Решение по дело №179/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260806
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20211100500179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 08.02.2021  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 08.02.2021 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

мл.с. ИРИНА СТОЕВА

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 179 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д. № 20208510402067 по описа на ЧСИ М.П.срещу постановлението с изх.№ 11064/06.11.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар от 405,00 лв. и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение с изх.№ ЧСИ-10327/28.10.2020 г., с което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., актуализирана на 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани, тъй като всички дължими суми са заплатени изцяло в срока за доброволно изпълнение.Твърди, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени.Изразява становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба № 1/04 г. съгласно редакцията към 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и таксата по  т.26 от ТТРЗЧСИ.

            Ответникът по частната жалба- Б.Д.Д.оспорва същата.Излага доводи, че жалбоподателят не е посочил доказателства за осъществено плащане в срока за доброволно изпълнение.Твърди, че сумата по изпълнителния лист не е била погасена преди образуване на изпълнителното производство, поради което е налице основание за възлагане на разноските в тежест на длъжника.Разноските са поискани още с молбата за образуване на изпълнителното производство, представен е и договор за правна помощ с доказателства за извършено плащане.Поддържа становище, че длъжникът не отговаря за разноските само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и че във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, отговаря за разноските.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски за настоящото производство.Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за юрисконсулт.

            Помощник ЧСИ А.К.излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното възнаграждение е платено в брой от взискателя.Твърди, че размерът на разноските по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде под 400 лв., като е без значение фактическата и правната сложност на делото и колко процесуални действия е извършил упълномощения от взискателя адвокат.Поддържа, че обемът на работата на процесуалния представител и видът на действията, които ще трябва да извърши по делото, са неизвестни към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.Твърди, че пълномощникът на взискателя е извършвал процесуални действия, като е получавал съобщения и книжа по делото и е следил за движението му.Излага доводи, за некоректно цитиране на практиката на ВКС от жалбоподателя.Поддържа, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение се включва в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, както и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, и че таксата от 114,60 лв. с ДДС е изчислена върху сумите по изпълнителния лист и  адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20208510402067 по описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба вх.№ 71548/19.10.2020 г. Б.Д.Д.срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2020 г. по гр.д.№ 47090/19 г. на СРС, 165 с-в.С молбата взискателят е поискал с изпращане на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ да пристъпи към принудително събиране на вземанията му, като насрочи дата и час за опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адреса на управление ***.С молбата са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 405,00 лв. за образуване и водене на делото.

Към молбата е представен изпълнителен лист от 06.10.2020 г. на СРС, 165 с-в по гр.д.№ 47090/19 г. за осъждане на „Т.С.“ ЕАД да заплати на Б.Д.Д.на основание чл.78, ал.1 ГПК  сума в размер на 550 лв.-разноски по делото.

Видно от представеното пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение взискателят е упълномощил адвокат Д.П.за оказване на правна помощ, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2020 г. по гр.д.№ 47090/19 г. на СРС, 165 с-в с договорено и платено в брой възнаграждение от 400 лв.

С молба вх.№ 72745/21.10.2020 г. взискателят чрез пълномощника си-адв.Д.Петров е поискал замяна на първоначалния изпълнителен способ-опис на движими вещи с налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

На 21.10.2020 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с посочени разноски по изпълнителното дело в размер на 405 лв.

С възражение вх.№ 76467/02.11.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 405 лв. до законоустановения минимум от 200 лв. и пропорционално намаляване на пропорционалната такса по ТТРЗЧСИ.

С постановление изх.№ 57604/03.11.2020 г., връчено на длъжника на 06.11.2020 г. ЧСИ е намалил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, тъй като то е в съответствие с минималните размери по чл.10, т.1 и 2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.-200 лв. за образуване на изпълнителното производство и 200 лв. за процесуално представителство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. /в редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело и на сключване на договора за правна защита и съдействие/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е  200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.- 200 лв.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, с която на основание чл.18 ЗЧИ е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия по делото, същият не е извършил други изпълнителни действия.Извършването на справки по изпълнителното дело и получаване на съобщения за страната не представляват действия, насочени към удовлетворяване на вземането.Ирелевантно за определяне на размера на адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело.

Молбата за замяна на изпълнителния способ за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело-запор на движими вещи на длъжника и посочване като изпълнителен способ на изпълнението-запор на банкови сметки, е подадена два дни следващия ден след образуване на изпълнителното дело и преди пристъпване към изпълнителни действия и представлява уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, в която взискателят е длъжен да посочи начина на изпълнението.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

Разноските за издаване на изпълнителен лист не са предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което съдът не следва са де произнася по доводите, изложени във възражението на ответника по частната жалба.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ постановлението за разноски по изп.д. № 20208510402067 по описа на ЧСИ М.П.с изх.№ 57604/03.11.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя Б.Д.Д.от 400 лв. на 200 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.