О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
31.01.2017 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
31 януари Година две хиляди и седемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 5322 по описа за 2016 година.
Делото е образувано по искова молба на Н.В.Й. против „РЕМАТРА”
ЕООД - гр. Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба
е изтекъл и по делото е постъпил отговор
от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се уважи искането за
назначаване на съдебно-медицинска, която да отговори на въпросите в исковата
молба, както и да бъде дадена възможност на страните да водят за разпит по двама
свидетели в съдебно заседание.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото
в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия
на Трудов договор № 00000144 от
24.06.2016 г. между „Рематра" ЕООД, ЕИК ********* и Н.В.Й.; Длъжностна
характеристика; Декларация за трудова злополука с вх. №149 от 10.10.2016 г.;
Разпореждане № 149 от 12.10.2016 г. на Териториално поделение на НОИ - град
Стара Загора; Протокол от 05.09.2016 г. на МВР град Париж, Република Франция,
изготвен на френски език ведно с превод на български език; Лист за преглед в
спешна помощ на клиника в Петна, Република Франция, изготвен на френски език
ведно с превод на български език; Съдебномедицинско удостоверение №182/2016 г.
на съдебен лекар д-р Я.Колев; Компютърно томографско изследване на МБАЛ „Д-р
Тота Венкова" - град Габрово; Искане за медицинско изследване с изх. №
12867/10.09.2016 г. ведно с рентгеново изследване; Лист за преглед на пациент в
спешно отделение с изх. № 12867/10.09.2016г.; 2 броя допълнителни листа към
лист за преглед на пациент в спешно отделение; Болнични листа №№ Е2016 4597675,
Е2016 6646115, Е20164597675, Е20166646074; Амбулаторни листа №№ 2398/15.09.2016
г., 4186/28.09.2016 г.; Талон за медицинско изследване № 140 към АЛ № 4186; Лична
амбулаторна карта на Н.Й., Амб. лист № 1095/20.10.2016 г. на Болничния
медицински център в град Габрово,
лично трудово досие на Н.В.Й. под опис, Програма за провеждане
на инструктаж на работното място на водачи на МПС; Инструктаж преди
отпътуване (ежедневна инструкция) за безопасна работа на водач на МПС;
Инструкция за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността
НАЗНАЧАВА
съдебно–медицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата
молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Катя Вълчева
Атанасова. ОПРЕДЕЛЯ предварително възнаграждение на вещото лице в размер на 80 лева.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят за разпит по двама свидетели в съдебно
заседание.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 28.02.2017 г. от 10,15 ч., за
която дата да се призоват страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на Н.В.Й. против „РЕМАТРА” ЕООД - гр. Стара Загора.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 144 от 24.06.2016
г., сключен с ответника „Рематра”
ЕООД, ЕИК *********, бил назначен на
длъжността „Международен шофьор на товарен автомобил". На 05.09.2016 г., около 2.20 ч. в
Република Франция, град Париж, предградие Петна, настъпила трудова
злополука, призната за такава с Разпореждане № 34 от 03.10.2016 г.
на длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ — град Стара Загора, на
осн. чл. 60, ал. 1 от КСО. Трудовата злополука
възникнала при изпълнение на рутинни трудови дейности, докато управлявал
поверения му товарен автомобил. След като бил навлязъл в тясна улица, намалил
скоростта на движение, непознато лице се опитало да отвори дясната врата на
кабината. Пострадалият станал и затворил вратата, но през същото време през
лявата врата влязъл друг непознат мъж. Докато се борел с него, дясната врата
отново се отворила. Непознатите мъже извлекли шофьора от кабината. Повалили го
на земята и му нанесли жесток побой. Твърди, че получил множество ритници,
включително и в областта на главата, от общо осем
мъже. Ищецът успял да избяга, като съобщил на френските
компетентни власти за случая. Бил настанен за лечение във френско болнично
заведение, в което прекарал 5 дни. В резултат на побоя получил множество травми
по тялото и в областта на главата, изразяващи се в: контузия на главата с болезнен
оток в лява тилна област, кръвонасядания на долните клепачи на двете очи и
разкъсно-контузна рана под долния клепач на лявото око (лява скула), контузии
на гръдния кош с кръвонасядания отпред двустранно, кръвонасядане и охлузване
отзад вляво, счупване на 11-то ребро вляво в тръбната му
част, охлузване в долната поясна област, счупване на
страничните израстъци на 1-ви поясен прешлен вдясно и на 3-ти и 4-ти поясни
прешлени вляво, оток с кръвонасядане и болезненост в долната част на лявата
подбедрица, охлузване на дясната ръка. Ищецът изпаднал в силен шок от случилото
се. Било около 2,20 часа през тъмната част на денонощието. Допълнително
стресиращо му повлиял и фактът, че бил в чужда държава, където не разбирал и не
говорел националния език. Й. изпитвал силни и нетърпими болки по цялото тяло,
оплаквал се от световъртеж и нестихващо главоболие седмици наред. Получените
фрактури върху прешлените на гръбначния стълб продължавали да затрудняват
движенията на снагата му и до днес. Все още се намирал в непрекъснат болничен
поради сериозността на травмата на гръбначния стълб. Съгласно медицинското
заключение на съдебен лекар д-р Я. Колев прогнозният период за възстановяване
от причините травми на гръдния кош бил месец или месец и половина. Сочи, че от
искане за медицинско изследване с изх. №12867/10.09.2016 г. било видно, че е
установена и травма на нервите и гръбначния
мозък. Още преди нанесения побой ищецът страдал от локализирана (фокална) (парциална) идиопатична
епилепсия и епилептични синдроми с тонично-клонични припадъци.
Поради усложняващото се здравословно състояние и след проведено обстойно
изследване от медик към Болничния медицински център в град Габрово епилепсията
преминала в по-тежък вид, а именно посттравматична епилепсия - Тип Гранд Мал, характеризираща
се с чести пристъпи. От амб. лист с №1095/20.06.2016 г.
било видно, че получил три
епилептични пристъпа за една седмица само през нощта по време на сън.
Епилептичните пристъпи силно повлиявали на емоционалното му състояние. Загубил
предишната си увереност и самочувствие. Започнал да изпитва силно чувство за
малоценност. Не можел да спи спокойно. Страхувал се, че по време на сън може да
получи силен припадък и да не се събуди повече. Вследствие на нанесения побой
получил загрозяване на лицето и тялото. Било го срам да се прибере вкъщи в
този вид. Допълнително тежко му повлиял фактът, че като млад мъж в разцвета на
своите сили се наложило да разчита на помощ от своите близки за задоволяване на
обикновените си физиологични нужди. Трудно му било да раздвижва тялото си и да
излиза от дома си. Чувствал се подтиснат и недоумявал как е възможно да бъде
бит с такава агресия. Преживяното оставило трайна следа в съзнанието на ищеца,
поради което емоционалното му и психично състояние и до днес оставало
напрегнато. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника „Рематра” ЕООД, ЕИК *********, да му заплати 60000
лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука от 05.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата
злополука - 05.09.2016 г. до окончателното
й изплащане, както и дължимия адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който заявява, че не оспорва следните
факти: че ищецът по делото Н.В.Й. е работил на длъжност "Шофьор товарен
автомобил (международни превози)" в „РЕМАТРА" ЕООД на основание
Трудов договор №00000144/24.06.2016г. Трудовият договор бил прекратен със
Заповед №00000132/07.11.2016г. считано от 08.11.2016г. на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ. С Разпореждане №149/12.10.2016г. изд. от НОИ - ТП Стара Загора
претърпяната от ищеца злополука на 05.09.2016 г. била обявена за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Счита, че в случая не била налице хипотезата
на чл.200, ал.1 от КТ. На първо място счита, че е налице хипотезата на чл.201,
ал.1 от КТ, тъй като в настоящия случай бил налице евентуален умисъл, което се
доказвало от следните факти: в деня на злополуката ищецът работил на обичайното
си място - шофирал товарен автомобил, като бил нападнат с цел грабеж
непосредствено преди да пристигне на разтоварен пункт. Единствено по негови
обяснения пред органите на полицията в Париж се установявал механизмът на
инцидента, претърпян от работника, а именно, че неизвестни лица са го издърпали
от кабината на автомобила, като са влезли вътре по време на движение. Тук
недоумение будели няколко факта: Първо - защо не се е движил с товарния
автомобил при заключена шофьорска кабина при изричен инструктаж за това. Второ
- защо след като е възприел опасността от нападението, не е заключил вратите на
автомобила, за да се предпази от влизането на трети лица вътре; Трето - защо не
е сигнализирал на момента работодателя за инцидента. Счита, че виновното
поведение на работника в хипотезата на евентуален умисъл било причина за
настъпването на трудовата злополука и ответното дружество не носело
имуществената отговорност, предвидена в чл.200 от КТ. Също така счита, че
ищецът предвид обстановката в Европа досежно наличието на бежанци, които били
потенциална опасност, за което всички шофьори са предупреждавани при всяко
тръгване на курс, и изрично проведения инструктаж за безопасност, е бил
достатъчно самонадеян и решил, че няма нужда да заключва шофьорската кабина. От
друга страна, ако при обстойното обсъждане на събраните по делото
доказателства, съдът счете, че не е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, то
моли да приеме, че пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност - чл.201, ал.2 от КТ, т.е. налице било съпричиняване.
Моли съда, след като определи размера на претърпените неимуществени вреди, да
определи процента на съпричиняване и да намали отговорността на работодателя по
следните мотиви. На работниците и служителите в дружеството бил провеждан
необходимия инструктаж. Всички шофьори международни превози, предвид
усложнената обстановка с бежанци в Европа, били инструктирани при движение на
товарния автомобил, който управляват, същият да е със заключени врати на
шофьорската кабина. Инструктирани били да шофират по точно определения и предварително
зададен маршрут, да не се отклоняват от него и да не спират на места, които
могат да застрашат както техния живот и здраве, така и целостта на товара. За
установените почивки същите следвало да спират само на определени за това ТИР
паркинги или бензиностанции. Всички шофьори били снабдени със служебни мобилни
телефони и при всяка опасност или инцидент били длъжни да сигнализират за това
работодателя. Сочи, че в настоящия случай, ищецът, видно от неговите лични
показания пред полицейските органи в Париж, явно не бил изпълнил инструкцията
да се движи със заключени врати на шофьорската кабина. Счита, че със
собственото си поведение, ищецът допринесъл за настъпването на инцидента.
Въпреки многократните предупреждения за риск от нелегални емигранти, които се
опитвали да преминават границите на страните в Европа, дадените инструкции за
заключване на вратите на шофьорската кабина, ищецът, явно бил доста уверен в
собствената си неприкосновеност, че решил да не спазва никакви препоръки и
инструкции. От друга страна нямало свидетели на самия инцидент и механизмът на
получаване на нараняванията се разкривал само по негови лични твърдения.
Ответникът оспорва фактическата обстановка, определяща механизма на получаване
на травмите, като твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за това да
бъде нападнат и бит от неизвестни лица. Счита, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е силно завишен, поради което ги оспорва по размер. Сочи,
че неимуществената отговорност на работодателя се определяла от съда по
справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през
което работникът ги е търпял, като тежестта да ги докаже била на ищеца. След
настъпване на инцидента работникът не се бил свързал с работодателя си, за да
го уведоми, за да може същият да предприеме адекватни мерки за защитата му,
изпращайки представител на дружеството на място. За инцидента работодателят
разбрал, когато диспечерът, който следи движението на товарните автомобили,
забелязал, че автомобилът, управляван от ищец не се движи и не е стигнал
местоназначението си. След като не успял да се свърже със шофьора, диспечерът
се свързал с управителя на дружеството - работодател и по негово нареждане на
мястото, на което се намирал товарният автомобил, бил изпратен друг работник на
дружеството. Там той видял паркирания товарен автомобил и полицейски служители,
които го охранявали. От тях разбрал за инцидента и предал на работодателите си.
След проверка в болничните заведения установили, че ищецът е бил прегледан в
спешен кабинет в една от болниците, след което бил освободен и посетил
полицейски участък, за да даде показания. При пристигането в Париж на
представители на ръководството на работодателя ищецът бил откаран в хотел,
където пренощувал, а на следващия ден — 06.09.2016г. сам прибрал камиона в
Белгия. Сочи, че на 07.09.2016г. ищецът отпътувал с личен транспорт към
България. На 10.09.2016г. ищецът правил допълнителни прегледи в България, като
му бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за периода
10.09.2016-18.09.2016г., впоследствие имало продължаване на болничните с още
два болнични листа - за периода 19-28.09.2016г. и 29.09-18.10.2016г. Първите
два болнични листа първоначално били изпратени по пощата, но след това ищецът
си ги изискал обратно, тъй като на същите не била отразена трудова злополука.
Трите оригинала на болнични листове впоследствие били депозирани по адреса на
управление на дружеството на 05.10.2016г. На 07.11.2016г. ищецът подал молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която молба била уважена
от работодателя и трудовият договор - прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ. В този смисъл не отговаряли твърденията в исковата молба, че
работодателят се бил отнесъл крайно некоректно към ищеца. При внимателен прочит
на документите било видно, че при прегледа на ищеца в спешния кабинет в Париж
не били установени, твърдените от същия травми. Лицето не е било настанено в
болнично заведение, както се твърдяло в исковата молба. Сам бил закарал
товарния автомобил до Белгия и се прибрал с личен транспорт до България. Едва 5
дни след инцидента, и то вече в България, след извършени прегледи били
установени твърдените травми, като се твърдяло, че те са в причинно-следствена
връзка с настъпилия на 05.09.2016г. инцидент. В периода 07-10.09.2016г. ищецът
се бил прибирал със собствен транспорт в България. За тези три дни от
злополуката до прегледа му в България работодателят не знаел, а и не бил
отговорен, за това какво се било случило с работника. Будел подозрение фактът,
че при твърдени толкова наранявания, включително фрактури на ребро и прешлени,
ищецът бил пуснат от спешния център в Париж и още по- необяснимо било, че той
сам заявил пред органите на полицията, че можел сам да закара товарния
автомобил, което и направил. Фактически се получавало, че непосредствено след
нанесения му побой, ищецът се чувствал значително по-добре, отколкото 5 дни
след инцидента. В този смисъл ответникът твърди, че не е налице
причинно-следствена връзка между злополуката и твърдените неимуществени вреди,
още повече, че в исковата молба не ставало ясно за какво точно било търсеното
обезщетение. Оспорва също, че злополуката била задълбочила заболяване на ищеца,
което той твърдял, че имал преди постъпване на работа. В предоставената от
ищеца Карта за предварителен медицински преглед от 23.06.2016г. било видно, че
същият „не съобщава" за минали заболявания. Твърдяло се, че лицето е
страдало от локализирана (фокална)(парциална) идиопатична епилепсия и
епилептични синдроми с тонично-клонични припадъци. Сочи, че при наличие на
такава диагноза, същият не би бил приет на работа в дружеството, тъй като
същата била свързана и с многочасово шофиране, вкл. нощно време, и възниквал риск
за лицето при евентуално настъпване на епилептичен припадък. В този смисъл при
описаната фактическа обстановка, мястото и времето на инцидента, било твърде
възможно ищецът да е получил такъв припадък докато е карал, да е спрял
автомобила и това да е станало повод неизвестните лица да го нападнат. Налице
било недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който бил укрил информация,
свързана със здравословното си състояние от работодателя и по този начин
поставил в риск както собствения си живот и здраве, така и имуществото на
дружеството. Сочи, че според разпоредбите на закона Работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване, поради което моли определеното обезщетение да бъде намалено с тази
сума. Оспорва иска, като счита, че същият е неоснователен, а размерът на
обезщетението прекомерен, като счита, че ищецът бил изцяло виновен за
настъпването на злополуката, поради което моли съда да отхвърли иска, като
приеме, че е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ. В случай че се приеме, че
работодателят носи отговорност за настъпилата злополука, то моли съда да
приеме, че работникът е проявил груба небрежност и да намали отговорността на
работодателя. Моли съда да му присъди направените разноски по делото. От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.200 от КТ – за обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, причинила временна неработоспособност. В това производство ищецът
следва да докаже, че фактът на
злополуката, както и претъпените в резултат на увреждането на здравето му болки
и страдания. Ответникът следва да докаже възраженията си за умишлено причиняване
на злополуката от ответника, респ. че
работникът е допуснал груба небрежност, вследствие на което е допринесъл за
настъпването на злополуката.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: