Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 204
гр.Кюстендил,
20.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и
секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№307/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Т.Д.С. ***
оспорва решение №2153-09-75/22.07.2022г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил,
с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №**********/26.04.2022г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. С последното
е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание
чл.68а от КСО от 30.12.2021г. пожизнено по чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във
вр.с §22ц от ПЗР КСО. Развиват се съображения за незаконосъобразност на
актовете, като противоречащи на материалноправните разпоредби, доколкото
пенсията е изчислена при индивидуален коефициент, явяващ се неблагоприятен за
жалбоподателката. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Със заявление
вх.№2113-09-1402/30.12.2021г. Т.С. е поискала да й бъде отпусната пенсия на
основание чл.68а от КСО, като размерът да бъде изчислен по реда на чл.70,
ал.4-7 от КСО при избраните от лицето три години 1986г.-1988г. Представени са
документи за осигурителния стаж на заявителката.
Издадено е разпореждане №**********/14.02.2022г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил, с
което е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68а от КСО в размер на 370 лв. – в
минимален размер, до определянето на размера й по реда на КСО, заявен от
лицето. С разпореждане
№**********/26.04.2022г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил е
изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание
чл.68а от КСО от 30.12.2021г. пожизнено по чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във
вр.с §22ц от ПЗР КСО.
Разпореждането е обжалвано в срок и с решение №2153-09-75/22.07.2022г.
на директора на ТП на НОИ - Кюстендил жалбата
е отхвърлена като неоснователна. Административният орган мотивира решението си
с правилно приложение от длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил
на разпоредбата на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО във вр.с §22ц от
ПЗР КСО и определяне размера на пенсията при този по-благоприятен вариант за
заявителката, доколкото индивидуалният коефициент е 0.613, а индивидуалният
коефициент изчислен по реда на чл.70, ал.9 от КСО е 0.5720. Възприето като
правилно е и извършеното намаляване на размера на пенсията, съгласно чл.70,
ал.14 от КСО, с 0.4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване
възрастта на пенсиониране по чл.68, ал.1 от КСО, а именно 4.8%, тъй като
недостигът е 12 месеца.
Прието е заключение вх.№4762/02.12.2022г. на в.л. Л.Л.,
в което въз основа на документите от пенсионното досие на жалбоподателката и
разпоредбите на КСО /чл.70/, е изчислен и посочен размерът на пенсията с оглед
заявените три години от Т.С. – 359.33 лв., изчислен на основание чл.70, ал.4-7,
10 и 11 от КСО. Съгласно §22ц от ПЗР КСО лицето има право да избере
по-благоприятния вариант на индивидуалния коефициент изчислен по реда на чл.70,
ал.4-7 или чл.70, ал.9 от КСО. ИК изчислен по реда на чл.70, ал.9 от КСО е следния: осигурителен доход за периода
01.01.2020г. до 31.12.20221г. в размер на 69 453.05 лв., ИК – 0.5720. Т.е.
по-благоприятния размер на ИК е този определен по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО.
Вещото лице посочва, че ИК1 визиран в жалбата 0.8439
не е самостоятелен коефициент за определяне размера на пенсията, тъй като е
част от общата формула за определяне на ИК по чл.70 от КСО, а посоченият ИК2 1.000 за периода 01.01.1997г. –
31.12.2021г. не може да бъде в този размер, тъй като той се определя от
средномесечния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени
осигурителни вноски и средномесечния доход за страната за същия период.
С оглед така установената фактическа обстановка
съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално
легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд.
Разгледана по същество, след служебна проверка на оспорения акт по реда на
чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът я намира за
неоснователна, по следните съображения:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
са постановени от административни органи със степенна, материална и
териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по
чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването
им, както и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби
на КСО и на целта на закона.
По делото не се спори относно размера на
осигурителния доход на лицето, спорен е въпросът за индивидуалния коефициент,
който е изчислен при определяне размера на пенсията на Т.С.. Съгласно
разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР КСО до 1 януари 2022г. едновременно с
подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с
начална дата след 31 декември 2018г., лицето има право да избере размерът на
пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на
чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. В тези
случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на
пенсионера преди 1 януари 1997г., и за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след
тази дата до 31 декември 1999г. включително. Когато за времето след 31 декември
1996г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово
възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски, се ползват
данните по чл.5, ал.4, т.1.
Нормата на чл.70, ал.4 от КСО, към която
препраща §22ц, ал.1 от ПЗР КСО, предвижда,
че за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата
до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на
лицето до 1 януари 1997г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният
коефициент се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния
коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са
внесени осигурителните вноски. За изчисляване на индивидуалния коефициент по
ал.4 се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на
лицето за периода до 31.12.1996 г. включително и средномесечната работна
заплата за страната за същия период, обявена от НСИ; 2. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и
средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният
коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал.5 се
умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на
получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата
периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31.12.1996г.,
индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал.5, т.1, а когато
осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е
равен на съотношението по ал.5, т.2.
Когато пенсията се отпуска на основание чл.68а от КСО размерът й се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до
навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 /чл.70, ал.14 от КСО/. А ал.15 на
разпоредбата определя, че размерът на пенсията за ОСВ по чл.68а, 69, 69а, 69б и
69в не може да бъде по-малък от минималния размер по ал.12.
Събраните по делото доказателства като пенсионна
преписка и заключение вх.№4762/02.12.2022г. на в.л. Л.Л. /съдът кредитира
същото като правилно, обективно и съобразено с действащата и относима към
правния спор нормативна уредба, с посочени осигурителен стаж на лицето, осигурителния
доход за процесните периоди и средномесечния доход за страната, обявен от НСИ
за съответните периоди/ съпоставени с горепосочените правни норми установяват
правилно определяне на действителния размер на пенсията на Т.С. за осигурителен
стаж и възраст по по-благоприятния вариант за лицето, а именно по реда на
чл.70, ал.4-7, ал.10 и ал.11 от КСО. Размерът на пенсията е определен като са
взети предвид заявените от жалбоподателката три години и §22ц от ПЗР КСО, в
размер на 370 лв., при общ
осигурителен стаж от ІІІ категория труд 39 г 03 м 29 д; индивидуален коефициент
0.613, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО при общо БТВ 7202 лв. за
периода 01.05.1997г. – 31.03.2021г., от които, осигурителен доход за периода
01.05.1997г. – 30.06.1999г. в размер на 2640644 лв., осигурителен доход за
периода 01.07.1999г. – 31.03.2021г. в размер на 70023.48 лв. и общо БТВ
72664.12; намаление с 4.8% по чл.70, ал.14 от КСО и приложение на чл.70, ал.12
от КСО /доколкото пенсията е отпусната на основание чл.68а от КСО/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че ИК следва да е или 0.844,
или 1.000, тъй като първият не е самостоятелен коефициент за определяне размера
на пенсията - представлява част от общата формула за определяне на ИК по чл.70
от КСО, а вторият не може да бъде 1.000, тъй като се определя от средномесечния
осигурителен доход на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски и
средномесечния доход за страната за същия период.
Така определеният размер на пенсията на
жалбоподателката се явява по-благоприятен, тъй като видно и от заключението на
вещото лице ИК, изчислен по реда на чл.70, ал.9 от КСО е 0.5720.
Съдът намира за правилно и намаляването на пенсията,
доколкото същата е отпусната на основание чл.68а от КСО, а съгласно чл.70, ал.14
от КСО размерът на пенсията по чл.68а се намалява с 0,4 на сто за всеки
недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1. Вземайки
предвид, че възрастта за пенсиониране на жалбоподателката по чл.68, ал.1 от КСО
би настъпила на 27.12.2022г. и началната дата на отпускането на пенсията
30.12.2021г., недостигът се равнява на 12 месеца и следователно процентът на
намаление е 4.8. И доколкото изчисленият размер на пенсията се явява 359.09
лв., то правилно е приложена нормата на чл.70, ал.15 във вр.с ал.12 от КСО и
пенсията за ОСВ на Т.С. е определен на 370 лв.
Извършеният анализ на събраните доказателства в
контекста на приложимите норми, сочи на
законосъобразност на оспорените административни актове. Жалбата се явява неоснователна
и ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора съдът не присъжда разноски.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т.Д.С. ***
срещу решение №2153-09-75/22.07.2022г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу разпореждане №**********/26.04.2022г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: