Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83 от 21.04.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 423 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от Н.П.Н., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, ап. 8, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-1139-000245/30.11.2022 г., издадена от
началника на група „Моторни превозни средства,
водачи и административнонаказателна дейност” (МПСВАНД) към сектор
„Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОД на МВР) – Кюстендил (упълномощен със Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на директора
на ОД на МВР – Кюстендил), с която на Н. е приложена ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на
свидетелството за управление, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанието по чл. 146,
т. 4 от АПК. Иска се отмяна на същата.
В съдебното
заседание по делото Н.Н. поддържа жалбата.
Ответникът –
началникът на група МПСВАНД
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, оспорва жалбата
като неоснователна.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2014 г. на Н.Н. е издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, валидно до
11.09.2024 г. За извършени от него нарушения на ЗДвП на основание чл. 3, ал. 1 във
вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г.), в приложимата редакция, с посочените в обжалваната
заповед наказателни постановления са му отнети контролни точки, както следва: с
Наказателно постановление (НП) № 21-0249-000009/26.03.2021 г., НП № 21-1158-002325/14.07.2021 г., НП № 21-1158-003672/16.11.2021
г., НП № 22-1158-000014/24.01.2022 г. и НП № 22-1158-000406/11.03.2022
г. на ОД на МВР – Перник – по 6 контролни точки, и с НП № 21-0245-000204/25.06.2021
г. и НП № 22-0245-000413/23.09.2022 г. на ОД на МВР – Кюстендил – по 6
контролни точки. НП № 21-0249-000009/26.03.2021 г. на ОД на МВР – Перник е
влязло в сила на 24.06.2021 г., а останалите наказателни постановления са
влезли в сила на 12.10.2022 г. На 26.02.2022 г. Н. е завършил успешно курс за
допълнително обучение съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, организиран от „В к”
ЕООД, гр. Д На 30.11.2022 г. началникът
на група МПСВАНД
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил е издал процесната заповед. Същата е връчена
на Н. на 12.12.2022 г., а жалбата срещу нея е подадена на 23.12.2022 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началникът на
група МПСВАНД към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Съгласно посочената
разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 277з-1046/30.06.2017
г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил на основание чл. 43, т. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра
на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР
– Кюстендил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, включително такива по чл. 171, т. 4
от ЗДвП.
Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число
фактическите и правните основания за издаването ѝ. В
хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна
на заповедта на това основание.
Заповедта
е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 157, ал.
1, изр. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения на ЗДвП е 39. Съгласно
чл. 3 от тази наредба контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление (ал. 1), като при налагане на наказания за нарушенията, посочени
в същата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят
на оставащите контролни точки (ал. 2).
Следователно отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на съответното НП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. Възстановяването на контролните точки се извършва по реда,
предвиден в чл. 158 от ЗДвП и
Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. Съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗДвП броят
на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: чрез
частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от една година, при
условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи (т. 1); и
служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в
сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки (т. 2). Същото е предвидено и в чл. 2, ал. 7 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание „глоба” се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. е предвидено, че
частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой
се извършва от отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР по местоотчет на
водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение.
Граматическото, логическото и систематичното тълкуване на чл.
158 във вр. с чл.
157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на
контролните точки е допустимо при частичното им отнемане до първоначалния
максимален размер (арг. чл. 158, ал.
2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им
лимит (чл. 157, ал.
4 във вр. с ал. 3
и 1 от ЗДвП). Възстановяването на
правоспособността, загубена по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, може да
стане единствено по реда на чл. 157, ал.
5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки (в т.
см. Решение №
12924/24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о. и Решение №
15356/11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4270/2018 г.,
I о.).
За
неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП по силата на чл. 171, т. 4 от закона се прилага
принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление. При
възникване на предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП
административният орган е длъжен да приложи мярката, тъй като действа при
условията на обвързана компетентност. В случая са били налице
материалноправните предпоставки за изземване на горепосоченото СУМПС на Н. като
принудителна административна мярка – към датата на издаване на заповедта с
посочените в същата наказателни постановления, влезли в сила в периода от
24.06.2021 г. до 12.10.2022 г., са му отнети 42 контролни точки, т.е. всички
точки, и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне
свидетелството си за управление на компетентния административен орган. Независимо
от обстоятелството, че на 26.02.2022 г. Н. е завършил успешно курс за
допълнително обучение съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, не са били налице
предпоставките за частично възстановяване на контролни точки по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 7,
т. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., доколкото той не е
представил доказателства за плащане на наложените му наказания „глоба” по
влезли в сила на 04.11.2020 г., 12.11.2020 г., 16.06.2021 г. и 24.06.2021 г.
наказателни постановления. В контекста на посочените разпоредби наличието на
непогасено публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс препятства възможността за възстановяване на отнети контролни точки,
независимо от успешното приключване на курса за допълнително обучение (в т. см.
Решение № 8375/24.06.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 6543/2009 г., VII о.).
Процесната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. С
принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се цели
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. В случая принудителната административна мярка е
приложена, за да се предотврати възможността Н., като водач, загубил
правоспособността си, да управлява МПС.
По изложените
съображения съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1139-000245/30.11.2022 г., издадена
от началника на група МПСВАНД към сектор ПП
при ОД на МВР – Кюстендил, е законосъобразна, поради което жалбата срещу същата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.П.Н., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, ап. *, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1139-000245/30.11.2022
г., издадена от началника на група МПСВАНД към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: