Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5078 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 90116/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 169 състав, по предявен от С.В.Б. отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК е признато за установено, че С.В.Б. /ЕГН **********/ не дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ сумата 1 250 лв., представляваща част
от главница в общ размер на 4 500 лв.- по Договор за предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка от 6.12.2005 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „О.Ф.Б.” ЕАД е осъден да заплати на ищцата С.Б. сумата 52.50 лв.- разноски по делото, и на процесуалния
й представител адв. Валентин
Тодоров
сумата 317.50 лева- адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Постъпила
е въззивна жалба от „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ответник по делото/,
в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановено обезсилването му и прекратяване на
производството по делото- поради процесуална недопустимост на предявения от С.Б.
отрицателен установителен иск, евентуално отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна С.В.Б. /ищца по делото/ оспорва жалбата и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира за разноски.
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество- неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователен е доводът на
въззивника „О.Ф.Б.” ЕАД за процесуална
недопустимост на постановеното от СРС решение.
При
отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то
препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес
от предявяването на иска е
конкретна и се
определя от твърденията на ищеца
в исковата молба. Същевременно правният интерес от търсената искова защита
следва да е налице и към момента на приключване на устните състезания по
делото, като настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за
извършването на тази преценка, следва да бъде съобразено от съда- съгласно
чл.235, ал.3 ГПК.
В
случая ищцата С.Б. обосновава интереса си от предявения отрицателен
установителен иск с твърдения, че претендираното от ответника „О.Ф.Б.” ЕАД вземане от 1 250 лв.- част от главница по
договор за кредит, по отношение на което се води принудително изпълнение по
изпълнително дело № ********* 00490 на ЧСИ
М. М. с рег.№ 786 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден в заповедно
производство по чл.417 ГПК изпълнителен лист, е недължимо, поради
обстоятелството, че ищцата не е страна по договор за кредит, по който да е
получила кредитни средства, че няма просрочени задължения към „Банка ДСК“ ЕАД,
а също и поради погасяване на спорното вземане по давност.
С
предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК се цели
установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото принудително изпълнение преди събиране на вземанията се състои
защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за тяхното
несъществуване. С прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител ще бъдат отменени извършените изпълнителни
действия, съответно заличени с обратна сила правните последици от тези действия
в пределите, очертани от законодателя в чл.433, ал.2 и ал.3 ГПК. След като по
време на висящността на изпълнителното дело бъде установено със сила на
пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси, не
съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението /арг. от
чл.433, ал.1, т.7 ГПК/. По време на висящността на принудителното изпълнение
длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на
изпълняемото право чрез предявяването на отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК.
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 5078/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
В настоящия случай исковата молба на С.Б., по повод на
която е образувано производството по гр.д.№ 90116/ 2017 г. на СРС, 169 състав,
е подадена на 22.12.2017 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника С.Б.
за сумата 4 500 лв.- главница по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка от 6.12.2005 г., включваща и
процесната главница от 1 250 лв., е подадено от „Банка ДСК“ ЕАД на 6.03.2014
г. и по него са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по гр.д.№ 11944/ 2014 г. на СРС, 25 състав, на 19.03.2014 г.
Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника на 10.04.2017 г. и предвид
непредявяването на установителен иск от заявителя в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
с разпореждане на СРС от 26.06.2017 г., влязло в сила на 18.07.2017 г. /според
поставения върху съдебния акт печат на съда/ заповедта за изпълнение е обезсилена
и заповедното производство прекратено.
Въз основа на издадения на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД на
19.03.2014 г. изпълнителен лист и въз основа на подадена на 6.03.2017 г. от „О.Ф.Б.“
ЕАД, легитимиращ се като цесионер на вземанията- предмет на цитираните заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело
№ 20177860400490 на ЧСИ М. М. с рег.№ 786 на КЧСИ и район на действие- СГС, по
което са предприети съответни действия по изпълнението срещу длъжника С.Б.. На 19.06.2017
г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК /“взискателят е
поискал това писмено“, а не на основание чл.433, ал.1, т.3 или т.4 ГПК/, по
което искане до датата на подаване на исковата молба от С.Б. на 22.12.2017 г.
няма данни и доказателства ЧСИ да се е произнесъл с прекратително постановление.
Не се установява, вкл. и от приложеното в цялост копие на изпълнителното дело,
такова постановление да е издадено от ЧСИ преди приключване на устните
състезания в първо-инстанционното производство.
При
така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че няма
основание за приемането на извод за недопустимост на обжалваното решение-
поради недопустимост на предявения от С.Б. отрицателен установителен иск, тъй
като няма данни и доказателства воденото срещу ищцата принудително изпълнение
към датата на предявяване на иска да е било прекратено, в който случай
изискуемият от закона правен интерес от търсената искова защита- като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск не би бил налице.
При това положение установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК е предявен при
наличен за длъжника правен интерес и постановеното по него решение е допустимо
и като такова не подлежи на обезсилване.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за недължимост на процесното вземане, поради погасяването му по давност,
и респ. за уважаване на предявения от С.Б. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като
основателен- чл.272 ГПК.
Конкретни
доводи за неправилност на атакуваното първо-инстанционно решение във въззивната
жалба на ответника не са наведени, поради което и въззивният съд не дължи
излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
Съгласно
приложимата норма на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата по отношение правилността на атакуваното решение, като според даденото
в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС,
ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение,
отклонение от това правило е обосновано единствено с приложението на императивни
материалноправни норми и със служебното съблюдаване интереса на някоя от
страните по делото, каквито хипотези в случая не са налице. Въззивна жалба без
изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение,
макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен
за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. След като жалбата на
ответника не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния
съдебен акт, с който предявеният по делото установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е уважен, въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото
на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го
потвърди- чл.271 ГПК.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна. На адв. Кр. Б., осъществила безплатно процесуално
представителство на въззиваемата страна С.Б., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение от 215 лв., платимо от въззивника на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
15.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 90116/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ да заплати на адв. К.Б. от РАК,
осъществила безплатно процесуално представителство на въззиваемата страна С.В.Б. /ЕГН **********/, сумата 215 лв. /двеста и петнадесет лева/- адвокатско
възнаграждение за въззивното
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 5078/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.