В село“, представляваща западната част на имот № 52004 и обхващаща защрихованата част по скицата към заключението на вещото лице, която е приложена като неразделна част от съдебното решение. Въз основа на влязлото в сила решение, ПК Разград е постановила решение № 7/29.04.2002г. по преписка с вх. №755СР/29.04.2002г., с което на И. С. е възстановено правото на собственост на нива от 1,470 дка, находяща се в землището на с.Балкански, в западната част на имот № 052004.

С договор за доброволна делба от 15.10.2015 г., сключен между Д.Д. и М.И., са поделени недвижими имоти, останали в наследство от Д.Д.. В дял на ответницата е поставен поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от 2,378 дка, в землището на с.Балкански, местността “В село“, представляващ имот №052004. При подписването на договора пред нотариус страните са се легитимирали като собственици въз основа на решение № 7/1.09.1997г. на ПК Разград по преписка № 10344/31.07.1992г. на ПК Разград, съставения констативен нотариален акт № 113/11.10.1999г. и удостоверение за наследници.

Видно от представената скица на СГКК гр.Разград, имот № 052004 по предходния план е с идентификатор 02467.52.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Балкански, одобрени със заповед № РД-18-276/8.05.2019г. на изп.директор на АГКК, с площ 2378 кв.м.

От събраните гласни доказателства се установява, че всеки от наследодателите на страните имал ясак в землището на с.Балкански по пътя за с.Благоево, преди разклона за кооперацията. Родителите на ищците работели своя ясак, който бил с площ от декар – декар и половина. Бащата на ответницата също работел своя ясак. Двата имота били съседни, като този на ищците граничел с улицата, а на ответниците – с реката. След смъртта на родителите на ищците мястото работели първата ищца и нейният съпруг. И.И. – съпруг на ответницата, свидетелства, че 0,9 дка са закупени от бащата на ответницата, че при земеделската реституция това място, заедно с още три места, са заявени за възстановяване от баща й, но е възстановено едно място с обща площ 2,378 дка., за което свидетелят предполага, че за да възстанови целия имот (а не 0,9дка от него), поземлената комисия е взела предвид и другите парцели, определени за възстановяване. От 1973г. родителите на ответницата работят 900 кв.м., а ищците работели останалата част от цялото място и между страните не е имало претенции за обработваната площ до издаването на решенията на поземлената комисия.

В хода на въззивното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, след справка в Община Разград, ОСЗ и в КАИС на АГКК и запознаване с материалите по делото. Констатациите относно собствениците, границите и площта на целия имот са, че по кадастралния и регулационен план на с.Балкански от 1935г., действащ и към момента, имотът се идентифицира  с №26, с площ 2 306кв.м. С последваща промяна на плана за имот № 26 са отредени парцели ІІ и VІІІ. Парцел ІІ е с площ 1078кв.м. и по разписен лист  за собственик е посочен Денко Дечев Денков – записка № 21/21.12.1946г. Парцел VІІІ е с площ 1 013кв.м. и в разписния лист за собственици са посочени наследници на Геню Димитров Робев – протокол делба от 10.02.1941г. Границата между двата парцела е перпендикулярна на улицата и реката. С последващо изменение имотът е изключен от регулация и е придобил статут на земеделска земя, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ. Тъй като са съществували данни за граници, е било възможно заявяването му за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Изготвена е скица приложение №3 към заключението, която отразява с точност границата на ползване на частта от имота с площ 1470кв.м., призната за възстановяване на наследодателя на ищците и възстановена с решение №7/29.04.2002г. на ПК гр.Разград.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Ищците претендират своето право на собственост на основание реституция и наследствено правоприемство. Ответницата противопоставя на ищците твърдение за право на собственост в нейна полза, също позовавайки се на реституция и наследствени права.

Съгласно чл.17 ал.2 ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

По възражението на ответницата в хода на първоинстанционното производство и във въззивната жалба относно валидността на решение №7/29.04.2002г. на ПК гр.Разград, с което на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост на 1,470 дка в западната част от имот № 052004, съдът намира следното: решението е административен акт, издаден от компетентен орган – ПК гр.Разград, в съответната писмена форма, спазени са процесуалноправните разпоредби по издаването му и е съобразен с целта, която преследва законът, т. е. не са налице основания за нищожност. Оплакването на жалбоподателката е, че реституционният орган е възстановил на наследодателя на ищците земя, която вече е била възстановена на друго лице – нейния наследодател, с решение на същия този орган, което прави второто решение на поземлената комисия недопустимо. Този факт не води до нищожност, респ.недопустимост на административния акт. Споровете за собственост във връзка със заявени и възстановени земи се решават по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, ако спорът е за собственост към момента на одържавяването, или по реда на чл.124 ГПК, какъвто е настоящият случай. При заявяване пред реституционния орган на влязло в сила съдебно решение по иск с правна квалификация чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ обаче, за поземлената комисия, която е участвала в съдебното производство и е обвързана от постановения съдебен акт, не съществува друга възможност, освен постановяване на административен акт със съдържание, кореспондиращо на признатите със съдебното решение права в полза на ищеца по гр.д. № 1601/2001г. на РРС.

Изключението на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК, изискващо произнасяне по законосъобразността на административните актове, следва да се приложи при преценката на всяко от решенията на поземлената комисия, на които ищците и ответницата обосновават своето право на собственост. Необходимостта произтича от факта, че ответницата, респ. нейният наследодател, не са участвали в административното производство по издаване на решение № 7/29.04.2002г. по преписка заявление вх. № 755СР/29.04.2002г. на И. С., нито ищците, респ. техния наследодател са участвали в административната процедура по издаване на решение № 7/1.09.1997г. по преписка заявление вх. № 10344/31.07.1992г. на Д.Д..

 В настоящия случай спорът се свежда до това, че всяка страна оспорва собствеността на другата страна, като противопоставя наличието на предпоставки за реституция в своя полза на тези, признати от поземлената комисия на другата страна.

Правото на реституция на земеделски земи е уредено в чл.10 ЗСПЗЗ, който  регламентира възстановяването на правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Чл.10а с.з. регламентира, че възстановяването на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени.

Установява се от представената преписка по заявление на Д.Д., че за възстановяване са му отредени 2,7дка зем.земи, между които не е заявеният ясак от 0,9дка. Същият е посочен в мотивите на решението на ПК по протокол №7/9.07.2002г. след отбелязването, че за 15дка липсва документ и за тях не е взето решение за възстановяване. Конкретно за този ясак не е посочена причината за отказ, но е очевидно, че не е включен в земите, преценени от поземлената  комисия за възстановяване.

От друга страна, в преписката по заявление вх. № 755СР от 29.04.2002г. на И. С. е приложено съдебното решение по гр.д. № 1601/2001г. на РРС и декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 22.06.1949г., в която е посочен ясак в село с площ 0,9дка.

Горните данни, съпоставени със заключението на вещото лице, че при одържавяване на имотите имот №26 е бил разделен на два парцела с приблизително равни площи, доближаващи се до площта на заявения за възстановяване ясак, и като се вземат предвид свидетелските показания, че наследодателят на ищците обработвал собствения си ясак с площ декар-декар и половина, а наследодателят на ответницата обработвал своя ясак с площ 900кв.м., всички доказателства в съвкупност дават основание на съда да приеме, че предпоставките за реституция в стари реални граници по отношение на западната част от имот №052004 с площ 1,470дка са налице по отношение на И. С..

Решението на ПК за възстановяване на целия имот № 052004 на Д.Д. не отговаря на разпоредбите на чл.10 и чл.10а ЗСПЗЗ, тъй като за частта от имота с площ 1,470дка не се установяват нито данни за собственост в полза на Д.Д., нито взето предварително решение от ПК за признаване за възстановяване на заявения от него ясак (заявен с площ 0,9дка). В съдебното производство се установява от събраните гласни доказателства, че наследодателят на ищците е притежавала и обработвала 1470 кв.м., а наследодателят на ответниците – 900 кв.м., които са съседни. След като наследодателят на ответницата не е притежавал целия имот, не са били налице материалноправни предпоставки имотът да бъде му бъде възстановен за западната част от 1470 кв.м.

Последното възражение във въззивната жалба е за недопустимост на установителен иск с предмет реална част от недвижим имот, като твърдението в тази насока е, че съдът може да обособява нови вещи само в делбено производство. Възражението не може да бъде споделено.

Съгласно т.2 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, в случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. В хипотезата на реституция по административен ред, в т.ч. по реда на ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот.

В случая в исковата молба е посочен придобивен способ реституция, чието осъществяване има за последица придобиване право на собственост върху реално обособена част от недвижим имот – западната част от имот № 052004. Търси се съдебна защита на вече придобити по твърдения на предявилите иска лица права, а не както твърди жалбоподателят на реални части, които да бъдат обособени като такива със съдебното решение. Претендираните реални части от имота са надлежно индивидуализирани с графично изобразяване на техните граници на скица към заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, което ги прави годен за защита по реда на чл.124 ал.1 ГПК обект.

В този ред на мисли следва да се съобрази скицата, изготвена като приложение № 3 към съдебно-техническата експертиза в настоящото производство, а не тази, към която препраща районният съд. Последната е изготвена като част от съдебно-техническа експертиза от вещо лице в производство по друго дело – гр.д. № 1601/2001г. на РРС, в което ответницата не е участвала. Предвид принципа за непосредственост в чл.11 ГПК, заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена в друго производство, не може да бъде използвано в настоящото производство, вкл. и приложената към същото заключение скица.

Решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с изключение на частта, в която се препраща към скицата, изготвена в гр.д. № 1601/2001г. на РРС. В тази част решението следва да се отмени, като вместо него бъде постановено, че графичното изображение на процесния имот е оцветената в жълт цвят част от имота на скица – приложение №3 от заключението на съдебно-техническата експертиза, която е неразделна част от решението.

Страните претендират за присъждане на разноските във въззивното производство. Предвид изхода от правния спор – потвърждаване на първоинстанционното решение по същество, такива не се следват в полза на жалбоподателя. Въззиваемите са внесли депозит в размер 200лв. за възнаграждение за вещото лице и тази сума следва да им бъде присъдена и заплатена от М.И., на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

Потвърждава решение № 545/20.12.2019г. по гр.д. № 1214/2019г. по описа на РС Разград, с което в производство по чл.124 ГПК е прието за установено по отношение на М.Д.И., че Г.С.П. и Ц.С.М. са собственици на западната част с площ 1 470кв.м. от имот № 052004, а по КККР с идентификатор 02467.52.4, находящ с е в землището на с.Балкански, м.“В село“, целият с площ 2 378 кв.м. 

Отменя решение № 545/20.12.2019г. по гр.д. № 1214/2019г. по описа на РС Разград в частта, с която е прието, че графичното изображение на имота е в защрихованата част по скица, която е неразделна част от решението по гр.д. № 1601/2001г. на РРС, като вместо това постановява:

Графичното изображение на западната част с площ 1 470кв.м. от имот № 052004, а по КККР с идентификатор 02467.52.4, находящ с е в землището на с.Балкански, м.“В село“, целият с площ 2 378 кв.м., е оцветено в жълт цвят по скица приложение №3 от заключението на съдебно-техническата експертиза, която скица е неразделна част от решението.

Осъжда М.Д.И. да заплати на Г.С.П. и Ц.С.М. сумата 200лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен с рок от връчването му на страните. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.