О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 993 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420,
ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили частни
жалби както следва:
1. Частна жалба, подадена от М.Н.П. ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.Филипова, срещу
определение № 4656/08.04.19г. по ч.гр.д.№2637/18г. на ВРС, с което се спира
изпълнението по Заповед за незабавно изпълнение №
1339/19.2.2019г. на ВРС и Изпълнителен лист, издадени въз
основа на документ, посочен в чл. 417, т. 3 ГПК - Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №109, т.2, рег.№4752, н.д.№284/2014 г.
на нотариус №196 Орлин Стефанов, с район на
действие ВРС, вписан
в Служба по
вписванията гр.Варна, с
вх.рег.№15368 /01807.2014 г., акт. №179, т.
IV, дело №8038, двойно входящ регистър №15210 до размера на сумата от 9410,33
евро, като е оставено без уважение искането на длъжника М.Н.П. за спиране
на основание чл. 420, ал.2 ГПК на незабавното изпълнение по Заповед за
изпълнение №1339/19.2.2019 г. на ВРС и на издадения въз основа на същата
изпълнителен лист за разликата над сумата 9410,33 евро до пълния
размер на вземането по заповедта за изпълнение.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното определение, като са изложени доводи за приложимост на правото
на СЕС в областта на потребителската защита, вкл. в хипотезата на чл.420 ГПК.
Излага твърдения за неспазване от страна на кредитора на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 и 20 от ЗПК, като в договора не бил включен ГПР и клауза относно
наличието или не на правото на отказ на потребителя от договора, които
възражения следвало да бъдат разгледани в производството по спиране. Излага
твърдения за нищожност на клаузата за договорна лихва, тъй като надхвърляла два
пъти размера на законната лихва и противоречала на добрите нрави, като счита,
че тази нищожност влече изначална недействителност на кредитната сделка. Сочи,
че длъжникът е погасил изцяло дължимите по погасителния план за 18 месеца лихви
в общ размер на 7 362,54 евро, а след прекратяването на договора е извършил още
16 плащания в общ размер на 6544,48 евро, като така платените по договора суми
в общ размер на 13 907,02 евро следва да бъдат отнесени за погасяване на
предоставената в заем главница от 16 500 евро.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от
насрещната страна ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул. Александър Дякович №45, действащо чрез адв.А.Христанов, е подаден
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение.
2. Частна жалба, подадена от ВАРНА
КРЕДИТ ГРУП ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул. Александър Дякович №45, действащо чрез адв.А.Христанов, срещу
определение № 4656/08.04.19г. по ч.гр.д.№2637/18г. на ВРС, в частта, в която се
спира изпълнението по Заповед за незабавно изпълнение №
1339/19.2.2019г. на ВРС и Изпълнителен лист, издадени въз
основа на документ, посочен в чл. 417, т. 3 ГПК - Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №109, т.2, рег.№4752, н.д.№284/2014 г.
на нотариус №196 Орлин Стефанов, с район на
действие ВРС, вписан
в Служба по
вписванията гр.Варна, с
вх.рег.№15368 /01807.2014 г., акт №179, т. IV,
дело №8038, двойно входящ регистър №15210 до размера на сумата от 9410,33 евро.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на определението и
постановяването му в противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди, че договорната лихва не е предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като представените платежни
нареждания касаели заплащане именно на такава лихва по договора. Излага се, че
плащанията извършени след падежа не установявали заплащане на главница, а на
договорна лихва предвид постигната договорка за продължаване срока на договора.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от
насрещната страна М.Н.П. ***, не е подаден
писмен отговор.
Доколкото с обжалваното определение е допуснато
спиране на незабавното изпълнение на Заповед №1339/19.02.19г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК , постановена по
ч.гр.д.№2637/19г. на ВРС, до размера на сумата от 9410,33
евро, то съдът намира, че за жалбоподателя М.П. липсва правен интерес от
обжалване на определението в тази му част. Наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, която обуславя допустимостта на
производството, респ. липсата й води до
недопустимостта му. Ето защо и липсата на тази предпоставка - наличието на
правен интерес от търсената защита, води в случая до недопустимост на частната
жалба на М.Н.П. срещу определение № 4656/08.04.19г. по ч.гр.д.№2637/18г. на
ВРС, в частта, в която се спира незабавното изпълнение на Заповед
№1339/19.02.19г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК до размера на сумата от 9410,33 евро, поради което и образуваното въз основа на нея
производство в тази му част следва да бъде прекратено.
Както жалбата, депозирана от М.П. в
останалата й част, така и тази, депозирана от ВАРНА
КРЕДИТ ГРУП ООД, се явяват подадени от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по жалбите съдът
съобрази следното:
Производството по ч.гр.д. №2637 по
описа за 2019 година на ВРС, е образувано по заявление на ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
М.Н.П., за парични задължения
на длъжника по сключен между страните Договор за предоставяне на кредит №170714/17.07.14г.
, удостоверен в НА за учредяване на договорна ипотека върху недв.имот №109,
т.2, рег.№4752, дело №284/14г. на Н-с при ВРС, за следните суми: 16500 евро ,
представляваща незаплатена главница и 5171,23 евро-мораторна лихва върху
главницата за периода 18.01.16г. до 18.02.19г. , ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до оконч.плащане и разноски по
производството. Въз основа на това заявление в полза на заявителя ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД е издадена заповед №1339/19.02.19г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу горепосочения
длъжник като е допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и изпълн.лист
за гореописаните суми.
Срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срок възражение от длъжника М.П., като едновременно с възражението
по чл. 414, ал.2 ГПК е подадена и молба по чл.420 ГПК за спиране изпълнението на
издадената Заповед №1339/19.02.19г. за изпълнение на парично задължение.
С обжалваното определение ВРС е приел, че
възраженията за нищожност на уговорката в договора за догов.лихва, каквато не е
предмет на заповедта, следва да бъдат разгледани в исковото производство, но не
и в заповедното такова, както и че представените от длъжника доказателства
установявали заплащане на сума от 9410,33 евро и нейната недължимост, поради
което и до този размер е приел за основателно искането за спиране.
Действително, според дадените в редица
решения на СЕС тълкувания, които са задължителни за българските съдилища,
изискването и целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на
Съвета е да осигури ефективна защита на правата на потребителите, включително
чрез даване на възможност за спиране на започнато принудително изпълнение във
връзка с вземане по договор за потребителски кредит. При действащото национално
законодателство единственият начин да се осигури такава защита е разпоредбата
на чл.420, ал.2 от ГПК, която следва да се тълкува разширително, в смисъл, че
издалият заповедта съд може да извършва преценка дали наведените доводи за
недействителност на клаузи в потребителския договор имат отношение към
претендираното от кредитора вземане и по този начин да бъде обосновано спиране
на принудителното изпълнение, с което да се гарантира пълна ефективност на
решението за окончателното разрешаване на спора. В разглежданият случай с
молбата за спиране на изпълнението длъжникът е навел възражения за нищожност на
кредитната сделка , поради несъответствието й с императивните разпоредби на
чл.11, ал.1, т.10 и 20 ЗПК, и противоречие на уговорената догов.лихва с добрите
нрави. Съобразявайки представеният по делото договор от външна страна и в
рамките на извършваната от съда в заповедното производство формална проверка,
то съдът намира, че може да се изведе извод за обоснованост на твърдяната от
длъжника нищожност на сделката, предпоставяща спиране на принудителното
изпълнение. Установяването на недействителност на договора обаче води до
последиците, предвидени в чл.23 от ЗПК, а именно , че потребителят – ищец дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
От своя страна длъжникът е представил по делото писмени доказателства за заплащане в полза на кредитора на
сумата от общо 11861,95 евро за периода, предхождащ подаването на заявлението
по чл.417 ГПК. Следователно към момента на подаване на искането по чл.420 ГПК
така представените вносни бележки за извършени плащания за времето от
15.08.14г.-16.05.17г. обосновават извода, че част от сумата по изпълн.лист не
се дължи, тъй като е платена. С оглед на това и при съобразяване на
разпоредбите на чл.420, ал.2 ГПК настоящият състав намира, че искането за
спиране на принудителното изпълнение е основателно единствено в частта за
сумата от 11861,95 евро, като в останалата му част следва да се остави без
уважение.
Поради частично
съвпадение на крайните изводи на двете инстанции определението на ВРС следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането за спиране на
изпълнението по заповедта за горницата над сумата от 9410,33евро до размера от
11861,95 евро и потвърдено в останалата му обжалвана част.
С оглед изхода от
спора и предвид направеното от страните искане за присъждане на разноски за
процес.представителство, то такива се следват в полза на длъжника М.П. в размер
на 3лв, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, и в полза на кредитора ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД в
размер на 160лв – адв.възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена
от М.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез пълномощник
адв.Д.Филипова, срещу определение № 4656/08.04.19г. по ч.гр.д.№2637/18г. на ВРС
в частта, в която се спира незабавното изпълнение на Заповед №1339/19.02.19г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК до размера
на сумата от 9410,33 евро, и ПРЕКРАТЯВА производството
по в.ч.т.д. № 993 по описа за 2019год. на ВОС, ТО, в тази част.
ОТМЕНЯ определение №4656/08.04.19г., постановено по ч.гр.д.
№2637 по описа за 2018 година на ВРС, в частта, в която е оставено без
уважение искането на длъжника М.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
за спиране на основание чл. 420, ал.2 ГПК на незабавното изпълнение по Заповед за
изпълнение №1339/19.2.2019 г. на ВРС и на издадения въз основа на същата
изпълнителен лист за разликата над сумата 9410,33 евро до размера от 11861,95 евро, като
вместо него постановява:
СПИРА незабавното изпълнение на Заповед №1339/19.02.19г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ,
постановена по ч.гр.д.№2637/19г. на ВРС, по отношение на длъжника М.Н.П., ЕГН **********,
за горницата над сумата от 9410,33 евро до размера от
11861,95 евро.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №4656/08.04.19г., постановено по ч.гр.д. №2637 по описа за 2018
година на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул. Александър Дякович №45, сумата от 160лв /сто и шестдесет лева/,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за адв.възнаграждение,
на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ВАРНА
КРЕДИТ ГРУП ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Одесос,ул. Александър Дякович №45, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3лв /три лева/, представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване пред
ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата му част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: