Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шести
февруари
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : П.АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3711 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.Д.М., починал в хода
на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон В.Й.А. и Д.М.М. срещу З. „Б.И.” АД, с която е предявен
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при ПТП,
настъпило на 18.10.2014 г. са му причинени телесни повреди, както следва:
счупване на лявата ключица, счупване от І до VІІІ ребра в ляво с хемопневмоторакс
в ляво и в дясно, многофрагментно счупване на осми и девети гръдни прешлени на
гръбначния стълб с притискане на гръбначния мозък, счупване на лява бедрена
кост и двустранна долна парапареза. Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП
ищецът търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.
Поддържа се, че след престоя си в болничното заведение и извършените оперативни
интервенции, ищецът е на легло неподвижен, а в резултат на получените тежки
травми пострадалият е инвалидизиран, поради което той е в пълна невъзможност да
се обслужва сам, не е в състояние да се изправя и да извършва каквито и да било
движения на долната част на тялото си. Твърди се, че за всичките си ежедневни
нужди той разчита на грижите и помощта на своето семейство. Твърди се, че към
момента на увреждането М. е бил в разцвета на силите си, млад човек с бъдеще и
планове за реализация. След увреждането той е загубил перспективата за нормален
живот при значителни физически и морални страдания до края на живота си,
чувства се отчаян, депресиран и е ограничил всякакви социални контакти.
Поддържа се, че ПТП е допуснато от водача В. Е. Я. при управление на л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № ******** по път ІІІ-204, км 49+937 от гр. Антоново в
посока село Славяново, общ. Попово.
Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водача Я., както и че по отношение на
увреждащото МПС е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника с полица № 02114001641773 валидна за периода от 18.06.2014 г. до
18.06.2015 г. Твърди се, че ищецът М.М. е претърпял и имуществени вреди в
размер на 9 943 лв. за заплатени и поставени метални остеосинтези и заплатени
медицински изделия и медикаменти на стойност 443 лв.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца М.Д.М. сумата от 500 000
лв., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сума в размер на
9 943 лв. имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2014
г. на път ІІІ-204, км 49+937 от гр. Антоново посока с. Славяново, общ. Попово,
виновно причинени от водача В. Е. Я. при управление на л.а.м. „Фолксваген голф“
с ДК № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 02114001641773 валидна за
периода от 18.06.2014 г. до 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на увреждането-18.10.2014 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с твърдението, че
не е платена първата вноска. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината на
водача Я.. Поддържа се, че същият е починал, а при смърт на деликвента липсва
отговорност от негова страна и обект на застраховката, липсва и субект за
вредите, за които да отговаря застрахователя. Твърди съпричиняване от страна на
пострадалия, който е пътувал без обезопасителен колан, както и се е поставил в
превишен риск, като се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач
и евентуално от водач употребил алкохол. Оспорва исковете по размер с
твърдението, че претендираните суми са твърде завишени и не отговарят на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът М.М. е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва
отговора на ответника.
В срока за допълнителен отговор
ответникът заявява, че на 16.10.2015 г. е сключено споразумение с ищеца за
сумата от 75 000 лв., по силата на което на 28.10.2015 г. по банковата
сметка на ищеца М.М. е преведена сума в размер на 10 000 лв.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Оспорва сключеното на 16.10.2015 г. споразумение като твърди, че същото е
недействително. Заявява възражение за действия от страна на представителя
адвокат Н. без упълномощаване. Поддържа се, че ищецът не е давал съгласие за
подписване на такова споразумение, както и че същото е подписано само и
единствено с цел да бъдат увредени неговите интереси в качеството му на
представляван. Поддържа се, че пълномощното представено при подписване на
споразумението не е учредило валидна представителна власт на пълномощника и на
това основание е нищожно и не е породило действието си. Твърди се, че на
пълномощника не е предоставена неограничена представителна власт, не е посочен
размера на обезщетението, за който същият да има право да подпише от името и за
сметка на упълномощителя, поради което и същото, предвид това, че не изразява
воля на упълномощителя относно основните параметри на споразумението не
представлява израз на конкретно упълномощаване. Твърди се, че в процесното
пълномощно не е налице изрично волеизявление за сключване на конкретно
споразумение, а така също не са очертани конкретни параметри на същото, тъй
като не е указано нищо относно съществените елементи от него, а именно размера
на обезщетението. Твърди се, че споразумението е сключено от лице, действало
извън пределите на дадената му представителна власт. Твърди се още, че
пълномощникът Н.Д. със сключването на споразумението е нарушил добрите нрави и
е действал във вреда на представлявания. Налице е нееквивалентност на
престациите. Неморално е пълномощникът да уговаря двадесетократно по-нисък
размер на застрахователно обезщетение за ищеца, при дадените му обещания за
обезщетение в размер на над 2 милиона лева. При условията на евентуалност
заявява унищожаемост на споразумението като сключено при крайна нужда и явно
неизгодни условия, евентуално измама. Поддържа се, че съобразно трайната
съдебна практика размерите на обезщетенията при такъв тип пожизнени увреждания,
които са невъзстановими и водят до инвалидизация е в порядъка от 300 000
лв. до 500 000 лв.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск и
моли съда да го отхвърли изцяло, предвид наличието на сключено споразумение,
което не е нищожно, нито унищожаемо. Поддържа се, че между ответника и ищеца е
сключено споразумение, като ищецът е представляван от пълномощник с валидно
пълномощно. Споразумението е сключено чрез адвокат професионалист, поради което
възраженията за нищожност, унищожаемост са изцяло неоснователни. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за оглед на ПТП от 18.10.2014
г., план-схема към него, фотоалбум, скица, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че 18.10.2014 г. около 2,20 часа в посока от с. Славяново към с. Долец, общ. Попово,
по път ІІІ-204 се движел л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № Т ******, управляван
от В. Е. Я.. В автомобила пътувал и пострадалия Д.М. на задната седалка в
средата /показания на свидетеля А.М., също пътник в колата/. В района на
местопроизшествието пътят преминава през широколистна гора с нападали по
пътното платно есенни листа. Пътната настилка е била мокра. Следвал плавен ляв
завой с лек наклон /изкачване/ след завоя. Автомобилът се движел на фарове и
поради високата скорост на движение, на 37 метра след разклона за с.И.,
автомобилът излиза с десните ходови колела вдясно извън лентата за движение и
се движи по този начин около 30 м. На разстояние 99 м от този разклон отново
напуска лентата за движение вдясно и под остър ъгъл, преодолявайки канавка с
широчина 1 м и дълбочина 0,4 м, завъртайки се спрямо вертикалната ос, минаваща
през масовия център на автомобила, по посока на часовата стрелка, след 16,5 м
се удря странично с лявата си страна в две дървета. Ударът е в лявата врата,
почти на равно отстояние от предната и задната част на автомобила. Скоростта на
движение преди удара е почти 105 км/ч. Вещото лице установява, че критичната
скорост в завоя, съобразена с атмосферните условия и релефа на пътя е от
порядъка на 92-93 км/ч, безопасната под 88 км/ч.
Основната причина за настъпване
на ПТП е управлението на лекия автомобил със скорост, превишаваща критичната в
този участък от пътя. С поведението си водачът не отчел обстоятелствата от
значение за безопасността на движението, а именно: навлизане в ляв завой, мокра
и покрита с нападнали на пътното платно листа, което го прави хлъзгаво и в комбинация
с високата скорост, създава условия за напречно плъзгане и преобръщане.
От заключението на приетата по
делото комплексна /основна и допълнителна/ СМЕ и САТЕ се установява, че задната
средна седалка, на която е седял пострадалия ищец е била снабдена с двуточков
заводски предпазен колан.
От представената справка от
Гаранционен фонд се установява, че отговорността на деликвента към датата на
процесното ПТП-18.10.2014 г., е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 02114001641773/18.06.2014
г., валидна от 18.06.2014 г. до 02.01.2015 ч., 00:00 г., когато е прекратена.
Във връзка с оспорването на ответника за липсата на валидно застрахователно
правоотношение е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че на
18.06.2014 г. е издадена полица № 02114001641773 с осчетоводени две плащания по
нея на 24.06.2014 г. в размер на 44,92 лв. и на 21.09.2014 г. в размер на 34,92
лв. Тези две плащания се осчетоводени при ответника. Като приложение към експертизата е представена и самата полица, от която се
установява, че е уговорена застрахователна премия в размер на 139,69 лв.,
платима на четири вноски, първите две от които са платени, съобразно приетото
заключение, както и че при неплащане на разсрочена вноска на застрахователна
премия З. „Б.И.“ АД ще счита застрахователния договор за прекратен след
изтичане на 15 дни от датата на падежа на разсрочената вноска.
От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия
на главата, счупване на лявата ключица, счупване на І-VІІІ леви ребра,
хемопневмоторакс в ляво, контузия на левия бял дроб, многофрагментно счупване
на VІІІ и ІХ гръдни прешлени с пълна стеноза на гръбначно-мозъчния канал,
счупване на лявото бедро, парализа на долните крайници, паралитичен
илеус-парализа на червата, декубитална рана на седалището. Тези травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Състоянието на
ищеца е трайно и е налице парализа на долните крайници в резултат на
прекъсването на гръбначния мозък на нивото на счупените VІІІ и ІХ гръдни
прешлени. Не може да настъпи пълно излекуване, като парализата на долните
крайници ще продължи до края на живота му.
От фактура № 21448/23.10.2014 г.
и фискален бон към нея от същата дата се установява, че ищецът е заплатил сума
в размер на 7800 лв. медицинско изделие, съгласно талон за медицинско изделие,
последният приет като доказателство по делото /л.57/. От фактура №
21555/30.10.2014 г., фискален бон към нея и талон за медицинско изделие се
установява, че е заплатил сума в размер на 1700 лв. за анатомичен универсален
заключващ феморален пирон. От приетите като доказателство по делото фактури и
фискални бонове съответно: № 00010000/10.12.2014 г. на стойност 32,40 лв., №
**********/04.11.2014 г. на стойност 73,76 лв., № **********/02.12.2014 г. на
стойност 15,36 лв., № **********/15.11.2014 г. на стойност 99 лв., №
**********/26.11.2014 г. на стойност 21,68 лв., № 876/22.10.2014 г. на стойност
29,98 лв., № 2889/12.11.2014 г. на стойност 38,35 лв., № **********/07.11.2014
г. на стойност 18,30 лв., № **********/09.12.2014 г. на стойност 29,70 лв., №
**********/26.11.2014 г. на стойност 23,10 лв., № **********/26.11.2014 г. на
стойност 16,19 лв., № *********/28.11.2014 г. на стойност 36,74 лв., №
*********/07.11.2014 г. на стойност 8,99 лв., се установява, че за закупуване
на лекарства и лекарствени средства ищецът е заплатил сума общо в размер на
443,55 лв.
Разпитан свидетелят В.М.Р.установява,
че разбрал за ПТП докато бил в чужбина. Прибрал се в България и отишъл на
свиждане, но не бил допуснат, защото здравословното състояние на М. било тежко.
Ищецът се намирал в болницата в Търговище, но на следващия ден състоянието му
се влошило и по спешност го закарали във Варна. След няколко дни разбрали, че
гръбнакът му е прекъснат и няма да може да ходи, краката му били счупени. М.
бил целия в рани, със системи, имал сонда. Свидетелят виждал всеки ден М. след
като излязъл от болницата. След като свидетелят се прибрал от чужбина ищеца и
чичо му, който му помагал дошли да живеят в къща на свидетеля. След операцията
ищецът имал болки в корема и гръбнака. Почти всеки ден викали лекар. Преди
ПТП-то М. бил весело момче, спортист. След произшествието станал по-злобен, не
общувал много, често плачел без причина. М. има мечти занапред да се изправи на
крака, да има семейство, но шансът за това е много малък, което свидетелят
разбрал от лекарите във Варна. Ищецът не е в състояние да се грижи сам за себе
си. За него се грижат майка му и брат му всеки ден, ежедневно. Не може сам да
се справи с каквото и да е в момента.
Разпитан свидетеля А.Д.М., брат
на М. установява, че при брат му дошли лица, които се представили за адвокати с
имената Г-жа П. и г-н К.. Последният се представил, че работи с г-н Н.Д.. Били
обещали на М. 2 млн. лв., за да се сключи споразумение със З. „Б.и.“. Казали
му, че ако е бил на техните ръце сега да играе мач и хоро. Казали още, че ще
закарат М. в чужбина да го изправят на крака. М. не искал да подписва
документи, но след като обещали такава сума и че ще го вдигнат на крака, той се
съгласил. Лицата представили се като адвокати казали, че тези 2000000 лв. ще ги получи чрез дело, с които
ще го вдигнат на крака и по тази причина М. подписал, че се отказва от старите
адвокати г-н М.Я.. Ищецът не знаел откъде получава пари по банковата сметка. Обадили
се и казали, че са му превели 10 000 лв. или 5000 лв. Нито М., нито семейството
му знаели, че има споразумение. Когато разбрали за споразумението ищецът
потърсил тези хора, които му обещали и им казал, че продължава със старите
адвокати, но тогава те отговорили, че е подписал такива документи, че няма как
да се откаже никога от тях. След като превели последната сума ищецът и
семейството му се обадили и искали пари за лечение, но те не вдигали повече
телефона. Свидетелят установява, че състоянието на брат му било тежко. За рехабилитация
трябвало сума към 5000 лв., с каквато семейството не разполагало. Свидетелят
установява, че брат му починал, защото нямало пари за лечение. Никой не е
помагал в издръжката на брат му, не са вземали никакви пари.
Свидетелят Б.Г.С. установява, че
той лично не е видял В. да пие, което кореспондира с приложената по делото
химическа експертиза № 95/19.10.2014 г.,
съобразно която в пробата кръв от трупа на В. Е. Я. не се установява наличието
на етилов алкохол.
Свидетелят установява още, че
между В. и останалите момчета не е имало разправия във връзка с това, дали В.
ще кара колата. Не искали да му дават да кара, защото няма книжка. Свидетелят
установява, че цялата компания се познават от деца и че от всички се знаело, че
В. няма книжка.
Това, че водачът В. Е. Я. е бил
неправоспособен, тъй като не е притежавал свидетелство за управление на МПС се
установява и от справка от 06.04.2016 г. на ОД на МВР-Търговище, Сектор „Пътна
полиция“-Търговище.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
По делото е представено
нотариално заверено пълномощно с рег. № 3534 от 18.08.2015 г. на нотариус С.Г.,
с район на РС Омуртаг, с рег. № 327 на НК, по силата на което М.Д.М.
упълномощава адвокат Н. Н.Д. да го представлява пред всички застрахователи в ЕС
и РБ, в т.ч. и З. „Б.И.“ АД и др.подробно изброени в пълномощното институции,
във връзка със защита на законните му интереси, в качеството му на пострадало
лице при ПТП настъпило на 18.10.2014 г., както и във връзка със законното му
право да претендира обезвреда, изразяваща се в изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, както и пропуснати ползи, във връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
С нотариално заверено уведомление
с рег. № 4496/08.10.2015 г. на нотариус С.Г., с район на РС Омуртаг, с рег. №
327 на НК, М.М. е оттеглил горните са пълномощия от адвокат Д., но по делото
няма данни това оттегляне да е стигнало до знанието на адвокат Д., тъй като
междувременно и с нотариално заверено пълномощно с рег. № 14225 от 12.10.2015
г. на нотариус П.А.,*** Търговище с рег. № 496 на НК, М.Д.М. отново е
упълномощил адвокат Н. Н.Д., включително и с правото да подписва спогодба от
името на доверителя си, да извършва увеличаване, намаляване, оттегляне или
отказ от искания, признаване исканията на другата страна, както и изобщо
всякакви действия представляващи разпореждане с предмета на последиците от
настъпилото събитие, като във връзка с горното пълномощникът може да изразява
съгласие с определени наказания и суми, и условия каквито намери за добре и
прецени за подходящи. Посочено е, че клиентът има право да получи
обезщетението, предмет на настоящото пълномощно-само по своя лична банкова
сметка, ***атско възнаграждение в размер на 20% от размера на обезщетението,
както и оказаната финансова помощ в размер на 12 500 лв. по негова
адвокатска сметка.
Въз основа на пълномощното от
12.10.2015 г., на 16.10.2015 г. между З. „Б.И.“ АД и М.Д.М. чрез пълномощник
адвокат Н. Н.Д., е подписано споразумение във връзка с изплащане на застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 02114001641773 и образувано гр.д. №
3711/2015 г. по описа на СГС, І-6 състав, по силата на което ответникът е приел
да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 75 000 лв.,
което е окончателно и в него са включени всички претърпени от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, както и вредите, които могат да настъпят при
бъдещо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, вредите при
продължително лечение и възстановяване след датата на споразумението, лихви,
разноски и всякакви други от какъвто и да е характер и се намират в причинно
следствена връзка с посоченото застрахователно събитие.
Ответникът се е задължил да
изплати определеното застрахователно обезщетение в едномесечен срок от датата
на подписване на споразумението, както следва: 47 500 лв. по банкова
сметка ***. по банкова сметка *** Д..
От представените вносни бележки и
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че сметките на ищеца и
на адвокат Д. са заверени със сумите от 47 500 лв. и 27 500 лв.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.10.2014 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Установява се както с
писмените доказателства, така и със заключението на приетата по делото ССчЕ, че
първите две вноски са били внесени, а падежът на третата е бил на 18.12.2014
г., дата следваща процесното ПТП. Поради неплащане на третата уговорена вноска
ответникът е прекратил застраховката, като е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ /отм./ да
впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд на 02.01.2015
г., т.е. в периода от 18.06.2014 г. до 02.01.2015 г., 00,00 часа л.а.м.
„Фолксваген голф“ с ДК № *******е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Установява се, че с поведението си неправоспособният водач В. Я. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, движейки се със скорост несъобразена с конкретните
атмосферни условия и с релефа на местността / навлизане в ляв завой, мокра и покрита с нападнали
на пътното платно листа /, поради което загубил контрол върху управлявания от
него автомобил и самокатастрофирал. С действията си водачът Я. нарушил и
забраните на чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП, като водачът е управлявал автомобила
със скорост от около 105 км/ч, т.е. над разрешената от 90 км/ч и без да е правоспособен
водач.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от
неправомерното поведение на водача Я. и настъпилото в тази връзка ПТП ищецът е
получил следните травматични увреди: контузия на главата, счупване на лявата
ключица, счупване на І-VІІІ леви ребра, хемопневмоторакс в ляво, контузия на
левия бял дроб, многофрагментно счупване на VІІІ и ІХ гръдни прешлени с пълна
стеноза на гръбначно-мозъчния канал, счупване на лявото бедро, парализа на
долните крайници, паралитичен илеус-парализа на червата, декубитална рана на
седалището, както и че за лечението на тези увреди е направил разходи в общ
размер на сумата от 9 943,55 лв. Установява се, че състоянието на ищеца е
трайно, налице е парализа на долните крайници в резултат на прекъсването на
гръбначния мозък на нивото на счупените VІІІ и ІХ гръдни прешлени, не може да
настъпи пълно излекуване, като парализата на долните крайници ще продължи до
края на живота му, т.е. до 23.09.2016 г., когато ищецът е починал, в хода на
настоящия процес.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Основният спор между
страните се съсредоточава около въпроса има ли сключено валидно споразумение на
16.10.2015 г. между ответника и ищеца чрез упълномощен от него представител и
съответно има ли извършено валидно плащане въз основа на това споразумение.
Отговорът на този
въпрос е решаващ за изхода на делото, доколкото и съобразно приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 30.01.2017 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС,
ОСГТК, при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с
което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива
изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ.
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното
увреждане.
Настоящият съдебен
състав намира, че сключената на 16.10.2015 г. спогодба е валидна и не е нищожна
на посочените от ищеца основания.
Ищецът на първо място
заявява възражения за нищожност, поради действия без упълномощаване, предвид
твърдяна нищожност на самото пълномощно, както и поради действия, с които
адвокат Д. е превишил представителната си власт.
Съдът намира, че е налице
валидна представителна власт по силата на нотариално заверено пълномощно с рег.
№ 14225 от 12.10.2015 г. на нотариус П.А.,*** Търговище с рег. № 496 на НК.
По делото не са
представени доказателства това пълномощно да е оттеглено по съответния ред,
както и оттеглянето да е стигнало до знанието на адвокат Д. и на ответното
дружество-застраховател. Ето защо съдът приема, че не е налице липса на валидно
учредена представителна власт.
На второ място съдът
намира, че не е налице нищожност на пълномощното, а оттук и недействителност на
сключеното от пълномощника на ищеца споразумение, поради липса на посочен
размер на дължимото обезщетение в пълномощното, поради това, че ищецът не е
давал съгласието си за подписване на споразумение с такива параметри, както и
поради това, че на пълномощника не е предоставена неограничена представителна
власт и че в пълномощното не е налице изрично волеизявление за сключване на
конкретно споразумение, с посочване на конкретен размер на застрахователно
обезщетение.
Видно от съдържанието
на пълномощното, М.Д.М. е упълномощил адвокат Н. Н.Д., включително и с правото
да подписва спогодба от името на доверителя си, да извършва увеличаване,
намаляване, оттегляне или отказ от искания, признаване исканията на другата
страна, както и изобщо всякакви действия представляващи разпореждане с предмета
на последиците от настъпилото събитие, посочено конкретно, като във връзка с
горното пълномощникът може да изразява съгласие с определени наказания и суми,
и условия каквито намери за добре и прецени за подходящи.
При това съдържание
на пълномощното не може да се приеме липса на съгласие от страна на упълномощения, нито превишаване
пределите на представителната власт от пълномощника, като основание за нищожност на сключеното извънсъдебно
споразумение.
Разпоредбата на чл.
34, ал. 3 ГПК постановява, че за сключване на спогодба и други изброени правни
действия, както изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на
делото е нужно изрично пълномощно. Представеното по делото пълномощно е изрично
- сочи представителна власт на конкретен пълномощник за конкретно действие -
сключване на спогодба във връзка със защита на законните интереси на упълномощителя,
в качеството му на пострадало лице при ПТП настъпило на 18.10.2014 г., както и
във връзка със законното му право да претендира обезвреда, изразяваща се в
изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и
пропуснати ползи, във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Представителната власт да се сключи спогодба по посочения предмет, включва
правомощието да се извършат всички необходими правни действия, за да се
постигнат целените правни последици на спогодбата - да се сложи край на спора
между страните. В обема на представителната власт да се сключи спогодба се
включва и правомощието да се определи съдържанието на спогодбата.
Това разбиране за
съдържанието на пълномощното е в съответствие и със съдебната практика, с която
се приема, че волеизявлението
на упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, т.е. – за
учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а
пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в рамките на
представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на
съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на
представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които
настъпват направо в правната сфера на упълномощителя. Изхождайки от това
разбиране за същността и функциите на представителството, действащото
законодателство не установява никакви общи изисквания за необходимо съдържание
на пълномощното, с оглед валидността както на самата упълномощителна сделка,
така и на последващите я разпоредителни сделки или действия.
Ето защо възражението
с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за нищожност на споразумението, предвид
липсата на валидно изразено съгласие в пълномощно нотариално заверено
пълномощно с рег. № 14225 от 12.10.2015 г. на нотариус П.А.,*** Търговище с
рег. № 496 на НК се явява неоснователно.
Неоснователно е и
възражението с правно основание чл.40 ЗЗД за недействителност на подписаното
споразумение, поради споразумение във вреда на упълномощителя, договаряйки
силно занижен размер на застрахователното обезщетение 75 000 лв. с оглед
трайната съдебна практика, която при подобен вид увреждания, които са
невъзстановими и водят до пожизнена инвалидизация, определя обезщетения в
порядъка от 300 000 лв. до 500 000 лв.
Съдът и при
определяне размера на дължимите обезщетения се ръководи от задължителната
съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС №
5/1969 г., както и нормата на чл.52 от ЗЗД. Указания на ВС до съдилищата за
мотивирането на справедлив размер на обезщетение са неотносими към формиране
свободната воля на страни по сделка, каквато е спогодбата. Отделно от това
правилото на чл.52 ЗЗД няма как да е приложимо към личната преценка за
справедливо по размер обезщетение.
Отделно от това по
делото не са налице доказателства установяващи безспорно наличието на субективния
елемент - вторият елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, а именно: "споразумяване" между представителя и насрещната
страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, който се свежда
до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания.
На следващо място се
заявява възражението за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД-накърняване на добрите нрави с твърдението, че пълномощникът Н.Д. със
сключването на процесното споразумение е нарушил добрите нрави.
При формирана от
пострадалата страна по настоящата спогодба действителна воля, винаги субективна
в преценката за справедлив размер на обезщетението, спрямо обхвата на търпимите
от самата нея неимуществени вреди, преценимия от съда различен справедлив
размер на дължимо за същите вреди обезщетение, в съответствие с правилото на
чл.52 ЗЗД, не съставлява основание за нищожност поради противоречие със закона
и добрите нрави, още повече като се съобрази,че спогодбата по чл.365 ЗЗД е
договор, съдържащ и взаимни отстъпки, намиращи отражение именно в определяне
размера на дължимото.
С оглед на
обстоятелството, че възраженията за нищожност на процесната спогодба се
отхвърлят като неоснователни, съдът дължи произнасяне по възраженията за
унищожаемост на спогодбата, поради сключването й при крайна нужда и явно
неизгодни условия, евентуално при измама.
При унищожаемите
договори следва да е налице порок във волята, но в случая договора за спогодба
е сключен чрез представител, ето защо в този случай невярната представа трябва
да е предизвикана у представлявания, но е достатъчно тя да е била налице у
представителя, тъй като неговото волеизявление изгражда фактическия състав на
договора.
В случая нито има твърдения
от ищеца, нито пък от доказателствата по делото се установява, да е опорочена
волята на представителя.
Ето защо възраженията
за унищожаемост също се явяват неоснователни.
Предвид наличието на
валидна спогодба, сключена между ищеца и ответното дружество и съобразно
утвърдената съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 30.01.2017 г. по
т.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК, предявените искове се явяват неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне изцяло.
По разноските в процеса:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него
разноски.
Ответникът е направил разноски в
размер на 1250 лв.-депозити вещи лица, свидетели, такса съдебно удостоверение,
както и 96 000 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 02.10.2015 г. и вносен документ за
превеждане на сумата.
Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е основателно. При материален интерес в размер на 509 943
лв., изчисленото на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата към
датата на сключване на договора за правна помощ-02.10.2015 г., минимално
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 15 828,29 лв., като към
тази сума следва да се прибави и сумата от 400 лв. на основание чл.7, ал.6 от
Наредбата, предвид обстоятелството, че по делото са проведени общо шест съдебни
заседания. Т.е. минималният размер на възнаграждението възлиза на сумата от
16 228,29 лв., с оглед на което очевидно размер от 80 000 лв. се
явява прекомерен. От друга страна Съдът съобразява, че делото е с правна
сложност, поради което намалява претендираното адвокатско възнаграждение на
40 000 лв., съответно на 48 000 лв. с ДДС.
Или ищците
ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него
разноски в общ размер на сумата от 49 250 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от М.Д.М., ЕГН **********, починал в хода на настоящото
производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон В.Й.А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Д.М.М., ЕГН **********,*** против З. „Б.И.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 000 лв. /петстотин
хиляди лв./, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сума в
размер на 9 943 лв. /девет хиляди деветстотин четиридесет и три лв./
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2014 г. на
път ІІІ-204, км 49+937 от гр. Антоново посока с. С., общ. Попово, виновно
причинени от водача В. Е. Я. при управление на л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 02114001641773 валидна за периода от 18.06.2014
г. до 02.01.2015 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на увреждането-18.10.2014 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********,
починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК
от наследниците си по закон В.Й.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Д.М.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 49 250 лв./четиридесет и девет
хиляди двеста и петдесет лв./ разноски направени от ответника, съобазно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на Е.Я.М., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на
страната на ответника З. „Б.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: