Решение по дело №1415/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1277
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20227040701415
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

       1277                                           10.11.2022г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                      2. НЕЛИ СТОЯНОВА

секретар:  И. Г.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 1415 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Н. Симов“ №3, представлявано от управителя Л.Н.Р.. чрез адв. Н.К., против Решение № 686 от 24.06.2022 г., постановено по АНД № 1173 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 46803/03.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на касатора, за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4. във връзка с чл. 68е, ал. 2, предложение 1 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от ЗЗП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Касаторът оспорва компетентността на актосъставителя и АНО. Излагат се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство и неправилно прилагане на материалния закон. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител извънсъдебно е депозирал становище, с което моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото НП. Уточнява, че претендира разноски единствено за производството пред Районен съд – Бургас. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение.

Ответникът по касацията, редовно и своевременно уведомен, не се представлява и не взема отношение по жалбата.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С процесното НП, касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 10.03.2021 г. проверка от контролните длъжностни лица към КЗП в търговски обект, стопанисван от касатора, находящ се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 58, било установено, че в обекта се извършва търговска дейност, като се продават различни стоки за бита. Пред всяка стока бил поставен етикет, съдържащ следната информация: търговски код, баркод на стоката, вид и наименование, цена на едро, цена на дребно и дата, от която важи представената информация. Установено било, че на етикетите на стоката не е посочена мерна единица за посочената цена. Никъде в търговския обект нямало обявени условия за необходимите количества стоки /бройки/, които трябва да се закупят, за да се приложи цена „на едро”. Извършена била контролна покупка, като закупените стоки по една бройка от артикул били таксувани по цени на дребно в съответствие с обявените цени на дребно. Търговецът не обявил на етикетите съответната мерна единица, разфасовка или бройка, респективно количество, относно продажните цени на стоките. Вместо това обявил продажните цени на стоките „на едро” и „на дребно”. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 0046803/07.06.2021 г.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Деянието, за което се ангажира отговорността на касатора е описано пределно ясно в акта и в издаденото въз основа на него НП, без да се поражда твърдяната в касационната жалба неяснота относно формата на нелоялна търговска практика, за осъществяването на която е привлечено към отговорност санкционираното дружество. Видно от текста на НП, на търговеца е вменено извършването на нелоялна търговска практика, изразяваща се в това, че е премълчана, не е предоставена своевременно, съществена информация, касаеща условия за необходимите количества стоки /бройки/, които трябва да се закупят, за да се приложи цена „на едро”. Даденото словесно описание на вмененото на касатора неизпълнение съответства напълно на законовия текст на  чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, съдържащ няколко възможни хипотези на противоправно поведение. В този смисъл, съдът споделя решаващия извод на въззивния съд, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, доколкото служителите на КЗП са описани пределно ясно деятелността му от обективна и правна страна. Така вмененото му нарушение се потвърждава и от приобщените доказателства, включително от показанията на свидетелката, извършила контролна покупка в обекта, при която установила, че закупените стоки по една бройка от артикул били таксувани по цени на дребно в съответствие с обявените цени на дребно, и никъде в търговския обект нямало обявени условия за необходимите количества стоки /бройки/, които трябва да се закупят, за да се приложи цена „на едро”. С оглед изложеното, касационната инстанция достига до единствено възможния правен извод, че с поведението си жалбоподателят е осъществил инкриминирата деятелност, което е обусловило ангажирането на отговорността му.

Неоснователни са и възраженията на касатора във връзка с липсата на компетентност. При извършената проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с  чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП компетентност и съгласно правомощията, предоставени им със Заповед № 1ЛС/03.01.2017 г., респ. Заповед № 675/31.08.2019 г.

При напълно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 686 от 24.06.2022 г., постановено по АНД № 1173 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

  

     2.