№ 201
гр. гр.Велинград, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20235210100003 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. Б. П. срещу ДГС „Селище“
ЕООД, ЕИК 2016195800210 - за признаване за незаконосъобразна на издадената от
работодателя ИД Директор ДГС „Селище“ Заповед № 3-23-896/06.12.2022г. за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“, и нейната отмяна.
Твърденията на ищеца са, че около 15 години работи по трудово правоотношение на
длъжност „горски стражар“ в ТП ДГС „Селище“, като в това му качество, е наказан
дисциплинарно със „забележка“ със Заповед № З-23-896/06.12.2022г., издадена от ИД
Директор ДГС „Селище“ – А.К. – за ивършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал.1, т.9, пр. I от КТ. Поддържа се, че причина за настъпила повреда на заден
диференциал и блокиране на задна лява полуоска на служебно МПС – „Лада-Нива“ с рег. №
РА0683, е амортизираното състояние на превозното средство, а не нарушение или вина от
страна на ищеца. Твърди се, че същински повод за дисциплинарното наказание е
междуличностен конфликт на ИД Директор и ищеца, породен от направени от последния
оплаквания относно експлоатиране труда на служителите извън служебните им задължения
от страна на ръководството. Сочи се, че заповедта за налагане на наказанието не отговаря на
изискванията за съдържание, доколкото в нея липсва посочване на място, начин на
извършване и конкретизация на нарушението. Предвид изложеното се иска съдът да
постанови решение, с което да отмени Заповед № З-23-896/06.12.2022г., издадена от ИД
Директор ДГС „Селище“ – А.К. като незаконосъобразна. Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответната страна счита исковата молба за
недопустима – без доводи, и за неоснователна – при съображения, че дисиплинарното
наказание на ищеца е наложено при спазване разпоредбите на чл. 189, ал.1 и чл. 193 от КТ,
като съставянето и връчването на заповедта е съобразено с изискванията на чл. 195, ал.1 – 3
КТ. Сочи се, че е повредено МПС „Лада-Нива“ с рег. № РА0683, което е зачислено към
участък (ГСУ), в който ищецът е горски стражар, както и че последният има СУМПС.
Изтъква се, че наличните в стопанството МПС се ремонтират в оторизиран сервиз и
преминават ежегодно годишен технически преглед за пътна изправност. По аргумент, че на
1
ищеца и преди са налагани дисциплинарни наказания, които не е обжалвал, се твърди, че в
контекста на подадената от него жалба до Министъра на земеделието храните и горите –
обжалването на процесната заповед свидетелства за личностно отношение спрямо
Директора на стопанството. Предвид изложеното се моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Допълнително споразумение № 50 към безсрочен трудов
договор № 15 се установява, че страните са в трудово правоотношение, като ищецът е на
длъжност „горски стражар“ с място на работа ТП ДГС „Селище“.
От Заповед № 3-23-618/13.09.2022г. на ИД Директор на ТП ДГС „Селище“ се
установява, че на ищеца, считано от 14.09.2022г. е възложено да охранява участък,
обхващащ отдели от № 298 до № 324 включително.
От Заповед № 3-23-600/08.09.2022г. на ИД Директор на ТП ДГС „Селище“ се
установява, че служебен л.а. „Лада-Нива“ с рег. № РА0683 е зачислен на ст. лесничей на III
ГСУ - инж. С.А., който, като част от комисия, включваща автомеханик - М.Ф., е предал
въпросното МПС на А.М. с приемо-предавателен протокол от 10.11.2022г. и в протокола
комисията е удостоверила „13. Техническо състояние на автомобила - Добро“
От Заповед № 23-33/17.01.2022г. на ИД Директор на ТП ДГС „Селище“ се
установява, че е допуснато - „Автомобилите в ГСУ да се ползват и от другите служители
от участъка за служебни цели в рамките на лимита, като ползвателя попълва пътен лист,
подписан и от ст. лесничея на участъка.“
От показанията на свидетеля Красимир П. се установява, че ст. лесничеят на
участъка, охраняван от ищеца - А.М. е предоставил конкретното МПС за служебни цели на
трима си колеги: М. П., Красимир П. и Ивайло Орцев, който ( съгласно приложения Пътен
лист № 543747) на 23.11.2022г. ходили с автомобила на проверка в отдел 320Д.
Автомобилът бил управляван от ищеца М. П., който преди тръгване се уверил, че всичко с
маслото, антифриза и налягането на гумите на колата е наред, но на връщане, при движение
с ниска скорост по горски път, задно колело на автомобила неочаквано блокирало.
Настоящият състав кредитира като достоверни тези, преценявани в контекста на
разпоредбата на чл. 172 ГПК показания, доколкото не се опровергават от други
доказателства и се подкрепят от наличните по делото такива (Рапорт №В 23-2846-
1/24.11.2022г., показаният на свидетеля Исмаил Берберски).
С посочения Рапорт №В 23-2846-1/24.11.2022г. ищецът уведомил за възникналата
повреда директора на ТП ДГС „Селище“, а последният, в качеството на работодател, приел
писмените му обяснения с Вх. № В-23-2967/30.11.2022г. - съобразно разпоредбата на чл.
193, ал.1 от КТ, и след съгласуване с Директора на ЮЦДП-гр. Смолян - издал обжалваната
заповед № З-23-896/06.12.2022г., с която наложил на М. П. дисциплинарно наказание
„забележка“ - за прецененото като увреждане на имуществото на работодателя, по смисъла
на чл. 187, ал.1, т.9 пр. I от КТ, нарушение на трудовата дисциплина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявения иск е процесуално допустим - предявен е от и срещу надлежна страна, в
предвидения от закона срок (чл. 358, ал.1, т.1 КТ), пред компетентния за това съд. Разгледан
по същество се явява основателен поради следните съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т.8 от КТ - „При изпълнение на работата, за която
се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да пази грижливо имуществото, което
му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа…“. В този
смисъл - това е част от трудовите му задължения. В същия контекст разпоредбата на чл. 187,
ал.1, т.9 от КТ предвижда като нарушение на трудовата дисциплина - увреждането на
имуществото на работодателя. Съгласно чл. 186 КТ обаче, само „Виновното неизпълнение
на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.“ Както е посочено в
Решение № 542/07.02.2012г. по гр.д. № 1083/2010 VI г.о. на ВКС - „вината в гражданското
право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й… Дисциплинарни нарушения
по чл. 187, т. 8 и 9 КТ не са обусловени от наличието на умисъл… те са нарушения на
трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа.“
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г.
на ВКС, ІV г.о.; Решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното
дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е
упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника/служител. В конкретния случай не са ангажирани никакви доказателства сочещи
на неположена от М. П. дължима грижа на „добър работник“ по отношение на повредения
служебен автомобил. Напротив - от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
преди да управлява служебното МПС той отговорно е положил надлежни усилия да се увери
в изправността на колата, проверявайки нивото на маслото и антифриза. Същевременно
представените от ответната страна договори (с № Д-23-100/09.09.2022г. и с № 4/25.10.2021г.)
за „извършване на технически прегледи“ или „сервизно и техническо обслужване,
профилактика, диагностика и ремонт“ на автомобила не са сключени с ищеца, нито са му
вменени подобни задължения с длъжностната му характеристика. Свидетелските показания
по делото са и единствените ангажирани доказателства относно обстоятелствата, при които е
настъпила повредата, и те също не сочат на безотговорно и рисково шофиране от страна на
М. П., предизвикало повредата, а напротив - че настъпването й точно когато той е
управлявал колата, е непредвидима случайност и следствие от явно пропусната от
специалистите - автомеханика М.Ф. на 10.11.2022г. и изпълнителите по гореспоменатите
договори (с № Д-23-100/09.09.2022г. и с № 4/25.10.2021г.) амортизация на превозното
средство. С оглед техническия характер на конкретната повреда и липсата на доказана
връзка между настъпването й и поведението на ищеца или неизпълнение на трудовите му
задължения – същата не може да му вменява във вина, поради което искът му се явява
основателен.
Чрез наведените от ищцовата страна доводи за ненадлежна мотивираност на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание - този въпрос е включен в предмета на
спора между страните и с оглед пълнота по него следва да се посочи, че – „съгласно чл. 195,
ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога
е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е
извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването
на документите)“ ( така - Решение № 177/11.07.2012г. по гр.д. № 193/2011 г., VI г.о. на ВКС ).
3
В контекста на изложеното - съдържанието на процесната заповед, ведно с наличното в нея
препращане към подадения от самия ищец рапорт с вх. № В-23-2864-1/24.11.2022г. в
достатъчна степен удовлетворяват изискванията на закона за нейното съдържание и
мотивираност.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски, а с оглед изрично
заявената претенция на ищеца за присъждането на такива, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
последния следва да му се заплати сумата от 1200 лева за адвокатско възнаграждение, чието
плащане е удостоверено с приложеното по делото пълномощно (л.4).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Велинград дължимата държавна такса по предявения иск в размер
на 80 лева, определена съгласно чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по предявения от М. Б. П. с ЕГН ********** срещу ТП ДГС „Селище“,
към ЮЦДП Смолян, с ЕИК:2016195800210, седалище и адрес на управление: м. Селище,
общ. Сърница, иск с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 КТ, наложеното му със
Заповед № З-23-896/06.12.2022 г. на ИД Директор ДГС „Селище“, дисциплинарно наказание
„забележка“ - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ТП ДГС „Селище“, към ЮЦДП Смолян, с
ЕИК:2016195800210, седалище и адрес на управление: м. Селище, общ. Сърница, да заплати
на М. Б. П. с ЕГН **********, сумата от 1200/хиляда и двеста/ лева, представляваща
направени от него разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ТП ДГС „Селище“, към ЮЦДП Смолян, с
ЕИК:2016195800210, седалище и адрес на управление: м. Селище, общ. Сърница, да заплати
в полза на държавата по сметка на Районен съд – Велинград сумата от 80,00 лева,
представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4