Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1836 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.на Р.Б., чрез Софийска градска
прокуратура, против “М.В.” ЕООД,
ЕИК ********, иск
с правно основание чл. 155, т. 2 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество.
СГП твърди, че дейността на ответното дружество противоречи на закона. Твърди,
че дружеството е рeгистрирано на несъществуващ адрес в ж.к. “Младост 1”, гр. София. Управителят на дружеството – украинския гражданин С.Б., е
обявен за общодържавно издирване. На името на дружеството се е установило, че
са закупени и продължават да се закупуват от всички мобилни оператори в
страната СИМ-карти, с които се осъществяват т.нар. “телефонни
измами” и които са средство за извършване на престъпленията.
Ответникът,
чрез назначения от съда особен представител адв. П.С., оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва, че твърденията в исковата молба са
неконкретизирани. Оспорва, че по делото не са представени безспорни и
категорични доказателства, че дейността на ответното дружество противоречи на
закона.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
При служебно
извършена справка в Търговския регистър се установява, че вписаният адрес
на управление на ответното дружество “М.В.” ЕООД ***. Същият адрес е
вписан в Търговския регистър и като адрес за кореспонденция с НАП на
територията на страната.
Видно от събраните
по делото доказателства и постъпилото по делото писмо от Столична община, район
“Младост”, адресът на
управление на “М.В.” ЕООД
не съществува, а *****в ж.к. “Младост 1” има три входа – 1, 2 и 3.
Представено е
уведомление от НАП до СГП, че ответното дружество към 02.03.2017 г. няма
публични задължения.
Представени са
справка от “Т.Б.” ЕАД от
23.03.2017 г., че към момента “М.В.” ЕООД
има регистрирани 151 306 бр. мобилни номера, от които активни 115 319
бр., справка от “М.” ЕАД от 23.03.2017 г., че “М.В.” ЕООД
има регистрирани 32 780 бр. предплатени карти “Мтел
Прима”, както и справка от “БТК” ЕАД.
В справка от ДП № 816/2016 г. на РУ-МВР - гр. Димитровград е
посочено, че престъплението е по чл. 209, ал. 1 от НК т.н. телефонна измама; в
хода на разследването е установено, че телефонните измамници са ползвали СИМ-карти на фирма “М.
ВВ” ЕООД;
по досъдебното производство не е установен извършителя на престъпленото и то е
изпратено с мнение за спиране на 13.03.2017 г. и е спряно от РП – Димитровград
на 16.03.2017 г.
В мотивите на
Постановление за спиране на наказателното производство от 08.12.2016 г. по ДП № 176/2016 г. на 01 РУ МВР - гр. Бургас, по вх. №
1970/2016 г. по описа на РП – Бургас, пор. № 623/2016 г. по описа на БРП, е
посочено, че досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, в хода на разследването е установено
юридическото лице, на чието име са вписани СИМ-карти с номера, от които са
регистрирани обаждания - “М.В.” ЕООД.
В представеното
от П.писмо от ДП № 163/2016 г. на ОДМВР - гр.
Ловеч е посочено, че по досъдебното призводство е използван телефонен номер,
регистриран на фирма “М.В.” ЕООД
с мобилен оператор “М.” АД.
В представеното
от П.писмо от ДП № 23/2016 г. на 02 РУ-ОДМВР-
гр. Перник е посочено, че е установена използвана СИМ-карта с посочен номер,
регистрирана на дружеството “М.В.” ЕООД,
която е използвана за осъществяване на престъпна дейност, от мрежата на мобилен
оператор “М.” ЕАД.
В представеното от П.писмо от РУ-МВР - гр. Кюстендил е
посочено, че по ДП № 796/2016 г. и ДП № 798/2016 г. има установени използвани СИМ-карти
с посочени абонатни номера, регистрирани на фирма “М.В.” ЕООД,
към мобилен оператор “Виваком” ЕАД.
В представеното от П.писмо от 01 РУ-СДВР е посочено,
че е спряно ДП № 225/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. 44361/15 г. по
описа на СРП, образувано на 26.11.2015 г. срещу неизвестен извършител –
престъпление по чл.209, ал. 1 от НК, извършено на 23.11.2015 г. в гр. София, както
и че в хода на извършената проверка се установило, че на датата, когато е
извършено престъплението е проведен телефонен разговор от посочен телефонен
номер, регистриран в мрежата на “Мтел
Прима” на името на фирма “М.В.” ЕООД
с домашния телефон на пострадалото лице.
В представеното от П.писмо от ГПУ-МВР - гр. Средец е
посочено, че по воденото ДП № 54/2016 г. е установен мобилен номер, който е от
номерационното пространство на “Т.Б.” ЕАД и се води на фирма “М.В.” ЕООД,
който е използван при извършването на престъпление по чл.280, ал. 1 от НК.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 155, т. 2 от ТЗ.
Нормата на чл. 155, т. 2
от ТЗ постановява, че по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството последното може да бъде прекратено по иск на прокурора, ако дейността на дружеството
противоречи на закона. За да е налице посочената
хипотеза следва да се установи противоречие на закона на дейността на
дружеството, с което се засяга обществения интерес и което налага тежката
санкция – прекратяване на дружеството.
В настоящия случай
предпоставките на фактическия състав за прекратяване на дейността на дружеството са налице. От
представените доказателства се установява, че вписаният адрес на управление на ответното
дружество не съществува.
Нормата на чл.
115 от ТЗ предвижда, че съществено съдържание от дружествения договор на ООД е
седалището и адреса на управление на дружеството, които на основание чл. 119,
ал. 2 подлежат на вписване в Търговския регистър. Същите представляват
индивидуализиращ белег на дружеството.
Дефиниция за “адрес на недвижим имот”
се съдържа в разпоредбата на §1, т. 10 от ДР на ЗКИР, съгласно която това е описанието на неговото местонахождение, което
се състои задължително от името на областта, общината и населеното място или
селищното образувание, и включва наименование на
улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход,
етаж, самостоятелен обект в сграда, а за недвижими имоти в земеделски
земи и горски територии - съответно наименование на местността.
Преместването на
управлението на дейността на търговското дружество трябва да бъде заявено за
вписване в Търговския регистър, по аргумент от чл. 12 вр. с чл. 14 от ТЗ.
Търговецът е длъжен също да посочва седалището и адреса на управление в
търговската си кореспонденция и в интернет-страницата си, ако има такава,
съгласно чл. 13, ал. 1 от ТЗ. Горното е предвидено, защото търговското
дружество следва да бъде откриваемо за държавните органи, за своите
съконтрагенти и клиенти, както и да може да води и получава кореспонденция с
компетентните органи, юридически и физически лица.
В случая се
установява от събраните по делото доказателства, че вписаният адрес на управление
на ответното дружество “М.В.” ЕООД ***, е несъществуващ, тъй като *****в ж.к. “Младост 1” има три входа –
1, 2 и 3.
Вписването на
несъществуващ административен адрес като адрес на управление на ответното
дружество е равнозначно на липса на адрес на управление, като това противоречи
на императивните изисквания на закона, касащи адреса на управление на
търговското дружество и задължителното съдържание на учредителния акт
(дружествения договор) на дружество с ограничена отговорност, подлежащи на
вписване в Търговския регистър. Това възпрепятства възможността да се установи
контакт с ответното дружество, да се получава кореспонденция от държавни
органи, юридически и физически лица, да се извърши проверка на дружеството. С
това си действие, в разрез с посочените по-горе императивни разпоредби на
закона, дружеството е извършило противоправна дейност. Поради това е
основателно твърдението на ищеца, касаещо адреса на управление на дружеството,
че дейността на дружеството противоречи на закона.
От събраните по
делото доказателства се прави извод, че на името на ответното дружество са
регистрирани хиляди СИМ-карти от различни мобилни оператори. Наличните по
делото данни от неприключилите наказателни производства, водени срещу
неизвестен извършител, обаче не могат да обосноват категоричен извод за установяване
на въведените от ищеца твърдения, че с регистрираните на името на дружеството СИМ-карти
се осъществяват т.нар. “телефонни
измами” и че същите са средство за извършване на престъпленията.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният конститутивен иск е основателен и следва
да бъдат уважен,
като ответното дружество бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, ответникът “М.В.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд разноски
по делото в размер на 380 лева (триста
и осемдесет лева), от които 80 лева – държавна такса и 300 лева –
възнаграждение на особения представител на ответника по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 155, т. 2 от ТЗ “М.В.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “М.В.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд разноски по делото в размер на 380 лева (триста
и осемдесет лева),
от които 80 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение на особения
представител на ответника по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за
вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по
ликвидация.
СЪДИЯ :