№ 526
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502729 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264252 от 24.06.2021 год., постановено по гр.д. № 16981/2018 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 9-ти състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В.Д. К. сумата от 50 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 30.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.07.2018 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 60 000 лева. С решението са разпределени разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, като се излагат доводи за
неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване, тъй като
пострадалата е допринесла съществено за настъпване на вредите, поради това че е
предприела пресичане на пътното платно със слушалки в ушите, при което е била
възпрепятствана да възприеме обстановката около нея. Отделно от това оспорва изводите на
съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените
вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищцата болки и
страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият В.Д. К., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
1
разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 30.05.2018 г. в гр.София, при което ищацата е пострадала.
Така от приетата автотехническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, се
установява и конкретния механизъм при който е настъпило произшествието, а именно:
автомобилът „БМВ“ с ДК № ***, управляван от С. С. се движел по ул."Осми декември" в
района на кръстовището с ул. "Росарио, със скорост не по-висока от 30 км.час. и в лявата от
двете ленти за движение в една и съща посока, като в дясната лента е имало автомобили,
ограничаващи видимостта на водача. В същото време от дясно на посоката на движение на
автомобила се е намирала в движение със скорост от 10 км.час пострадалата, която
предприела пресичане на пътното платно, на пешеходна пътека, пред спрелите автомобили в
дясната лента. Водачът на автомобила не е възприел своевременно предприетото пресичане,
след което е настъпил удар с пешеходката.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключението на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествието
пострадалата е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на меките тъкани в окосмената част на главата и мозъчно
сътресение; травма на лицето, изразяваща се в охлузвания по брадичката; травма на ляв
лакът, изразена в охлузвания; травма с кръвонасядане на дясна подбедрица, както и
счупване на лява ключица. Установено е при амбулаторен преглед при невролог, шест
месеца след ПТП, е посттравматично главоболие и световъртеж от централен произход,
които са отчетени като последица от мозъчно сътресение, констатирани са данни за
увреждания на нервни коренчета-радикулопатия в шийния и постно - кръстцовия отдели на
гръбначния стълб. В тази връзка експрерта дава заключение, че поради липса на травма на
2
шиен и поясен отдели на гръбначен стълб, не може да се направи извод за причинна връзка
между произшествието и настъпилите шест месеца след травмата радикулопатни
оплаквания. Счупването на ключицата без разместване е изисквало имобилизация на левия
горен крайник за 3-5 седмици. Последиците от меко - тъканните увреждания отшумяват
постепенно за около две три седмици след произшествието, но в случая раните и дълбоките
охлузвания могат да останат като трайни последици - малки белези в травмираните области.
Въз основа на медицинската документация е направен извод, че не е регистрирано изпадане
в пълно безсъзнание и няма данни за тежки сътресение на главния мозък. При изписване от
болницата, три дни след инцидента, ищцата била в ясно съзнание, поради което е прието, че
мозъчното сътресение е било леко, а липсата на спомен за случилото се не означава
изпадане в пълно безсъзнание. При такова леко мозъчно сътресение, при спазване на
предписания режим на лечение, симптоматиката отшумява за около 25 дни. Болките от
травмите в меките тъкани са били с не голям интензитет, а болките, свързани със счупване
на ключицата и главоболието, свързано със сътресението на мозъка, са били интензивни и
налагащи медикаментозно обезболяване, каквото е провеждано. Вещото лице установява, че
към момента е налице пълно възстановяване.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Р. Ж., живеещ на
семейни начала с ищцата, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се
установява, че сложената вследствие на счупването на ключицата ортеза, при което ръката й
била обездвижена с мека превръзка, за около месец и половина не можела нищо да прави с
лявата ръка, помагал й при обличане. На главата й имало твърда бучка в резултат от
спукването, което било залепено или зашито, но и сега тази бучка я има на главата й и ще
остане цял живот. Било й трудно да спи първите два месеца. От обездвижената ръка не
можела да се движи наляво и дясно в леглото, събуждала се от болки, често й причернявало
и прилошавало. При притеснение или емоции я заболявала главата. Имала емоционални
проблеми. Две седмици преди инцидента напуснала работа и била в процес на търсене на
нова, но след инцидента я било страх да ходи на интервюта заради болките в главата, които
получавала. Това продължило около 6 - 7 месеца. След инцидента трябвало да стои вкъщи,
първото й излизане било след 3 месеца. Имала контакти с приятели само вкъщи. Затворила
се леко в себе си, било я страх да излиза и пресича пешеходни пътеки.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
3
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. При определяне на обезщетението следва да бъдат взети впредвид
сравнително леките телесни увреди, които пострадалата е получила. От заключението на
експерта се установи и следва да се отчете, че при ищцата не е налице посттравматично
главоболие и световъртеж от централен произход, които са отчетени като последица от
мозъчно сътресение, които да се в причинно-следствена връзка с процесното произшестви.
Следва да се съобрази също така, че към момента е налице пълно възстановяване при
пострадалата. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля за продължаващи
болки, които да са в причинно-следствена връзка с инцидента.
Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства, продължителността на
периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – май 2018 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 25 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че ищцата е предприела пресичане на пътното
платно на обозначено за това мяста – пешеходна пътека, след като автомобилите, намиращи
се първата лента, са спрели и са я пропуснали. Обстоятелството, че при пресичането ищцата
е имала слушалки в ушите е ирелевантно и не променя обстоятелството, че водачът на
автомобила е имал задължение да спре и да я пропусне, както и да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре в случай че не е видял навреме пресичащ пешеходец.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалият ищец, пресичайки на обозначена
за това място, не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в този смисъл
4
липсва съпричиняване.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 25 000
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
50 000 лева и действително дължимото обезщетение от 25 000 лева, като вместо това се
исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски, дължими на адв. Г. над сумата от 962 лева до присъдения от
първата инстнация размер от 2 030 лева, както и дължимите на СГС такси и разноски над
сумата от 1 062 лева.
При този изход на делото пред въззивния съд, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264252 от 24.06.2021 год., постановено по гр.д. № 16981/2018 год. по
описа на Софийски градски съд, ГО, 9-ти състав в частта, в която ЗАД „ОЗК-Застраховане”
е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В.Д. К. обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, станало на 30.05.2018 г., над сумата от 25 000 лева до 50 000
лева, както и в частта в която ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено да заплати на адв. Т.Г.
адвокатско възнаграждение над сумата от 962 лева до 2 030 лева, както и в частта в която
ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски
над сумата от 1 062.50 лева до 2 125 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д. К. против ЗАД „ОЗК-Застраховане” иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 30.05.2018 г., в размер на 25 000 лева, представляващи разликата над 25 000
лева до 50 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В.Д. К. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” сумата от 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6