Определение по дело №106/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278, ал.1 от ГПК.

С определение № 4052/10.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1986 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил искането на С. А. Ч. от Г. за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху надстройка на масивна сграда за общежитие на три етажа с идентификатор 40909.118.225.1.8, със застроена площ от 374 кв.м., състояща се от 12 стаи, находяща се в Г., ул.”Б. №, актувана с акт за държавна собственост на недвижим имот № 1651/14.07.1969 г. на ГОНС – Кърджали.

Недоволен от така постановеното определение, в частта му, с която е отхвърлено искането за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху описания недвижим имот, е останал частният жалбодател С. А. Ч., представляван от процесуалния си представител адв. Д.Д., който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата не се излагат съображения, че в акта за държавна собственост било посочено, че недвижимият имот бил предоставен за ползуване на “ОЦЗ” – К., което било наименованието на ответника до 1991 г. След приватизацията на дружеството всички имоти преминавали в неговия патримониум, което се установявало от представената схема № 2750/09.08.2012 г. на самостоятелен обект в сграда, където била записано, че същата е собственост на ответното дружество въз основа на акта за държавна собственост. Моли съда да отмени определението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част и да допусне исканото обезпечение.

Ответникът “ОЦК” – Г. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Определението на Кърджалийския районен съд като краен резултат е правилно, макар и по различни от изложените съображения. Гр.д. № 1986/2012 г. по описа на РС – Кърджали е било образувано по предявени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 3172.52 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 100 лв. С исковата молба е било направено и искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на вземанията на ответника в три банки, както и възбрана на процесния недвижим имот. Първоинстанционният съд е уважил частично искането като е наложил запор върху банковите сметки на ответното дружество, а е отхвърлил искането за налагане на възбрана на недвижимия имот, мотивирайки се с довода, че не са налице доказателства за собствеността на недвижимия имот. В тази връзка настоящата инстанция намира, че искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот е неоснователно, поради обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка не е адекватна на търсената защита. Така, цената на предявените искове е общо в размер на 3272.52 лв. докато стойността на недвижимият имот надхвърля многократно цената на предявените искове. Поради тази причина правната сфера на ответното дружество би била неправомерно ограничена чрез допускане на това обезпечение. Освен това предявените искове са обезпечени чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество до размера на търсената сума, която обезпечителна мярка е адекватна на търсената защита и налагането допълнително на друга обезпечителна мярка, надхвърляща многократно цената на исковете, представлява злоупотреба с право, което българският правен ред не допуска. Като е отхвърлил искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху про÷есния недвижим имот, първоинстанционният съд е постановил правилно определение като краен резултат, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. А. Ч., представляван от процесуалния си представител адв. Д.Д., против определение № 4052/10.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1986 по описа за 2012 г. на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху надстройка на масивна сграда за общежитие на три етажа с идентификатор 40909.118.225.1.8, със застроена площ от 374 кв.м., състояща се от 12 стаи, находяща се в Г., ул.”Б. №, актувана с акт за държавна собственост на недвижим имот № 1651/14.07.1969 г. на ГОНС – Кърджали.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.