Р Е Ш
Е Н И Е
№ .…….
гр. Велико Търново, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на 17.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ,
при секретаря
Д. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 398/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е
образувано по жалба от М.М.И., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление
№ 19-1275-000191 от 11.02.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си
процесуален представител адв. М.Н. от ВТАК. Заемат становище за отмяна на
обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като се твърди, че е
налице съществено противоречие при установяване на точния момент на извършване на
вменените нарушения, както и че не са изложени и не е налице точно описание на
фактите, които изпълняват състава на нарушенията. Защитата твърди, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на точните
обстоятелства, касаещи нарушенията за демонстративно управление на автомобила,
тъй като не е посочен обективен признак, сочещ не само управлението по
твърдения начин, но и създаването на предпоставки за застрашаване или
настъпване на ПТП, каквото е кумулативното изискване на закона и по този начин
е засегнато правото на защита на жалбоподателя.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало чрез съставяне на АУАН № 501422 от 23.01.2019 г., с
актосъставител И.Б.И. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР – В. Търново,
Сектор „Пътна Полиция” – В. Търново, в присъствието на свидетеля Й.Е.И..
Актът е
връчен и подписан от жалбоподателя на 23.01.2019 г., за което е съставена
разписка. В АУАН при връчването му не са направени възражения от жалбоподателя.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на
издадения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното НП.
В обжалваното
НП е прието за установено, че на 23.01.2019 г. в 22:30 ч. в гр. Велико Търново,
кръстовище с кръгово движение ул. „Магистрална” и ул. „Никола Габровски” в
посока към ул. „Краков” М.М.И. управлява лек автомобил БМВ 316и купе, с рег.
номер ***, собственост на ***с ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, като
използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Умишлено
поднасял задната част на МПС, чрез използване на газ и застрашавал останалите
участници в движението. Водачът управлявал без поставен обезопасителен колан, с
който автомобилът е оборудван. При извършената проверка се установило, че
предна, лява, къса светлина не свети. Чрез направената проверка с техническо
средство РОСАД, номер 11 се установило, че водачът не е заплатил доброволно в
седем дневен срок от датата на издаване наложени глоби с фиш.
Наказващият
орган е приел, че при така установената фактическа обстановка са налице
нарушения на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок
от 12 месеца, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 oт ЗДвП на основание чл. 179, ал.6, т.1 му е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева и за нарушение по чл. 186, ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Съдът като
извърши служебна проверка за законосъобразност постанови следното. Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от активнолегитимирано лице в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд, по правилата на
местната и родова подсъдност, а разгледана по същество – частично основателна.
Фактическата
обстановка приета за установена в обжалваното НП се потвърждава изцяло от
събраните в рамките на съдебното следствие доказателства, в частта относно
причините за извършване на твърдяното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Видно от разпитаните по делото свидетели е, че свидетелите И. и Е. твърдят, че
жалбоподателя многократно се е движил превъртайки гуми в рамките на кръговото
кръстовище на ул. „Магистрална” с ул. „Н.Габровски” като е правил това умишлено
и демонстративно, докато свидетелят Александър И. твърди, че жалбоподателят го
е поздравил на влизане в кръговото движение, не подавал рязко газ, движел се с
нормална или под нормалната скорост, но според него поради острия вираж и времето,
което било влажно и близо до поледица, колата му поднесла и той се завъртял.
Твърди, че не е въртял излишни движения и съвсем нормално е навлязъл в
кръговото кръстовище. Съдът прима за достоверни показанията на свидетелите И.Б.И.
и Й.Е.И., тъй като същите са съответни на останалите по делото доказателства,
взаимно се допълват и изграждат ясна и последователна фактическа картина на
възприетото от тях, която не буди съмнение. Единственото противоречие в
показанията на св. И. с показанията на св. И.Б.И. са относно часа на извършване и
установяване на нарушенията, като твърдението на И., че според него това е
станало около 10.00 ч. сутринта, не се подкрепя от останалите доказателства. Несигурността
в тази част от показанията на свидетеля съдът счита за разбираема с оглед
изминалият от случая значителен период от време, като приема, че тя не се
отразява съществено на останалата им част.
От друга
страна показанията на свидетеля Александър И.И. са непоследователни, лишени от
житейска логика, а освен това и в противоречие със събрани по делото писмени
доказателства, а именно метеорологична справка от Национален институт по
метеорология и хидрология за 23.01.2019 г. – датата на твърдяното нарушение, от
която е видно, че за целия ден не са регистрирани никакви валежи ли други
атмосферни явления, което е в пряко противоречие с твърдяното от него наличие
на влага и поледица по пътното платно. Освен това, според съда показанията на
свидетелят И. не могат със сигурност да бъдат отнесени към конкретно твърденият
случай, тъй като видно от обстоятелствената част на обжалваното НП деянието се
твърди за извършено в 22:30 часа на 23.01.2019 г., което е в тъмната част на
денонощието, а свидетелят твърди, че е наблюдавал жалбоподателя от паркинга
срещу Била, като го е видял да навлиза в кръговото движение, поздравили се,
погледнали се и той продължил движението си.
Съдът счита,
че правилно актосъставителят и наказващият орган са определили приложимата правна
норма по отношение на твърдяното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят се е движил по път отворен за обществено ползване, като умишлено
поднасял задната част на МПС, чрез подаване на газ като по този начин ползвал
пътя не по предназначение, а именно за превоз на хора и товари. Съдът счита, че
описанието на това нарушение е достатъчно конкретно, което наказващият орган е
описал конкретно начина на извършването му, а именно рязко подаване на газ,
поради което съдът не приема за основателно възражението в тази насока на
процесуалния представител на жалбоподателя. По този начин деецът е ползвал път
отворен за обществено ползване за осъществяване на техника на шофиране,
придобила обществена известност като „Дрифт“.
При нея водачът умишлено извежда моторното превозно средство извън
контрол, чрез „презавиване“, водещо да загуба на сцеплението на задните гуми и
умишлена промяна на естествената крива на завиване и поставяне на автомобила странично по посоката на движение, при
условията на динамично приплъзване на част или всички гуми. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /, с
която законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, тъй като се характеризира с повишена
опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Зачестилите
случаи на опасно шофиране по пътищата отворени за обществено ползване и завишената
обществена опасност са обусловили и сравнително високите санкции за тези
нарушения, както и изричната им забрана след 21.01.2017 г., когато е влязъл в
законна сила цитираният законов текст.
Правилно
наказващият орган е определил приложимата правна норма и по отношение на нарушението
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът е управлявал цитираното в НП МПС без
поставен обезопасителен колан, въпреки, че то е било оборудвано с такъв и
нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като при извършената проверка е
било установено, че МПС се движи с техническа неизправност – неработеща предна
лява къса светлина.
По отношение
на твърдяното нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП съдът счита, че диспозитива на
тази правна норма не съдържа никакви правила за поведение, задължения или
забрани по отношение на водачите на МПС. Нормата урежда правният статут на фиш,
глобата по който не е заплатена доброволно в 7 дневен срок. Нормата предвижда, че
издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата
на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се
изпраща за събиране на публичния изпълнител. Посочената норма не е с адресат
водачите на МПС и не предвижда никакви задължения за тях, с оглед на което не
може да бъде основание за ангажиране на административно наказателна отговорност
по отношение на жалбоподателя. Неплащането на наложена с фиш глоба за нарушение
по ЗДвП в сроковете за доброволно плащане е основание за налагане на
принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на глобения с фиш водач, както и основание за започване на
изпълнително производство за принудително събиране на публичното вземане за наложената
глоба. Законът обаче не предвижда налагането на глоба или друго административно
наказание на водач, който не изпълни задължението си да плати в срока за
доброволно изпълнение наложена му с фиш глоба.
По изложените
съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
в частта с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12 месеца, за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е
наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 oт ЗДвП на основание чл. 179, ал.6, т.1 му е наложено наказание глоба в размер на
50 лева. Наказателното постановление е незаконосъобразно в частта к която на
жалбоподателя за нарушение по чл. 186, ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Водим от
горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-1275-000191 от 11.02.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1275-000191 от
11.02. 2019 г. на Началника на Сектор „Пътна Полиция” на ОД МВР гр. Велико
Търново, с което на М.М.И., с ЕГН **********за нарушение по чл. 186, ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: