№ 618
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Е. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005695 от 02.03.2022 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.09.2021 г. около 10:55 часа в гр. Бургас, по ул. „Т.“ в посока кръстовище „Д.Д.“
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *******
собственост на Р.Е.Г.. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от
служители на сектор „ПП“ гр. Бургас, като при проверката се установило, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 23.07.2021 г. След
извършена допълнителна справка от контролните органи в информационната система за
регистрации на МПС се констатирало, че за процесното МПС е имало сключен договор за
1
покупко-продажба от 21.05.2021 г. с предстоящ собственик лицето Р.Е.Г.. За това, че
жалбоподателят управлявал автомобил със служебна регистрация срещу него бил съставен
АУАН. Материалите били изпратени в РП – Бургас, като с постановление от 25.11.2021 г.
прокурор при РП – Бургас отказал да образува досъдебно производство срещу
жалбоподателя, като е приел, че не е осъществен състав на престъпление от субективна
страна. Впоследствие било издадено срещу жалбоподателя наказателното постановление
предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г.
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 07.09.2021 г. около
10:55 часа в гр. Бургас, по ул. „Т.“ в посока кръстовище „Д.Д.“ жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ******* собственост на Р.Е.Г., който е бил със
служебно прекратена регистрация, считано от 23.07.2021 г.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
2
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този
извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. Жалбоподателят не е собственик на
управлявания от него автомобил, който е бил с регистрационни табели, със сключена
Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП и т.н., като тези обстоятелства сочат, че
обективно е било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере,
че регистрацията на автомобила служебно е била прекратена, поради това, че собственикът
не е регистрирал процесното МПС в предвидения в чл. 143, ал. 15 ЗДвП срок.
Жалбоподателят не е собственик на автомобила и за него не е съществувало задължение за
регистрацията му. Ето защо съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства
за виновно поведение от страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят претендира присъждане на
разноски за адвокатска защита. Настоящият състав намира искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за неоснователно, като съображенията за
това са следните:
На първо място разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
жалбоподателят е бил защитаван от адвокат, т.е. при реално осъществена адвокатска защита.
От данните по делото съдът прави извод, че адвокатска защита на жалбоподателя не е била
осъществена по настоящото дело. Видно от подадената жалба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, същата е била подадена лично от жалбоподателя. На
следващо място жалбоподателят не е бил представляван от адвокат в проведеното едно
съдебно заседание по делото на 01.06.2022 г. Единственото участие на адвокат по делото, е
свързано с подаване чрез куриер на т.нар. „пледоария“, която обаче видно от съдържанието
й, не е относима към предмета на делото. В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че
е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация на основание
чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно която норма в сила от 27.12.2017 г. служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В „пледоарията“ са изложени
защитни доводи изцяло за управление на МПС със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, т.е. когато за автомобила не е имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Още повече в съдържанието на
„пледоарията“ (л. 28 от делото) се съдържат инициали на лице (въз. Ш.), което няма връзка с
настоящото производство. Това лице не е нито жалбоподателят (Б. Е. С.), нито собственикът
на автомобила (Р.Е.Г.). Ето защо съдът прави извод, че т. нар. „пледоария“ и изложените в
нея защитни доводи изобщо не са относими към настоящото дело. По тази причина след
3
като няма данни за реално осъществена адвокатска защита в полза на жалбоподателя, на
същия не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005695 от 02.03.2022 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Б. Е. С., ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му
наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4