Р Е Ш
Е Н И Е
№ 430/04.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретар Антоанета Лазарова
и с участието
на
прокурора Галя Александрова разгледа
докладваното
от
съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №385/2023г.
по описа на
Административен
съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №37 от 15.02.2023г., постановено по АНД
№20221630200762/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция №**********/20.08.2020г., с което на „Т.Л.“
ЕООД *** на основание чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат А., го обжалва и
моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора не взема становище.
Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт
Маринова, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното
решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият състав на Административен
съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение, тъй като на 20.08.2020г. е установено, че ППС рег.№А8327НК,
което е собственост на касатора, се е движило в
обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатил дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закон за пътищата (ЗП). В мотивите си, въззивният
съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се
приложи.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и
мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая по безспорен начин се
установява, че на 20.08.2020г. е установено, че ППС рег.№А8327НК, което е
собственост на касатора, се е движило в обхвата на
платената пътна мрежа без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закон за пътищата (ЗП). Това е така, тъй като както обосновано е приел в
мотивите си въззивният съд, след анализ на надлежно
събраните писмени доказателства, собственика на ППС е имал задължение да
заплати на дължимата пътна такса за ползването на обхвата на пътя в който е
установено нарушението.
Неоснователно в жалбата се сочи, че въззивният съд е посочил в обжалваното решение размер на
имуществената санкция, който е различен от наложената с Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция №**********/20.08.2020г. Сумата от 2500 лв, която е действителния размер на имуществената санкция е
посочена в обжалвания електронен фиш и посочена в мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение. Сочената от касатора сума от 1800 лв, която
била размер на наложената имуществена санкция не фигурира в нито едно
доказателство по делото. Действително, въззивният съд
е допуснал очевидна фактическа грешка грешка като е посочил „наказателно
постановление“, а не „електронен фиш“ в част от мотивите си, но волята му в диспозитива на решението и цялост на мотивите ясно и
категорично обуславя извода, че се е произнесъл по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш.
На следващо място следва да се посочи, че извода да въззивният съд, че електорният
фиш съдържа необходимите реквизити, като установеното нарушение е описано ясно,
точно и изчерпателно, респективно правото на защита на административнонаказаното
лице е правилен. Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност
на касатора да участва в съдебно производство и да
защитата правата си.
Не може да бъде споделен довода на касатора,
че установяването на описаното нарушение, респективно налагането на
имуществената санкция не може да бъде извършено чрез издаване на електронен
фиш. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е предвидила,
че по отношение на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП се
прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП, с който законодателя е
предвидил кога влизат в сила електронни фишове по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
какъвто е настоящият. В тази връзка следва да се посочи, че издаването на
електронен фиш за установеното нарушение е правна възможност, която е дадена с
разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, респективно неоснователен е довода на касатора, че е следвало да се състави АУАН и да се издаде
наказателно постановление за установеното нарушение.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд,
които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за
необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение,
като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и
настоящето съдебно решение. Въззивният съд е дал
изчерпателен отговор на доводите на административнонаказаното
лице, които са възпроизведени в касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на
основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №37 от 15.02.2023г.,
постановено по АНД №20221630200762/2022г. по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Т.Л.“ ЕООД ***, ЕИК *********
да заплати на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното производство в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: