РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Карлово, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100860 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС,
предявен от Д. А. П., ЕГН: **********, от гр. С., ж.к. „Д.“ №***, вх.*, ет.*,
ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ №**, ет. *, офис № *, чрез адв.
И.П. против Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Т. Н. Б., ЕГН: **********, двамата
от гр. К., ул. „А.“ № **.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на нотариален акт № 23, том II, peг.
№ 1769, дело № 187/2021 г. на нотариус, peг. № 517, бил собственик на ½ ид.
ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 460 кв.м.,
находящо се в гр. К., ведно с първия етаж от построената в него двуетажна
масивна жилища сграда, ведно с ½ идеални части от всички строителни
подобрения и трайни насаждения в имота, който по регулационния план на гр.
К. съгласно Заповед № 265 от 1994 г. съставлява УПИ VI - 1166, в кв. 80, при
граници и съседи: улица с осови точки 499 и 564, УПИ V - 1167, ПИ пл. №
1175, УПИ X - 1179, УПИ IX - 1174, VII - 1165. Останалата ½ идеална част от
имота – дворно място, както и целия втори жилищен етаж, били собственост
на ответниците по делото.
Твърди, че между страните по делото била налице съсобственост
1
както върху дворно място, така и по отношение на приземния етаж (сутерен)
на жилищната сграда, който се състоял от 4 отделни стаи – помещения.
От момента на придобиването на имота от праводателите на ищеца
през 1992 г., както и до настоящия момент, не било извършвано разпределяне
на ползването на дворното място и стаите, намиращи се в сутеренния етаж на
жилищната сграда. Единствено ответниците живели в имота и на практика го
ползвали целия – както собствения си етаж, така и дворното място, и стаите в
сутеренния етаж. Въпреки водените с тях разговори, нито праводателите на
ищеца, нито самият той можели да ползват дворното място и сутеренните
стаи по удобен за тях начин. През годните възниквали множество спорове за
това как да се ползва дворното място, както и, че ответниците на практика го
ползвали цялото. Възниквали спорове за паркиране на кола, преминаване през
дворното място, конкретното му използване, засяване на различни растения и
пр. Тъй като на практика нямало уточнен по никакъв начин вариант кой от
съсобствениците коя част от дворното място да ползва, както и сутеренните
стаи, това водело до неизяснени отношения и права и създавало проблеми за
нормалното ползване на общия имот.
Поради факта, че до настоящия момент нито праводателите на
ищеца, нито самият той могли да постигнат разбирателство с ответниците
кой каква и коя част от общия имот да ползва, то за ищеца бил налице
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да разпредели между
него и ответниците при равни права ползването на съсобствения им
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ
от 460 кв.м., находящ се в гр. К., който по регулационния план на гр. К.
съгласно Заповед № 265 от 1994 г. съставлява УПИ VI - 1166, в кв. 80, при
граници и съседи: улица с осови точки 499 и 564, УПИ V - 1167, ПИ пл. №
1175, УПИ X - 1179, УПИ IX - 1174, VII - 1165, както и 4 (четири) стаи,
находящи се в приземния (сутеренния) етаж на жилищна сграда, състоящата
се от два жилищни етажа, таван и сутеренен етаж, построена в дворното
място. Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ представлявани от пълномощника си адв. М.Р.,
намират иска за допустим и основателен, но категорично заявяват, че не са
дали повод за завеждането му.
2
Не оспорват, че те двамата са собственици на следния недвижим
имот, придобит по време на брака им в режим но СИО, чрез възмездна
сделка, а именно: САМО втория етаж и свободното таванско помещение от
двуетажната къща и ½ идеална част от дворното място, цялото застроено и
незастроено от около 460 кв. м., находящо се в гр. К., обл. П., който имот има
пл. №1155, в кв.80 и за него е отреден парцел IV по плана на града. Това било
описанието на имота по документ за собственост – Нотариален акт
№843/1991г. По сега действащия план на гр. К. от 1994 г. поземленият имот
съставлявал УПИ V-1166, в кв.80, при съседи: улица, VПИ VII-1165, УПИ IX-
1174, УПИ Х-1175 и УПИ V-1167.
Твърдят, че имота придобили възмездно от бащата на първия
ответник – Д. Н. Г., срещу задължение за издръжка и гледане, като
продавачът си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване заедно
с тях. Прехвърлителят починал скоро, преди около две години. На практика
същият живеел и ползвал в приземния етаж, който бил общ между страните
по делото и бил част от процесните имоти. Но с оглед обстоятелството, че Д.
Г. бил ползвател и на прехвърления имот, включително и процесните имоти,
то до смъртта му не била налице правна и законова възможност ответниците
да уреждат ползването на тези съсобствени имоти с прехвърлителите на
ищеца по делото. След смъртта на Д. Н. Г. ответниците твърдят, че водили
няколко разговора с предходните съсобственици на имотите – А. П. П. и
съпругата му Н.-Н. Д. П.а, относно разпределение правото на ползване на
общите им имоти. Тези разговори били общи, без никакви конкретни
предложения. Последно с А. П. водили разговори през месец май 2021 г.,
преди да прехвърлят имотите си на сина им, ищеца по делото. При тези
разговори отново не била изложена от страните някаква конкретика относно
разпределение ползването на имотите, а само частични изявления, кой какво
би искал да ползва. Въпросът останал отворен и А. П. трябвало да направи
конкретно предложение за разпределение на тези общи части, както и
ответниците да направят такова към него. Вместо това след няколко месеца
ответниците получили настоящия иск от сина му.
Твърдят, че с ищеца по делото не били водили каквито и да било
разговори в тази насока до момента. Не били давали повод за образуване на
настоящото дело. Както предходните съсобственици, така и ищеца живеели
изцяло в гр. С. и на практика си идвали по един-два пъти в годината, понякога
3
и без приспиване. С оглед на обстоятелството, че до датата на смъртта на
прехвърлителя им и бивш собственик на целия имот Д. Н. Г. ответниците не
били реално в правото си да договарят разпределение на такова ползване, то
твърденията на ищеца, че не искали да се разберат и че владели целите
съсобствени имоти, не отговаряли на истината. Дворът бил свободен за
достъп и ползване от всеки съсобственик. Той бил на две нива и достъп за лек
автомобил имало само единствено от северната му по-висока част, който
стигал до входа на техния гараж, находящ се от западна част на жилищната
сграда и се ползвал от тях. До гаража от южната му страна имало стая, която
се ползвала от ответниците и двата обекта били под един общ покрив.
Приземният етаж се състоял от четири стаи, като до смъртта на Д. Н. Г. се
ползвал от него. След смъртта му етажът бил свободен, не се заключвал и до
него имало достъп от два отделни входа – от изток от двора и от север от
вътрешното стълбище. Така, че ищецът и праводателите му имали и имат
възможност да ползват целия приземен етаж необезпокоявано от никого.
Достъпът бил свободен и етажът не се заключвал. Дворното място, ако не се
поддържало, буренясвало, обрасвало с трева и плевели и създавало опасност
да се завъдят различни влечуги. Затова ответниците се грижели за дворното
място, като една част засадили със зеленчуци. Извършвали в него и
подобрения, като поставяли плочи, циментирали пътеки и площадки,
направили асманлък и др. С две думи – поддържали двора в добро състояние,
за разлика от ищеца и прехвърлителите му.
Ответниците отново заявяват готовност за доброволно
разпределение правото на ползване на съсобствените имоти. В противен
случай молят съда да уважи иска и да им присъди разноските по делото, тъй
като не били дали повод за завеждането му.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС. Съгласно
тази разпоредба, разпределение на ползването може да се иска само при
наличие на обща вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за
начина на това ползване или пък решението на мнозинството е вредно за
общата вещ. При осъществяването на съдебната администрация относно
4
разпределението на ползването на общ имот съдът следва да съобрази
няколко основни принципа – разпределението следва да съответства на
дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на съсобствениците, да
съответства на направените от страните подобрения ако са налице такива,
разпределението трябва да е съобразено и с наличното застрояване в имота.
В настоящото производство правото на собственост по отношение
на процесния имот се доказва с представените Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 23, том II, peг. № 1769, дело № 187/2021 г. на нотариус Т.
Р. – peг. № 517 на НК; Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 127, том II, дело № 843/1991 г. от
28.10.1991 г. на РС К.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 47, том I, дело № 88/1992 г. от
31.01.1992 г. на PC К.; скица № 407/02.06.2021 г. на УПИ VI - 1166, кв. 80 по
плана на гр. К..
По делото не е спорно, че в резултат на обективираните в
горепосочените нотариални актове разпоредителни сделки, ищецът е
собственик на първия жилищен етаж от находящата се в процесния имот
двуетажна жилищна сграда, а ответниците – на втория и свободното таванско
помещение.
Съсобствени при равни права между страните са дворното място и
сутеренния етаж, състоящ се от 4 помещения, коридор и вътрешно стълбище
и именно те са предмет на настоящия иск за разпределяне правото им на
ползване.
Доколкото ищецът Д.П. и ответниците Т. и Т.Б.и не могат да
постигнат съгласие относно начина на ползване дворното място на сутерена,
съдът намира иска по чл.32, ал.2 от ЗС за допустим основателен.
От показанията на свидетеля А. П. П. се установява, че е баща на
ищеца. Посочва, че процесният имот се намира на ул. „А.“ №**в гр. К., като
собственик на първия етаж била съпругата му, а на втория – сестра й Т.Б..
Докато бил жив баща им, живеел на приземния етаж, но след неговата смърт
между семействата на двете сестри възникнали спорове относно начина на
ползване на имота. Това било така, защото Т.Б. и нейният съпруг ползвали
целия имот като свой собствен и не се съобразявали, че половината от него
бил на ищеца. Свидетелят заявява, че имали намерение да продадат своята
5
част и за целта провели разговори с ответниците, за да се разберат коя
половина от дворното място от кого да се ползва и как да разпределят
помещенията на съсобствения сутеренен етаж. Дори наел геодезисти, които
да извършат съответните замервания и да предложат подходящ вариант.
Ответниците обаче отказали да разговорят по този въпрос и му заявили, че
нямат време и ако иска – да води дело пред съда. Относно помещенията на
приземния етаж свидетелят посочва, че стая №6 от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, била ползвана приживе
от тъста му. Стаи №5 и №8 били еднакви по площ, а №4 представлявала мазе,
което било с най-малка площ. Оттам минавали тръбите на водопровода, който
обслужвал етажа на съпругата му и затова било редно ползването му да бъде
предоставено на нея. Коридорът за приземния етаж бил общ, като до него се
стигало през два входа – единият по стълби надолу, а другият бил на нивото
на земята.
От показанията на свидетеля М. Н. Б. се установява, че е брат на
ответника Т.Б.. Брат му живеел със съпругата си на ул. „А.“ в гр. К., като
свидетелят им ходел на гости 2-3 път месечно. През последните години само
те обитавали имота, а преди смъртта си там живял Д. – бащата на ответницата
Т.Б.. Те били собственици на втория етаж, а първият бил собственост на
другата дъщеря на Д. – Н., и съпругът й А.. Сутеренният етаж не се ползвал
от никого. Н. и А. не посещавали този имот, тъй като живеели другаде.
Свидетелят наскоро чул, че имали намерение да продадат своята част от
имота и по този повод възникнали спорове с ответниците. Свидетелят
посочва, че в този имот брат му направил значителни подобрения и ремонти,
като той самият също помагал – направили навес, ремонтирали покрива.
Приземният етаж на къщата се състоял от четири стаи с общ коридор и към
него имало два входа – един по вътрешното стълбище между етажите и един
откъм градината. В първата, южна стая, ответниците настанявали сина си,
когато трябвало да го изкарват на двора. Той бил в инвалидна количка, в
тежко здравословно състояние и в това помещение му правели аспирация,
хранели го и го преобличали, за да не се налага да го качват по стълбите до
последния етаж. Другите стаи били занемарени и почти празни. В пристройка
зад жилищната сграда – от запад, се намирало котелно помещение, изградено
от ответника Т.Б.. Входът за двора бил само един – откъм улицата.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза при
6
която вещото лице, след оглед на място, е предложило два варианта за
разпределение на правото на ползване на дворното място и сутеренния етаж,
съобразно квотите на страните. По искане на страните и в съответствие с
техни предложения, е изготвена и приета и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, при която вещото лице е изготвило още два варианта за ползване
на дворното място. Изготвени са и още два варианта за ползване на
приземния етаж, като вещото лице посочва, че вариантът, предложен от
ищеца е идентичен с Вариант I по първоначалната експертиза, а вариантът,
предложен от ответниците е идентичен с Вариант II по първоначалната
експертиза.
Относно ползването на дворното място, настоящият съдебен състав
намира за справедливо и целесъобразно разпределението на правото на
ползване по Вариант IV от допълнителната СТЕ. При този вариант, след като
се изключи застроената площ на жилищната сграда, гаража и котелното
/138.00 кв. м./, остава площ за общо ползване от 140.00 кв. м., заключена
между числата 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-1 и
колорирана в жълто, по скицата на вещото лице на л.76 по делото. По този
начин всяка от страните има достъп до общите части, а за разпределение
остава за площ от 196.00 кв. м. При този вариант както ищецът, така и
ответниците ще имат равни права при ползване на мястото пред жилищната
сграда и югозападната част на двора. Съобразявайки факта, че ответниците са
изградили и ползват котелно помещение, до което следва да имат достъп,
съдът намира, че следва да им се предостави за ползване Дял 2 от Вариант IV
по допълнителната СТЕ, с площ 98 кв. м., колориран в синьо и заключен
между числата 9-31-11-10-9, числата 1-22-23-30-1 и числата 16-15-14-13-27-
16, а на ищеца – Дял 1 от Вариант IV по допълнителната СТЕ, с площ 98 кв.
м., заключен между числата 9-8-7-6-31-9 и числата 28-29-30-23-24- 25-26-17-
27-28, колориран в червено.
Относно ползването на сутеренния /приземния/ етаж, вещото лице
посочва, че съдържа полезна площ/ ПП/ 64.70 кв. м., с изградени вътрешни
преградни стени, разделящи същия на осем помещения, представляващи:
помещение 1 – вътрешно стълбище, с ПП 1.80 кв. м.; помещение 2 – под
стълбище, с ПП 1.80 кв. м.; помещение 3 – коридор, с ПП 9.00 кв. м.;
помещение 4 – стая, с ПП 6.00 кв. м.; помещение 5 – стая, с ПП 12.25 кв. м.;
помещение 6 – стая, с ПП 18.65 м. кв. помещение 7 – коридор, с ПП 5.40 кв.
7
м.; помещение 8 – стая, с ПП 9.80 кв. м. Площта, която следва да притежават
страните, изразена процентно от полезната площ на сутеренния етаж, се
равнява на 64.70 кв. м. Настоящият съдебен състав намира за справедливо
разпределението на правото на ползване на сутеренния етаж по Вариант II от
първоначалната СТЕ, съобразно скица на л.45 по делото. Както и вещото лице
посочва в заключението си, този вариант е най-целесъобразен, тъй като при
него се избягва се контакт между страните (което е от значение, предвид
декларираното от ищеца намерение да продаде своята част от
съсобствеността), а те самите получават по-големи реални дялове. Ищецът е
заявил изрично желание да ползва помещение №4, през което минават
тръбите за водопровода, обслужващ собствения му първи етаж, а ответниците
имат претенции най-вече за ползването на помещение №6, където настаняват
болния си син при извеждането му на двора. При това положение на ищеца
следва да се предостави за ползване Дял 2 от Вариант II по първоначалната
СТЕ, с обща полезна площ от 26.50 кв. м. – помещения №1, № 2, № 4, №8 и
част от помещение №3, а на ответниците – Дял 1 от Вариант II по
първоначалната СТЕ, с обща полезна площ от 38.20 кв. м. – помещения №5,
№ 6, №7 и част от помещение №3. За разграничаване правото на ползване,
вещото лице предвижда по линията А-Б от скицата да бъде изградена лека
преградна стена.
По отношение на разноските (такива се претендират само от ищеца)
в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС, е постановено Решение № 275 от
30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на В. к. с., според което страните трябва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи
на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат
съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В случая
8
квотите на страните са равни, поради което и разноските за такси и експертни
възнаграждения остават поравно, т. е. така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването на
НЕДВИЖИМ ИМОТ – ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с
площ от 460 кв. м., находящ се в гр. К., който по регулационния план на гр. К.
съгласно Заповед № 265 от 1994 г. съставлява УПИ VI - 1166, в кв. 80, при
граници и съседи: улица с осови точки 499 и 564, УПИ V - 1167, ПИ пл. №
1175, УПИ X - 1179, УПИ IX - 1174, VII - 1165, както и на ПРИЗЕМНИЯ
(СУТЕРЕННИЯ) ЕТАЖ на жилищната сграда, състоящата се от два жилищни
етажа, таван и сутеренен етаж, построена в дворното място в границите,
отразени в скици на л.45 и л.76 от делото, представляващи неразделна част
от настоящото решение, а именно:
1. ПРЕДОСТАВЯ СЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА Д. А. П., ЕГН:
**********, от гр. С., ж.к. „Д.“ №***, вх.*, ет.*, ап.**:
- част от дворното място, с площ от 98 кв. м., заключена между
числата 9-8-7-6-31-9 и числата 28-29-30-23-24- 25-26-17-27-28, съставляваща
Дял 1 на Вариант IV от заключението на вещото лице М.К. по приетата
допълнителната съдебно-техническа експертиза и приложената към нея скица
на л.76 от делото;
- помещения №1, № 2, № 4, №8 и част от помещение №3, с обща
полезна площ от 26.50 кв. м., съставляващи Дял 2 на Вариант II от
заключението на вещото лице М.К. по приетата първоначална съдебно-
техническа експертиза и приложената към нея скица на л.45 от делото.
2. ПРЕДОСТАВЯ СЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА Т. Д. Б., ЕГН: **********
и Т. Н. Б., ЕГН: **********, двамата от гр. К., ул. „А.“ № **:
- част от дворното място, с площ от 98 кв. м., заключена между
числата 9-31-11-10-9, числата 1-22-23-30-1 и числата 16-15-14-13-27-16,
съставляваща Дял 2 на Вариант IV от заключението на вещото лице М.К. по
приетата допълнителната съдебно-техническа експертиза и приложената към
нея скица на л.76 от делото;
9
- помещения №5, № 6, №7 и част от помещение №3, с обща полезна
площ 38.20 кв. м., съставляващи Дял 1 на Вариант II от заключението на
вещото лице М.К. по приетата първоначална съдебно-техническа експертиза
и приложената към нея скица на л.45 от делото.
ОБЯВЯВА скиците към заключенията на вещото лице М. А. К. по
приетите по делото съдебно-техническа експертиза на л.45 от делото и
допълнителна съдебно-техническа експертиза на л.76 от делото, за
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителната му част – с частна
жалба, в едноседмичен срок.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10