РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100878 по описа за 2021 година
Ищцата С. Б. СТ., в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете Б. Г Й., твърди, че синът й понастоящем е в 4-ти „в" клас в ОУ „Тома
Кърджиев", гр.Русе. На 16.02.2021 г. децата били в час по „Технология и
предприемачество" при учителя ПЛ. П.. Към края на часа, около 11.10 ч., А.С. -
съученик на Б. от неговия клас, се приближил към Б., нарекъл го „Убиеца с химикала"
и започнал да го удря с юмруци в стомаха и лицето. Б., за да се отбрани, отблъснал А.
от себе си. През това време учителят П. гледал мобилния си телефон и едва в края на
побоя станал от мястото си и разтървал момчетата. На 18.02.2021 г. учителката М.Т. в
междучасието извикала Б. в класната стая и насаме му казала, че няма право да съди А.
и ако продължава така няма вече да бъде в това училище. После накарала децата да
напишат на едно листче какви обидни думи е казвал Б. на А.. По този начин настроила
децата срещу сина на ищцата. Вследствие нанесения му побой, Б. Й. получил
охлузване на полулигавицата на горна устна, кръвонасядане, оток и повърхностно
нараняване на полулигавицата на долна устна. Три дни детето й не можело нормалио
да се храни от отока в устната и казвало, че го боли устата. Берхан бил много
неспокоен. Като си дошъл от училище на 16.02.2021 г. се разплакал, бил с подуто лице.
Два дни не спал нормално. Учителката М.Т. започнала да се държи лошо с него. На
18.02.2021 г., след като бил заплашен от нея, Б. се върнал още по-стресиран в къщи.
Тази учителка деляла децата и още от първи клас се заяждала с Б..
1
Съученикът му А.С. бил малолетен и живеел с родителите си, които отговаряли
за вредите, причинени от детето им, съобразно чл.48 от ЗЗД. Отговорностга на
училището се ангажирала на основание чл.49 от ЗЗД и чл.13 от Правилника за
осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в системата на
образованието, утвърден със Заповед 52/17.09.2020 г. Към момента на сбиването
учителят П. не упражнил необходимия контрол над децата и по този начин допуснал
причиняване на телесната повреда на сина й. След инцидента не се обадил на
родителите и детето не било прегледано от медицинско лице своевременно. Б. бил с
кръв по лицето, но вместо да проявят разбиране, учителите П. и Т започнали да му се
карат и да го ругаят.
Претендира да бъде постановено решение, с което двамата ответници /Ж. АЛ. Б.
на основание чл.48, ал.1 във вр. с чл.45 ЗЗД, в качеството й на родител, упражняващ
родителските права и отговарящ за вредите, причинеин от действията на
непълнолетния си син А.С., а ОУ „Тома Кърджиев“, гр.Русе на основание чл.47, ал.2
във вр. с чл.49 ЗЗД/ бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата 2 500 лева,
представляваща обезщетение за причинените на малолетния й син Б.Г.Й.
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания /охлузване на
полулигавицата на горната устна, кръвонасядане с оток и повърхностно нараняване на
полулигавицата на долната устна/, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата и направените в
производството деловодни разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответницата Ж.Б. депозира отговор, в който оспорва
описаната в ИМ фактическа обстановка, както и основателността на иска. Твърди, че
пръв Б. започнал да удря А. с юмруци по тялото и главата, при което последният бил
съборен на земята и от дрехите му изпаднал носеният от него сензор за измерване
нивото на кръвната захар. Въпреки ударите и блъскането А. успял да се изправи, бил
много изплашен, че не може да контролира нивото на кръвната си захар, поради
заболяването си – инсулинозависим захарен диабет. За да се защити от продължаващия
да го блъска Б., той го ударил, но не успял да спре нападението над себе си. Б.
продължил да го блъска и удря, натиснал главата му към кошчето за боклук и А.
политнал към него. Съученикът им ЕМР. АС. предотвратил падането му върху него.
Твърди също, че в случая нормата на чл.48, ал.1 ЗЗД е неприложима. Ответницата и
бащата на А.С. изпълнявали задълженията си за неговото правилно възпитание и
контрол над поведението му, включително и за отношенията му с неговите съученици.
Синът им бил възпитан да бъде учтив и внимателен с тях и да не проявява агресия.
Отговорността за ответницата и другия родител следвало да се счита отпаднала, тъй
като в конкретния случай синът им се намирал под надзора на други лица, които
трябвало да следят за запазване здравето на учениците. Липсвал деликт по смисъла на
2
чл.45 ЗЗД с оглед факта, че синът на Ж.Б. е действал при условията на „неизбежна
отбрана“.
Ответникът ОУ „Тома Кърджиев“, гр.Русе, представлявано от директора Ю.И.,
също оспорва основателността на иска. Оспорва, че са налице действия на ученик,
които на основание чл.48, ал.1 ЗЗД да водят до възможност за претендиране на
неимуществени вреди от ищцата, както и основание за ангажиране отговорността на
училището, съгласно чл.47, ал.2, вр.чл.49 ЗЗД. Ответникът подлага на сериозни
съмнения изложената в исковата молба фактология, тъй като от поведението на Б. в
училище било видно, че той многократно се е замесвал в прояви на агресия спрямо
други ученици. Същият имал изключително негативно отношение към цялостния
обучителен процес, към учители и съученици. Ежедневно бил неподготвен за час, в
лош външен вид и с проява на вербална и физическа агресия спрямо съучениците си.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявения иск по чл.45 във вр. с чл.48, ал.1 и чл.49 от ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Б.Г.Й. и А. Александров Стоянов са ученици от 4в клас в ОУ „Тома Кърджиев“,
гр.Русе. На 16.02.2021 г., малко преди края на часа по „Технологии и
предприемачество“, учениците били строени пред вратата за излизане, а през това
време преподавателят ПЛ. П. минавал по чиновете да провери за забравени вещи.
Докато чакали да бие звънецът, децата викали и се бутали. На шега, за да си продължат
играта от предното междучасие, А. започнал да ръчка Б. по тялото. Последният с ярост
блъснал съученика си и започнал да го удря с юмруци. А. паднал на земята и изпод
дрехите му изпаднал сензорът за измерване на кръвната захар, който той носел на
рамото си. Изплашен от това, успял да се изправи и да удари веднъж Б. по устата.
Последният продължил да блъска и удря А. с ръце, който политнал към кошчето за
боклук. След намеса на съучениците им, двамата са разтървани. В този момент бил
звънецът и всички излизезли в коридора. Учителят ПЛ. П. чул, че става нещо едва
когато децата били вече извън стаята и чистачката им се развикала за нещо.
В класната стая учениците разказали за инцидента на М.Т. – учител ЦДО, която
този ден замествала класния им ръководител Я.Х.. Б. все още бил много ядосан от
случилото се и заплашил А., че ще го убие. Двамата ученици били заведени от
учителката на разговор и със зам.директора И.А.
Същият ден, около 14,30 ч. Б. бил заведен от баща си в Отделение „Съдебна
медицина“ при УМБАЛ „Канев“ АД за освидетелстване. Представеното
3
съдебномедицинско удостоверение установява, че вследствие инцидента в училище
момчето получило охлузване на полулигавицата на горна устна, кръвонасядане, оток и
повърхностно нараняване на полулигавицата на долна устна.
На следващия ден били проведени разговори и с родителите на двете деца.
Майката на Б. – С.С. вдигнала скандал, крещяла, държала се изключително агресивно и
арогантно, обиждала учителката М.Т. и на два пъти я заплашила, че ще я набие.
На 18.02.2021 г. директорът на училището провел разговор с родителите на Б.
Й..
За инцидента доклади до директора изготвили учителите Я.Х. и М.Т., а
директорът от своя страна депозирал докладна записка до Община Русе, МКБППМН-
Русе, подал информация до Отдел „Закрила на детето“-Русе и до Началника на РУО-
Русе.
На 22.02.2021 г. било проведено заседание на Училищния координационен
съвет /УКС/ за превенция на агресията и тормоза, на което било взето решение да се
проведе среща на УКС с класа, на която всяко дете да напише какво е видяло по
конкретния случай; да се проведе час на класа с участието на психолог; да се проведат
разговори с родителите на агресивните деца.
По делото са приложени саморъчни обяснения за инцидента от всяко дете, както
и т.нар. „Информация“, изготвена от класния ръководител, за Б. Й. и А.С.. На
04.03.2021 г. била проведена и онлайн родителска среща.
По делото е изготвен подробен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“-Русе. От същия става ясно, че с Б. и майка му е проведена среща ден
след процесния инцидент. На 05.03.2021 г. по инициатива на С.С. отново е проведена
среща в ОЗД-Русе, поради промяна в поведението на сина й, който по думите й се
чувствал притеснен да ходи на училище, затворил се в себе си, отказвал да говори с
останалите членове на семейството си, проявявал вербална и физическа агресия спрямо
по-малката си сестра. В края на срещата майката попълнила заявление за насочване на
Б. към социална услуга /чрез психологически консултации, групова работа и др./ в
ЦОП „Том Сойер“-Русе. Във връзка с изготвяне на социален доклад по настоящото
дело били направени няколко неуспешни опита за контакт с ищцата. От края на
м.04.2021 г. Б. не посещавал и предоставената му социална услуга.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза и изслушването на съдебния
лекар в съдебно заседание се установява, че описаните по-горе увреждания могат да
бъдат получени при инцидента на 16.02.2021 г. по описания в предварителните
сведения начин – при удар с ръка /юмрук/ в областта на устата. Тези увреждания по
медико-биологичен признак са причинили болка и страдание на Б. Й..
4
Възстановяването при тях протича за една-две седмици. Според експерта това
нараняване не би следвало да има отражение върху процесите на дъвчене, говорене и
преглъщане. Болка се изпитвала обичайно непосредствено след получаване на
увреждането и в рамките на няколко денонощия отшумява.
В показанията си малолетният свидетел ЕМР. АС. – съученик на двете момчета
става заявява, че С на майтап започнал да бута леко по стомаха Б., а той го блъснал
силно и му ударил един юмрук в рамото, където му е машинката за измерване на
кръвната захар, после го бутнал. С хвръкнал в ръцете на Е и всичко от ръцете му
паднало. На Б. била пукната долната устна, но си говорел нормално. И към него
момент, и сега двете момчета не са се карали, играели си приятелски. След този
инцидент имало и други и Б. винаги бил един от участниците. Той бил по-агресивен и
се ядосвал лесно. Този случай бил по-различен, защото машинката на С била счупена.
При другите случаи не е имало сцепени устни и кръв.
Свид.ПЛ. П. е учителят, в чиито час е станал процесният инцидент. Същият
заявява, че от виковете на чистачката в коридора разбрал, че е станало нещо, но какво
точно установил по-късно от проведения разговор със зам.директора. Според
свидетеля Б. е малко по-агресивен от А., почти винаги идвал нередовен в час, ставал,
разхождал се, говорил, бутал другите деца.
Свид.П.Д. – близка на семейството на А.С., изнася данни, че като педагог и
учител по английски език с момчето се занимава от първи клас. Мнението й за него е,
че е изключително умно, възпитано, спокойно и обгрижвано дете. Спортува, въпреки
заболяването си – инсулинозависим захарен диабет, не започва кавга, не напада, не
обижда и не се държи грубо.
Бащата на Б. – свид.С.С. твърди, че когато отишъл да вземе сина си от училище,
той бил с разбити устни и посинен, явно от някакви удари. В къщи бил доста нервен, не
можел да се храни, защото имал ранички по устата, не искал да ходи на училище, тъй
като г-жа М.Т.от занималнята се държала зле с него. Тя накарала всички ученици да
напишат на листчета какво се е случило и ги настройвала срещу Б.. Няколко пъти след
това свид.С. ходил да взема сина си от училище и всички деца от класа минавали
покрай него без да му обръщат внимание и без да говорят с него. Б. казал на баща си,
че още от първи клас не се разбират с г-жа Тодорова и тя настроила класа срещу него.
Понеделникът преди последното с.з. по делото /т.е. на 14.06.2021 г./ синът му закъснял
от училище и твърдял, че видял г-жа Т да го чака отвън. Била с колата си и му казала,
че заради него са я уволнили и щяла да му го върне. Бащата допуска синът му да ги е
подвел за това, но не и за деня на сбиването с А.. Няколко дни след инцидента майката
на Б. ги разделя със сестра му, защото той станал нервен и казал на близките си, че не
може да ги търпи. Три дни С.С. и синът му спали в Червена вода. След случката Б. се
5
хранел с нормална храна, но по-малко, защото го боляла устата и не можел да дъвче и
трудно преглъщал. По принцип синът му бил спокойно и добродушно дете, не търсел
конфликти и караници. Сбивал се, но само когато е провокиран. За проблеми на сина
му с г-жа Т със съпругата му знаят от Б., но с учителката не са говорили.
Класният ръководител на 4в клас в ОУ „Тома Кърджиев“-Русе, свид.Я.Х. излага
твърдения, че за инцидента узнала от г-жа Т., която я замествала същият ден и
помолила децата да напишат писмени обяснения кой какво е видял. Потвърждава
изнесеното и в характеристичните данни за двете деца, а именно: А. е отлично
подготвен за часовете, знае много факти извън училищния процес, успява да се включи
във всяка ситуация със съучениците си, агресивен е при спортните дейности, когато се
засягат интересите му в игрите. Б. е всеки ден неподготвен, незаинтересован и
неглижиран към учебния процес, по-конфликтен е и когато две деца спорят за нещо
той винаги се намесва, използва физическа агресия и обидни думи. От началото на
учебната година Б. е участвал с агресивно поведение в доста инциденти, около 8-9. В
класа няма настроение срещу него и след въпросния инцидент всички играят с него. И
според класната, спрямо останалите случаи този случай не е по-особен. Г-жа Т е по-
строг учител и няма по-особено отношение към Б..
Предвид установените фактически положения, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба и заявеният конкретен
петитум, в производството пред настоящия съд е предявен иск с правно основание чл.
чл.45, вр.чл.47, ал.2 вр. чл.49 и чл.48 ЗЗД, като се претендира осъждане на двамата
ответници да заплатят на ищцата, като майка и законен представител на малолетното
си дете Б.Г.Й., солидарно сума в размер на 2 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени на сина й неимуществени вреди, във връзка с неупражнен достатъчно
ефективен родителски контрол върху поведението на непълнолетния син на Ж.Б., а
спрямо училището - поради неупражнен надзор на учителя на 16.02.2021 г. в час по
„Технологии и предприемачество“.
Съгласно чл.48 ЗЗД отговорни за вреди от ненавършилите пълнолетие деца
/малолетни и непълнолетни/ са техните родители. Необходимо е родителите да
упражняват родителски права и децата да живеят при тях. Отговорността е за
неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на
което се е стигнало до противоправно деяние и настъпилата впоследствие вреда, като
тази отговорност е различна от отговорността на лицето, упражняващо надзор (учител,
възпитател и пр.). Родителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл.
48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили,
като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете-
6
деликвент. Родителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и
привички за поведение на детето, да го подготвят за живота в обществото, като
продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение
при действията му, до навършване на пълнолетие. Съгласно чл.48, ал.3 ЗЗД те се
освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен по
обективни причини надзор от родител или неполагане на грижи по доброто възпитание
(също по обективни причини) на детето - извършител на деликта. Обективните
причини трябва да са от такова естество, че родителят да е бил в невъзможност да
предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена
изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при
извършване на деликта родителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3
ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по
възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният
извърши противоправно деяние, то това е илюстрация, че усилията на родителите не са
дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора не са изпълнени. В
този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква
ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с
поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми,
неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не
намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а
резултатът от същия /в този смисъл решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
916/2016 г., IV г. о., ГК/.
В случая съдът намира, че спрямо ответницата Ж.Б. – майка на малолетния А. е
налице именно хипотезата на чл.48, ал.3 ЗЗД. Момчето е отглеждано от двамата си
родители и тримата живеят заедно. По време на инцидента законните представители на
А. не са имали възможност да осъществяват надзор над него, тъй като спречкването му
с Б. Й. е станало в сградата на училището, в час по „Технологии и предприемачество“.
От друга страна, данните по делото сочат, че предвид заболяването на сина си,
ответницата е предпочела да не работи, а да се посвети изцяло на грижите за неговото
здраве и възпитание. С А. от първи клас допълнително се занимава и педагог –
свид.П.Д., която му помага в подготовката по английски език. Както тя, така и
учителите Я.Х. и ПЛ. П. са категорични, че А. е много възпитано, добро и обгрижвано
дете, винаги подготвено за часовете и с написани домашни, демонстрира много знания
извън училищния процес. А. не е конфликтен и успява да се включи във всяка
ситуация. От цялостното поведение на момчето и представените от втория ответник
множество писмени доказателства също личи, че семейството е изградило у него много
добра ценностна система, насочена към уважение личността на другите и зачитане
7
нормите в обществото и в училище. Ето защо съдът приема, че спрямо ответницата е
налице фактическият състав на чл.48, ал.3 ЗЗД и същата, като майка и законен
представител на малолетния А.С., следва да се освободи от отговорност.
В отговора на исковата молба Ж.Б. прави искане за освобождаване на
отговорност за вреди с оглед факта, че синът й е действал при условията на „неизбежна
отбрана“ по смисъла на чл.46 ЗЗД.
Както беше посочено по-горе, за да се ангажира деликатната отговорност на
причинителя на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема, че всяко
действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната забрана да не се
вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата.
Според правната теория и съдебната практика "Неизбежната отбрана е налице,
когато, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или друго лице, на
нападателя се причинява вреда в необходимите за отблъскване на нападението
предели". Такова обстоятелство изключва обществената опасност на деянието,
причиняващо вреда, оттук и неговата наказуемост, а в гражданскоправен смисъл и
задължението за парични репарации на отбраняващия се спрямо пострадалия в тази
връзка деец. Според чл. 12, ал.2 от НК, дефиниращ института, за да настъпят
последиците от него се изисква съответствие между характера и опасността на
нападението и защитата, т.е. ценността на засегнатия при отбраната интерес не трябва
явно да надвишава ценността на нападнатия такъв, а интензивността за отбраната -
тази на интензивността на нападението.
Установената фактическа обстановка в настоящия случай покрива
предпоставките на хипотезата в правната норма. Осъществените от двете момчета
действия са обвързани от общ правопораждащ факт - възникналия между тях конфликт
/желанието на А. да продължат играта си от предходното междучасие и нежеланието
на Б. за това, изразено с агресия/ и са от идентично естество и характер, като са
взаимно противопоставими като средство за защита. След яростното блъскане и удряне
с юмруци по раменете и тялото от страна на Б., А. е съборен на земята и му е счупено
апаратчето за измерване на кръвната захар, което е жизнено важно за него. Опитвайки
се да се защити от нападението, А. успява да се изправи и да нанесе един удар на Б. по
устата, което обаче не успяло да възпре агресивните действия на последния и той
продължил да блъска и да нанася юмруци на А.. Ето защо съдът счита, че в конкретния
случай характерът и начинът на защита на сина на ответницата съответстват на
характера на нападението спрямо него, поради което няма превишаване пределите на
8
неизбежната отбрана. Нанесените телесни увреждания на малолетния син на ищцата са
станали в ситуация, при която А. е защитавал личната си неприкосновеност от
непосредственото нападение на Б.. Поради това следва да се приеме, че деянието не е
общественоопасно.
Следователно, не се установи и елементът противоправност по съображенията,
изложени по-горе. Поради изложените допълнителни аргументи исковата претенция се
явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение,
доколкото и съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЗД при неизбежна отбрана няма
отговорност за вреди.
Съдът намира, че при така установените обстоятелства по делото не е налице и
фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, респ. гаранционно-обезпечителната имуществена
отговорност на ответното училище не следва да се ангажира спрямо ищцата.
Действително малолетният син на последната е претърпял неимуществени вреди –
телесна повреда, като пряк резултат от сбиването и удара от неговия съученик А.. Към
този момент - 16.02.2021 г. и двамата са били малолетни, поради което –
неделиктоспособни, съгласно чл.47 от ЗЗД. Увреждането е настъпило в сградата на
ответното училище, през време на учебните занятия – преди да свърши часа по
„Технологии и предприемачество“, когато малолетните ученици не са под надзора на
своите родители, а са оставени под надзора на учителите. До сбиването, при което на
Б. е сцепена устната, се е стигнало във време, в което учениците са строени до вратата
преди да бие звънецът за края на часа и преди да напуснат стаята, а учителят по
предмета – ПЛ. П. е бил с гръб към децата, в другия край на стаята и е оглеждал за
забравени вещи. Не се доказа твърдението на ищцата, че по време на инцидента
учителят П. е гледал мобилния си телефон и едва в края на побоя станал от мястото си.
Действително чл.13 от Правилника за осигуряване на безопасни условия на
възпитание, обучение и труд в системата на образованието, утвърден със Заповед №
52/17.09.2020 г. на директора на ОУ „Тома Кърджиев“, гр.Русе, вменява отговорност
на началните и прогимназиалните учители за живота, здравето и здравното състояние
на учениците по време на учебните занятия и при други учебни форми и дейности,
организирани от училището. В настоящия спор, обаче, съобразно конкретната ситуация
на инцидента, не може да се приеме, че учителят ПЛ. П. е нарушил трудовата
дисциплина. Сбиването на децата е станало докато учителят им е с гръб към тях в
другия край на стаята. Не може да се приеме, че служител на ответното училище е
бездействал и не е предотвратил започналия инцидент, тъй като той изобщо не е
разбрал, че нещо неправомерно се случва между учениците и никой не го сигнализирал
за случващото се.
По изложените съображения и предвид липсата на противоправно поведение от
страна на малолетния А., претенцията и срещу втория ответник следва да се остави без
9
уважение като неоснователна.
Съобразно изхода на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният за
присъждане на законната лихва върху претендираната главница от датата на
инцидента.
В случая отговорността за претърпените от Б. Й. болки и страдания следва да
понесат неговите родители. Момчето живее със семейството си. Майката е негов
законен представител, който полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и
възпитание. От изготвения социален доклад по делото, от приложените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели по безспорен начин се
установява, че обикновено Б. идва на училище със занемарен външен вид, със зацапани
дрехи, а понякога и без връхна дреха. Не полага усилия, няма мотивация за учебен
процес и не взема участие в часовете. Идва неподготвен – без домашна работа и без
материали. Спрямо съучениците си е агресивен и конфликтен. При спор винаги се
намесва, като използва обидни думи и физическа агресия. Родителите не присъстват на
родителските срещи, а след конкретния инцидент ищцата вдига скандал на учителката
М.Т., държи се арогантно и агресивно и в присъствието на зам.директора А я ругае и
заплашва със саморазправа. Родителите на Б., без да са провели разговор с
ръководството на училището и с родителите на другото момче, са абсолютно убедени,
че синът им не е виновен за инцидента и всичко, което той разказва, е вярно. Според
родителите на Б. всички учители и особено учителката от занималнята – г-жа М.Т., са
нарочили сина й и още от първи клас били срещу него, а г-жа Тодорова дори го е била.
Пак тя накарала учениците да напишат някакви глупости за инцидента и да изкарат
детето им най-големият престъпник. Противно на мнението на учителите и
съучениците на Б., родителите му вярват, че той няма да стане да се бие и въобще не е
посягал към А.. Бащата – свид.С.С. допуска, че синът му може и да е „преиначил“,
когато в понеделник – 14.06.2021 г., закъснявайки да се прибере в къщи е казал, че г-жа
Т го чакала отвън с колата си и му казала, че заради него са я уволнили /което в
действителност не е така/ и че щяла да му го върне. Същият, обаче е убеден, че за
инцидента Б. им е казал истината. Никой от разпитаните свидетели – класният
ръководител на 4в клас, преподавателят по „Технологии и предприемачество“, нито
дори съученикът на двете момчета – ЕМР. АС. не потвърждават наличието на
тенденциозно и дискриминационно отношение както към Б., така и към други деца в
училище „Тома Кърджиев“-Русе.
Твърденията на родителите за спокойния, добродушен и благ нрав на сина им се
опровергават от целия доказателствен материал, ангажиран по спора и от самото
поведение на момчето както в училище, така и в къщи. След инцидента Б. бил
изнервен, проявил агресия и спрямо сестричката си, а на родителите си заявил, че не
може да ги понася, което наложило бащата и синът няколко дни да спят в къщата им в
10
с.Ч.В.
Изложеното в обстоятелствената част и в мотивите на настоящия съдебен акт
води до извод за наличието на проблем в методите на възпитание на родителите на
малолетния Б. и в липсата на контрол относно неговото поведение. Това е причината за
настъпването не само на инцидента на 16.02.2021 г., но и за много други преди и след
него. Ето защо отговорността за претендираните неимуществени вреди, претърпени от
малолетното дете на ищцата, остава в тежест на двамата му родители.
Съобразно изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ищцата следва да
се възложат разноските, направени от двамата ответници.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Б. СТ., с ЕГН **********, в качеството и на майка и
законен представител на малолетното дете Б.Г.Й., против Ж. АЛ. Б., в качеството и на
майка и законен представител на малолетното дете А. А.С., и Основно училище „Тома
Кърджиев“, гр.Русе, за солидарно заплащане на сумата 2 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените на малолетния Б.Г.Й. неимуществени вреди, със
законната лихва от 16.02.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. СТ., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Драма“ 22, да заплати на
Ж. АЛ. Б., с ЕГН **********, 500 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Б. СТ., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Драма“ 22, да заплати на
Основно училище „Тома Кърджиев“, гр.Русе, с ЕИК *********, представлявано от
директора Юлиян Стефанов Илиев, 400 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11