О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 32
гр. Свищов, 28.02.2020г.
Свищовският районен съд в закрито
заседание на 28.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стела Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 342 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.
Постъпила е жалба от Т. Т. против постановление от 05.11.2019г.
на РП-Свищов за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №191/2017г. на РП-Свищов на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, образувано за това, че на на 25.09.2011г. до 19.10.2011г. с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудили поддържал заблуждение у Т.Й.Т.
–ЕТ „Д. –Т.Т.“ изпълнени изкопни работи, избутване на земна маса и подравняване
на терен около имот, находящ се в гр.С., ул.„************“ №****** и с това му
причинил имотна вреда в големи размери -********.. В жалбата се сочи, че
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. На първо място сочи, че неправилно е прието от
прокурора изложеното от С. относно процесния договор. Излага, че твърдението на
С. е алогично и не кореспондира със събраните доказателства – противоречи на
показанията на св.Р., които показания прокурора не взел въобще под внимание. Нещо
повече, ако се приемат обясненията на С. за достоверни, то същите разкривали
признаците на друго престъпление – документна измама. Неправилно прокурорът бил
приел твърденията на С., че процесния договор е фиктивен, тъй като неговите
показания се променяли с времето. В тази
връзка нелогично било и обяснението дадено от него, че за да бъде отпуснат
кредита на тъжителя, то С. трябвало да погаси забавените вноски по собственото
си задължение към същата банка. Нелогично било изявлението му, че с част от
кредита е следвало да се погаси необслужения кредит на С.. Не приема изводите
на прокурора, направени в обжалваното постановление, че реално С. не е получил
нищо. Според жалбоподателя обжалваното постановление е безмотивно, при което на
жалбоподателя били нарушени правата да се защити по постановения прокурорски
акт. Моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство и да върне на РП Свищов със задължителни указания за постановяване
на законосъобразен и обоснован акт.
Жалбата е
подадена в срока на чл.243, ал.4 от НПК и е процесуално допустима. Т.Т. се
явява пострадало лице по смисъла на чл.74,ал.1 от НПК.
Съдът,
като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали
по ДП №191/2017г. на РУ на МВР Свищов
намира за установено следното:
Досъдебното
производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно
производство от 28.04.2017г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
210, ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.1 от НК, за това на 25.09.2011г. до 19.10.2011г. с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудили поддържал заблуждение у Т.Й.Т.
–ЕТ „Д. –Т.Т.“ изпълнени изкопни работи, избутване на земна маса и подравняване
на терен около имот, находящ се в гр.С., ул.„************“ №** и с това му причинил
имотна вреда в големи размери -*******.
С
атакуваното Постановление на РП-Свищов на основание чл.244,ал.1,т.1 вр. чл.25,
ал.1, т.6 от НПК е прекратено образуваното наказателно производство. Наблюдаващият
прокурор е извършил анализ на събраните по делото доказателства и е приел, че
не е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението
измама. Посочил е кои от събраните доказателства кредитира и кои - не, като се
аргументирал подробно за това.
Съдът,
като взе предвид възраженията на жалбоподателя, постановлението за прекратяване
на наказателното производство и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
От
обективна страна, за да е налице осъществено престъплението измама, е
необходимо дееца с цел да набави за себе си или другиго имотна облага да
възбуди или поддържа у другиго заблуждение или да използва заблуждението,
неопитността или неосведомеността му, като основна характеристика на измамата е
създаването на неправилна представа у измамения, която е определяща за вземане
на решение за разпореждане с имущество и едновременно с това се цели и
причиняване на него или другиму имотна вреда. Измамата е свързана с набавянето
на имотна облага на дееца или друго лице и причиняване на имотна вреда другиму.
За да е съставомерно от субективна страна деянието, следва да е осъществено при
наличието на пряк умисъл и специална цел, а именно набавянето на имотна облага
за дееца или другиго, от което за пострадалия следва вреда, като тази цел
следва да е налице към момента на възбуждане или поддържане на заблуждението.
На първо
място в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство
наблюдаващия прокурор е приел несъставомерност на извършено престъпление по
чл.210, ал.1, т. 5 вр. чл.209, ал.1 от НК поради обстоятелството, че договора
между страните е сключен фиктивно. В тази връзка се е мотивирал защо не дава
вяра на показанията на свидетелите Т.Т. и В. Т.: налице били противоречия между
двамата относно възможността на С. да свърши работата по договора, както и вида
на работата, която следвало да се извърши; липсвало разрешение от страна Община
Свищов за извършване на изкопни работи, наличие на приятелски отношения между
страните по договора по него време, поради което на Т.Т. било известно, че С.
не разполага с нужната техника за извършване на работата по договора. Прокурорът
се позовал и на представени по делото писмени доказателства – констативен
протокол, анекс и запис на заповед, според които направил извод , че отношенията
били гражданско-правни. Направил извод, че страните са сключили фиктивен
договор, за може С. да погаси задължението си към банка и по този начин същата
банка да предостави кредит на Т..
Съдът
намира тези изводи за неправилни. На първо място от анализа на доказателствата
събрани посредством разпита на свидетеля Б. И. пред съдия от 30.07.2018г. се
установява, че сградата, за която тъжителя е поискал инвестиционен заем е
построена от него. След това я продал на
тъжителя – първо продал първия етаж на сградата, а след това останалата част от
нея, като го чакал две години, за да купи втората част. Втората представлявала
недовършени офиси и дискотека, която била функционираща. Офисите били в груб
строеж. Тъй като покривът течал, Т. започнал ремонт, някъде около 2012г. Лично
видял, че Т. премахва мазилката на дискотеката, поради което натрупал
строителни отпадъци. Сочи, че канализацията била запушена и Т. трябвало да
търси изхода на отпадъчния канал, това наложило извършването на изкопни работи.
Подравняване на терена нямало нужда да се извърши, освен отстрани на сградата.
Свидетелят е посочил, че не е виждал в обекта да се копае с голяма техника. Действително
свидетелят изразил учудване, че Т. е търсил И. С. да му извършва изкопни
работи, тъй като Т. имал нужната техника за това, закупена от него от ****** за
скраб. Виждал е Т. да работи с работници там. Следователно изводът, че към дата
на сключване на договора не е имало нужда да извършват изкопни работи е
преждевременно направен, тъй като по делото липсват доказателства кога точно
едноличния търговец е придобил собствеността на втората част от сградата.
Преди обаче
да престъпи към обсъждане на въпроса дали е налице осъществено деянието от
обективна и субективна страна, наблюдаващия прокурор следва да се убеди, че е
извършил пълно, всестранно и задълбочено разследване на обстоятелствата по
делото. Видно от материалите по делото е, че в тях се съдържат копия от два
договора (само единият от тях има сверка вярно с оригинала): първият,
наименуван Договор за изработка, е с дата от 15.09.2011г., а вторият – също
наречен Договор за изработка, е от дата 25.09.2011г. От съдържанието им се
установява, че същите са сключени между идентични страни – от една страна
едноличен търговец Т.Й.Т. с фирма ЕТ„Д* – Т.Т.“, а от друга – И. Х. С.. Първият
договор е подписан от В. Т. в качеството ѝ на пълномощник на ЕТ „Д. – Т.Т.“
и И. С., а вторият – от Т.Т. и И. С.. При внимателния прочит на двата договора
се установява, че съдържанието им е идентично, като единствената разлика касае
клаузите, свързани с договорените между страните срокове. В първия договор
страните договорили срок за изпълнение на договора до 15.10.2011г., а във
втория – 25.10.2011г., съответно в първия договор срокът за плащане от страна
на възложителя бил определен до 10.10.2011г., а във втория – до 17.10.2011г. Първият
договор е представен с жалбата на Т., а вторият
е предоставен в материалите по делото от И. С.. По делото са
предоставени документи от Инвестбанк АД, касаещи заема на ЕТ„Д.–Т.Т.“, като
видно от тях е, че пред банката като документ доказващ договорни отношения и
оправдаващ отпускането на сумата от 60 000лв. на ЕТ „Деница –Т.Т.“ е
представен именно първия договор. Съдът намира, че представените договори, а и
останалите писмени съглашения между страните във връзка с тях не са събрани и
приобщени по делото по реда НПК, поради което е извършено процесуално
нарушение. Едва след изправяне на това следва да се установи между кои страни са обсъждани договорните
клаузи и каква е действителната им воля по изпълнение на договореното. Това е
важно, за да се даде отговор на въпроса осъществено ли е изпълнителното деяние
на измамата, а именно въвеждане в заблуждение и ако е осъществено заблуждение,
кое е лицето, което е въведено в заблуждение.
На
следващо място след като прокурора е дал вяра на показанията на С. относно фиктивността
на договора, то е следвало да събере доказателства в тази насока не само чрез
разпита на св.Рашков, които са и напълно противоположни, а и чрез разпита на
други служители на банката, включително такива на ръководни длъжности свързани
с отпускане на кредити или чрез други способи, при което да се установи дали
действително е имало такава практика да не се отпускат кредити на клиенти от
малки банкови офиси (какъвто е офиса на банката
в гр.Свищов) при наличие на друг, необслужван кредит в големи размери, отпуснат
на клиенти от същия офис. В тази връзка, ако това действително е така,
обосновано е възражението на жалбоподателя, че прокурора е следвало да направи
изводи и за евентуално извършена документна измама.
На
следващо място, в обясненията дадени на 23.11.2016г. пред служителя на МВР,
извършващ предварителната проверка по сигнала за измама, В. Т. е заявила: „от
съпруга си знам, че са предложили ( съпругът ѝ и служител от Инвестбанк
на име С.), че тази работа може да свърши И. С.“. В обяснения дадени на
24.11.2011г. Т.Т. твърди, че уговорките със С. са постигнати в присъствието на
С. М.. Независимо, че тези обяснения нямат никаква доказателствена стойност, т.к.
не са събрани по реда на НПК, в тях се съдържат твърдения, които кореспондират
с показанията на И. С.. Впоследствие обаче, и в разпитите, и в извършените очни
ставки, тези факти не са установени. В този случай разследващия орган е
следвало да положи усилия и да изясни действително ли тези обстоятелства са
заявени от лицата пред конкретния полицейски служител и защо впоследствие Т. и
Т. не ги съобщават.
С оглед
установяване на обективната истина по делото е следвало да се установи същият
какви задължения е имал и към процесния период в какъв размер са същите.
Следвало е по делото да се изясни на базата на каква оценка страните са
определели стойността на работата по договора в размер на 65 000лв. В тази
връзка съдът намира, че не е изяснена конкретната работа по договора за
изработка. Следвало е да се изясни конкретната работата и при необходимост да
се назначи експертиза, която да отговори за посочения обем от работа към датата
на договора тази цена реална ли е.
Съдът
намира, че събраните доказателства за недостатъчни да се обоснове извод, че липсва
извършено престъпление измама. Гореизложеното обуславя отмяна на обжалваното
постановление на РП-Свищов като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от
горното и на основание чл. 243, ал.6, т.3 от НПК, Свищовският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановлението на Р.п.С. от 05.11.2019 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 191/2017 година по описа
на Районна прокуратура РУ на МВР Свищов, пр.пр. №960/16г. за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на следващите се процесуални или процесуално-следствени действия.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд Велико
Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на РП – Свищов и на жалбоподателя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: