Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………04.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на трети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №342 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ “Сириус-57-Тихомир Димитров“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Жеравна“ №7,
представлявано от Т К Д, против Решение №5171 от 14.12.2018г. по гр.д.№5157/2018г. по описа на Районен съд Варна,
в частта, с която е уважен предявения от “Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“
№33 представлявано от В Д В, против жалбоподателя, иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 5823.05лв., представляваща обща стойност на
потребени В и К услуги по партида с №11740, за обект-фурна, находящ се в ***,
по фактури издадени през периода 14.05.2015г.-15.05.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението-31.01.2018г. до окончателното
ѝ изплащане и сумата 968.31лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 14.06.2015г. до 23.01.2018г., за които суми по
ч.гр.д.№1381/2018г. по описа на РС
Варна е издадена Заповед №723/05.02.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, в атакуваната му част, е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че районният съд е формирал
погрешни изводи за приложимост на разпоредбата на чл.24, ал.4 от Общите условия
на Оператора, която засяга хипотезата при отказ на потребителя да осигури
достъп, какъвто в случая не е отказван. Поддържа се, че погрешни са и изводите,
че посредством положените подписи за период, следващ датата 14.05.2015г. се
санирани предходните отчети. Сочи се, че срещу начислените колосални количества
потребена вода на 14.05.2015г. стои единствено подпис на инкасаторката, като
друг подпис при този отчет няма. Сочи се, че не е спазен реда за отчет
предвиден в ОУ, тъй като не е съставен протокол за служебно начислените
количества вода и не е положен подпис на свидетел. Поддържа се, че съдът
неправилно е приел наличие на мълчаливо съгласие с начислените служебни
количества вода, тъй като непосредствено след узнаването на този факт, служител
на ответника е посетил оператора с цел изясняване на проблема. Оспорват се
изводите на съда, че поставянето на подписи в различни от предвидените за това
графи, не води до опорочаване на процедурата по отчет. Поддържа се, че по
делото не са ангажирани годни доказателства, установяващи задължения на
ответника към ищеца, както и че в случая е установена допусната техническа
грешка, в резултат от човешка небрежност, която е довела до изкуствено породен
дълг. Поддържа се, че служителите на ищеца не са спазвали реда за отчет на
потребените В и К услуги, а именно ежемесечно, а са посещавали обекта през
период от около два до три месеца, понякога и по-дълъг, както и не са полагани
подписи от двете страни-проверяващ и проверен. Развити са подробни съображения
обосноваващи тезата за опорочаване на процедурата по отчет на потреблението,
съответно за недоказаност на претенциите. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната му част за постановяване на ново, с което иска да се отхвърли
изцяло, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички
доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на
страните по спора. Оспорват се доводите на въззивника за недоказаност на
претенциите, като се сочи, че от представеният карнет за абонат с абн.№1003052,
е видно, че водомерът е отчитан ежемесечно. Сочи се, че когато при отчета е
осигурен достъп до водомера и присъства представител на абоната, има и положени
подписи от него в карнета. Сочи се, че с подписа си върху карнетния лист,
абоната удостоверява неизгоден за себе си факт, като едновременно с това
удостоверява, че е запознат и е съгласен с начисленото количеството В и К
услуги за последния месец, както и с доставеното количество услуги в предходния
период, тъй като показанията за съответния месец, отчетени на водомера са сбор
от количество доставени В и К услуги за предходните месеци. Поддържа се, че
заключенията на назначените по делото ССЕ и СТЕ са доказали по безспорен начин
достоверността на отчета на потребените В и К услуги и правилността на
остойностяването им. Сочи се, че процесният водомер е годен измервателен уред,
с поставена пломба през 2011г., с показание към момента на огледа от
в.л.-10.09.2018г. от 7026 куб.м. Сочи се, че в карнета на дата 15.05.2017г. е
отбелязано показание 6934 куб.м., т.е. до това показание е издадена последната
фактура за отчетена и незаплатена вода, като след тази дата е отбелязано, че
обекта е затворен. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част,
ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание
въззивника, чрез пълномощникът си, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна
на атакуваната част от първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Въззиваемата
страна, чрез подадена писмена молба от процесуалният ѝ представител,
оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението,
в атакуваната част и присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за приемане на установено, че ответника, дължи на ищеца сумата от 6364.84лв., представляваща обща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с №11740, за обект-фурна,
находящ се в ***, за периода от 15.04.2015г. до 15.05.2017г. и сумата от
1024.86лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
14.06.2015г. до 23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-31.01.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които задължения е
издадена Заповед за изпълнение №723/05.02.2018г. по ч.гр.д.№1381 по описа за 2018г.
на РС Варна.
В исковата молба се
твърди, че ответника има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни за обект-фурна, находящ се в ***, които се отчитат по партида с абонатен №11740. Сочи се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е направил. Твърди се, че
съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава. Моли се за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените по делото разноски.
С депозираният отговор
на исковата молба, се поддържа становище за неоснователността на предявените
искове. Сочи, че посочените количества в справка за дължими суми по неплатени
фактури, чиято стойност се претендират, не отговарят на действителността.
Твърди се, че служителите на ищеца не са спазвали реда за отчет на В и К
услугите, тъй като не са посещавали ежемесечно обекта на ответника, а през
период от около два до три месеца, понякога и по-дълъг. Поддържа се, че
ответника, негови служители или роднини, не са подписвали карнета за отчет, каквото
изискване се съдържа в чл.23, ал.4 от ОУ. Сочи се, че през месец януари на 2015г.,
служителят на ищеца, при отчитане водомера и записвайки данните му, е допуснал
грешка в една цифра, в резултат от което през следващият отчетен период сумата
за плащане е нараснала в пъти. Твърди се, че всички следващи периоди за
отчитане на водомера не са отчитани коректно, а по данни на служителя на ищеца,
като същият е разхвърлял надписаното количество за следващите месеци. Твърди
се, че от м.януари 2015г. до настоящия момент, отчетените количествата вода не
отговарят на действителността. Поддържа се, че не е спазен предвиденият в ОУ
ред за отчитането на количествата потребна вода, като е описана действителната,
според ответника, фактическа обстановка, довела до създаването на нереален
дълг. Поддържа се, че редът за отчитане, следва да бъде спазван стриктно, тъй
като констатациите от отчитането служат за издаване на фактури за дължими суми
и когато този ред не е спазен, не може да възникне валидно задължение за
потребителя. Твърди се, че представените от ищеца преписи от карнети за отчет,
са недостоверни доказателства, тъй като не носят подписа на издалото го лице-инкасатора.
Поддържа се, че карнетът няма достоверна дата, както и че в него има поправки и
добавяния, и вписвания отстрани, които са неясни и неритмични, поради което не
са годни да удостоверят действително потребените количества вода. Оспорват се твърденията,
че инкасаторката не е вписвала действително потребените количества, тъй като не
е имала редовен достъп до обекта. Оспорват се и твърденията, че ответникът е
извършил действия, с които са създадени условия за неточно отчитане на потреблението.
Твърди се, че ищецът не е съставил протокол, от който да удостоверява отказ за
допускане до обекта за снемане на показанията от водомера. Сочи се, че
длъжностното лице на В и К оператора е наказано за това, че е установено, че
имотът въобще не е посещаван за инкасиране, а кубиците изразходвана вода не са
отразени в карнета. Сочи се още, че инкасаторката не е уведомявала началника си
за създавани ѝ проблеми от собствениците, при инкасирането на имота. Моли
се за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му за заплащане на
отчетени количества вода. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
По делото не е налице спор и от ангажираните доказателства се
установява, че страните се намират в договорни отношения по повод доставка на В
и К услуги за обект-фурна, находящ се в ***, за който е отредена партида с абонатен №11740.
По делото от ищеца са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от
Справка за недобора на частен абонат с №11740, с титуляр ответника, за обект,
находящ се в ***.
Представен е и
заверен препис от Карнет за партида с абонатен №11740 с титуляр ответника за
обект, с адрес: ***, съдържащ отчет на потребени количества вода през периода
от 10.12.2014г. до 15.01.2018г.
От ответникът са
представени преписи от Покана за доброволно плащане от 09.07.2015г. за дължими
общо 2058.84лв. за периода 11.02.2015г.-10.06.2015г., Писмо от 31.01.2017г. от
ищеца за потвърждение на салда, в което са описани вземания в размер от
4972.09лв., Отговор от 23.02.2017г. от ответника, с който са оспорени
счетоводните данни, Справка за облог и плащания от 09.07.2015г. и фактури
издадени в периода 13.03.2014г. до 14.01.2015г., както и разписки за лихви.
Според неоспореното
заключение на ССч.Е, сумата за ползвани В и К услуги, начислена по фактури,
издадени в периода от 14.05.2015г. до 15.05.2017г., е в общ размер от
6620.29лв. След отчитане на частично плащане по фактура от 10.12.2015г.,
задължението за посоченият период възлиза на 6364.84лв. Вещото лице е дало
заключение за размера на лихвата за забава върху отделните главници за периода
от 14.06.2015г. до 23.01.2018г., като е определило размер от 1025.02лв.
От основното и
допълнително заключения на назначената по делото СТЕ, които се кредитират от
съдът като обективно и компетентно дадени, и неоспорени от страните, се
установява, че водомерът отчитащ консумацията в процесният обект, с партиден
номер 11740, е работещ и има налична пломба от 2011г. Към датата на извършения
оглед от в.л.-10.09.2018г. показанието на водомера е 7026 куб.м. Данните за
показанията на водомера за 01.01.2015г.-15.05.2017г. не съвпадат с отразените
количествата във процесните фактури, с изключение на отчетите от 15.04.2015г. в
размер на 2940 куб.м., от 14.05.2015г. в размер на 3609 куб.м., 10.06.2015г. в
размер на 3685 куб.м. и от 08.07.2015г. в размер на 3728 куб.м. За останалите
периоди в карнета е записана средна консумация, а количествата, начислени по
фактурите на база отчети, са записани в графа “забележка“. Начислените по
фактура от 11.07.2016г. 110 куб.м. на стойност 268.80лв. не фигурират в
отчетите, записани в карнета. В карнета за периода от 08.07.2015г. с отчет 2728
куб.м., до 13.08.2015г. с отчет 4795 куб.м., при консумация от 67 куб.м. е допусната
аритметична грешка от 1000 куб.м., която обаче не е начислена на абоната.
Според допълнителното заключение записаните в карнета, през периода от
11.06.2014г. до 15.04.2015г. показания, са служебни по средна консумация в общ
размер от 338 куб.м. Вписаните показания на 15.04.2015г. от 2940 куб.м. и на
14.05.2015г. от 3609 куб.м., дават разлика от 669 куб.м. При тези данни в.л.
заключава, че въпросните 669 куб.м. са изравнителни, тъй като допълват
разликата между служебно вписаните показния и реалният отчет. Според данните за
потреблението през предходни години, годишната консумацията в обекта варира
между 499 куб.м. и 900 куб.м., като за периода от 11.06.2014г. до 14.05.2015г.,
са начислени общо 1007 куб.м.
В показанията си
свидетелката В.И.Р., сочи, че периода 2014г.-2015г., е имала качеството на
инкасатор на района, в който се намира процесния обект. Обектът представлявал
фурна с магазин и към него кафе-бар, като по това време бил в ремонт. След края
на ремонта, през 2015г. за около половин година нямало достъп до водомера, тъй
като по информация на наемателите, собственикът бил забранил достъпа. През този
период е начислявана средна консумация на база консумацията установена в
моментите, когато е можело да се отчита. По време на ремонта е имало достъп,
тъй като помещението било отворено и свидетелката е отчитала показания.
Свидетелката сочи, че няма ясен спомен за конкретните данни, но всичко
установено на място, е записано в карнета. Свидетелката сочи, че е отправила
многократни молби към служителите в кафенето, да се свържат със собственика, за
осигуряване на достъп за отчет на водомера. След 6 или 7 месеца получила
отговор, че може да засече водомера през кафето, от което можело да се стигне
до водомера. При този отчет имало представител на ЕТ-барман или сервитьор,
който подписал карнета, като се установила разлика за периода от около 600-700
кубика. Свидетелката сочи, че не би могла да влезе сама в обекта, тъй като
помещението е бар или подобно заведение, от което се влиза в склад, така че сама
нямало да я пуснат. Подписа в карнета е на лицето, което я е завело в
помещението, като свидетелката не може да си спомни, дали служителят е видял
показанието при засичането. Заявява, че подписът положен в графа подпис на
инкасатор при отчета на 14.05.2015г., е
неин. Не може да си спомни дали е извършвана проверка на показанията, поради
допусната грешка от 1000 куб.м. Според свидетелката водомерът в обекта е
индивидуален и е сменен през 2011г.
Свидетелят Д.А.К.,
сочи, че до 2015г. е работил при ответника като юрисконсулт. Сочи, че си спомня
си за проблеми с В и К и ходил да установи какъв е проблемът. Имало е
съществена разлика за една много голяма сума от около 600 кубика за един месец,
като отговора на В и К оператора бил, че не е осигуряван достъп до водомера.
Сочи, че лично се срещнал с инкасаторката, кат и предложил да посети обекта на
място, но тя му отговорила, че следва да пусне молба до ръководството за да се
извърши проверка. Инкасаторката показала картона, като там имало много букви и
цифри, имало “разни записвания и поправяния”. По думите на свидетеля
инкасаторката написала на бележка последното показание и му я дала. Синът на
собственика на търговеца, казал на свидетеля, че са констатирали някаква
аномалия от около 1000 куб.м., като В и К не са направили протокол за корекция.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира
следното :
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените
претенции, ищеца следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К
услуги, респективно че ответника е потребител на такива, за процесния имот,
ведно с доказване на размера на претенциите, в това число отчет на потребеното количество вода, както и че при изчисленията на
количествата вода са спазени нормативните правила.
Следва да установи още, че ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва в претендирания размер. От своя страна ответникът следва да докаже твърденията
си и правопогасяващите факти.
По делото е безспорно и от събраните
доказателства се установи, че ответникът
има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги през
процесния период за обект-фурна, находящ се в ***, за който е отредена партида с абонатен №11740. Ето защо
същия има задължението да заплаща потребените количества вода в процесния
обект.
Относно размера на
задължението съдът намира, че следва да бъдат съобразени данните за отчета на
потреблението в процесния имот съдържащи се в карнетният лист, имащ качеството
на частен свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена
сила по отношение на подписалата го страна. Автентичността на посоченият
документ не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК, поради което се предполага, че
същия носи подпис на страната, съответно на неин представител и съставлява
пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че за удостоверителната сила на
карнетния лист не е налице изрично условие подписа да е положен от титуляра на
партидата, а е възможно тава да бъде направено от лице находящо се /работещо/
на адреса, което се намира там в момента на извършване на отчета. В последния
случай, не е необходимо изрично упълномощаване на подписалото от името на
абоната лице, тъй като не се касае за извършване на правни действия, а за
потвърждаване на фактическите констатации на инкасатора относно показанията на
водомера. В този смисъл общото оспорване на ответника, че карнетния лист не
носи подпис на представител на търговеца или упълномощено лице, се явяват
неоснователни.
Съобразно
отразяванията в карнетния лист към 01.05.2.017г. водомера отчитащ потреблението
в процесния имот, е с общо показание от 6839 куб.м., срещу което стой подпис на
потребител, а към 15.05.2017г. показанието е 6934 куб.м., като това е
последният отчет, тъй като при следващите посещения считано от 08.06.2017г. е
отразено, че обекта е затворен. Същевременно според заключението на СТЕ
процесният водомер е годен измервателен уред, с поставена пломба през 2011г., с
показание към 10.09.2018г. от 7026 куб.м. Съпоставката между данните вписани в
карнета и заключението на вещото лице, води до извод за достоверност на отчета,
респективно за дължимост на цената на начислените количества вода.
Възражението на
ответника за недоказаност на размера на потреблението, защото част от отчетите
не носят подпис на потребител и поради наличието на множество поправки, както и
защото не е спазен реда предвиден в ОУ за ежемесечен отчет, са неоснователни.
Действително за част от помесечно отчетените количества вода липсва подпис за
потребител, но от друга страна отчитането на консумирана вода е хронологично
последователен процес, при който отразяването на текущото потребление,
представлява добавяне на стойности към вече ползваните количества, като крайния
резултат е общото потребление. В следствие, от което с полагането на подпис в
карнетния лист за последващ период, потребителя удостоверява ползването на В и
К услуги и за периода преди отчета, съдържащ негов подпис. Факта, че не е
налице пълно и точно съвпадение на ежемесечно отчитане с реалното потребление,
не опорочава процедурата като цяло, още повече според неопроверганите показания
на свидетелката Рачева, това се дължи на липсата на осигурен достъп.
Неспазването на регламентираната в ОУ при липса на достъп за отчет на водомера,
не води до опорочаване на констатациите в карнетният лист, до степен, че същите
не са годни да удостоверят потреблението на вода. Това е така с оглед факта, че
в случая макар и със забава, се е стигнало до реален отчет, при който както
вече се посочи, е отчетено цялото количество потребена вода. Вярно е, че
служебно вписаните данни са за по-ниски стойности и при реалният отчет се
стигнало до по-голямо по обем парично задължение, но това практически не е
довело до вредни за потребителя последици, тъй като отчетената вода, е
потребена и нейната цена се дължи при всяко положение. Освен това тук е мястото
да се посочи, че ответника има качеството на търговец и изискванията към него
са завишени спрямо тези към физическите лица, при което същия е следвало да
положи дължимата от добрия търговец грижа при упражняване на дейността си.
Безспорно стопанската дейност на ответника, е свързана с потребление на
значителни количества вода, наред с това за него е налице изискване да води
счетоводство, което включва отчитане на разходи-в случая за В и К услуги за
съответния месец. При това положение, не е възможно същия да не констатира
липсата на реален отчет, а след тази констатация, е следвало да инициира
проверка на потреблението. Ето защо се налага извод за недобросъвестно
/незаинтересовано/ поведение, от което страната не може да черпи права.
Оплакването на
ответника за допусната аритметична грешка при отчитане на потреблението, макар
и основателно, се явява ирелевантно за спора, доколкото количествата получени в
резултат от грешката, не са включени в сметката, съответно не са предмет на
претенцията към потребителя.
В заключение се
съдът намира, че процесния карнетен лист, чиято достоверност се подкрепя от
заключението на СТЕ, удостоверя количествата реално потребени В и К услуги,
поради което ответника дължи тяхната стойност. Според неоспореното заключение
на ССч.Е за размера на дълга за потребени В и К услуги, акумулиран в периода,
по отношение на който е атакувано първоинстанционното решение, ответника дължи
сумата от 5823.05лв., съответно мораторна лихва в размер на 968.31лв., до които
размери иска е уважен.
По изложените
съображения, въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до същите
правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№5171 от 14.12.2018г. по
гр.д.№5157 по описа за
2018г. на Районен съд Варна, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЕТ “Сириус-57-Т. Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Жеравна“ №7, представлявано от Т К Д, да заплати в полза на “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.