Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1349 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1349/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Н.В.
ЕГН ********** *** срещу решение №247653 от 17.10.2019 г по гр.дело №12449/2018 г на СРС , 164 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.405 КЗ да се
признае за установено , че З. “О.” АД *** ЕИК ******му дължи сумата от 283,60 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор
за застраховка „Каско“ на т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№******от увреждания при
паркиране на 10.07.2016 г на рампа на хранителен магазин „V супер“ ; ведно със законната лихва от 26.09.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; за коята сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 18.10.2018 г по ч.гр.д.№62435/18 г на СРС , 164
състав .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС
, тъй като безспорно са установени вредите по автомобила . Не следва да се
кредитира СТЕ , че вредите не са получени при твърдения механизъм .
Необосновани са твърденията застрахователя , че вредите се дължат на корозия ,
изхабяване или умора на метала . Без удар не би настъпила корозия , а вещото
лице не химик , за да каже как и кога е настъпила корозията . Липсва съществено
неизпълнение на задължение от страна на застрахования . Без значение е дали
застрахованият е отстранил щетите по автомобила .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната
жалба . Ищецът не е доказал иска си по основание и размер ,
включително и не е доказал механизма на настъпване на уврежданията . Според СТЕ
щетите не могат да се получат по начина деклариран от водача на МПС .
Застрахованият е длъжен да декларира достоверна информация , а в ОУ се съдържат
основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение .
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 24.10.2019 г и е обжалвано в
срок на 07.11.2019 г .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да
отхвърли иска СРС е приел , че безспорно
е налице застрахователен договор по „Каско“ между страните по делото . Според вещото
лице по СТЕ ПТП не е настъпило при твърдения от ищеца механизъм. Застрахователят
може да откаже плащане на застрахователно обезщетение в хипотеза на чл.408 ал.1
т.3 КЗ – неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования , което е значително с оглед интереса на застрахователя и е
предвидено в закона или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие . В случая не е доказано самото настъпване на
застрахователното събитие .
Решението на
СРС е правилно . С определение от 31.05.2019 г СРС е указал на
ищеца , в съответствие с чл.154 ал.1 ГПК , че е в негова доказателствена тежест
да докаже настъпването на застрахователното събитие , включително на всички
обстоятелства по неговото настъпване . Ищецът е ангажирал единствено СТЕ ,
според която щетите не са настъпили по твърдения от ищеца механизъм . Не е
необходимо вещото лице да е химик , за да установи , че се касае за по-стара
щета , а не за такава настъпила няколко дни преди изтичане на застрахователния
договор.
Дори да не се
кредитира СТЕ ищецът не е представил
доказателства , с които да докаже механизма на ПТП . Основанията за отказ
от изплащане на обезщетение по чл.408 КЗ касаят случаите на безспорно
установено застрахователно събитие . Не могат да се възприемат твърденията на
ищеца , че за ответника е без значение точният механизъм на ПТП – както КЗ ,
така и ОУ на ответника съдържат различни изключения и хипотези , в които не се
дължи застрахователно обезщетение.
Като е отхвърлил иска СРС е постановил правилно
решение , което трябва да бъде потвърдено . Пред СГС разноски се дължат от
въззивника /юрисконсултско възнаграждение/ .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №247653 от 17.10.2019 г по гр.дело №12449/2018 г на СРС , 164 състав .
ОСЪЖДА П. Н.В. ЕГН ********** *** да заплати на З. “О.” АД *** ЕИК ******сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено
по търговско дело с цена на иска под 20 000
лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.