РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Враца,10.02.
2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 28.01.2021г. / двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията исково адм.дело
№584 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба на „М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от * М.И.П., депозирана
чрез * А.П. срещу Национална агенция по
приходите /НАП/ гр.София с искане за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 4 500.00/четири хиляди и петстотин/ лева, причинени
от незаконосъобразни действия за обезпечаване на доказателства на органи на
приходите и представляващи заплатени адвокатски възнаграждения от ищеца в
производството по обжалването им пред Директора на ТД на НАП-В.Търново. В
исковата молба е посочено, че действията на органите по приходите са обективирани
в издадени от тях девет на брой протоколи, потвърдени с решение от териториалния директор на НАП и отменени
след обжалване по съдебен ред, като същите са посочени подробно от т.1 до т.9 на исковата молба и е конкретизиран искът по
отношение на всяка една от претенциите. Претендира се и законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. П., който поддържа предявената искова молба и моли за
решение, с което същата да се уважи, като основателна и доказана. Излагат се
съображения за това. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък. Представена е и писмена защита по делото.
Ответникът – Национална агенция по
приходите, редовно призован не изпраща представител в с.з. и не ангажира
становище по делото.
Окръжна прокуратура - Враца, чрез
прокурор Вътов дава мотивирано заключение за частична основателност на исковата претенция.
Доказателствата по делото са писмени,
като са приобщени представените с исковата молба доказателства, представените
допълнително от * П. писмени доказателства от 15.01.2021г., както и
представените от ответника доказателства- ПИП с писмо от 08.10.2020г.
Съдът,
след преценка събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 12.09.2019г., сключен между „М.”
ЕООД и * А.П. се установява, че същия има за предмет изготвяне и депозиране
на жалба пред териториалния директор на ТД на НАП-В.Търново против действия на
органи по приходите, обективирани в Протокол
№ 010101331402_3/11.09.2019г., вкл. и по отношение на определеното с
него обезпечаване на доказателства. Съгласно договора уговореното възнаграждение за адв. П. за обжалване пред
Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново е в размер на 500 лв. /петстотин лева/, платимо
по банков път, за което е представено платежно нареждане за преведената сума от
12.09.20219г. Видно
от данните по делото * П. е осъществил правна защита на доверителя си, съгласно
клаузите на договора, като оспореният
административен акт е потвърден с Решение № 187/16.09.2019г. на Директора на ТД
на НАП - гр. Велико Търново, като решението му е отменено с Определение № 608
от 03.10.2019г. по адм. дело № 713/2019г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
Съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019г. сключен между „М.”
ЕООД и * А.П. се установява, че същия има за предмет изготвяне и депозиране
на жалба пред териториалния директор на ТД на НАП-В.Търново против действия на
органи по приходите, обективирани в
Протокол № 010101332653_3/13.09.2019г., вкл. и по отношение на определеното с
него обезпечаване на доказателства. Съгласно договора уговореното възнаграждение за * П. за обжалване пред
Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново е в размер на 500 лв. /петстотин лева/, платимо
по банков път, за което е представено платежно нареждане за преведената сума от
16.09.20219г. Видно
от данните по делото адв.П. е осъществил правна защита на доверителя си,
съгласно клаузите на договора, като оспореният административен
акт е потвърден с Решение № 191/17.09.2019г.
на Директора на ТД на НАП - гр. Велико
Търново, като решението му е отменено с Определение № 609 по адм. дело № 714/
2019г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
Съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019г. сключен между
„М.” ЕООД и * А.П. се установява,
че същия има за предмет изготвяне и
депозиране на жалба пред териториалния директор на ТД на НАП-В.Търново против
действия на органи по приходите, обективирани в Протокол № 010101341448_3/23.09.2019г., вкл. и по
отношение на определеното с него обезпечаване на доказателства. Съгласно
договора уговореното възнаграждение за
адв. П. за обжалване пред Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново е в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, платимо в брой при подписване на договора. Видно от данните по делото * П. е осъществил
правна защита на доверителя си, съгласно клаузите на договора, като оспореният
административен акт е потвърден с Решение
№ 202/ 27.09.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, като
решението му е отменено с Определение № 620/ 09.10.2019 г. по адм. дело № 730/
2019г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
От
приложен договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019г. и платежно
нареждане от 31.10.2019г. е видно, че „М.” ЕООД е заплатила на адв. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за обжалване
пред Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново на действия на органи по
приходите, обективирани в Протокол № 010101374719K3/28.10.2019 г. Оспореният
административен акт е потвърден с Решение № 244/01.11.2019г. на Директора на ТД
на НАП - гр. Велико Търново, като решението му е отменено с Определение № 697/20.11.2019
г. по адм. дело № 810/2019 г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
От
приложен
договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019г. и платежно
нареждане от 29.10.2019г. е видно, че „М.”
ЕООД е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за
обжалване пред Директора на ТД на НАП- гр. Велико Търново на действия на
органи по приходите, обективирани в
Протокол № 010101370309_3/22.10.2019г.
Оспореният
административен акт е потвърден с Решение № 240/31.10.2019г. на Директора на ТД
на НАП — гр. Велико Търново, като решението му е отменено с Определение № 701/ 21.11.2019
г. по адм. дело № 809/ 2019 г. на
АдмС-Враца/приложени по делото/.
От приложен договор за правна защита и съдействие от 05.11.2019г. и платежно нареждане от 18.11.2019г. е видно, че „М.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за обжалване пред Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново на действия на органи по приходите, обективирани в Протокол № 010101380462_3/01.11.2019г. Оспореният административен акт е потвърден с Решение № 265/18.11.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, като решението му е отменено с Определение № 722 от 04.12.2019 г. по адм. дело № 849/2019 г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
Съгласно приложен договор
за правна защита и съдействие от 05.12.2019г. и платежно нареждане от 05.12.2019 г. се установява, че „М.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. /петстотин лева/ за
обжалване пред Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново на действия на
органи по приходите, обективирани в Протокол № 010101412298_3/02.12.2019г. Оспореният
административен акт е потвърден с Решение № 283/10.12.2019г. на Директора на ТД
на НАП - гр. Велико Търново, като решението му е отменено с Определение № 757/
31.12.2019 г. по адм. дело № 894/ 2019
г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020г. и платежно нареждане от 20.01.2020г. се установява, че „М.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за обжалване пред Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново на действия на органи по приходите, обективирани в Протокол № 010101459546_3/20.01.2020 г. Оспореният административен акт е потвърден с Решение № 10/ 22.01.2020г. на Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, като решението му е отменено с Определение № 83/ 06.02.2020 г. по адм. дело № 84/ 2020 г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
Съгласно
приложен договор за правна защита и
съдействие от 20.01.2020г. и платежно
нареждане от 20.01.2020 г. се установява, че „М.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за обжалване пред Директора
на ТД на НАП - гр. Велико Търново на действия на органи по приходите,
обективирани в Протокол № 010101458708КЗ/19.01.2020 г. Оспореният
административен акт е потвърден с Решение № 9/22.01.2020г. на Директора
на ТД на НАП - гр. Велико Търново, като решението
му е отменено с Определение № 251/28.05.2020 г. по адм. дело № 218/ 2020 г. на АдмС-Враца/приложени по делото/.
По
преписката са приложени 9 протокола за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск по отношение на дружеството - Протокол №010101331402_3/11.09.2019г., Протокол № 010101332653_3/13.09.2019г., Протокол №010101341448_3/23.09.2019г.,
Протокол № 010101374719K3/28.10.2019г., Протокол №
010101370309_3/22.10.2019г., Протокол № 010101380462_3/01.11.2019г., Протокол № 010101412298_3/02.12.2019г., Протокол №010101459546_3/20.01.2020г., Протокол № 010101458708КЗ/19.01.2020 г., в които са обективирани
действията на орган по приходите при ГД “Фискален контрол“
при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, свързани с движението на стоки с висок
фискален риск. Така издадените протоколи
са оспорени от дружеството пред ТД на НАП-В.Търново, който се е произнесъл с
решения, с които е отхвърлил жалбите и е потвърдил адм.актове. Същите са
оспорени по съдебен ред и са били отменени с определения на съда, които са
окончателни, всички на АдмС-Враца,
посочени подробно по-горе и приложени по делото.
По
отношение на тези факти не е налице спор между страните по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Исковата молба е допустима, доколкото
е предявена от надлежна страна, с установен правен интерес и
срещу надлежен ответник по см. на чл.205 АПК. Разгледана по същество исковата молба е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.161 ДОПК, предвижда,
че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за
един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като
съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени
предпоставки. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК
за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК
въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като
този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните
актове по административен ред". Налице е законова празнота и в ДОПК, и в
АПК относно понесените от страната разноски в това производство. За страната в
производството по оспорване по административен ред по ДОПК съществува
единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените
разноски по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на
чл.19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно
който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица
от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при
или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал.2 обезщетения за вреди
от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна.
За ищеца не
е налице друг ред, по който да претендира
възстановяване на извършените разходи за адвокатска защита в производството по
обжалване пред по-горестоящия орган, освен в настоящото производство по реда
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност. За да бъде реализирана отговорността на държавата или
общините за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, следва при условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на следните предпоставки:1/ наличие на
незаконосъобразен адм.акт, действие или бездействие на адм.орган при или по
повод на адм.дейност. Съгласно чл.204, ал.1 АПК, иск може да се предяви след
отмяната на адм.акт по съответния ред. При вреди от незаконосъобразни
действия/бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение. 2/наличие
на реална вреда/имуществена и/или неимуществена/, настъпила за ищеца; 3/
наличие на причинно следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на която
и да е от посочените предпоставки не може да бъде реализирана отговорността на
държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностно лице. Следователно имуществената
отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обективна, безвиновна.
Съдът приема, че в конкретния случай
са налице предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
ответника, исковата претенция за
претърпени имуществени вреди в размер на 4 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, при задължително обжалване по административен ред е основателна
и следва да се уважи.
Безспорно се установява и не е налице
спор между страните, че спрямо дружеството са предприети действия от орган по
приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на
доказателства, свързани с движението на стоки, с висок фискален риск,
обективирани в 9 протокола за предприети действия за обезпечаване на
доказателства/приложени по делото/. Също така се установява, че е спазен редът
за задължително обжалване на тези действия пред по-горестоящия
орган, за което обжалване дружеството е ползвало адвокатска защита и е
заплатило адвокатско възнаграждение по всяко едно от обжалванията/общо по 9
протокола/ в размер на по 500 лева, като
от представените по делото платежни е видно, че същите са преведени по банков
път по общо 8 договора за правна защита и съдействие, а по представения договор
от 25.09.2019г. адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписването на договора, тоест така
договорените възнаграждения са реално и своевременно заплатени на адвоката.
Установено е, че след отхвърлителните решения на по-горестоящия
орган, действията на органа по приходите са обжалвани по съдебен ред и са отменени с влезли в сила девет
съдебни определения, които са окончателни.
Настоящия
състав приема, че заплатеното възнаграждение за представителство и защита пред
по-горестоящия орган представлява пряка последица от незаконосъобразния адм.акт. От една страна адресатът на акта не
разполага с право на избор за оспорване пред съд или административен орган, тъй
като в производствата по ДОПК е задължителен административния контрол. От друга страна ангажирането на адвокатска
защита в производството за защита на интересите на дружеството не може да
доведе до увреда, чрез понасянето на
разноските. В случая макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство, адвокатската защита при оспорване на административните актове
пред по-горестоящия орган се явява нормална и присъща за обезпечаване на
успешния изход от спора, поради което и заплатените адвокатски възнаграждения
се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни
актове. Единствената възможност за ищеца да възстанови направените разходи за
това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да
претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. В случая са доказани и трите предпоставки на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника – налице е отменен
незаконосъобразен адм.акт, настъпила
вреда по всеки един от договорите в размер на по 500лв.,
като от представените по делото доказателства е видно, че е налице заплащане по
всеки един от договорите, както и е налице причинно следствена връзка за
настъпилия резултат от отменените действия на адм.орган. Не е налице и
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по тези договори. Претендираната сума с исковата молба в
общ размер на 4 500 лева следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 25.06.2020 г. до
окончателното й изплащане. В този смисъл
е и Решение № 4839/24.04.2020г., по адм.дело
№ 9555/2019г. на ВАС-София.
Съгласно
чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В настоящото производство ищецът е претендирал адвокатско
възнаграждение в размер на 550/петстотин и петдесет/ лева и държавна такса в
размер на 225 лева/весена по всеки един от исковете/. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че е договорено
адв.възнаграждение в размер на 550 лева е платимо по банков път и същото е заплатено на дата 20.05.2020г., видно
от приложеното платежно нареждане. Общ размер на разноските в настоящото
производство е 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева, платими от НАП-София.
От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност. В случая и
договореното възнаграждение за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство не е прекомерно с оглед цената на иска.
Воден от горното
и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Национална агенция по
приходите гр.София да заплати на „М.“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
* М.И.П. сумата от 4 500/четири хиляди и петстотин/ лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди/адвокатско възнаграждение/ от незаконосъобразни
административни актове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.06.2020г. –датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
Национална агенция по
приходите гр.София да заплати на „М.“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
* М.И.П., разноски по настоящото
производство в общ размер на 775.00
/седемстотин седемдесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: