РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. ХАСКОВО, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №226/13.ХII.2023 г. постановено по гр.дело №459/2022 г.
състав на Районен съд-Харманли осъжда на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД В.
Т. М., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** да заплати на всеки
един от И. И. А., ЕГН **********, с адрес община ***, село ***, И. А. М.,
ЕГН **********, с адрес община ***, село *** и С. Х. М., ЕГН **********, с
адрес община ***, село *** сума в размер на по 800,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
престъпление, извършено на 21.11.2020г. от ответника, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.11.2020г. до окончателното изплащане,
като отхвърля исковете в останалата им част - за разликата до пълния
предявен размер от 1500 лева.
С решението се осъжда на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД В. Т. М., ЕГН
**********, с адрес община ***, село *** да заплати на И. И. А., ЕГН
**********, с адрес община ***, село ***, И. А. М., ЕГН **********, с адрес
община ***, село *** и С. Х. М., ЕГН **********, с адрес община ***, село
*** сума в размер на 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от престъпление, извършено на
21.11.2020г. от ответника.
1
С решението си Районен съд-Харманли на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.
Т. М., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** да заплати на И. И. А.,
ЕГН **********, с адрес община ***, село ***, И. А. М., ЕГН **********, с
адрес община ***, село *** и С. Х. М., ЕГН **********, с адрес община ***,
село *** сума в размер на 650,00 лева, представляваща разноски по
делото,както и осъжда осъжда чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК В. Т.
М., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Харманли сума в общ
размер на 200,00 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса за
уважената част от исковете.
Обстоятелства по въззива
Недоволен от постановеното решение е останал В. Т. М., ЕГН
**********,община ***, село ***,поради което го обжалва като
неправилно,постановено в нарушение на закона,при непълнота на
доказателствата и необосновано с искане същото да бъде отменено в частта
относно присъдените имуществени вреди,като се намали и присъденото
обезщетение за присъдените неимуществени вреди.
При произнасянето си относно претенцията за имуществени вреди в
размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение изплатено то ищците в
наказателното производство,първата инстанция неправилно приложила
закона.Това възнаграждение било направено с цел разкриване на обективната
истина и защита правата на пострадалите,които били частни обвинители,като
по този начин получили допълнителна защита,освен тази получена от
действията на държавното обвинение.Поради това и договора за правна
помощ бил постигнал целта си и не следвало платените по него суми да бъдат
предмет на обезщетение.
Същевременно при присъждането на обезщетението за неимуществени
вреди първата инстанция също постановила незаконосъобразен акт,тъй-като
не спазила чл.52 от ЗЗД и постановила размер на репарацията,която била в
разрез с правилата на справедлИ.стта,без да отчита действително
претърпените неимуществени вреди.
В хода на производството не се представя отговор на въззивната жалба,но се
депозира писмена защита пред въззивния съд,с която се сочи
неоснователността на жалбата и правилността на първоинстанционното
решение.
Правни съображения
Съобразно чл.269 от ГПК при извършената служебна проверка
въззивния съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо,тъй-като
в тази насока не се установяват обстоятелства,които да обусловят подобни
изводи.Страните също не застъпват подобни тези.Въззивникът е носител на
субективното право на въззивно обжалване,поради което и жалбата е акт на
надлежно легитимирана страна насочена против подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.Следователно трябва да се извърши преценка на
правилността на съдебния акт в рамките на изложеното във въззивната
жалба.Тезата на въззивника е,че присъденото обезщетение за имуществени
вреди въобще не се дължат,а присъденото обезщетение за неимуществените
вреди не било съобразено с правилата по чл.52 от ЗЗД и било силно
завишено.
Пред първата съдебна инстанция са установени по надлежен ред
2
относимите по делото факти въз основа на редовно осъществена
процедура.При анализ на същите се извежда,че действително
изводите,залегнали в решението на РС-Харманли са правилни и адекватни на
обстоятелствата по делото.Въззивникът е осъществил хипотезата на чл.45 от
ЗЗД и с действията си е извършил деликт в гражданско правен смисъл,а в
наказателно правен със същите действия е осъществил състав на
престъпление общ характер по чл. 170, ал. II, пр. 1-во, вр. ал. 1, пр. 1-во и 2-ро
от НК.В тази насока категорично е че с протоколно определение от
12.IV.2022 г. по НОХД № 385/2021г. на РС-Харманли е одобрено
споразумение за решаване делото, съгласно което жалбоподателят В. Т. М. е
признат за виновен в това, че на 21.ХI.2020г. около 00:39 часа в село ***,
община *** влязъл в чуждо жилище - къща, обитавана от въззиваемите И. А.
М., И. И. А. и С. Х. М., като е употребил за това сила и заплащване и деянието
е извършено нощем. Чл. 300 от ГПК изрично предписва,че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на
дееца.Според чл. 383, ал. I от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В тази насока
правилно РС-.Харманли и приел за установено протИ.правното поведение на
М. чрез което и са причинени неимуществени и имуществени вреди на
въззиваемите.Тези вреди са в пряка и непосредствена връзка от извършеното
от него престъпление са негова несъмнена последица.
Действително ищците в първоинстационното произвдство са претърпели
имуществени вреди,породени от сключените договори за правна защита и
съдействие с оглед участието им като частни обвинители по посоченото по-
голе наказателно дело в защита на накърнените им от извършеното
престъпление от М. права. Съобразно доказателствата по делото адвокат А.
П. е осъществил процесуално представителство в хода на наказателното
производство и е имал качеството на повереник на ищците въз основа на
едностранни правни сделки –упълномощаване на същия да представлява и
защитава въззиваемите в досъдебното производство и в съдебното
производство до приключването му пред първа инстанция.Тези едностранни
сделки са обективирани в два договора за правна защита и съдействие от
23.II.2021 г. и от 06.Х.2021г., с възнаграждение в размер съответно на 500
лева и на 1000 лева, заплатено в брой.Както правилно е приела първата
инстанция съобразно тълкувателно решение № 6 от 06.ХI.2013г., постановено
по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК, когато в договора е
посочено, че заплащането е извършено в брой, това е достатъчно за доказване
на реалното извършване на плащането, тъй като договорът има характера на
разписка. В тази насока за ищците в първоинстанзционното производство са
настъпили имуществени вреди в размер на 1500 лева, представляващи реално
заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по образуваното наказателно производство,които са пряка и
непосредствена последица от поведението на М..Същото изпълва хипотезата
на престъпление общ характер и участието на пострадалите от него в
образуваното наказателно производство в защита на законо установените си
правата на частни обвинители чрез пълномощник е довело до тяхното
обедняване в размер на адвокатското възнаграждение,което формира
имущестевни вреди като непосредствена последица от поведението на
въззивника.
3
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от РС-Харманли в
размер от по 800 лева за всеки пострадал е изцяло съобразено с установените
по делото факти и е пряко проявление на правилата на чл.52 от ЗЗД,като
съставлява адекватна на случая величина. Въззиваемите са изпитали от
престъплението извършено от М. силен страх и притеснение за здравето и
жИ.та си,били стресирани и уплашени.,всяка вечер се притеснявали да не би
М. отново да нахлуе в жилището им.В тази насока правилен е извода на РС-
Харманли,че въззиваемите са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
се в притеснения, чувство на тревожност и страх,които не са били с висок
интензитет,тъй-като няма осъществена модификация в начина им на жИ.т и
не са траяли продължително. Правилно от друга страна съдът при определяне
на размера на заместващото обезщетение на неимуществените вреди е взел
предвид начина на осъществяване на престъпното деяние- осъществено чрез
употреба на сила и заплашване и извършено през нощта.
Предвид на изложеното правилно първата инстанция е постановила
решението си по претенциите с правно основание чл.45 от ЗЗД и акцесорната
претенция за лихва по чл.86 от ЗЗД. Районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,с което подробно е обосновал,адекватно е
анализирал доказателствата и е постановил единствено възможните
последици,поради което въззивнния съд на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите му,които изцяло споделя.
Воден от изложеното и на основание чл.271, чл.280 ал.II от ГПК
Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №226/13.ХII.2023 г. постановено по
гр.дело №459/2022 г. на Районен съд-Харманли.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4