РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000315 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 48 от 30.11.2021 г., постановено по т.д. № 55 по описа за
2020 г., Смолянският окръжен съд е:
- осъдил С.“ на основание чл. 511, ал. 1, т.2 КЗ и чл. 86 от ЗЗД да
заплати на ЗДР. Б. Б. сумата от 56 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания от уврежданията - контузия на
главата, мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош, счупване на 3,4,5 и 9
ребра вляво, счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, претърпени от ПТП,
настъпило на 31.10.2019г., по вина на водача на лек автомобил „H. C.“, рег. №
***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2019г. до окончателното изплащане;
- отхвърлил като неоснователен иска за разликата над този размер до
предявения от 100 000 лева;
- осъдил С.“, да заплати в полза на адвокат Р. М., разноски за адвокатско
възнаграждение от 2 372,16 лв. с ДДС.
– осъдил С.“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството държавна такса в
размер на 2 240 лв. и сумата от 336 лв., разноски по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете;
1
– осъдил ЗДР. Б. Б. да заплати на С.“ разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска от 2 127,84 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищецът ЗДР. Б. Б. обжалва решението в частта, с което е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди за разликата над сумата от 56 000 лева до сумата от 70 000 лева, както и
в частта за присъдените разноски. В жалбата се поддържа становище, че в
тази част решението на Смолянския окръжен съд е необосновано, неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и в
противоречие със съдебната практика по прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Искането е да се отмени решението в обжалваната от ищеца част и да се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи за сумата 70 000 лева,
както и да се присъдят направените деловодни разноски.
С.“ обжалва решението в частта, с която е уважен предявения от Б.
срещу сдружението иск за разликата над сумата от 40 000 лева до присъдения
размер на обезщетението от 56 000 лева, с оплакване за неправилност,
незаконосъобразност и постановяване в нарушение на процесуалните
правила. Искането е да се отмени решението на Смолянския окръжен съд в
тази част и се постанови друго, с което предявения иск се отхвърли за
разликата над 40 000 лева, както и да се присъдят сторените от Сдружението
деловодни разноски за двете инстанции.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по
предявен от ЗДР. Б. Б. против „НББАЗ иск с правно основание чл.511, ал. 1, т.
2 КЗ за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди изразяващи се болки, страдания и
дискомфорт, в резултат на получени телесни увреждания вследствие ПТП
настъпило на 30.10.2019 г. около 5.00 часа, в гр. С., ул. Р. до ***, причинено
М. Ф. М. при управление на лек автомобил „*******, с рег. № ***********,
ведно със законната лихва от датата на уведомяване на НББАЗ за
настъпилото произшествие – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Искът се основават на следните, установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. около 5.20 часа, в гр. С.,
ул. Р. до ***, вследствие от удар между управлявания от ищеца З.Б. лек
автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № ******** и лек автомобил „******* с рег.
№ *********** управляван от М. Ф. М., на Б. са били причинени различни
телесни увреждания.
С влязло в сила решение № 25 от 16.02.2021 г. по АХД № 23/2021 г. на
Районен съд Смолян, М. Ф. М. е признат за виновен за това, че на в това, че
на 31.10.2019 г., около 5,20 ч., в гр. С., на ул. Р., в близост до дом № ***, при
управление на лек автомобил „H. C.“, рег. № ***********, нарушил
2
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил на водача ЗДР. Б. Б. средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на 3,4,5 и 9 ребра вляво, контузия на гръдния кош
и фрактура на дъгата на пети шиен прешлен - С5, контузия на шията и врата,
което причинило трайно затрудняване на движението на снагата, шията и
врата на пострадалия, като деянието представлява престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“б“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца - чл. 300 ГПК.
От доказателствата по делото е установена причинната връзка между
произшествието и причинените на З.Б. телесни увреждания, както следва:
контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош; счупване
на трети, четвърти, пети и девети ребра вляво; счупване на дъгата на пети
шиен прешлен.
Установено е и няма спор, че във връзка с получените травми, Б. бил
приет в Хирургично отделение на МБАЛ „ДБШ“ АД, където му било
приложено консервативно лечение, включващо антибиотици, обезболяващи,
противооточни средства, кръвоспиращи, имобилизация на шията с яка, като
престоят в отделението продължил 7 дни. След изписването от болницата,
лечението на ищеца и възстановяването му продължило амбулаторно в
домашен режим, с назначена терапия и хигиенно-диетичен режим за
тримесечен период, през които ищецът бил в отпуск по болест. Установено е,
че през този период пострадалият Б. е търпял болки и затруднения при
придвижване, дишане, кашляне и движение на врата, поради болката и
имобилизацията с шийната яка.
Безспорно е също, че към датата на увреждането, е била налице
застраховка за лекия автомобил „Х. С“ с рег. № *********** с номер на
сертификата ******** в застрахователно дружество ***********, с период на
покритие 10.10.2019 г.-10.10.2020 г.
Основният спорен въпрос, предвид изразените с въззивните жалби от
страните становища, се свежда до справедливия размер на дължимото - от
позицията на ищеца и присъденото – от позицията на ответника, обезщетение
за претърпените от пострадалия Б. неимуществени вреди.
Във въззивното производство ответникът поддържа всички първоначално
заявени възражения относно наличието на правопораждащите отговорността
на компенсационния орган факти: че размерът на присъденото обезщетение
бил изключително завишен и несъобразен с продължителността и
интензитета на преживените болки и страдания, вида и начина и
продължителността на проведеното лечение, както и на икономическата
конюнктура. Изразил е становище, че степента на съпричиняване на вредите
от страна на ищеца е по-висока от определения размер от 20 %.
Смолянският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е
формирал фактически и правни изводи относно поддържаните възражения,
които се подкрепят от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като
3
във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и
възражения от страните, се налага да се добави следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се
изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца Б.
травматични увреждания на главата, ребрата и гръбначен прешлен, е било
свързано с изпитване на силни, интензивни болки и страдания, които според
заключението на КСМАТЕ могат да отшумят за повече от шест месеца.
Освен това, предвид мястото и характера на основните увреждания – ребрата
и шията, се е наложило обездвижване на пострадалия, което значително е
влошило установения му начин на живот и е довело до неблагоприятни
промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в
самообслужването, невъзможността да се придвижва сам, без усилия и болка,
невъзможност за около три-четири месеца да упражнява професията си на
шофьор. Освен физическата болка, обездвижването и дискомфорта, самото
произшествие, получените травми и продължителното лечение са оказали
негативно влияние и върху психиката на пострадалия. След инцидента и
свързаното с уврежданията принудително обездвижване, ищецът станал
нервен, притеснителен, изпитвал страх, че няма да се възстанови от травмите
и да възстанови работоспособността си. Въпреки че работел като
професионален шофьор, след произшествието изпитвал притеснение от други
възможни инциденти, поради което, при среща с автомобил с десен волан,
отбивал вдясно докато се разминат.
Предвид спецификата на конкретния случай, Пловдивският апелативен
съд преценява, че решаващи за размера на обезщетението са не само
продължителността на търпените от пострадалия болки и страдания, а
тяхната степен и интензитет, както и отражението на тези страдания върху
емоционалното му и психическо състояние, върху неговата работоспособност
и способността да възстанови професионалните се умения.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска
отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г.
спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. -
2,3 % , съответно – 3.7 %, което сочи на тенденция за подобряване на
социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата
на събитието.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Смолянският окръжен
съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно
4
характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са
определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока
съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички
съществени и относими към конкретния спор факти, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа
за справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивните жалби оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер
на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.
Неоснователни са и поддържаните от страните противоположни
становища относно наличието на принос на ищеца за настъпването на
вредите, както и степента на такъв евентуален принос.
Установено е, че ищецът е управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, въпреки че автомобилът фабрично е бил оборудван с
такива. Установен е и механизмът, по който са получени травмите – от удари
в части в купето, като травмите по главата съответстват на удар в предното
обзорно стъкло на катастрофиралия автомобил, по което са установени
деформации. Последното, според заключението на КСАТМЕ, е малко
вероятно да се случи, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
Следователно, с поведението си в конкретния случай – пътувайки без
поставен обезопасителен колан, в нарушение на изискването на чл. 137а, ал.1
ЗДвП, Б. несъмнено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Тези изводи се потвърждават и от съдържащите КСАТМЕ заключения
относно механизма на процесното ПТП и действително настъпилите вреди,
както и за наличие на причинна връзка между липсата на обезопасителен
колан и получените от ищеца травми.
Неоснователно е съдържащото се във въззивните жалби от страните
доводи за неправилно определен процент на съпричиняване. Предвид
установените обстоятелства относно допуснатите от водача на л.а. „*******
нарушения, които са основната причина за настъпването на това тежко ПТП и
съпътстващите го вреди, както и поведението на пострадалия от това
произшествие ищец, чието пренебрегване на правилото на чл. 137а, ал.1
ЗДвП е допринесло върху броя и тежестта на получения от самия него
травми, съдът преценява, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат в размер на 20% е определен вярно от Смолянския окръжен съд.
При установените в процеса данни, посоченото от окръжния съд парично
обезщетение от 70 000 лева, намалено с 20 % предвид приетия от съда принос
на пострадалия за настъпване на вредите, до крайния размер от 56000 лева,
дължимо в настоящото производство по чл. 511 КЗ като предвидена и
допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на
репариране неимуществени вреди на ищеца, е било определено правилно.
В заключение, първоинстанционният съд е отчел всички общи и
специфични обстоятелства относно степента на съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което настоящият състав на Пловдивския
5
апелативен съд приема, че определеното съотношение относно приноса на
делинквента и пострадалия и определеният съобразно тази степен размер на
застрахователното обезщетение, са правилни.
В този смисъл обжалваното решение също е правилно и следва да се
потвърди в обжалваната му част.
Относно разноските:
Предвид изхода от спора във въззивното производство и тъй като ищецът
е представляван от адвокат Р.М. от САК безплатно във въззивното производство,
като договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на чл.
38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗАдв., разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката, изчислени
съразмерно с уважената част от иска следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя. Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно с
разпоредбите на чл.7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение
възлиза на 1212 лева с включен ДДС.
В полза на ответника, предвид действително установените в това
производство деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
следва да се присъди сумата от 1248.80 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 30.11.2021 г., постановено по т.д. №
55 по описа за 2020 г. на Смолянският окръжен съд, в частта с която :
- С.“ е осъдено на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 от ЗЗД е
осъдено да заплати на ЗДР. Б. Б., сумата от 16 000 лева за разликата над
40 000 лева до присъдения размер от 56 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, болки и страдания от уврежданията - контузия на
главата, мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош, счупване на 3,4,5 и 9
ребра вляво, счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, претърпени от ПТП,
настъпило на 31.10.2019 г., по вина на водача на лек автомобил „H. C.“, с рег.
№ ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
считано от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане;
- е отхвърлен предявения от ЗДР. Б. Б. против „Н. Б. Б. А. З.“ иск за
сумата от 14 000 лева за разликата над присъдената сума от 56 000 лв. до
сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
болки и страдания от уврежданията - контузия на главата, мозъчно
сътресение; контузия на гръдния кош, счупване на 3,4,5 и 9 ребра вляво,
счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, претърпени от ПТП, настъпило на
31.10.2019 г., по вина на водача на лек автомобил „H. C.“, с рег. №
***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
считано от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане;
- С.“ е осъдено да заплати в полза на адвокат Р. М., разноски за
6
адвокатско възнаграждение от 2 372,16 лв. с ДДС.
–С.“ е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството държавна такса в
размер на 2 240лв. и сумата от 336лв., разноски по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете;
–ЗДР. Б. Б. е осъден да заплати на С.“ разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска от 2 127,84 лв.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.“, ЕИК ******* да заплати да заплати на адв. Р.М. от САК
сумата 1212 лева с включен ДДС, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за осъществено
процесуално представителство на ищеца ЗДР. Б. Б. в производството по в. т.
д. № 315 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗДР. Б. Б., ЕГН ****** да заплати на С.“ сумата 1248.80 лева
– деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в
производството по в. т. д. № 315 по описа за 2022 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7