ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260054/028.01.2021г.
гр. Варна, 28.01.2021г.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 25/21г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от П.Д.К. чрез адв. Б. ***, против решение № 260670/06.11.20г., постановено по гр.д. № 938/20г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени исковете ѝ, предявени срещу Г.И.К. *** и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, гр. Русе, за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищцата сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, а именно болки, страдания и стрес, причинени от противоправно поведение на първия ответник Г.И.К., служител при втория ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в непълното премахване на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските стандарти, предизвикало влошаване на здравето и довело до повторна животоспасяваща операция на дата 01.10.2019г., както и сумата от 3 032 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от същото противоправно поведение на първия ответник Г.И.К., като служител при втория ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, а също и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху главницата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 19.07.2019г., а по отношение на главницата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, считано от подаване на исковата молба – 15.05.2020г., и двете – до окончателното изплащане на задълженията, на правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 84, ал.3 ЗЗД; и ищцата е осъдена да заплати на двамата ответници сумата от 5 008.77 лв. – направени разноски по делото, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК. Излага се, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че от събраните пред първата инстанция доказателства се налага извода, че след направената от първия ответник операция в болничното заведение на втория ответник, ищцата е продължила да се чувства зле, въпреки посоченото в епикризата, че се изписва с подобрение. И вместо да се възстанови напълно, в следващите два месеца ищцата е търпяла болки и страдания. През този период ищцата е претърпяла описаните неимуществени вреди, вкл. и от пренебрежението и омаловажаването на наличини оплаквания и симптоми при проведените от първия ответник контролни прегледи, който не е назначил изследвания или предприел други мерки, извън насочването ѝ към личен лекар. Поддържа се, че още в исковата молба е било посочено като противоправно поведението на д-р К., свързано, както с неотстраняването на 19.07.19г. изцяло на жлъчния мехур и на жлъчния канал, наред с неотразяването на този факт в епикризата, така и с поведението му в следоперативния период, когато той е следвало да наблюдава ищцата и да предприеме всички действия за предотвратяване на усложнения или своевременното им установяване и лечение. Поради това е налице нарушение на задължението на първия ответник да проведе своевременно и достатъчно лечение на ищцата. Счита се, че обичайната медицинска практика в такава ситуация е изисквала отстраняване на целия жлъчен мехур и жлъчен канал, а не само на част от мехура. Освен това за така предприетия обем на операцията и за риска от това, ищцата не е била уведомявана. При липсата на допуснати пропуски при предприемането и извършването на необходимите изследвания след първата операция и своевременното установяване на множество конкременти, на ищцата са щели да бъдат спестени всички последвали негативни преживявания. Освен това се сочи, че образуването на конкременти не е едномоментен акт, поради което следва да се приеме, че и към 19.07.19г. такива са били налице и не всички са били извадени, имайки предвид, че при втората операция на 01.10.19г. е изваден камък с размери около 2 см. Сочи се още, че здравословният проблем на ищцата не е бил решен и след повторното постъпване в болничното заведение на втория ответник, въпреки отразяването, че се изписва „с подобрение“. Единствено предприетите от сина на ищцата действия по транспортиране и настаняване в лечебно заведение в гр. Варна и предприетото там лечение е предотвратило настъпването на летален изход. Причината за извършването на втората операция на ищцата на 01.10.19г. в гр. Варна е именно непроведеното адекватно лечение по време на престоя ѝ в ответното лечебно заведение в периода от 18.07.-29.07.19г., както и впоследствие при проведените два контролни прегледа, както и по време на престоя ѝ от 25.09.19г. до 28.09.19г. Счита се още, че от анализа на заключението на СМЕ се налага извода за липсата на отговори на основни въпроси като: ако жлъчният мехур и жлъчният канал са били отстранени изцяло щеше ли да е възможно запушването на канала, от което са последвали страданията на ищцата в продължение на 2 месеца? Длъжен ли е бил ответникът, който е знаел за обема на извършената от него операция и при наличните оплаквания на ищцата в следоперативния период, да провери какво е нейното състояние, вместо да я отпраща у дома? Допустимо ли е в епикризата от 19.07.19г. да не е отразен факта за частичното премахване на жлъчния мехур? Поддържа се още, че по делото са установени преживените от ищцата болки и страдания чрез заключенията на двете СПсЕ, както и чрез гласните доказателства. Претендира се отмяна на решението е уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
Насрещните страни Г.И.К. и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, гр. Русе чрез общия си процесуален представител адв. Р.Х. ***, са изготвили отговор на въззивната жалба, който е изпратен чрез куриер на 15.01.21г. - извън предвидения за това срок /започнал да тече на 21.12.20г. и изтекъл на 04.01.21г. вкл./. Поради това отговорът следва да се приеме само като изразено становище от въззиваемите по предмета на въззивното производство, определено от оплакванията на въззивницата във въззивната жалба. Последната е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Счита се, че във въззивната жалба са формулирани въпроси, които страната е следвало да зададе на вещите лица, изготвили комплексната СМЕ, но е пропусната тази възможност и поради това се прави опит за запълването на пропуска. Оспорва се, че първият ответник не е провел своевременно и достатъчно лечение на ищцата, както и не я е насочил към съответните изследвания, тъй като това е било сторено. Оспорва се и твърдението, че при изписването на ищцата на 25.09.19г. същата е била насочена към личния си лекар, тъй като същата е била насочена за извършване на високоспециализирано диагностично изследване „Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография“ в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна, която е разполагала със съответното медицинско оборудване и квалифицирани специалисти. Счита се, че от съвкупния анализ на събраните пред първата инстанция доказателства следва да се направи извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд – че липсва виновно и противоправно поведение на първия ответник, което да е увредило ищцата. Проведената втора операция е поради настъпило усложнение у ищцата, за което не е доказано, че е в причинно-следствена връзка с първата операция. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция, за заплащането на които са представени доказателства.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна, поради което е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 31.03.21г. от 09.45 ч., за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители.
С оглед противоепидемичните мерки
призоваването да стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати
на посочен от всеки от процесуалните представители електронен адрес чрез
електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: