Решение по дело №1357/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 775
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20231210201357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 775
гр. Благоевград, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. М. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.***
против Електронен фиш серия К №7509383, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който
за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. В
тази връзка се твърди, че отразените в електронния фиш фактически констатации не
отговорят на действителното фактическо положение, като се твърди, че
жалбоподателят не е извършил санкционираното нарушение.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят
се представлява от Д., която поддържа депозираната жалба. Акцентира, че събраните
по делото доказателства не установявали авторството на жалбоподателя, доколкото на
посочената в електронния фиш дата Х. не е управлявал МПС, тъй като същото било
във владението на свидетелката Н..
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и
релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят П. Х. притежава л.а „Фолксваген Туран”с рег. № ***.
Х. и свидетелката М. Н. имали бизнес партньорство, поради което Х. й
1
предоставил л.а „Фолксваген Туран”с рег. № ***, който от 2020 г. е в нейно владение.
След влошаването на отношенията между двамата, Х. настоявал Н. да му върне
автомобила, като след нейния отказ подал сигнал до РП-Петрич. През месец май 2023
г. автомобилът бил във владение на Н. и се управлявал само от нея.
На 20.05.2023 г. в 06.14ч. в област Благоевград на път ПП-1 Е79 км. 376.800 в
гр. Симитли с посока от гр. Благоевград към гр.Кресна при ограничение на скоростта
50 км/ч, сигнализирано с пътен знак Д11, с мобилна радарна установка TFR1-M 561
била засечена скорост на движение на МПС на л.а „Фолксваген Туран”с рег. № *** от
75 км/ч при разрешена такава - 50 км/ч – т.е превишение от 25км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост П. Х., поради което срещу
същия от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия К № 7509383 за
налагане на глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
В предвидения с чл.189, ал.5 ЗДвП срок жалбоподателят подал декларация, в
която заявил, че на 20.11.2020 г., след като се убедил, че М. Н. е правоспособен водач,
законно пребиващ на територията на РБългария й предоставил за ползване
л.а„Фолксваген Туран”с рег. № ***. Декларирано е също, че на 20.05.2023 г.,
превозното средство е било във владение на М. Н., като към 02.06.2023 г. - датата на
попълване на декларацията – същото все още не му е върнато.
Жалбоподателят не разполагал с копие на СУМПС на М. Н., поради което
такова не е приложено към декларацията.
С писмо от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград,
получено от жалбоподателя на 04.08.2023 г., Х. е уведомен, че поради непредставянето
на СУМПС на посоченото в декларацията лице, Електронен фиш серия К № 7509383,
издаден от ОДМВР – Благоевград не може да бъде анулиран.
От приложения към делото снимков материал –клип № 49037,(заснет с TFR1-M
561) се установява, че на процесната дата -20.05.2023 г., в 06:14:20 ч при географски
координати EL 23.11669° и NL41.88583 е измерена скорост на движение от 78 км/ч,
като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол от 22.05.2023 г. за използване на АТСС по
смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата.
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип - TFR1-М с
идентификационен № 561 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, на 24.02.2010г., със срок на валидност на
одобряването - 24.02.2020 г. Периодичността на последващите проверки на видео-
радарните системи Съгласно Закона за измерванията е една година, като от протокол №
2-3-22/23.11.2022 г. се установява, че мобилната система с № 561 е преминала проверка
на 23.11.2022 г., и отговаря на изискванията, като допустимата грешка при измерване
на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на свидетелите В. и Н. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от
Областно пътно управление Благоевград изх. № 11-00- 204/20.09.2023 г., протокол за
местоположение на пътни знаци Д11 и Д 12 от 08.05.2019 г.; Писмо от Сектор „Пътна
полиция“ Благоевград с рег. №111600- 18169/28.09.2023 г.; Писмо от Сектор „Пътна
2
полиция“ Благоевград с рег. №111600-11888/15.06.2023 г.; Писмо от Сектор „Пътна
полиция“ Благоевград с рег. №111600-15266/04.08.2023 г.; декларация за предоставяне
на информация по нарушение № 7509383 от 02.06.2023 г.,жалба вх. № 2576/17.03.2023
г,. молба УРИ 244000-29445/01.08.2023 г., жалба УРИ 314000-9129/06.10.2021 г.,
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.07.2023 г. на
Районна прокуратура Благоевград, ТО - Петрич, Постановление от 07.09.2023 г.
Районна прокуратура Благоевград, ТО – Петрич, снимков материал към ЕФ Серия К
№7509383/23.05.2023 г.,справка АИС АНД, справка собственици на превозно средство,
справка за нарушител водач,удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, писмо регистрационен № 3286р-12416/12.03.2020 година, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система регистрационен №
1116р-426/22.05.2023 година, протокол № 2-3-22 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол, заповед № 8121з[1]1632/02.12.2021 година, справка АИС АНД,
електронен фиш серия К №6032705, писмо Сектор „Пътна полиция“ Благоевград
регистрационен № 111600-11888/15.06.2023 година, декларация за предоставяне на
информация по нарушение № 7509383, жалба до Районна прокуратура Благоевград вх.
№2576/17.03.2023

Въззивният съд подложи на критичен анализ обясненията на жалбоподателя,
като отчете двойствената им природа като доказателствено средство и средство за
защита. Въпреки горното, съдебният състав кредитира обясненията на жалбоподателя,
предвид тяхната последователност и обстоятелството, че същите се подкрепят от
показанията на свидетеля М. Н., и от приетите по делото писмени доказателства
/сигнал до РП - Петрич, постановление на РП - Петрич, Постановление на ОП-
Благоевград/.
Независимо от влошените отношения между жалбоподателя и свидетелката Н.,
съдът приема за достоверни и показанията на тази свидетелка, поради това че същите
намират опора в обясненията на жалбоподателя и приетите по делото писмени
доказателства.
Районният съд кредитира и показанията на св. В., като съобрази тяхната
последователност, непротиворечивост и корелацията с приетите по делото писмени
доказателства. От показанията на В. се установява процедурата по установяване на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол. Съгласно показанията му
използваното АТСС се монтира на пътя, в обхвата на въведеното ограничение на
скоростта, като след въвеждане от страна на полицейския служител на указаната с
пътния знак максимално допустима скорост на движение, техническото средство
автоматично заснема автомобилите със скорост на движение на допустимата такава.
Съдът основа фактическите си изводи и въз основа на надлежно приетите
писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
Обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля Н., приетите по
делото писмени доказателства /сигнали до РП- Петрич, постановление на РП - Петрич,
Постановление на ОП-Благоевград/ съдържат данни, че на 20.05.2023 г.
жалбоподателят не е управлявал л.а„Фолксваген Туран”с рег. № ***.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
3
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени й
със ЗАНН и ЗДвП правомощия.
Същият е съставен съобразно предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП
изисквания към неговото съдържание, и отговаря на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Описанието на нарушението е направено достатъчно ясно и с необходимата
конкретика, като са посочени мястото, където е извършено нарушението, разрешената,
установената скорост на движението и констатираното превишение, така че да се
гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.
Съставен е и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протокол от използване на АТСС, в който е отбелязано, че описаното нарушение е
установено и заснето и с автоматизирано техническо средство TFR1-М с радар № 561,
като същото кореспондира на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка
от видеоклип. От приложените по делото Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.
и протокол № № 2-3-22/23.11.2022 г. за последваща проверка, въззивната инстанция
установи вида, типа, регистрацията, периодичните технически прегледи, техническата
годност и изправност на това техническо средство. Въз основа на посочените
описаните писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано, че техническо
средство - TFR1-М с № 561 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е
одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да
няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
4
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта,
като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи
(прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и
мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство
след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да постави начало и край на работния
процес, което се изразява в позициониране, включване и задаване ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола, изключване и демонтиране/ спазването
на този ред се установи и от показанията на св. В./. В този смисъл е са и предписанията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
Предвид горното и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който намеса на
контролния орган се свежда единствено до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство, районният съд намира, че с използваната в
случая мобилна система законосъобразно е установено процесното нарушение.
Ето защо при спазването на законово предвидените изисквания изцяло
законосъобразно установеното с мобилната система нарушение е санкционирано чрез
електронен фиш .
Видно от представения клип № 49037 измерената скорост на движение на
автомобила е била 78 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/-
3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 75 км/ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка относно наличието на превишаване на
разрешената такава. Ето защо при издаване на електронния фиш е съобразен
т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 75км/ч., и е отчетено е
превишение от 25 км/ч., за което превишение е и санкциониран жалбоподателят.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-
Благоевград писмени документи се установява, че към 20.05.2023 г. на път I- 1
„Благоевград-Сандански -Кулата“ на км 375+800 е поставен пътен знак Д11- „Начало
на населено място “, а на км.376+900 – пътен знак Д12 „Край на населено място“. Ето
защо мястото, където е засечена скоростта на движение на автомобила на
жалбоподателя, несъмнено попада в населено място, надлежно обозначено с пътен
знак Д11, в което населено място максимално разрешената скорост за движение е 50
км/ч.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че събраната в хода на съдебното
производство доказателствена съвкупност установява, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила, с който е извършено санкционираното с електронния фиш
нарушение.
Обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелката Н. и приетите по
делото писмени доказателства установяват, че на 20.05.2023 г. л.а„Фолксваген Туран”с
рег. № *** не е бил във владението на жалбоподателя и не е бил управляван от него, за
5
което обстоятелство подал предвидената с чл. 189, ал.5 ЗДвП декларация.
Ето защо съдът намира, че на описаните в електронния фиш дата и място
жалбоподателят не е управлявал л.а„Фолксваген Туран”с рег. № ***, което обуславя
извода, че същият не е извършил нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, поради което
неправилно му е наложено предвиденото за това нарушение административно
наказание.
Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност на
електронния фиш, предмет на настоящия съдебен контрол и предпоставят неговата
отмяна.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, който
претендира присъждането на 450,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с електронния фиш глоба в размер на 200 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 400.00 лева.
С оглед изложеното доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство се проведени само две открити съдебни
заседания, в полза на жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР-Благоевград, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспорения електронен фиш.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №7509383, издаден от ОДМВР –
Благоевград, с който на П. М. Х., с ЕГН **********, с адрес гр.*** за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР-Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на П. М. Х., с ЕГН ***, с адрес гр.*** сума в размер 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7