МОТИВИ към Присъда № 14, постановена по НОХД № 2909/2016г.
по описа на Плевенски районен съд.
Плевенска районна
прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Ц.М.П. с ЕГН ********** *** за това, че в периода от
месец юни 2015 г. до месец октомври 2016 г. (включително) в гр.Плевен, при
условията на повторност, като осъден по гр.дело № 739/2015 г. по описа на
Районен съд – гр.Плевен да изплаща издръжка на свой низходящ – *** с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 17 месечни вноски на обща
стойност 2 040 лева – престъпление по чл.183, ал. ІV вр. с ал. І вр. с чл. 28
от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Плевен поддържа обвинението. Счита, че събраните
по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на неизпълнение
задължението за издръжка от страна на подсъдимия в размер на повече от две
месечни вноски по отношение на детето *** и пледира да бъде признат за виновен
по повдигнатите му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. ІV вр. с
ал. І вр. с чл. 28, ал. І от НК. Предлага да му бъде определено и наложено наказание
при условията на чл. 55, ал. І, т.2, б. „в“ от НК, а именно - глоба в размер на
100,00 лева, тъй като и най-лекото предвидено наказание в приложимата
санкционна разпоредба би се оказало несъразмерно тежко и наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито са – доброто процесуално
поведение на осъдения, обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие
по делото частично е изпълнил задължението за издръжка, както и че от деянието
не са настъпили други вредни последици за детето.
Подсъдимият Ц.М.П.
в правото си на лична защита поддържа изразеното от представителя на РП-Плевен
становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че обича
дъщеря си и винаги и предоставя средства за издръжка според възможностите
си.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона приема за
установено следното:
Подсъдимият Ц.М.П. е роден на *** ***,
живее в същия град, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
С присъда на Районен съд-Плевен,
постановена по НОХД № 1414/2013г., влязла в сила от 17.10.2013г., подсъдимият Ц.М.П.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183 ал.І от НК, като му е
определено и наложено наказание Пробация за срок от 8 месеца.
Подсъдимият Ц.М.П. и
свидетелката А.П.И. са бивши съпрузи, като по време на брака им е родено детето
***.
С решение по гр.дело №
739/2015г., влязло в законна сила на 10.06.2015г. Районен съд – гр. Плевен е
осъдил Ц.М.П. да заплаща на детето си *** с ЕГН **********, родена през 2001г.,
чрез нейната майка и законен представител свидетелката А.П.И. месечна издръжка
в размер на 120 лв., считано от влизане на решението в сила, като с това
решение е изменено решението по гр.д. №740/2015 г. по описа на Районен съд -
Плевен, с което е постановено издръжката да бъде в размер на 60 лева месечно. След влизане в сила на цитираните по-горе
решения свидетелката И. *** и обв. П. бил длъжен да изплаща дължимата издръжка
в същия град.
За инкриминирания период от
месец юни 2015г. до месец октомври 2016г. включително подсъдимият П. заплащал
само част от дължимата издръжка, като общо за периода платил сумата от 1320
лева. До приключване на делото пред настоящата инстанция същият изцяло изпълнил
задължението си за издръжка към детето *** до размера 2040,00 лева.
На 02.09.2016 г.
свидетелката И. депозирала жалба пред Районна прокуратура – гр. Плевен, която
станала повод за образуване на настоящето наказателно производство.
В хода на разследването била
назначена оценителна експертиза от заключението на която е видно, че задължението
за издръжка на подсъдимия П. към детето *** за 17 месеца, а именно от месец юни
2015г. до месец октомври 2016г. включително възлиза на 20140,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена след анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства.
От приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – завеерно копие от
Решение №721/15.05.2015г., постановено по гр. д. №739/2015г. по описа на
РС-Плевен; Протокол за полицейско предупреждение от 12.09.2016г., ведно с
писмени обяснения от Ц.П. и А.И.; Справка за съдимост рег. № 3011 от
27.09.2016г., издадена от БС при Плевенски районен съд; Характеристична
справка, заключение по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза
безспорно се установя, че подсъдимият П. и свидетелката И. са родители на
детето *** с ЕГН **********, както и че с решение по гр. д. №740/2005г. по
описа на РС-Плевен родителските права върху детето са предоставени за
упражняване на майката, а подсъдимият П. е осъден да заплаша ежемесечна
издръжка на детето в размер на 60,00 лева. Установява се също така, че с решение по гр.дело №
739/2015г., влязло в законна сила на 10.06.2015г. Районен съд – гр. Плевен е
осъдил Ц.М.П. да заплаща на детето си *** с ЕГН **********, родена през 2001г.,
чрез нейната майка и законен представител свидетелката А.П.И. месечна издръжка
в размер на 120 лв., считано от влизане на решението в сила. От показанията на
свидетелката А.И. се установява, че за времето от месец юни 2015г. до месец
октомври 2016г. включително подсъдимият не заплащал изцяло дължимата сума за
издръжка, като за общо 17 месеца платил 1320,00 лева. От показанията на
свидетелката И. се установява също така, че до приключване на делото пред
настоящата инстанция подсъдимият е изплатил изцяло дължимата сума за издръжка
за процесния период, както и че за детето не са настъпили други вредни
последици от несвоевременно изпълненото задължение от страна на П.. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката И., като логични, обективни,
непротиворечиви и убедителни.
При тази установеност на фактите, след
като съобрази установеното в чл. 76 от ЗЗД правило, съгласно което длъжникът
първо изплаща най- старото задължение, а след това в хронологичен ред следващите
и след извършване на обикновени аритметични операции, съдът намери, че подсъдимият
Ц.М.П. в периода от месец декември 2015 г. до месец октомври 2016 г.
(включително) в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден по гр.дело
№ 739/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен да изплаща издръжка на свой
низходящ – *** с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на 11 месечни вноски на обща стойност 1320 лева, както и че същият е
изпълнил задължението си за издръжка по отношение на детето *** за част от
инкриминирания период, а именно от месец юни 2015 г. до месец ноември 2015 г.
(включително)
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия Ц.М.П.
с ЕГН ********** за
виновен в това, че в периода от месец декември 2015 г. до месец октомври
2016 г. (включително) в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден по
гр.дело № 739/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен да изплаща издръжка
на свой низходящ – *** с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на 11 месечни вноски на обща стойност 1320 лева – престъпление по
чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „в” от НК го осъди на
наказание „Глоба” в размер на 100 лева. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не
наложи по-лекото наказание „Обществено порицание”, предвидено наред с наказанието „Лишаване от
свобода” в разпоредбата на чл.183 ал.4 от НК. От субективна страна деянията са
извършени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК –
подсъдимият е съзнавал обществеоопасния характер на деянията, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял именно този резултат.
Като причина за извършване на престъпленията, съдът намира незачитането от
страна на подсъдимия на установения в страната правов ред. При определяне вида и
размера на наложеното наказание съдът взе предвид приложимата санкционна
разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание. След като отчете доброто процесуално
поведение на подсъдимия, обстоятелството, че не са настъпили други вредни
последици за пострадалите и факта, че до приключване на съдебното следствие по
делото е изпълнил изцяло задължението си за издръжка към детето **, съдът
намери, че и най-лекото предвидено в разпоредбата на чл. 183, ал. ІV вр. с ал.
І от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко определи и наложи на
подсъдимия П. наказание при условията на чл. 55, ал. І, т.2, б. „в“ от НК и на осн.
чл. 55, ал.3 от НК не наложи по-лекото
наказание „Обществено порицание”,
предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода” в съответната
санкционна разпоредба. Съдът намери, че това по вид и размер наказание ще окаже необходимото
поправително въздействие и ще спомогне за постигане целите на наказанието,
установени в чл. 36 от НК.
Съдът призна подсъдимия Ц.М.П. с ЕГН ********** за невиновен в
това, че в периода от месец юни 2015 г. до месец ноември 2015 г. (включително)
в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден по гр.дело № 739/2015 г.
по описа на Районен съд – гр. Плевен да изплаща издръжка на свой низходящ – ***
с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 6 месечни
вноски на обща стойност 720 лева – престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.28 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправда по тази част на обвинението.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Ц.М.П. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 107,62 лева, от които 40,00 лева по сметка на
Районен съд - Плевен и 67,62 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: