РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11789
гр. С., 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20231110159952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „***“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу С. М. П. за сумите, както следва: сумата от 500 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***/08.06.2018 г., ведно със законната
лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 165,58 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 27.08.2019 г., сумата от 389,88 лв. –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лв. –
неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 116,20 лв.,
представляваща лихва за забава от 02.08.2018 г. до 27.08.2019 г., и сумата от 419,83 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 27.08.2019 г. до 30.10.2023 г., както и разноски
в заповедното производство: държавна такса в размер на 32,43 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 389,88 лв. – неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране
на вземането, както и за заявената законна лихва за забава върху вземането за пакет от
допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлено. Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК задължават съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави,
както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Задължението на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.7,
ал. 3 ГПК.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
1
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит са такива, свързани с усвояването на кредита. В този
смисъл претенцията за заплащане на тази такса се явява в пряко противоречие с нормата на
чл. 10а ЗПК, с оглед което и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая заплащането на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
уговорено без да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за
кредитополучателя. В тази връзка следва да се посочи, че целта на таксите и комисионните
по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Възлагането в тежест на потребителя на
допълнителни възнаграждения, свързани с действия по усвояването и управлението на
кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е
обосновано с икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му
обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на пакета услуги от основното
съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване на общия разход и
забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води
до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
С оглед установената недължимост на вземането за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, недължимо се явява и акцесорното вземане за обезщетение за забава
върху заявената главница за периода от 02.08.2018 г. до 27.08.2019 г., което съгласно
направеното уточнение с молбата от 16.01.2024 г. е в размер на 42,92 лв., и законна лихва за
периода от 27.08.2019 г. до 30.10.2023 г., което съгласно направеното уточнение с молбата
от 16.01.2024 г. е в размер на 155,08 лв.
Задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения се
поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова
за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение
на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното
неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
2
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 20,07 лв. за държавна такса и над 30,95 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „***“ срещу С. М. П., в частта, с която се претендира сумата от 389,88 лв. –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лв. –
неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 42,92 лв. – обезщетение
за забава върху пакет от допълнителни услуги за периода от 02.08.2018 г. до 27.08.2019 г., и
сумата от 155,08 лв. – законна лихва върху пакет от допълнителни услуги за периода от
27.08.2019 г. до 30.10.2023 г., претендирани по Договор за потребителски кредит №
***/08.06.2018 г., както и за сумата над 20,07 лв. до пълния дължим размер от 32,43 лв. за
платена държавна такса и за сумата над 30,95 лв. до пълния размер от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3