№ 210
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202627 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АНТ. Й. Д., от гр. Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 21-1085-002831/18.11.2021 г. на
Началник-група в Сектор ПП-Русе при ОД на МВР гр. Русе, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от
ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 150.00 лв.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпращат процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. Вместо него се
явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
НП, като излага аргументи за липса са елементи от обективната страна на
състава му.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 07.10.2021 г., около 09.50 ч. товарен автомобил „Ивеко-Дейли“ с рег.
№ РР 2807 ВН, се движел по път II-23 /гр. Русе – гр. Кубрат/, в посока от гр.
Кубрат към гр. Русе. Автомобила бил управляван от свид. М.М.. По същото
време, по пътя от с.Тетово към кръстовището с път II-23 се движел и
приближавал кръстовището товарен автомобил „Скания ЛА 4х2“ с рег. № РР
2675 ВМ, управляван от жалбоподателя А.Д.. Кръстовището, откъм посоката,
от която приближавал товарния автомобил управляван от Д., бил
сигнализиран с пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!". Приближавайки кръстовището, жалб.Д., без да спре и се огледа
за наближаващи автомобили по път II-23, навлязъл в кръстовището, като
предприел маневра завой надясно, насочвайки се към лентата за движение в
посока гр. Русе. При тази маневра, поради габаритите си и дъгата на завоя,
товарният автомобил заел и част от лентата за насрещно движение. Свид. М.
възприел навлизащият в пътната му лента автомобил, рязко задействал
спирачките и предприел заобикаляне отляво, като навлязъл в насрещната
лента за движение, а след това и частично в банкета. В резултат от това
автомобилът му загубил устойчивост, поднесъл се и се преобърнал в
канавката, вляво от пътя. Свид. М. и спътникът му успели да излязат от
автомобила, без наранявания.
Произшествието било посетено от свид. Д.Г. – командир на отделение в
Сектор ПП-Русе. След като изслушал обясненията на участниците в
произшествието и след оглед на местопроизшествието и автомобилите, свид.
Г. приел, че жалб. А.Д. е допуснал нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като не е
съобразил поведението с пътен знак Б2 в резултат от което създал опасност за
движението, за което му съставил акт.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на А.Д., за
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.1, т.5 от с.з. било
наложено наказание “глоба” в размер на 150.00 лв..
Горната фактическа обстановка Съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото акт за установяване на административно
нарушение, издаденото въз основа на него наказателно постановление,
2
протокол за ПТП, фотоснимки, от показанията на свидетелите Д.Г. и М.М..
Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя Д. да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той сторил в развилото се
административнонаказателно производство.
В същото време, по мнение на Съда, в настоящият случай, при
безспорно установените факти, и актосъставителя, и
административнонаказващият орган неправилно са квалифицирали
нарушението като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП. Основанията за този извод са
следните:
Без съмнение, нормата на чл.6 от ЗДвП е обща, доколкото касае
принципното задължение за спазването сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка. Правен
принцип е, че при наличие на допуснато нарушение на специално правило за
движение, общото правило за движение по пътищата, дори и да е допуснато,
е неприложимо. Доколкото е очевидно, че конкретният случай касае за
преминаване през кръстовище /това образувано между пътя от с.Тетово и път
II-23/ то приложение следва да намерят специалните норми от Раздел 11 на
ЗДвП - "Преминаване през кръстовище".
Конкретното кръстовище, по посоката на движение на т.а. „Скания ЛА
4х2“ с рег. № РР 2675 ВМ, управляван от жалбоподателя А.Д. бил
сигнализиран с пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
3
предимство!". Съгласно чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-
линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на
която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.
Спирането на превозните средства пред знак "Стоп" не е самоцел, а
маневра, която цели да обезпечи предимството на движещите се по главния
път превозни средства, независимо от правомерността на тяхното движение.
Неизпълнението на задължението да се спре или кратковременното спиране,
не позволява на водача да огледа пътя с необходимото внимание и
съсредоточеност и правилно да се прецени поведението на водача,
управляващ превозното средство по пътя с предимство. Ако пък не е налице
добра видимост към главния път, водачът следва да се навлезе в него със
скорост, която да му позволи при появило се превозно средство или друго
препятствие да спре без да застрашава движението му или да предизвика
ПТП. Предимството може да бъде отнето не само когато не се възприема
приближаващо превозно средство по пътя с предимство или неговите
параметри на движение, но и когато то се възприема, но водачът без
предимство необосновано преценява, че може да премине безопасно, когато
премине направо или завие наляво или надясно.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство се събраха
безспорни доказателства за това, че жалб.А.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Съобразно
цитираната разпоредба, на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Установи се по делото, че на процесната дата и
място, жалб.Д., с управляваният от него товарен автомобил, навлязъл по път
II-23 без да пропусне приближаващият по същото време кръстовището и
движещ се в дясната лента на път II-23 т.а. „Ивеко-Дейли“ с рег. № РР 2807
ВН, независимо, че непосредствено преди кръстовището, изходът от с.Тетово
бил сигнализиран с пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!", ясно указващ, че движещите се по път II-23 са с предимство да
преминат през кръстовището. По този начин жалб.Д. отнел предимството на
т.а. „Ивеко-Дейли“ с рег. № РР 2807 ВН – движещ се по пътя с предимство,
4
което наложило водачът му да предприеме аварийно спиране и заобикаляне,
което в крайна сметка довело и до възникване на пътнотранспортното
произшествие, с причинени имуществени вреди.
По отношение на тези обстоятелства Съдът кредитира изцяло
показанията на свид.М., който бил очевидец на нарушението, като
последователни, еднопосочни и изчерпателни в достатъчна степен. В
подкрепа на неговите показания са и показанията на свид. Г., който посетил
произшествието снел обяснения от двамата водачи и извършил оглед както на
мястото, така и на автомобилите. Липсват каквито и да било данни свид.М.,
който макар и участник в произшествието или свид. Г. да били предубедени
по отношение на жалбоподателя или да са имали специално, негативно
отношение към него.
Изложеното дава основание на Съда да приеме, че с деянието си,
жалбоподателя Д., като водач на процесният товарен автомобил нарушил
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като при наличието на пътен знак Б2
не пропуснал движещият се по пътя с предимство – път II-23, товарен
автомобил „Ивеко Дейли“. Доколкото, както бе посочено и по- горе, тази
правна норма е специална по отношение разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, то
последната е неприложима. При това положение и при еднородност на
фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за
нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.63, ал.7, т.1 от ЗДвП,
наказателното постановление следва да се измени, като се преквалифицира
нарушението именно по тази правна норма.
Обсъжданата по-горе преквалификация очевидно е форма на изменение
на обвинението, което е предявено на жалб.Д. с обжалваното НП, но тя не
води до ограничаване на процесуалните му права, тъй като същият се е
защитавал срещу предявените му с НП идентични факти: „…навлиза в
кръстовището с път II-23 при наличие на пътен знак Б-2, без да спре да се
огледа и да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили.“,
още повече, че новото обвинение не обуславя по-тежка наказателна
отговорност.
Предвид изложеното Съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като се преквалифицира нарушението, за което била
5
ангажирана отговорността на жалб.А.Д. от : „…с което виновно е нарушил
чл.6, т.1 от ЗДвП“ в : „…с което виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП“
Следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че в резултат от нарушението на жалб. А.Д. по чл.50, ал.1 от
ЗДвП е настъпило и пътнотранспортно произшествие.
Според §.6, т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Несъмнено, от събраните по делото доказателства се установява, че в
резултат от нарушението на правилото на чл.50, ал.1 от ЗДвП, жалб.Д. е
причинил ПТП, в хипотезата на причинени материални щети. Без правно
значение в случая е, че между двете превозни средства не е имало физическо
съприкосновение, доколкото за да се квалифицира едно събитие като
пътнотранспортно произшествие, законът не залага такова изискване.
С оглед изложеното Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но
неправилно е приложена санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и е
наложена глоба в размер 150 лв., вместо по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП,
която предвижда наказание глоба от 200лв. за водач, който причини
пътнотранспортно произшествие, в резултат от неспазване предписанието на
пътните знаци и правилата за предимство. Това обстоятелство обаче не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото е приложена в
крайна сметка по-благоприятната за дееца санкционна разпоредба. Освен
това, по аргумент за обратното от смисъла на нормата на чл.63, ал.7, т.2 от
ЗАНН, Съдът не разполага с възможност да измени наказателното
постановление в насока увеличаване размера на наложеното наказание.
Поради това, в тази му част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, на нарушителя не следва да се присъждат
разноските, направени от него за процесуално представителство по делото.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.2, т.4 и т.5 от ЗАНН Съдът:
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002831/18.11.2021 г.
на Началник-група в Сектор ПП-Русе при ОД на МВР гр. Русе, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от
ЗДвП на АНТ. Й. Д., от гр. Русе, ЕГН ********** било наложено наказание
“Глоба” в размер на 150.00 лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП в
нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
002831/18.11.2021г. на Началник-група в Сектор ПП-Русе при ОД на МВР гр.
Русе в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7